12 юли 2016

Пенсиониран полицейски детектив открива прилики при хиляди изчезвания

Дейвид Полайдс (David Paulides) е пенсиониран полицейски служител с повече от 20 години професионален опит. След като се оттегля от активна служба, той се заема в свободното си време с проучването на хиляди изчезвания случили се в Северна Америка. Това, което открива, е меко казано озадачаващо.

Нормално, местните власти разследват всеки случай сам за себе си, но поглеждайки 2000 изчезвания в перспектива, Полайдс сякаш е открил обща схема.

"Това все едно е взето от "Досиетата Х" - разказва бившият детектив на 21 май пред публика в Университета в Торонто.

Дейвид Полайдс на млади години:


Случаите са съсредоточени в определени области, особено около водни басейни и национални паркове. Когато все пак хората са намирани живи, те често страдат от загуба на паметта. Ако пък са намерени мъртви, причината за смъртта им е трудна за определяне. Понякога са намирани доста далеч от мястото на изчезването си, там където не биха могли да стигнат сами пеша. Друг път пък са намирани на места, които вече са били претърсвани.

Дейвид дава следния пример. Тялото на малко момче е намерено върху дънер паднал върху пътека. А по тази пътека спасителите са минавали многократно предишните дни, докато са издирвали детето. Как сега изведнъж там се появява тялото?

Често на хората им липсват дрехи или обувки. Странно, но обучените кучета не рядко не могат да уловят никаква следа. Някои от спасителите са разказвали на детектива как водените от тях кучета са се държали странно - изминават няколко крачки, въртят се в кръг, след това сядат на земята.


Разследващите често не намират никакви следи. Изчезванията не рядко се случват на места, където не е известно да има опасни диви животни, нито пък телата изглеждат осакатени.

Хората, които изчезват често са в двата края на спектъра, когато става въпрос за умствени възможности. Те или имат умствени проблеми или са много интелигентни, направо "супер брилянтни" както се изразява самият Полайдс.

Хората, с които са били изчезналите, обикновено казват "някак си, се разделихме".

Интересното е, че самите власти сякаш крият нещо. Дейвид е отправял запитвания по силата за Закона за достъп до информацията (FOIA) и някои от документите, които е получавал са силно редактирани.

Полайдс започва своето частно разследване през 2009, след като двама горски рейнджъри, с които е работил му казват, че някои от случаите си струва да бъдат разследвани допълнително. От тогава детективът освен изчезвания в паркове е започнал да се интересува и от такива случили се в градски зони. А също и от исторически случаи - датиращи чак от 19-ти век. Дори и тогава открива прилики.

Често пъти хората са на едно определено място, а не след дълго са на съвсем различна отдалечена локация. Следват два примера.

На 13-юли 1957 2-годишният Дейвид Ален Скот изчезва край Туин Лейкс в планините Сиера Невада. Неговият баща буквално го изгубил за няколко минути от поглед, когато влязъл за малко в кемпера. Когато излязъл, момчето го нямало. Мястото не било много обрасло, видимостта била добра, но детето не се виждало никъде. Спасителите намерили Дейвид след три дни, след като се изкачили по билото на една близка планина, слезли от другата страна и отново се изкачили по друго възвишение. Няма как детето само да е стигнало до там, та той едва ходел.

Друго двегодишно момче на име Кейт Паркинс изчезнал на 10 април 1952 близо до дома си. Последно бил видян да тича около плевнята. Намерили го жив след 19 часа на цели 15 мили от дома му, паднал с лице върху леда на едно езеро.

Често пъти липсващите хора са намирани във водоеми, но това въобще не са случаи на удавяне. Един пример от Минесота. Джелани Бринсън, на 24 години, е бил колежанска футболна звезда, когато изчезва от дома на приятел на 17 април 2009 около 10:30 вечерта. Разследващите намират шапката му в един близък двор и обувките му в друг. Намират тялото му в малко езеро край голф игрище. Цялата площ на игрището е кална, защото е валяло от няколко дни. И въпреки това, чорапите на Бринсън са чисти. Сякаш не е стигнал сам до езерото през калта, а някой го е пренесъл. Освен това според съдебните медици, той не се е удавил, причината за смъртта му остава неустановена.

В книгата си “Missing 411: A Sobering Coincidence” Дейвид Полайдс разказва, че твърде често млади мъже изчезват около градски водни басейни, особено в щатите Минесота и Уисконсин. Обикновено са в някой бар и пият с приятели. Никой не забелязва кога са си тръгнали. След няколко дни ги намират мъртви във водата. И макар да звучи като случаи на пиянски удавяния, Полайдс казва, че нещата не са толкова прости.

Примерно, човекът липсва от няколко дни, но медицинските експерти заключват, че е попаднал във водата от скоро.

Подобни случаи има и от други части на света, но детективът няма как да ги разследва по-подробно. Примерно наскоро във Великобритания се разшумя за случаите от Манчестър. Една дузина тела бяла намерени в каналите на града, обикновено мъртвите са млади мъже. Вестниците излязоха с хипотезата, че сериен убиец ги бута във водата, дори го кръстиха "Бутачът" (The Pusher). Полайдс обаче казва, че това е съмнително. Каналите на Манчестър са твърде плитки и е странно толкова много хора да се удавят там.

Много хора използват откритията на Дейвид Полайдс, за да развиват своите собствени теории. Те смятат, че хората са отвличани от кого ли не - Бигфут, извънземните, правителството. Самият Полайдс обаче се въздържа да прави хипотези, той единствено изтъква приликите.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар