01 юли 2016

Подборка с читателски истории (Юли 2016)

Това се случи някъде през октомври или ноември. В София - квартал Красна Поляна. Беше някъде към 11:30, вече си бях легнал. И изведнъж започнах да чувам странни звучи, подобни на цъкане на мишка. Аз станах за да потърся откъде се издава звука. След като не намерих реших, че просто ми се причува.

На другия ден, след като се върнах от училище, отново чух същия звук. Този път казах и на сестра ми и тя също го чу. Решихме, че това вероятно е звука на термометъра (той е електронен и издава пилкащи звуци на всеки кръгъл час), но не беше. След като майка ни се върна и ние ѝ казахме, тя ни повярва, защото като малка една нейна съученичка е имала полтъргайст  и децата са говорили с него (за това вероятно ще разкажа друг път). Ние решихме, че това сигурно е същото. Решихме да му зададем няколко въпроси, но той продължи да цъка. След няколко седмици шума спря.

През събота и неделя аз и сестра ми бяхме при дядо ни. Беше някъде към 10:30. Тогава аз забелязах че през прозореца има странни светлини (имаше щори и затова не се виждаше много добре). Светлините бяха червени. Дядо ми не можа да ги види и за това не ни повярва. Но светлините се показаха след няколко минути пак. Бяха в различни цветове този път и премигваха само на няколко метра от прозореца.

Чудя се дали двете нямат нещо общо?

*******************

Преди около месец ми беше разказана страховита история от момче, родом от Русе. Запознахме се на семинар там, впоследствие дълго си говорихме в хотелската стая. Като човек, с който наскоро съм се запознал, сметнах за нужно първо да "опипам почвата". Деликатно от дума на дума стана въпрос за паранормалното. Първо аз разказах свои преживявания, след това той сподели своя случай, от който настръхнах.

Действието се развива лятото на 2008 година, момчето разказало ми историята тогава на 21 години, родом от Русе и следващ там. Във фаталния ден, имал уговорена среща с дългогодишен приятел. Двамата били приятели от деца, разказа ми, че били като братя. Всичко си споделяли, и почти ежедневно се чували. Другото момче било на 23 по онова време. Във въпросния ден се били уговорили да се видят на кафе към 18:00 часа. Момчето разказало ми историята, отишло в кафенето навреме. Минало 18, станало 18:30. Звъннал на приятеля си, но телефонът му бил изключен. Това го озадачило. Ако на приятеля му бил изникнал непредвиден ангажимент, непременно е щял да го информира. До 19 часа опитал още няколко пъти да се свърже с него, безуспешно. Тръгнал си от кафето. Към 21 часа получил смс със съдържание: "Извинявай, няма да мога да дойда". Странното било, че смс-а бил написан на латиница. А приятелят му винаги пишел съобщенията на кирилица. Към 22 часа разбрал и ужасната новина, че приятелят му е загинал в катастрофа. По-късно от близките на момчето, разбрал, че разследващите органи установили, че катастрофата и смъртта са настъпили към 17:00 часа. Това го накарало да потръпне от ужас. Защото съобщението от приятеля му било изпратено в 9 вечерта. Какво се е случило, момчето и досега гадае. Катастрофиралият приятел бил сам в колата, времето било хубаво, асфалта сух. Вероятно засечен от друг автомобил. Момчето категорично ми каза, че приятелят му не употребявал наркотични вещества, нито злоупотребявал с алкохол. По онова време момчето било студент, но не работело нощни смени, така че изключва възможността, да е заспал зад волана. Но по-загадъчното - как е изпратен смс-а, цели 4 часа след смъртта на приятеля му...

Негови и мои предположения са евентуален бъг в системата на мобилния оператор точно тогава. Или факта, че катастрофата е станала в дефиле, където може да е нямало обхват. И поради това смс-а да е получен с 4 часа закъснение. При всички положения тръпки ме побиха от разказаното. На мой въпрос дали след това се е случило нещо необичайно, момчето каза че не. Аз като прагматичен човек, винаги търся логичното обяснение. Но никога не изключвам и възможността за нещо необичайно, което не може да се обясни логично. Посланието ми - карайте внимателно и със съобразена с пътните условия скорост ! Независимо от времето и сезона.

*******************

Няколко истории от един и същ читател.

Здравейте, искам да ви разкажа тази история, която никога няма да забравя. Случи се когато бях на 11 г. Бяхме на гости и бях много изморен, затова стопаните ми предложиха да си полегна в другата стая. Приех и отидох да си полегна, пуснах си телевизора и се загледах. Погледнах стенния часовник и видях, че е 17:00 ч. Погледнах към телевизора за 2-3 секунди и после пак погледнах към часовника и часът беше 20:00 ч. Станах да се уверя, дори си разтърках очите, но часът си беше 20:00. Отидох при нашите и им казах да дойдат да видят, когато отидохме не можех да повярвам. Часовникът показваше 17:07 ч.  Оттогава вярвам в мистични неща.

Тази история ми я разказа приятел и аз наистина много повярвах, дори имаше убедително доказателство. На моя приятел баща му сънувал, че отива да пие вода през нощта, без да иска чупи чашата, но си казал, че няма нищо странно, а е просто случайност. След това отива да провери сина си дали спи, но там вижда дяволът да души сина му. Бащата разбира се грабва ваза и я хвърля към дявола, дявола се ядосва и започва да го гони. Бащата започва да бяга и дяволът хвърля тризъбец, а тризъбецът се забива в крака му (прасеца). Мъжът се събужда с вик и болка на уцеленото място. На крака му има три дупки (все едно наистина е бил уцелен). Беше ходил дори на лекар и лекарят потвърди раните. С очите си видях раните и ми е много странно как може да стане това.  

Тази история ми я разказа майка ми, която не вярва в такива неща. Когато е била малка горе-долу на 7 годинки е спяла при родителите си. Тъй като било горещо времето спели на земята за повече прохлада. Посред нощ тя се събудила и видяла, че на гърдите и лежи малък овен (като играчка). Той силно я притискал и тя се задушавала. Започнала да вика дядо ми за помощ, но нямала глас от притискането, за да извика. След мъчителна борба овенът излетял през прозореца като дух, а майка ми е убедена, че е била будна тогава.

*******************

Накрая за един мой сън, който сънувах в нощта на 17-ти срещу 18-ти юни и който обещах на няколко редовни читатели да го разкажа. Никога не съм имал толкова ярко сънно преживяване в живота си и дори бих го определил като "трип" - преживяванията, които изпитват тези, които са приели определени наркотици. Е, аз не съм пробвал такива дроги, но видяното в Интернет и от прочетеното, мисля че преживяването ми се доближава до "трипа". Аз редовно си сънувам кошмари или най-малкото странни сънища, но този беше повече от необичаен, щом дори веднага го записах на лист.

Бях, заедно с други хора в едно заведение. Някои от хората бяха познати, дори приятели, а заведението приличаше на една реална кръчма. Всичко беше спокойно. Може би затова решихме да викаме духове. В първоначалния миг си помислих, че нищо не стана и това е вятър работа. В следващия миг обаче се озовахме в нещо като гробница, крипта. Бе студено и тъмно, едва-едва проникваше светлина някъде отвън. Въпреки това внезапно наше телепортиране там, не се бяхме все още притеснили. В криптата беше тихо и прохладно, макар и малко зловещо. Пак беше спокойно, затова решихме да поразгледаме наоколо. Аз първоначално отново помислих, че няма нищо кой знае какво. След това в една странична камера видях върху каменен олтар да лежи някой. Приближих се и осъзнах, че това е древна съсухрена фигура, която бих оприличил дори на Дракула. Внезапно отново се телепортирах на друго място - Адът.

Пъкълът въобще не изглеждаше както стандартно го описват - с казани, бълващи огньове и викове на грешниците. На всякъде около мен се въртяха цветни спирали. Това е картина, която няма как да опиша, нито мога да нарисувам. Може би, ако някой надарен художник бе преживял това, той щеше да успее да го нарисува, на мен не ми стига талант. Спиралите се въртяха неуморно, цветовете се сменяха, преливаха, беше ужасно. Представям си цяла вечност да трябва да ги гледаш - истинско мъчение. Тогава се появи самият дявол, той поне до някъде си приличаше на традиционния образ. Подгони не, а аз тръгнах да бягам сред спиралите. Някак си се озовах "на дъното" на пъкала, ако въобще може да се каже така. Тук спиралите бяха малко, основно доминираше черният цвят. Тук видях Смъртта. Уродлив скелет с плащ, макар и доста по нисък отколкото го рисуват по картините. Смъртта нещо си се занимаваше и като цяло изглеждаше отегчена. Без да губя нито миг, я сграбчих за плаща и с вик я попитах как да се измъкна от дявола. Тя показа досада от това, че я занимавам със себе си, но все пак ми каза "Прегърни го".

Дяволът вече се бе приближил и аз му се метнах да го прегърна. За пореден път си помислих, че нищо не е станало и Смъртта просто ме е преметнала. В следващия миг обаче се телепортирах отново. Пак бях в Ада, но го гледах отвисоко, другите хора отново бяха с мен. Виждахме цветните спирали отгоре докато се издигахме и напускахме Ада. Осъзнах, че спиралите са образувани от хора заточени в Пъкъла.

Това бе съня ми. Как да го тълкувам? Казват, че такива преживявания най-често се предизвикват от наркотика известен като ДМТ. Чувал съм обаче, че малки количества от него се произвеждат в самото човешко тяло. Дали в конкретната нощ поради жегата или разни други фактори, не съм попаднал под въздействие на естествените наркотични вещества образуващи се в организма?

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Читателски истории

5 коментара:

  1. Много добри истории. Сънят ти както и бащата с тризъбец ме впечатли много. Моята теория е че тези неща наистина ги има като смъртта, Господ, Дявола, Ада и Рая но единствения начин да ги срещнем е докато сънуваме. Ако можехме да контролираме съня си може би щяхме да знаем много. И тук някъде ми се оформя една теория в главата. Бащата който е сънувал това с дявола в съня си се е опитал да защити своя син. Това би направил и наяве значи отчасти е имал някакъв контрол макар и минимален та мисълта ми е ако придобием този контрол освен много знаяния може да станем и уязвими физически. Така го виждам аз просто си разсъждавам.

    Момче на 20

    ОтговорИзтриване
  2. Много добри истории. Сънят ти както и бащата с тризъбец ме впечатли много. Моята теория е че тези неща наистина ги има като смъртта, Господ, Дявола, Ада и Рая но единствения начин да ги срещнем е докато сънуваме. Ако можехме да контролираме съня си може би щяхме да знаем много. И тук някъде ми се оформя една теория в главата. Бащата който е сънувал това с дявола в съня си се е опитал да защити своя син. Това би направил и наяве значи отчасти е имал някакъв контрол макар и минимален та мисълта ми е ако придобием този контрол освен много знаяния може да станем и уязвими физически. Така го виждам аз просто си разсъждавам.

    Момче на 20

    ОтговорИзтриване
  3. Може ли да ми пратите снимка на раната, ако има такава?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За жалост вече зарастнаха, това се е случило мисля, че преди 2 години.

      Изтриване
  4. Звучи като сънна парализа ( за овенът и детето).
    Често се събуждам от нещо и при отварянето на очите, виждам някакви същества наподобяващи летящи водни кончета, кръжащи около мен. Преди се стрясках, гонех ги с ръка, цъках лампата-естествено нищо. Сега вече не им обръщам толкова внимание. Смятам, че е игра на мозъка в полу-заспало състояние.
    Иначе, ако говорим за наистина стряскащи неща, едно което ми се е случвало е как черна сянка се блъсна в мен (в съня ми). Толкова зловещо и гадно нещо не бях сънувала. Събуждането е ужасяващо, а страхът смразяващ. Няколко години преди това, сестра ми е имала същият сън. Не знам какво е било, но да кажем, че не е както описват сънната парализа, защото аз не съм се чувствала безпомощна, просто както си сънуваш и от нищото се появява някаква черна фигура, като сянка, която се блъска в теб и иска сякаш да влезе в тялото ти.
    Гадничко е изживяването!

    ОтговорИзтриване