01 юни 2016

Читателски истории

Тази история не е толкова за паранормалното, колко за подсъзнателното знание и мъдростта, която притежава всеки един от нас вътре в себе си. Историята може да се стори странна на някои, измислена за други и притеснителна и даже шокираща за трети, но това е самата истина и тъй като прочетох много читателски истории базиращи се на необясними явления, реших да разкажа и една такава от моя живот, която се случи сравнително скоро.

Историята започна, когато се запознах с приятеля ми, с който сме заедно от 2 и половина години. Заживяхме заедно по моя инициатива, а точно тогава няколко пъти в седмицата в тях идваше една жена, на която родителите му плащаха за да чисти и носи храна. Приятелят ми е израснал в заможно семейство и техните нямаха никакъв проблем да си го позволят. Знам, че на някои това ще се стори странно, както на мен ми се стори тогава. Заживяхме заедно и аз настоях тази жена да спре да идва, тъй като аз самата мога да се справя без проблем с домакинската работа, още повече че апартамента, в който живяхме е съвсем малък. Та...настоях за това, защото вътрешно усещах, че нещо не е както трябва в тази ситуация, приятелят ми все пак тогава беше на 28, а и аз живеех вече с него-нямаше нужда от допълнителна помощница. Техните обаче се възпротивиха. На мен това ми се стори още по-странно, би трябвало да се радват, че синът им е намерил някой с който да живее и с който да си помагат. Та... след няколко дни една вечер сънувах сън, в който някой или нещо ми каза или по–точно ми показа, че въпросната домашна помощница слага нещо в храната, която носи и която ние ядем. Аз искрено повярвах на този сън, защото той ми се разкри като провидение. Сега повече от всякога исках тази жена да напусне и да не се връща. Но молбата ми отново остана нечута и бях принудена да се прибера с котката ми обратно в моя дом, където живеех преди.

След няколко дни се оказа, че родителите на моя приятел давали хапчета на тази жена, която тя стривала в храната и напитките, които носеше в нас. Няма да казвам името на тези хапчета, но са тежки и имат много странични ефекти. Оказа се, че приятелят ми преди години е имал някакъв психически срив, след който му предписали тези хапчета, които той е пиел за известно време. После ги спрял, защото усетил ,че вече няма нужда от тях. Но явно родителите му мислили другояче. Това определено не ги извинява и нямат никакво оправдание за тази си постъпка. Слага Богу приятелят ми е жив и здрав и тези лекарства не са оказали някакъв голям ефект върху него. Въпреки това постъпката на родителите му ме озадачава и ужасява.

Радвам се, че бях достатъчно мъдра да послушах собствената си интуиция и подсъзнание, защото по този начин помогнах на близък за мен човек. Научих и урок от тази история - че на никой не трябва да се доверяваш на 100 %.

**********************************

Искам да споделя с Вас една история, която се е случила с майка ми след смъртта на баща ми миналата година. Вечерта след погребението всички - аз, синът ми, който е на 15, съпругът ми и мама бяхме много уморени и си легнахме доста късно. Татко боледуваше от около година и знаехме, че е нелечимо, но нали знаете - никога не си подготвен за смъртта на близък. И все пак никой не беше в много лошо психическо състояние - просто ни беше тъжно на всички и бяхме уморени от тичане и организация на погребението. 

Аз спах лошо, но и не очаквах друго. Станах много рано към 6-7 ч. и заварих в кухнята майка ми доста притеснена и изплашена. Не и обърнах особено внимание и знаех, че е от преумора и напрежение - тя го гледаше неотлъчно цяла година и ходеше и на работа...

Сама започна да ми разказва, че не можела да заспи - гледала какво ли не по телевизията за да се разсее и приспи, вършила домакинска работа, но не можела да заспи. Направила си един чай и седнала в кухнята - само да поясня, че живеем в къща на 2 етажа и от кухнята при отворена врата се вижда коридор, който води към хола и вторият етаж и вътрешни стълби. В хола спи сина ми. Тъй като беше топло - беше началото на септември, навсякъде всички врати бяха широко отворени денем и нощем. Всички лампи бяха запалени - това било някакво изискване, когато си имал починал в къщи...

Та докато си пиела чая и гледала нещо разсеяно по телевизора просто се обърнала към отворената врата и погледнала към коридора и... видяла мъжки силует, който поглежда през вратата на хола и после бавно се обръща и слиза по стълбите надолу към външната врата....

Като цяло тя е рационална и дори консервативна жена - не обича такива истории и не разказва, но ето, че на нея и се е случило.

След случката дори ходихме на баячка- аз, сина ми и тя и след това бяхме много по-добре.

**********************************

Накрая нещо, което не е свързано с читателски истории, а е една интересна снимка, на която попаднах наскоро. Научното название на тази гъба е Xylaria polymorpha, иначе е позната като "Пръстите на мъртвеца". Това не е случайно - много наподобява ръка излизаща от земята. Дали някои легенди не са възникнали, защото някога някой видял в тъмната гора тази гъба?


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Подборка на читателски истории

Няма коментари:

Публикуване на коментар