01 май 2016

Подборка на читателски истории

История получена по имейл:

По време на съня ми посред нощ се събуждах с голяма паника и страх от глас, който ме вика. Първоначално това не го приех толкова на сериозно, защото сутринта, събуждайки се мислех, че това е сън. Но всеки следващ път времето през, което оставах събудена посред нощ ставаше все повече и повече. През това време, което бях събудена имах затруднено дишане, не можех да мръдна крайниците си, нито по някакъв начин да говоря или да викам. Виждах сенки, наподобяващи хора, които все повече се приближаваха до мене при всеки следващ такъв случай. Беше ме страх да го споделя с някой, поради простата причина да не ме помислят за полудяла,откачена и подобни неща.

Тази моя както я наричат - "Сънна парализа" продължи близо два месеца, като не всяка вечер ми се случваше това. Нямаше определен интервал от време през което се повтаряше, но след време почна да се повтаря по-често. Първоначално ме беше много страх и се молих на Господ. Имаше моменти, в които не исках да заспивам, защото ме беше страх, че отново и отново ще стане това нещо. Имаше моменти, в които не съм спала дни наред. Родителите ми ме виждаха в какво състояние съм и питаха ме защо си причинявам това, но не можех да им разкажа... те нямаше да ме разберат, нямаше да ми повярват. След около месец разказах това на баба ми, която е много суеверна и ми каза, че не трябва да ме е страх от нищо и че само аз мога да спра това нещо, защото всъщност аз ги храня с моя страх, че страхувайки се аз - те стават по-силни. Разбира се не беше толкова лесно просто да спреш да се страхуваш от такива неща... но мисля, че успях, защото от близо месец не е ставало нищо подобно, но има неща, които не съм разбрала и не мога си обясня. Защо изобщо ми се случи това? Просто си казах, че няма да се плаша и всичко това спря? Не знам... не знам защо всичко това на мене точно ми се случи. Нямам обяснение. Страх ме е че отново ще се повтори, но едновременно се опитвам и да не мисля за това толкова често.

*******************************

История получена по скайп:

Вчера към 00:00 като си бях легнал още не бях заспал, започнаха да се чуват много странни и силни звуци от небето.От началото си помислих че идва от тировете на магистралата или че минава влак,но като започнаха няколко вида звуци излязох на терасата и се чуваха сякаш от небето.Не можех да ги оприлича на никой друг звук който съм чувал до сега.Това продължи около 10-15 секунди след като излязох на терасата. Звуците се чуваха с различни амплитуди и единия приличаше на някакво говорене и накрая се чу боботещ басов звук който развибрира прозорците.Като влязох в стаята екрана на компютъра светеше в бяло и веднага изгасна като го забелязах,а беше изключен.Обзе ме голямо чувство на безпокойство и трудно заспах.

*******************************

Друга скайп история:

За първи път сънувах сън с дете с черни очи, преди да видя статията го сънувах. Не е ли странно, че малко след като си публикувал статията съм сънувал това? Като се събудих помня че беше 4:00.

Започна така, че помня ,какво сънувах преди кошмара.(то си беше част от съня който завърши с кошмар). Малко преди съмване излизам с един фенер и отивам до пътната врата.Нямаше ток.Отварям вратата и виждам едно момче на около 10 години.Не светих към него,за да не му светя в очите, огледах се наоколо,докато седя до вратата и го питам "Какво правиш тука" и то отговори невинно "Ниищо".Изведнъж се появи от нищото кола и премина през детето със невероятна скорост,после изчезна в тъмнината ,но детето не мръдна като призрак и още си седеше на едно място.Изплаших се много и реших да светна към лицето му и видях че има големи черни очи които просто поглъщаха светлината от фенера. Изпитах невероятен ужас,който вероятно никога не съм имал по време на сън.Веднага тряснах вратата.И през телта видях как детето побягна към нея, разби я и огъна напълно и вратата,която е желязна и много тежка, излетя на няколко метра напред и след това, когато детето се затича към мене, се събудих.

*******************************

История разказана в чата на блога (най-неудобния вариант за копиране в статия):

Имам една история. Баба ми, която е от Сливен ми я разказа малко преди да почине. През една лятна вечер, когато заспивала, в просъница, усетила как някой я хваща за крака . През тънкото одеало усетила длан. Помислила, че е дядо ми, с когото спяха в една стая на ъглова спалня. Отворила очи и на светлината от уличното осветление, видяла две черни фигури. Едната по-висока, а другата - малко по-ниска. Били абсолютно черни. Главите им се очертавали, а надолу имали нещо като плащ. Тя замръзнала от ужас, понечила да извика на дядо ми. Накрая успяла, но викът бил тих от ужаса. Естествено дядо, продължавал блажено да спи. На главите си имали очи..но били издължени, като на котка и с жълтеникав цвят. После, тези "неща" започнали да губят очертанията си и постепенно се превърнали в безформена маса черен дим..и изчезнали през стената. Като минавали оттам, се чул звук, подобен на драсването на клечка кибрит...съскане някакво. Баба ми беше много прагматичен човек . Самата тя не можеше да повярва, че това и се е случило.

*******************************

История получена по пощата и отделно като коментар в блога:

Веднъж един мой приятел беше отишъл при друг мой приятел.Той го чакал пред апартамента му.Погледнал през прозореца и видял някаква черна фигура.Помислил си че е бащата на момчето,но по късно разбрал че само той е бил в апартамента. Става още по мистериозно.Аз бях писал една книга за черна фигура(само една глава). Реших да я продължа, но всякъж беше изчезнала. Сега се чудя дали самия аз не съм създал фигурата.Може и детето да си измисля, не знам.

Поисках повече разяснения за случая и получих ето това:

Той стоял на около 5 метра от прозореца.Прозореца гледал към кухнята.Там била се облегнала на стената черната фигура. Книгата започнах да пиша като на шега. Бях в час по български. Имах нова тетрадка по български. Госпожата ни беше дала да правим някакво упражнение. На мен не ми се пишеше. И за това погледнах към прозореца на покрива на един блок имаше някакъв човек. И така де отдалече изглеждаше мрачен. И за това реших да започна да направя един малък разказ за мрачна фигура. Нямах никакво намерение да напиша цяла книга. Много пъти съм почвал но все ме домързяваше. Сложих я до леглото си откъм стената. След няколко дни е станала срещата с черната фигура. На мен ми го разказаха малко по късно. Около 5-6 дни след случката. Когато го разказаха, аз се вдъхнових за още една глава. Но какво да видя? Тетрадката я нямаше.

*******************************

При миналата такава подборка попитах дали и други хора са имали напоследък нещо като загуба на време - на яве или в сън. Един читател писа коментар по статията, а няколко други споделиха на скайп, че са имали. Сега съвсем случайно установих, че се е случило друга подобна синхронност в дните около 20 април. Този път не е свързано със загуба на време, а с това, че мнозина хора са имали проблеми със съня и даже въобще не са можели да заспят. Най-вероятно това се дължи на Луната и пълнолунието. Но имаше изказани и по-смели хипотези - заради случващите се земетресения например.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




МЕГА СТАТИЯ: Зловещи и странни читателски истории




Зловещо: сън с последствия в действителността




Читателски случай със синхронно сънуване

2 коментара:

  1. Здравейте! Като споменахте това със съня се сетих, че в края на 2015 имах период, в който бях направо безсънен. Може би 30 Ноември-15 Декември. Лягах си в 23:00, а заспивах в 1:00. Искам да питам дали някой друг е имал проблем със съня в гореспоменатия период. Добре, че бях втора смяна. Цял ден бях навън, играх фтутбол 3 пъти седмично и всеки ден вървях километър до спирката. От какво е било това?

    ОтговорИзтриване