17 април 2016

Калевала - фински народен епос

Финският народен епос "Калевала" (Kalevala) е епическа поема, съставена на основата на фолклора на Финландия и Карелия. Подредбата, а с това и структурата на „Калевала" е дело и лична заслуга на родения през 1802-ра и живял до 1884-та Елиас Льонрот (Elias Lonnrot). Син на селски шивач, той учи медицина, но посвещава усилията си на епоса и на обогатяването му с нови песни. Търси тяхната свързаност и последователност и през 1835-а „сглобява" първия си сборник.

"Калевала" е традиционно смятана за едно от най-значимите произведения във финландската литература. На „Калевала” се приписва част от приноса за национално пробуждане, довело до отвоюването на независимостта на Финландия от Русия през 1917 г.

Поемата се състои от 22 795 строфи, разделени в 50 руни (песни/глави). Думата „Калевала” може да се разбира като „земите на Калева” (от финландската наставка -la/la за място). Издадена е за пръв път на 28 февруари 1835 година и този ден се чества като "ден на Калевала".

Произведението е основен източник на вдъхновение за композитора Ян Сибелиус, както и за множество съвременни финландски музикални групи, като Аморфис и Тенхи. До сега "Калевала" е преведена изцяло на 49 езика, а части от нея - на 60. Българският превод е на Нино Николов от 1992.

В "Калевала" са включени древните фински вярвания в и боговете и местните духове на природата, смесени с някои шамански влияния на Саами (лапландците) на север и викингите от юг и запад, има влияния и от Балтика. Фините имали шамански практики. Финските шамани се казват noita (нойта). Те пътуват през трите свята (на боговете, живите хора и мъртвите) и биват лечители и мъдреци. За пръв път в историята се споменава за вярванията на фините от епископа Микаел Агрикола (Mikael Agricola) в неговото въведение към финландския превод на Новия завет през 1551 г.

Древните фини вярвали, че Земята е плоска, а светът се е образувал от пръсването на птиче яйце. Горната черупка образувала небето, което се подпирало на колона, забита в Северния полюс, под Полярната звезда. Движението на звездите се обяснявало с въртенето на небесния свод около Полярната звезда. От това въртене на Северния полюс се образувал голям водовъртеж, през който душите на умрелите отивали в долната земя на мъртвите - Туонела (Tuonela). Във водовъртежа плува свещеният лебед на Туонела. Птиците донасяли човешката душа в тялото в момента на раждането и я взимали в момента на смъртта.

Следва кратко описание на боговете, духовете и героите от "Калевала".



БОГОВЕ

Ukko (Уко) - бог на гръмотевиците, върховен бог

Tapio (Тапио) - бог на гората и Mielikki (Миелики) - негова съпруга.

Ahti (Ахти) - бог на морето

Vellamo ( Веламо) - морска девица

Hittavainen (Хитавайнен) - бог на ловците

Rahkoi (Рахкой) - бог на луната

Kiputytto (Кипутютьо) - богиня, която седи на върха на Kipumaki (Кипумеки), хълмът на болката и пуска болка по света.

Kaleva (Калева) - великан, който някога бил велик крал и по негово име нарекли земите му Калевала (Kalevala).

Pellonpekko (Пелонпеко) - бог на бирата

Turisas (Турисас) - бог на войната

Antero Vipunen (Антеро Випунен) - стар шаман, великан, който е станал част от земята

Hongatar (Хонгатар) - богиня, която родила мечката - свещено животно на древните фини

ДУХОВЕ

Haltija (халтия) - живее в гората

Unihuppiainen (унихупиайнен) - дух, който води пътниците близо до съкровища

Liekkio (лиенкийо) - зъл дух, който изгаря полята

Ajattara (аятара) - женски зъл дух, който пленява пътниците

Ihtiriekko (ихтириеко) - плачещ дух на мъртво незаконно дете

Tonttu (тонту) - домашен дух

ГЕРОИ

Главният герой на "Калевала" е Вайнемойнен - вълшебник, притежаващ магическите сили на песните и музиката, научил фините да пеят и свирят. Той е роден от първичната Девица на въздуха и спомага за сътворението на света. Много от пътуванията му са странствания, например като това до търбуха на великана Антеро Випунен, където търсил думите за създаване на лодки. Той свири на кантеле - фински струнен инструмент, подобен на цитра. Една от неговите кантели е направена от челюстта на гигантска щука. Макар и безрезултатно, неговото търсене на спътница в живота е централен мотив в много от историите. Например, една от неговите годеници - сестрата на Йоукахайнен Айно, се удавя за да не се омъжи за него. Той е и един от крадците на вълшебната мелница Сампо от Похьола (най-северната земя).

Сепо Илмаринен - майсторът-ковач, който направил небесния свод, Сампо (вълшебна мелница на благоденствието) и др. Илмаринен също е от един от тези, които откраднали Сампо.

Похьолската господарка Лухи е враг на народа на Калевала, която сваля слънцето и луната от небето и открадва огъня на Калевала. Тя обещава дъщеря си на Илмаринен в замяна на вълшебната мелница Сампо.

Младият враг на Вайнемойнен, Йоукахайнен, обещава сестра си Айно на Вайнемойнен след като губи състезание по надпяване. Йоукахайнен се опитва да отмъсти на Вайнемойнен, опитвайки се да го убие с арбалет. Не успява, но Вайнемойнен е принуден да построи на Лухи Сампо за да го спаси.

Нещастният Кулерво е роден в робство и продаден на Илмаринен. Там служи на жена му, която по-късно убива. Животът на Кулерво е низ от нещастия, в края на които той се самоубива.

Красивият, но арогантен Леминкайнен, чиято майка трябва да спаси трупа му от реката на Смъртта в Туонела и да го съживи, напомня на мита за Озирис. Леминкайнен е третия от групата, откраднали Сампо от Похьола.

Калевала е вдъхновила много произведения на изкуството:

Ян Сибелиус - "Лебедът на Туонела"



Аморфис - "Моето кантеле"



Корпиклаани - "Пелонпекко"



Преведено и съставено от Queen Of Steel.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




"Снежанка и седемте джуджета" - по действителен случай?

Няма коментари:

Публикуване на коментар