01 април 2016

МЕГА СТАТИЯ: Зловещи и странни читателски истории

Настоящата МЕГА статия, макар да излиза на 1 април, не е шега, поне не моя. Не вярвам и читателите, които разказаха случките, да си измислят.

Получих първата история по скайп, това е едно от най-зловещите читателски преживявания, които съм чувал.

Сега аз съм на 19 години, въпросната случка стана преди около 6-7 години. Бях в селото на майка ми (смолянско село, там ходя много рядко). Един приятел (той живее в това село) се беше сдобил с въздушна пушка и обикаляхме покрай селото и нареждахме стъклени бутилки по оголените тогава дървета (беше вече почти зима) и се редувахме да стреляме по тях. След като празните стъклени бутилки свършиха, си тръгнахме, и отново продължихме да стреляме наоколо, но този път безцелно. Селото не е голямо, почти бяхме стигнали, когато минахме отгоре на едно дере, често там има хора, затова не се учудихме като видяхме една позната фигура да се разкарва долу. 

С моя приятел решихме да се пошегуваме с въпросния човек (интересното беше, че и двамата го мислихме за един и същ човек, както споменавам по-горе много рядко ходя в това село и не познавам всички до такава степен, че да ги позная в гръб и то от далеч). Та, изстреляхме последната съчма нагоре, пушката остана незаредена и решихме да я насочим към човека, за да се пошегуваме. Така и стана - моят приятел се прицели с вече незаредената пушка, а аз силно извиках "горе ръцете" - чу се силно и ясно и доста време ехото се носеше, дали беше подсилено от продължението на случката или от празното дере не знам, но все още мога да чуя в ума си това натрапчиво ехо което се носеше наоколо. В този момент когато аз извиках, човекът от дерето се обърна, с проницателен поглед ни стрелна и двамата. В този момент с периферното зрение видях как моя приятел замръзна, изпусна пушката и тя се разглоби на две части (също няма да забравя издрънчаването на падналата пушка върху камъните). В този момент моят приятел каза "БЯГАЙ..". Той хукна по стръмната пътека, чувах как ревеше и аз се разплаках от паниката, която ме беше обзела, не знаех какво се случва. Тичах точно след него, виждах го как чат-пат се обръща към дерето и се опитваше да види дали човека е още там. 

След този 5 минутен маратон вече бяхме в неговата стая, мина се време преди да спрем да плачем. След това аз се престраших и попитах "Какво стана?". Без да отделя поглед от земята и без да мига, ми каза "човекът, който беше в дерето, го погребаха миналата седмица". В този момент аз избухнах в истеричен рев, неговите родители ни чуха и дойдоха, разказахме им за случилото се, не знам дали повярваха, но тогава не ме интересуваше. Бащата на моя другар по игри тръгна да намери пушката, ние не посмяхме да идем с него. Когато се прибра, пушка нямаше, но той беше със същия поглед като нас двамата и стоеше безмълвен. Повече по темата не говорихме, но с моя приятел предполагаме че и на баща му се беше случило нещо в дерето. Беше ни забранено повече да ходим там.

*****************************

А тази история може би вече сте я видели, тя бе публикувана като коментар в блога. Въпреки това заслужава да я дам отново и в статия.

Здравейте,

Искам да ви споделя една история, която в никакъв случай не е измислена, но вие си решавайте. Като много малък, може би 5-6 годишен сънувах един сън:

Разхождах се по една улица в съседния квартал към 2-3 часа през деня. В съня ми квартала изглеждаше леко променен от реалността. Тъй де под леко разбирайте там където в реалността има дървета и трева в съня ми имаше само цветя. Така де разхождах се сам и видях едно момиче на моята възраст, тоест и то 5-6 годишно да стои само облегнато на улична лампа. Беше облечена с кожено яке и дънки. Нетипично облекло за дете, а и бяхме лято. Беше с черна коса, слаба, висок и бих казал доста красива. Аз типично като децата отидох и я заговорих, понеже ми беше скучно. Оказа се, че се казвала Михаела и чакала приятелите си-момче (не се сещам за името, дори и не помня как изглездаше) и момиче (Пайпър, русокоса със сини очи) на нашата възраст. Покани ме да останем да играем и аз се съгласих, защото ми се стори приятно момиче, а и кат казах ми беше много скучно. Малко си поговорихме и тогава слязоха момчето и Пайпър. С Пайпър веднага се харесахме, но момчето отначало изпитваше странно недоверие към мен. По-късно и с него станахме приятели. После всеки ден ходих при тях, не помня колко продължи това, най-вероятно между 2-3 седмици или 1-2 месеца. Ходех при тях по различно време между 12 и 2 часа и си тръгвах между 7 и 9 часа. Помня единствено и само времето с тях. Не помня къде съм спал и какво съм правил докато не бях при тях. Помня моментите, когато се озовавах близко до квартала им, къде с колело, къде и пеша. След което се събудих и край. Беше ми тъжно, но нямаше какво да се направи. След два дни забравих напълно този сън.

До деня в който ходих при чичо. Тогава бях на 13. Чичо живее в друг далечен град и рядко го посещаваме,а когато го правехме трябваше да преспиваме при него. При едно от преспиванията ни сънувах, че съм на басейн. Това беше един от басейните в който ходя често, но той също беше с малки промени. Около половината басейн бяха наредени маси за хранене, а около другата половина шезлонги. От едната страна където в реалността има маси в съня имаше шезлонги. Аз лежах точно на тези шезлонги. Отново бях сам. Трите шезлонга от лявата ми страна бяха празни. Тогава там дойдоха две момичета и едно момче. Отначало не ги познах, но когато се понагласиха и се канеха да легнат. Разпознах момичето, което беше до мен. Това беше Михаела. Питах я: "Здравей, Михаела как си?" Тогава тя ме погледна учудено и изведнъж ме разпозна. До нея дойдоха и момичето, което беше Пайпър и момчето, чиито име не помнех. Те също ме погледнаха учудено, но съм сигурен, че и се сетиха кой съм. Момчето почна да ме гледа с недоверие. Тогава Михаела попита къде съм бил изчезнал през всички тези години. Попитах я какво има предвид, а тя отговори, че един ден просто съм изчезнал безследно. Те ме били търсили навсякъде, но нямало и следа от мен. Тогава се събудих.

От тогава това постоянно ми е в главата. Чудя се дали не съм бил в друго измерение и дали като съм се събудил, моя милост на басейна просто не е изчезнала в дън земя. Ако някой има предположения какво може да е било да пише като отговор, ако има въпроси също. Това от доста време ме мъчи, но не мога да го кажа на никой. Ами това беше. Благодаря, ако сте го прочели цялото и се извинявам за пропуснатите правописни грешки.

*****************************

Последната история отново е от скайп, но ми бе разказана в неформален разговор. Идеята първоначално не беше да я правя на статия, затова ще я преразкажа с мои думи. Тя се е случила на един от редовните читатели на блога (NITROTO), с който са свързани (изцяло или частично) поне два други материала.

Миналата седмица той си пуснал компютъра и поне 15 пъти не могъл да влезе - паролата на Уиндолса постоянно била отхвърляна. Когато най-после била приета, Нитрото с изненада установил, че всички настройки на операционната система (Windows XP) са сменени, няма ги иконките (освен едно празно кошче), няма и никаква информация по дисковете - стотици снимки, десетки текстови файлове с важна информация, песни, нищо нямало.

Първоначално помислих, че става въпрос само за технически проблем или някой вирус / хакер е помлял всичко. На мен ми се е случвало нещо подобно в Windows 7 - веднъж като стартирах компютъра, всички настройки се бяха сменили, фона, шрифтовете и т.н. Но данните не бяха изчезнали. Да знаете - когато ви се прецака Уиндоулса обикновено данните си стоят (стига да не са на един и същи диск с операционната система). При мен бе достатъчно да възстановя от стара restore point и всички настройки се оправиха.

Случаят на нитрото обаче явно не беше такъв след като и данните ги е нямало. В продължение на минута гледал екрана изпълнен с гняв. Друго което забелязал било, че часовника на компютъра показва 16:30, а на вън небето било ясно и слънцето напичало.

След тази една минута, решил да рестартира компютъра. Когато операционната система заредила, се оказало, че всичко си е на мястото и настройките са ок. Едва ли рестартът е отнел повече от няколко минути, но часовникът сега показвал 17:30, а на вън внезапно времето било много мрачно и ръмяло дъжд.

Какво може да се е случило? Временно пропадане в друга вселена? Или има някакво логическо обяснение? Може би данните никога не са били изтривани, просто не са се виждали, а климатът макар и рядко е способен рязко да се промени от слънчево в дъждовно. И все пак, какво ли е станало?


*****************************

Накрая една молба от мен - ако сте имали загуба на време в края на месец март 2016, пък било то само на сън, ми пишете (на скайп или като коментар под статията).


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Бюлетин Мистерика - 1 март 2016




Читателска история: призрачният отпечатък

10 коментара:

  1. Първата история е моя, не е измислица. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Знам че може да не е толкова пара- нормално но от доста време от 4 години сега съм на 12 но от 8 годишна възраст сънуван някакъв момент от бъдещето после го забравям или ако се опитам да си спомня не успявам а ако го запомня той не се случва.На пример когато почнах да разказвам на една мой приятелка една от историите от блога и в същия момент всичко това ми се случва толкова познато и си казвам това съм го сънувала но как ще го докажа. Никога не съм била в нейния апартамент в който тя живее но когато и разказвах историята за птъв път бях там. Реших да го споделя защото виждам че има хора които са успяли и са споделили всичко това също и никой не ми вярва за тов и ме смятат за луда. И от тогава не смея да кажа на никого. Това не е лъжа или поърво априлска шега.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не се притеснявай какво мислят хората за теб.

      Изтриване
    2. Това може да е някаква форма на дежа вю. На мен също ми се е случвало да сънувам нормални сънища с мои близки и приятели, които след като се събудя си спомням и след време те се случват. Според мен това е някаква суперсила, която ние хората притежаваме, но не е развита толкова много при повечето хора.

      Изтриване
  3. Радвам се, че статията предизвика интерес сред читателите :) Продължавайте да ми пращате истории.

    ОтговорИзтриване
  4. Относно загубата на време в края на Март - На 28-ми Март си счупих крака , следващите няколко дни не съм излизал от нас. В следващите 2-3 дни откакто си счупих крака обаче , денят и ноща ми се сливат , докато изпия едно сутрешно кафе е станало обяд.Имам чувството , че един ден трае около час.Първоначално си мислех , че това е някакъв вид шок от болката , обаче това продължи и следващите дни.Ако има и други хора с подобни наблюдения , моля да споделят :)

    ОтговорИзтриване
  5. Един мой приятел от веднъж бил при друг мой приятел.Той го чакал отвън.През прозореца на апартамента видял черна фигура. Решил че това е бащата на момчето.В крайна сметка се оказала че никой освен него не е бил в къщата.Става още по мистериозно. Аз бях писал книга за една черна фигура.Бях написал само първата глава.И реших да я продължа, но тя беше изчезнала. Смятам че е възможно да имам някакви специални способности.

    ОтговорИзтриване