25 март 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Калифорния и Колорадо

През 1984 се случва нещо наистина страшно в една болница в Калифорния. Жена на име Глория Рамирез е приета по спешност. Веднага след като и вземат кръв, в помещението се разнася неприятна миризма и много от персонала припада или започва да проявява други симптоми - повръщане, гадене и т.н. Всички са евакуирани, остават само няколко доктори с предпазни средства, които се опитват да спасят жената. Не успяват - тя умира след 40 минути.

Това е съвсем истински случай, ето извадка от новина публикувана в "Discover Magazine":


Щом това е реално, кое е градска легенда? Градска легенда е това което започва да се говори след смъртта на Рамирез - че е била извънземен хибрид, носила е в себе си извънземна кръв. Нищо чудно, че се разнасят такива твърдения след като властите така и не обясняват задоволително случая.

Най-зловещата градска легенда на Колорадо пък е свързана с новото летище на Денвър. То сякаш е пълно с окултни, масонски и сатанистки символи.



Източник

5 коментара:

  1. Анонимен25 март, 2016 16:20

    Знам че е малко тъпа тази идея ����за статия. Pokemon Lavender town или Lost silver.���� Отново знам че е глупава идея но все пак да се пробвам.А за тази статия леко ме плаши, но аз съм такъв човек се впечатлява от доста неща. Очаквам отговор. ������

    ОтговорИзтриване
  2. Pokemon Lavender town и Lost silver нищо не ми говорят, ще ги погледна при първа възможност и ако стават за статии, защо пък не.

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте,
    Искам да ви споделя една история, която в никакъв случай не е измислена, но вие си решавайте. Като много малък, може би 5-6 годишен сънувах един сън:
    Разхождах се по една улица в съседния квартал към 2-3 часа през деня. В съня ми квартала изглеждаше леко променен от реалността. Тъй де под леко разбирайте там където в реалността има дървета и трева в съня ми имаше само цветя. Така де разхождах се сам и видях едно момиче на моята възраст, тоест и то 5-6 годишно да стои само облегнато на улична лампа. Беше облечена с кожено яке и дънки. Нетипично облекло за дете, а и бяхме лято. Беше с черна коса, слаба, висок и бих казал доста красива. Аз типично като децата отидох и я заговорих, понеже ми беше скучно. Оказа се, че се казвала Михаела и чакала приятелите си-момче (не се сещам за името, дори и не помня как изглездаше) и момиче (Пайпър, русокоса със сини очи) на нашата възраст. Покани ме да останем да играем и аз се съгласих, защото ми се стори приятно момиче, а и кат казах ми беше много скучно. Малко си поговорихме и тогава слязоха момчето и Пайпър. С Пайпър веднага се харесахме, но момчето отначало изпитваше странно недоверие към мен. По-късно и с него станахме приятели. После всеки ден ходих при тях, не помня колко продължи това, най-вероятно между 2-3 седмици или 1-2 месеца. Ходех при тях по различно време между 12 и 2 часа и си тръгвах между 7 и 9 часа. Помня единствено и само времето с тях. Не помня къде съм спал и какво съм правил докато не бях при тях. Помня моментите, когато се озовавах близко до квартала им, къде с колело, къде и пеша. След което се събудих и край. Беше ми тъжно, но нямаше какво да се направи. След два дни забравих напълно този сън.
    До деня в който ходих при чичо. Тогава бях на 13. Чичо живее в друг далечен град и рядко го посещаваме,а когато го правехме трябваше да преспиваме при него. При едно от преспиванията ни сънувах, че съм на басейн. Това беше един от басейните в който ходя често, но той също беше с малки промени. Около половината басейн бяха наредени маси за хранене, а около другата половина шезлонги. От едната страна където в реалността има маси в съня имаше шезлонги. Аз лежах точно на тези шезлонги. Отново бях сам. Трите шезлонга от лявата ми страна бяха празни. Тогава там дойдоха две момичета и едно момче. Отначало не ги познах, но когато се понагласиха и се канеха да легнат. Разпознах момичето, което беше до мен. Това беше Михаела. Питах я: "Здравей, Михаела как си?" Тогава тя ме погледна учудено и изведнъж ме разпозна. До нея дойдоха и момичето, което беше Пайпър и момчето, чиито име не помнех. Те също ме погледнаха учудено, но съм сигурен, че и се сетиха кой съм. Момчето почна да ме гледа с недоверие. Тогава Михаела попита къде съм бил изчезнал през всички тези години. Попитах я какво има предвид, а тя отговори, че един ден просто съм изчезнал безследно. Те ме били търсили навсякъде, но нямало и следа от мен. Тогава се събудих
    От тогава това постоянно ми е в главата. Чудя се дали не съм бил в друго измерение и дали като съм се събудил, моя милост на басейна просто не е изчезнала в дън земя. Ако някой има предположения какво може да е било да пише като отговор, ако има въпроси също. Това от доста време ме мъчи, но не мога да го кажа на никой. Ами това беше. Благодаря, ако сте го прочели цялото и се извинявам за пропуснатите правописни грешки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Историята ти ще я добавя към МЕГА статия с читателски истории, която ще излезе на 1 парил, така повече хора ще могат да я видят.

      Засега историите са три в материала, който съм подготвил, ако до 1 април се появят още, ще ги добавя.

      Очаквайте много интересни истории!

      Изтриване