15 март 2016

Читателска история: призрачният отпечатък

Искам да споделя една история, разказана ми от спътник във влака. Много интересна история, слушах с отворена уста през цялото време. Аз работя в Пловдив. Пътувам почти ежедневно с влака от родния си град до града под тепетата. По принцип не завързвам разговори с непознати във влака, предпочитам да дремна или слушам музика. Но наскоро, чакайки влака да потегли, ме заговори един, на пръв поглед добронамерен човек. Явно му беше скучно и гледаше да убие времето. На мен също ми беше скучно, и реших да завържа контакт. Човекът се казваше Велизар, на 68 години. Доста приказлив, природно интелигентен човек. Родом от село Смилян в Родопите, от няколко години живеел в София. (Смилян е много живописно село, разказвали са ми познати посетили го, човекът също ми разказа интересни неща, и засили още повече желанието ми да го посетя). От дума на дума, му казах че се интересувам от история, от загадки. Разказа ми че имало пещери в близост до селото, за които се носели легенди, че имало хайдушко имане. Много злато, задигнато от турците, а при делбата хайдутите взаимно се избили. Един вид прокълнато. Дядо Велизар каза, че бил ходил преди години при пещерите, но от годините входовете им били почти напълно затрупани от земна маса и трябвало екипировка за да се влезе. Каза, че не били проучени, поне той не знаел да са. (Адски сладкодумен човек, истинска рядкост е да срещнеш по влаковете такъв събеседник, предвид факта, че бъка от комплексари и самохвалковци). Аз споменах, че едно от хобитата ми е да чета и събирам паранормални истории и всичко свързано с необяснимото. Неговият отговор беше: "Сигурно ще ме помислиш за хахав, но съм преживял нещо, от което и до днес настръхвам. Слуша ли ти се ?" Аз наострих уши и човекът заразправя:

След като се оженил, имали много ниви в родното си село, които обработвали. По онова време земеделието бил основен поминък на населението в селото. С негов първи братовчед имали доста неразделени ниви, общи, заради което се карали често. Братовчед му бил зъл и отмъстителен човек. Никой от съселяните му не го обичал. Дядо Велизар каза, че просто отстоявал своя дял, не претендирал за неговите ниви и декари. Поради това братовчед му му правил много "зулуми"(поразии). Почти всеки ден имало свади между двамата. Караниците и заканите продължили години (не спомена да са прибегнали до съд). И така до 1993 година когато злият братовчед се споминал, покосен от инфаркт. Макар и с нежелание, Велизар отишъл на погребението. Било късна есен, и валяло силен дъжд на гробищата. Няколко дни след това, на дядо Велизар се наложило да излезе от къщи по работа. Денят бил хубав и слънчев. Тогава бил сам в къщата. От масата в кухнята си взел калъфа с очилата и портфейла. Каза ми че "масата била постлана с бяла тъкана покривка". Излязъл той, заключил вратата. Връщайки се, на масата в кухнята имало отчетлив кален отпечатък от обувка. Върху покривката. Виждайки го, ужасен, помислил че крадец е влизал и че може да е още в къщата. Макар и уплашен, грабнал ръжена от печката и проверил една по една стаите. Всичко било непокътнато, нямало следи от взлом, нямало разбито, изкъртено, счупени стъкла, нищо не липсвало. Това вместо да го успокои, още повече го уплашило. Сподели че не бил богаташ, обикновена селска къща. Отново проверил цялата покъщнина, бравата, прозорците, спестяванията...всичко било непокътнато. Над масата с отпечатъка нямало отвор към тавана, за да стъпва някой. Изключено било да е крадец или.....човек. Същата нощ спал на запалена лампа, а сърцето му биело лудо в гърдите. Въпроса кой или какво е оставило този отпечатък, не му давал мира. Дядо Велизар ясно помнел, че покривката била чиста, видял я точно преди да излезе, защото си взел нещата от масата. Със съседите си бил в прекрасни отношения, изключва варианта някой от тях да е стъпвал на масата му. Но най-вече - как е влязъл оставилия отпечатъка. И тук сподели неговото предположение, че отпечатъка от обувка е оставен от духа на починалия му братовчед, нещо като последно отмъщение. Дядо Велизар тълкува калния отпечатък като следното зловещо послание: "Не си даваше нивите, сега кал да ядеш вместо хляб".

Дълго време не могъл да се съвземе от преживяното. Не уведомил полицията, защото нищо не липсвало. Попитах го дали не е огледал грайфера на обувките, с които бил погребан братовчед му, но за съжаление не бил обърнал внимание. След тази случка, повече нищо необичайно не се случило. Не казал и на жена си, за да не го вземе за луд. След доста години, споделил на сина си. Той му повярвал. Затова по възможност да бъдем в добри отношения с хората. Защото явно може да се отмъщава и от отвъдното...

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Читателски истории - призраци в едно българско село




Интересен сън на една читателка




Полтъргайст в Бургас (1989)

Няма коментари:

Публикуване на коментар