31 март 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Хавай и Айдахо

Според една островна легенда, "Нощните ходещи" са духове на древни войни, които вероятно искат да отмъстят за своята смърт или да си възвърнат земята. Те не са полупрозрачни като повечето призраци, а си изглеждат точно като хора. Обикновено могат да се видят в специфично време от нощта. Поверието разказва, че ако установиш контакт с очи с тях, скоро ще умреш ти или някой твой близък. Затова трябва да легнеш на земята докато процесията отмине и дори да се правиш на мъртъв.

И макар мнозина да се отнасят скептично към цялата тази история, има местни хора, които твърдо вярват в "Нощните ходещи" и ще те посъветват да си плюеш на петите, ако чуеш приближаващ се звук от барабани.

****************

В щата Айдахо се намира едно средно училище известно като "Pocatello High School". През 2014 г. на охранителна камера е заснета сенчеста фигура, която се движи по коридорите. Според паранормалните изследователи това е едно от най-силните доказателства, че свръестественото съществува. Сянката не просто се движи насам-натам, ами кара лампите да светват и угасват и дори активира алармата - полицията идва, но нищо не намира.

Още преди този запис, училището се свързва със редица зловещи легенди. Според най-страшната, то е обитавано от духовете на децата умрели в него. През всичките години на съществуването си, в училището има общо 6 смъртни случая, включително на няколко момичета, които решили да се самоубият заедно като се обесят.


Източник

30 март 2016

Легендарната земя Пунт

В древния египетски град Атрибис, намиращ се на североизток от съвременния Бенха, се намира един храм построен от Птолемей XII. В него има един барелеф, който изобразява митичната страна Пунт. Виждат се множество дървета и тропическа растителност, нещо твърде различно от египетската пустиня. И до днес сред учените няма пълно съгласие къде точно се е намирал Пунт и до колко е истинска.



По времето на дванадесетата династия в Египет била популярна една притча наречена "Историята на моряка-корабокрушенец".

"Внезапно аз чух тътен като от гръмотевица, помислих че са морските вълни. Дърветата се разлюляха, а земята се раздвижи. Открих лицето си и видях змей наблизо ... неговото тяло бе покрито със злато ... това бе принцът на Пунт"

Змеят, който се представил като "Господаря на Пунт" изпратил моряка обратно в Египет с много злато, подправки и екзотични животни.

Вярва се, че египтяните действително се посещавали някакво далечно място наречено от тях Пунт между 2450 г. пр. н.е. и 1155 г. пр. н.е. От там те се снабдявали със злато, ароматна смола, африканско черно дърво, абанос, слонова кост, диви животни и дори роби.

Около 1477 г. преди н.е. египетската царица Хатшепсут изпратила морска експедиция до Пунт. Това пътешествие е изобразено на барелеф намиращ се в Деир ел-Бахри (част от днешен Луксор). Изобразени са 5 кораба с общо 210 моряка. Те превозват злато, дървета и екзотични африкански животни като жирафи, маймуни и леопарди. В морето около корабите са изобразени различни риби като някои от тях са идентифицирани като такива живеещи покрай брега на Африка, а други покрай брега на Арабския полуостров.

Това създава известно объркване къде точно се е намирала земята Пунт - в Африка или в Арабия. Най-вероятно обаче това понятие е обхващало части и от двете, както е показано на долната графика.


И въпреки се барелефа и легендата ясно показват, че до Пунт се е стигало по вода, дълго време учените не са вярвали, че древните египтяни са можели да строят здрави морски кораби за далечни плавания. Смятало се е, че са стигали по суша до Пунт, където и да се е намирала тази земя. През 2011 обаче е направено интересно археологическо откритие, което доказва, че египтяните са били и добри корабостроители, а не само строители на пирамиди.

В пресъхнала лагуна на брега на Червено море са открити останките на древно пристанище. В поредица от издълбани от човека пещери са намерени все неща свързвани с мореплаването - разнороден дървен материал, такелаж, варовикови котви, кормилни гребла, тръстикови рогозки, кедрови дъски, както и най-старият морски кораб намиран до този момент. Това откритие отхвърля всякакви съмнения, че египтяните са стигали до Пунт по море.

Една година по-рано, през 2010, е направено друго откритие. В гробници в Долината на царете са намерени мумии на маймуни павиани на около 3000 години. Те са били домашни любимци на аристократите в Египет. Павиани живеят в Еритрея, Етиопия, Йемен, Уганда и Мозамбик. Чрез ДНК анализ на мумиите е установено, че те са най-родствено близки с днешните маймуни живеещи е източна Етиопия и Еритрея. Е, дали това е решаващото доказателство посочващо точното местоположение на Пунт?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Митът за викингските шлемове с рога




Странна животинска мумия намерена в Турция




Конкистадори в Северна Америка

29 март 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Флорида и Джорджия

Разказва се, че има нещо зловещо в гробището на малкия град Касадага във Флорида, нещо което твърде много прилича на трон. Той дори си има име - "дяволският стол" и според легендата дяволът наистина често се навърта наоколо. Всъщност това е просто тухлена пейка на която хората да сядат. Въпреки това историите за нея не отмират, дори се появяват нови. Например, ако оставиш отворена бира на нея, на сутринта ще я намериш изпита. Браво! Знае какво да пие дяволът - бира, а не чай и кафе.


В щата Джорджия пък най-популярната и зловеща легенда е свързана с един мост. Някога живяло едно бедно семейство, те очаквали петото си дете. Мъжът обаче съзнавал, че няма достатъчно пари да го издържа, затова уговорил доктора да убие детето веднага след раждането (без знанието на майката).

Докторът така и направил, след раждането взел детето, отишъл до най-близкия мост и го хвърлил от там. Легендата разказва, че ако по време на пълнолуние отидеш на моста и поръсиш детска пудра наоколо, ще видиш малки стъпки по нея. Освен това ще чуеш и бебешки плач в далечината.


Източник

28 март 2016

Мистично преживяване: как животните спасяват една жена в пустошта

Това се случило в Канада през лятото на 2013. Името на жената не се споменава поради съдебно постановление за закрила. Тя била заедно с група приятели сред дивата природа на западна Алберта. Придвижвали се с пикапа на чичо ѝ, но по едно време автомобилът затънал. След няколко безуспешни опита да го освободят, почти всички тръгнали да търсят помощ. В пикапа останали само жената и 38-годишен мъж на име Кевин Глауд (Kevin Gladue). Той винаги е изглеждал като безобиден човек, освен това двамата са се познавали от едно местно индианско училище, където той е работил като готвач. Затова жената без всякакви притеснения изпаднала в сън. Събудила се от това, че Глауд се опитвал да и свали панталона. Започнала борба и жената все пак успяла да избяга, но преди това Кевин я ударил с тежък предмет и ѝ счупил челюстта.

Жената се оказала сред пустоща, боса и с разбита на две места челюст. Вече било късен следобед и тя се опитала да се върне към пътя по който били дошли с пикапа. Не успяла да се ориентира и вместо това се озовала при река Баптистка (Baptiste River). Скоро се стъмнило, завалял дъжд (който продължил няколко дни). Жената изпитвала ужасна болка. Опитвала се да пие от реката, но водата просто изтичала през счупената ѝ челюст. Не мислила, че ще оцелее. Започнала да се моли, именно тогава се появила мечката.

Жената решила, че това е краят, вероятно мечката била привлечена от мириса на кръв и сега щяла да я изяде. Затворила очи докато мечката я подушила. Когато отново ги отворила, животното се било махнало. Видяла я отново от другата страна на реката и тогава жената изпитала силното чувство, че трябва да я последва. Така изминала няколко дни по течението на реката - пеша или плавайки хваната за дънер изгризан от двете страни от бобри.

След няколко дни жената стигнала до мястото където река Баптистка се влива в друга по-бърза река. Тук тя се отдалечила от водата и продължила да се движи през гори и блата. Понякога намирала животински пътеки. Хранела се до колкото може с боровинки, когато можела спяла, а през нощта чувала шепнещи гласове. Всичко било сюреалистично.

Един ден, докато се хранила с плодове и се опитвала да възстанови силата си, жената видяла сърна, която се държала странно - подскачала наоколо като играещо си куче. Последвала я и сърната я завела при стар път. Продължила да върви след животното, което се движело по пътя. Сякаш след безкрайно дълго време, най-после стигнали до добре поддържан път.

Именно тук я намерили. Били се минали 12 дни, жената едвам говорела и била в страшно състояние, експертите дори се учудват, че е оцеляла - боса, със страшна рана (която дори се била инфектирала), сред наистина дива природа, много по-опасна от дивата природа на Европа.

Жената ще претърпи операции и лечението ще е дълго и трудно. Дори и днес, няколко години след онези събития, тя не се е все още напълно възстановила. На 25 февруари тази година, нейният нападател Кевин Глауд най-после е осъден на 6 години затвор.

Жената, която е с индиански произход, питала старейшините за мечката и сърната, които на практика я извели до спасението. Племенните мъдреци и казали, че това са били горски духове и че искат от нея да говори за преживяното, не да си мълчи. Нека хората знаят за това, че има изроди, които нападат жени и не трябва да се мълчи за проблема. В Канада всяка година изчезват по няколко жени, предимно такива от индианските малцинства. Време е да се сложи край на това.

Източник

27 март 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Кънектикът и Делауеър

Има една зловеща история, която не е характерна само за Кънектикът, но именно този щат е епицентърът на легендата. Твърди се, че из пущинака бродят странни хора с големи глави. Има различни версии от къде са се появили, но според най-популярната някога в района е имало лудница в която са пребивавали много психичноболни. Тя обаче изгоряла при пожар и пациентите избягали. В началото те не изглеждали така, но оцелявали в пущинака чрез канибализъм и като се чифтосвали помежду си. Всяко следващо поколение изглеждало все по-деформирано.


В малкия щат Делауеър пък се разправя, че някога живял човек на име Самюел Чууз (Samuel Chews). Хората му се подигравали заради фамилията (chew на английски значи "дъвча"). Дори след като умрял, някои продължили да се майтапят за негова сметка. Други хора предупредили, че не е добре да се шегуват с мъртвите, но те не се вслушали. Цялата общност била споходена от серия нещастия и лош късмет. А тези, които лично се подигравали на Самюел, започнали да го виждат. Затова Самюел Чууз бил погребан повторно, този път със значителни почести и изглежда това омилостивило духа му - проблемите спрели.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Духът, който помага за разгадаването на собственото си убийство

26 март 2016

Да извикаш НЛО...чрез медитация

Тази снимка на неидентифициран летящ обект е направена в Игъл Маунтън, Юта, САЩ.


До тук нищо кой знае колко необичайно - поредната не особено ясна снимка на НЛО. Обаче има един странен момент в цялата история. Човекът заснел обекта твърди, че предишната вечер е приложил метода на д-р Стивън Грийр за контакт с извънземни. Става въпрос за медитация.

Д-р Грийр е доста популярен сред НЛО средите. Нарекъл е своята техника "CE-5 протоколи" (CE-5 protocols) - близки срещи от петия вид при които хората инициират контакт с извънземните като медитират.

Твърди се, че миналата година д-р Стивън Грийр е провел тайно събитие в Лондон на което хората са медитирали. Тогава отново се е появило НЛО (на долната снимка, където е показан и самия доктор Грийр).


Скептиците остават със съмнения към твърденията на уфолога. Те изтъкват, че д-р Грийр има финансова изгода от цялата тази работа. Организирал е едноседмични семинари на които се провежда обучение как да се прилагат "CE-5 протоколите", като участието е струвало между 700 и 1800 английски лири.

Ето едно интересно твърдение изказано от човек участвал в обученията - първоначално не са можели да видят обектите за които д-р Грийр е говорел, но с напредването на курса, те са се научили как да ги възприемат. Това ме навежда на мисълта - дали докторът не е просто добър хипнотизатор? Просто да внушава на хората, че виждат нещо. Но пък това не би могло да обясни реално заснетия обект с който почнах тази статия.

Освен медитацията, в "CE-5 протоколите" се прилагат и други по-обективни техники. "Сириус" (Sirius) е документален филм от 2013 продуциран от Стивън Грийр. В него, освен всичко друго, се вижда как хората отиват в пустинята или в някое друго подобно затънтено място и примигват с фенерчета към небето. Ако и на небето започва да мига някаква светлина, то значи извънземните са отговорили.


Друг вариант, за който се сещам е, това да не са никакви извънземни, а най-обикновени тулпи създадени през медитацията.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Хуманоиди в южно Чили

25 март 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Калифорния и Колорадо

През 1984 се случва нещо наистина страшно в една болница в Калифорния. Жена на име Глория Рамирез е приета по спешност. Веднага след като и вземат кръв, в помещението се разнася неприятна миризма и много от персонала припада или започва да проявява други симптоми - повръщане, гадене и т.н. Всички са евакуирани, остават само няколко доктори с предпазни средства, които се опитват да спасят жената. Не успяват - тя умира след 40 минути.

Това е съвсем истински случай, ето извадка от новина публикувана в "Discover Magazine":


Щом това е реално, кое е градска легенда? Градска легенда е това което започва да се говори след смъртта на Рамирез - че е била извънземен хибрид, носила е в себе си извънземна кръв. Нищо чудно, че се разнасят такива твърдения след като властите така и не обясняват задоволително случая.

Най-зловещата градска легенда на Колорадо пък е свързана с новото летище на Денвър. То сякаш е пълно с окултни, масонски и сатанистки символи.



Източник

24 март 2016

Странни звуци записани на различни места този месец

Тези звуци са записани този месец Март, а месецът дори не е свършил. За всичките се твърди, че сякаш са идвали от небето и не е бил видим източника им. Не мога да потвърдя, че е така, твърде лесно се правят такива записи и има много хора обичащи шегите.

Отарио, Канада, 7 март 2016. За жалост, човекът, който е качил клипа е забранил възможността да се вгражда по сайтове, затова ще трябва да кликнете на линка:

https://www.youtube.com/watch?v=Fo-eo3xJqGA

Санкт Петербург, Русия, 9 март 2016 между 3 и 4 през нощта - дяволският час! Колкото и да ми се иска да вярвам, точно този запис ми изглежда най-фалшив, сякаш човекът е записал някаква машина как работи - примерно вентилатор, климатик и т.н. Поне клипът не е забранен за вграждане.



Също от 6 март т.г., но от Форт Макмъри, Канада:



Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:







Сериозно доказателство за реалното съществуване на атмосферни същества?

23 март 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Аризона и Арканзас

Разказва се, че в началото на 19 век имигрант от Германия на име Йакоб Валс е намерил богати залежи от злато в Аризона. От тогава много хора са търсили прословутата златна мина, но никой не я е намерил. Това е една забележителна градска легенда, но не тя е най-страшната история от щата. Най-ужасяващата легенда се отнася до това какво се случва с хората тръгнали да търсят златото. Твърди се, че много от тях са намирани мъртви, без глава или простреляни със снайпер. А някои изчезват без следа завинаги.


Топ историята на Арканзас е следната. Герард Флойд Бетис бил умопомрачен лунатик, който се сдобил със свръхестествени (вероятно сатанински) сили като провеждал гротескни експерименти над кучета. След години съседите започнали да разказват, че чуват воят на нещастните животни (вероятно техните духове).

А от няколко години хора съобщават , че са виждали и духа на самия Бетис.

Източник

22 март 2016

Голям обект напуска черна дупка

Във физиката се приема за даденост, че нищо не може да напусне една черна дупка, дори и светлината. Веднъж преминем ли хоризонта на събитията, не можем да се измъкнем от там. Друг е въпроса, че съществуването на тези странни обекти, не е напълно доказано. По този въпрос съм писал в тази статия:


Все пак астрономите имат начини непряко да изследват и "наблюдават" черните дупки (или това което си мислят, че са черните дупки). Използвайки спектроскопа NuSTAR, те са засекли някакъв страшно голям обект да напуска черната дупка известна като Q2237+0305, който е бил последван от масивен енергиен импулс. Тази черна дупка се намира на 6 милиарда светлинни години от нас.


От много време се спекулира, че черните дупки са портали към други вселени. Може би учените са станали свидетели на това как извънземен космически кораб преминава в нашата вселена...

Източник



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Ярко белите петна на Церера




Мистерията около звездата KIC 8462852 се задълбочава




1991 VG - срещата ще е през лятото на 2017

21 март 2016

Най-страшните градски легенди от всеки щат на Америка - Алабама и Аляска

В щата Алабама се разказва, че веднъж една млада двойка загинали когато автомобилът им паднал от един местен мост. Затова хората са го нарекли "Вратата към Ада". Твърди се, че в определени нощи, ако спреш колата си на този мост и се обърнеш назад, ще надзърнеш в самия Ад.

Днес мостът е затворен за автомобили и трафикът минава по друг маршрут. Това обаче не спира ентусиастите да го посещават с надеждата да зърнат какво има в пъкъла.


В Аляска пък има една легенда, която датира още от времето на индианците инуити. Те разказват как някога, преди много години по тези земи живели горски хора познати под името "торнити" (Tornits). Между двата народа имало мир. Веднъж обаче един торнит унищожил каяка на един инуит, затова индианецът го убил. Това накарало торните да напуснат тези земи и да се преселят неизвестно къде. Все пак някои от тях останали и започнали да отмъщават като отвличат, убиват и разкъсват хора. Днес много хора продължават да виждат тези космати създания. Някои ги смятат за Бигфут, но инуитите знаят - това са торнити и те са враждебно настроени. И до днес често има случаи на изчезнали хора в Аляска и Канада.


Източник

20 март 2016

Сатанизмът на Ла Вей

В началото на тази преводна статия следва да кажа няколко думи, като автор на блога. Тя ще се опита да ви убеди, че има само един вид сатанизъм - този на Ла Вей (изписван на български и като ЛаВей). Това твърдение естествено е глупаво точно толкова колкото твърденията на други религиозни водачи, които заявяват, че има само една праведна форма на християнството, исляма и т.н. - обикновено тази която те проповядват. Противно на написаното в статията (която давам с известни съкращения), има сатанисти, които буквално вярват в съществуването на Дявола, които извършват ритуали и пият кръв. А и сатанизмът не датира от 1966.

Сатана. Християнската Библия го описва като дявола, змията, изкушителя. Той съществува само като антитеза на Бог и всичко, което е праведно и свещено. Неговата единствена роля е да отвежда хората далеч от истината, в един грешен, тъмен живот. Има много пасажи в Библията описващи Сатаната, но всички се съгласяват с едно - дяволът е зъл.

Така че, ако попитате дядо и баба си, местният свещеник и почти всеки вярващ, те най-вероятно ще ви кажат, че сатанистите са зли хора търсещи да отвърнат добросърдечните християни от техния праведен живот. Когато се спомене термина "сатанисти", ние си представяме хора облечени като готик-фенове, изпълняващи дяволски ритуали, принасящи в жертва животни и слушащи дет метал. За жалост това е стереотипът, който се е наложил.

"Сатаната за нас (сатанистите) е символ на гордост, свобода и индивидуализъм. Той служи като външна метафора за нашия върховен личен потенциал."

Сатанизмът се е появил през 1966, проповядван е от Антон Шандор ЛаВей от дома му в Сан Франциско. Преди това ЛаВей е бил цирков артист за много години. Когато се установява в Сан Франциско, ЛаВей се отдава на изучаване на магията и окултното. През 1969 публикува "Сатанистката Библия", която е последвана от книгите "Сатанистката Вещица" (1971) и "Сатанистки ритуали" (1972). Въпреки заглавията си, те не са ръководства по черна магия. Вместо това дават насоката за една религия базирана на почитането на самия себе си, с малко ритуали за цвят.

Сатанистите не боготворят Сатаната. Дори не вярват, че съществува. Фактически сатанистите вярват, че религията може и трябва да бъде отделена от свръхестествените вярвания. Тя трябва да дава рамката според която да се живее един морален живот в общността. Сатанистката вяра лежи в осезаемия свят, в материалистичното виждане с корени в науката и в критичното мислене.

Сатанистите наскоро влязоха в новините с това, че се опитаха да издигнат статуи на Бафомет (тъждествен за тях със Сатаната) до християнски статуи в Оклахома и Детройт. Понеже фокусът на сатанизма е повече насочен към боготворенето на самия себе си, целта им с тези действия бе да осигурят сигурност, че техният глас, както и гласовете на която и да е друга религия ще бъдат чути така ясно, както на основните религии.

"Ние (сатанистите) отказваме да бъдем заробени от една теократична система, която открито търси да контролира и унищожи сексуалността, индивидуалната автономия и критичното мислене."

Сатаната е символ на вечния бунтовник против своеволията на властта, за винаги защитаващ личния суверенитет дори и при нищожни шансове.

Сатанизмът обаче не е само бунт спрямо властта. Сатанистите с готовност празнуват християнски празници като Коледа и Хелоуин, макар че най-важният празник за всеки сатанист е неговият собствен рожден ден. Няма специфичен ритуал, всеки сам решава как и какво да празнува. Понеже повечето църковни празници всъщност са адаптирани стари езически чествания, сатанистите нямат проблем да ги отбелязват, макар че те примерно не виждат Коледа като рождения ден на Христос, а по-скоро като време което могат да прекарат с близките си.

Част 1 и Част 2

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Александър Македонски и влиянието му върху будизма




Лао Дзъ - древният китайски философ




Британските масони - на 300 години

19 март 2016

"Какво удари моята кола в движение?"

История от САЩ.

"Това се случи преди три месеца докато се прибирах към вкъщи. Трябваше да пренеса нещата на моята майка от Минеаполис до Медисън (Уисконсин). Цял ден бях пътувала напред-назад между двата града. Беше станало вече много късно, към един през нощта. Бях сама на пътя и нямаше нищо наоколо, нито град, нито нищо. Внезапно с периферното си зрение видях сякаш някой да излиза на бегом от гората. Движех се с над 100 км в час и си казах, че явно съм толкова уморена, че вече ми се привиждат неща. Тогава чух, че нещо се удари отстрани на автомобила.

Бях ужасена и не спрях. Мислех да се обадя на полицията, но какво щях точно да им кажа. Че съм видяла някакво много бързо тичащо същество на два крака да излиза от гората и да се удря в колата ми? След 30-40 минути се прибрах у нас.

На другия ден прегледах автомобила - беше огънат от към страната от която се чу удара, но нямаше кръв или козина. Слушах местните новини, но нямаше информация да е намирано безжизнено тяло край пътя.

Какво удари моята кола в движение?"

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Подборка на зловещи новини

18 март 2016

Интернет мистерии - част V


A858DE45F56D9BC9

A858DE45F56D9BC9 е още един потребител на Редит (човек или бот), който от години всеки ден публикува поредици от несвързан текст. Други потребители всеки ден разнищват всеки нов постинг с надеждата да открият някакво значение.

Нещо, което е изключително странно, изглежда постингите взаимодействат с потребителите, които коментират. Примерно веднъж някой написал, че тази загадка е "Стоунхендж на Редит". Следващият публикуван текст от A858DE45F56D9BC9 се оказал, че е ASCII картинка на самия Стоунхендж. Някои от другите неща също са дешифрирани, но не са довели до разплитане на загадката.

Преди време тази мистерия е станала тема в два популярни сайта, които са разказали за нея. Тогава A858DE45F56D9BC9 изтрива всичките си стари постинги и изчезва. След 5 месеца се завръща.

11B-X-1371

Последната загадка в поредицата е за прословутото видео 11B-X-1371, мисля че него и преди съм давал в блога. На него се вижда човек с маска подобна на тази, която са носили докторите по време на чумните епидемии. Предполага се, че е заснето в гора край Варшава, Полша.

През Ноември 2015 един американец се появява с твърдението, че той е автора на видеото, било част от арт проект. Дори качва ново видео. Много хора обаче не вярват на този човек на име Паркър Уорнър Райт - изтъкват, че в новото видео костюмът е различен и следователно е позьор, който иска да си припише славата. Райт отговаря, че просто е направил нов, по-добър костюм.



Източник

17 март 2016

Река в Мексико потъва в дън земя

Река Атояк (Atoyac), позната и под името Оахака (Oaxaca) тече през източно-централно Мексико. Или поне до скоро е текла. На 28 февруари т.г. жителите на Сан Фермин са чули силен гръм и са усетили земетресение през нощта. На следващата сутрин са видели, че река Атояк е изчезнала, останало е само калното и корито и една пукнатина в земята с дължина 20-30 метра.

Реката преди и сега:


Река Атояк е жизнено важна за поне 10 000 семейства в региона, от нея те се снабдяват с вода. Индустриалните производства наоколо също ползват водите ѝ. За жалост и отпадните води се изхвърлят обратно в нея. Както една местна жителка на име Хуана Санчес казва:

"Не знаем какво ни очаква...ние експлоатирахме реката и сега тя ни го връща"

Пукнатината през която вероятно реката е изтекла под земята:


Геолози са дошли да огледат мястото. Те са установили, че и река Котахла (Cotaxtla), приток на Атояк, също е пресъхнала. Предполага се, че подземните скали, които са изградени от варовик, са поддали и водата е изтекла в пещерите под повърхността. Не е ясно дали има решение на ситуацията. Рибите са измрели, започнала е да измира и растителността по бреговете, а птиците и животните са избягали. Да му мислят хората.

Източник



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Облак от пяна се спуска над Мароко

16 март 2016

Интернет мистерии - част IV


Markovian Parallax Denigrate

Това е една от ранните интернет загадки. През 1996 мрежата за съобщения Usenet (нещо като форум) е наспамена от мистериозни послания, които никой не може да разбере. Всичките носят заглавието "Markovian Parallax Denigrate" и са стотици на брой. И макар да са с едно и също заглавие, текста на отделните съобщения е различен. Сякаш съдържат произволно генерирани думи. Някои потребители са успели да проследят имейла на подателя на съобщенията и той ги е насочил към жена на име Сюзан Линдуер (Susan Lindauer). Оказва се, че тя е журналистка, която след няколко години ще бъде арестувана по обвинения, че е шпионка работеща за Садам Хюсеин. Когато се случват атентатите от 11 септември 2001, някои любители на конспирацията започват да виждат връзка между съобщенията и този терористичен акт.

Линда никога не признава да е пращала съобщенията. Странното е, че след време страницата в Уикипедия посветена на тази загадка е изтрита. Самите съобщения също са изтрити и изглежда днес е запазено само едно. Били ли са те тайна шпионска комуникация?

F04cb41f154db2f05a4a

Около 2013 един потребител на Reddit с име f04cb41f154db2f05a4a започва да публикува мистериозни поредици от символи, които никой не е в състояние да разшифрира. Обаче насред групата от мистериозни съобщения, той публикува две на чист английски. Първото съдържа само думата "помощ", а второто - "моля ви помогнете ни". Следващите публикувани съобщения отново са закодирани, като някои смятат, че е използван шифър на основата на Base64.

Някак си се е разбрало, че който и да публикува тези съобщения, не е бот. Този мистериозен потребител публикува съобщенията в своя собствен събредит (тема в Reddit). Два пъти обаче е коментирал (отново зашифрирано) в темата за една друга интернет мистерия - A858.


За описаната втора загадка, имах чувството, че е съвсем реална. Сякаш, който и да е този човек (или група от хора), те действително имат нужда от помощ. Представям си ги, че са на някакво злокобно място и пишат на някакво примитивно устройство, което единствено им е под ръка. Текстът им обаче не се конвертира правилно и излизат неразбираеми поредици от символи. Ще ме разберете какво имам в предвид, ако някога някоя страница или имейл на кирилица, са ви са се отворили на "маймуница" в браузера. Някак си, тези закъсали хора са успели да пратят и две кратки съобщения на разбираем английски.

Това чувство, че случаят е реален, а не някаква шега, изчезна щом прочетох, че е писал два пъти в тема за друга интернет загадка. Все едно, че е рекламирал собствената си мистерия. Изглежда това е поредният шегаджия, който просто търси внимание.

15 март 2016

Читателска история: призрачният отпечатък

Искам да споделя една история, разказана ми от спътник във влака. Много интересна история, слушах с отворена уста през цялото време. Аз работя в Пловдив. Пътувам почти ежедневно с влака от родния си град до града под тепетата. По принцип не завързвам разговори с непознати във влака, предпочитам да дремна или слушам музика. Но наскоро, чакайки влака да потегли, ме заговори един, на пръв поглед добронамерен човек. Явно му беше скучно и гледаше да убие времето. На мен също ми беше скучно, и реших да завържа контакт. Човекът се казваше Велизар, на 68 години. Доста приказлив, природно интелигентен човек. Родом от село Смилян в Родопите, от няколко години живеел в София. (Смилян е много живописно село, разказвали са ми познати посетили го, човекът също ми разказа интересни неща, и засили още повече желанието ми да го посетя). От дума на дума, му казах че се интересувам от история, от загадки. Разказа ми че имало пещери в близост до селото, за които се носели легенди, че имало хайдушко имане. Много злато, задигнато от турците, а при делбата хайдутите взаимно се избили. Един вид прокълнато. Дядо Велизар каза, че бил ходил преди години при пещерите, но от годините входовете им били почти напълно затрупани от земна маса и трябвало екипировка за да се влезе. Каза, че не били проучени, поне той не знаел да са. (Адски сладкодумен човек, истинска рядкост е да срещнеш по влаковете такъв събеседник, предвид факта, че бъка от комплексари и самохвалковци). Аз споменах, че едно от хобитата ми е да чета и събирам паранормални истории и всичко свързано с необяснимото. Неговият отговор беше: "Сигурно ще ме помислиш за хахав, но съм преживял нещо, от което и до днес настръхвам. Слуша ли ти се ?" Аз наострих уши и човекът заразправя:

След като се оженил, имали много ниви в родното си село, които обработвали. По онова време земеделието бил основен поминък на населението в селото. С негов първи братовчед имали доста неразделени ниви, общи, заради което се карали често. Братовчед му бил зъл и отмъстителен човек. Никой от съселяните му не го обичал. Дядо Велизар каза, че просто отстоявал своя дял, не претендирал за неговите ниви и декари. Поради това братовчед му му правил много "зулуми"(поразии). Почти всеки ден имало свади между двамата. Караниците и заканите продължили години (не спомена да са прибегнали до съд). И така до 1993 година когато злият братовчед се споминал, покосен от инфаркт. Макар и с нежелание, Велизар отишъл на погребението. Било късна есен, и валяло силен дъжд на гробищата. Няколко дни след това, на дядо Велизар се наложило да излезе от къщи по работа. Денят бил хубав и слънчев. Тогава бил сам в къщата. От масата в кухнята си взел калъфа с очилата и портфейла. Каза ми че "масата била постлана с бяла тъкана покривка". Излязъл той, заключил вратата. Връщайки се, на масата в кухнята имало отчетлив кален отпечатък от обувка. Върху покривката. Виждайки го, ужасен, помислил че крадец е влизал и че може да е още в къщата. Макар и уплашен, грабнал ръжена от печката и проверил една по една стаите. Всичко било непокътнато, нямало следи от взлом, нямало разбито, изкъртено, счупени стъкла, нищо не липсвало. Това вместо да го успокои, още повече го уплашило. Сподели че не бил богаташ, обикновена селска къща. Отново проверил цялата покъщнина, бравата, прозорците, спестяванията...всичко било непокътнато. Над масата с отпечатъка нямало отвор към тавана, за да стъпва някой. Изключено било да е крадец или.....човек. Същата нощ спал на запалена лампа, а сърцето му биело лудо в гърдите. Въпроса кой или какво е оставило този отпечатък, не му давал мира. Дядо Велизар ясно помнел, че покривката била чиста, видял я точно преди да излезе, защото си взел нещата от масата. Със съседите си бил в прекрасни отношения, изключва варианта някой от тях да е стъпвал на масата му. Но най-вече - как е влязъл оставилия отпечатъка. И тук сподели неговото предположение, че отпечатъка от обувка е оставен от духа на починалия му братовчед, нещо като последно отмъщение. Дядо Велизар тълкува калния отпечатък като следното зловещо послание: "Не си даваше нивите, сега кал да ядеш вместо хляб".

Дълго време не могъл да се съвземе от преживяното. Не уведомил полицията, защото нищо не липсвало. Попитах го дали не е огледал грайфера на обувките, с които бил погребан братовчед му, но за съжаление не бил обърнал внимание. След тази случка, повече нищо необичайно не се случило. Не казал и на жена си, за да не го вземе за луд. След доста години, споделил на сина си. Той му повярвал. Затова по възможност да бъдем в добри отношения с хората. Защото явно може да се отмъщава и от отвъдното...

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Читателски истории - призраци в едно българско село




Интересен сън на една читателка




Полтъргайст в Бургас (1989)

14 март 2016

Интернет мистерии - част III


John.com

Никой не знае каква е целта на сайта John.com. Или по-точно каква беше, защото страницата вече е премахната. По времето, когато намерих статията описваща различни интернет загадки, този сайт все още съществуваше, но изглежда са се уплашили от това, че се заговори за него и са го изтрили.

Сайтът съдържаше снимки на обикновени предмети и форми за вход с потребителско име и парола. Един от хората проучвали сайта е разгледал видимата част от кода му. Изглежда собственикът на сайта получава уведомление, ако някой успее да влезе с точното име и парола. Аз пробвах различни пароли, но не успях. Много други хора също са пробвали, но не е известно някой да е налучкал данните за достъп. Не е ясно какво се случва, ако успееш и дали е достатъчна една парола или за всички предмети трябва да се въведат паролите. Според някои, при успешно въвеждане на парола, попадаш в таен чат. Други мислят, че това е просто тестов сайт.

Сайтът датира още от далечната 1994 година и вероятно името му ще струва доста пари, ако се продаде. Според написаното в Интернет, настоящ собственик е някой си Джон Литъл от Купертино, Калифорния, САЩ. Не е ясно дали преди това е имало и други собственици, които да са го продали.


И моето лично мнение е, че този сайт е просто тест. Собственикът му просто се е упражнявал как се правят сайтове. Даже ми прилича на точно определен вид сайт - онлайн магазин. То даже има истински интернет магазин с подобно име - "shopbyjohn.com/" (Пазарувай при Джон). Друго което ме кара да си мисля, че сайта е бил просто експеримент, е това, че е премахнат веднага след като се е заговорило за него чрез статията. Ако някой е целял да състави загадка за хората в Интернет, нямаше да се уплаши, а щеше да се радва, че още хора ще се чудят на странния му сайт.

Все пак има и друг вариант защо може да е премахнат. Това действително е таен сайт, на някакво тайно общество или група престъпници. Те имат пароли и влизат в сайта, където обсъждат кой знае какви неща. Може би са се уплашили да не бъдат разкрити и са изтрили всичко

Illuminatiorder.info

Макар да има хиляди сайтове твърдящи, че са свързани с илюминатите, този е малко по-различен:


На началната си страница има пирамида с два свинкса. Ако цъкнете на левия, се появява следната гатанка - "Кое говори с един глас, но ходи на четири крака сутринта, на два по обед и на три вечерта?" Ако отговорите "човек", попадате на следващи загадки. Не е ясно каква е целта на сайта. По едно време е имал брояч отброяващ дните, часовете и минутите до 13:23:33 ч. на 9 септември 2012. На тази дата обаче не се случва нищо.

В сайтът има много пасажи от Египетската книга на мъртвите. Някои вярват, че това е истински сайт свързан с тайно общество.

Последните данни показват, че сайта е притежание на Марк Пейс, който е журналист и сатирик. Преди е притежавал и друг сайт - whitehouse.org, чрез който се е подигравал на Джордж Буш.



Източник