Невероятни предложения - с уловки (част 1)

Имението на Плейбой

Това легендарно имение е построено през 1927. Там са се провели безброй фотосесии с атрактивни модели и още повече луди партита. 

Продава се за 200 милиона долара.

Уловката: Цената е доста солена, но не това е проблемът. Който купи този имот, ще трябва да съжителства с Хю Хефнър, основателя на "Плейбой". Това е включено в договора - за да имаш това имение, трябва да търпиш този ексцентрик докато е жив (в момента той е на 89 години). Забранено е да му надзърташ в спалнята.

Град Гарнет, Монтана, САЩ

Гарнет е един от най-добре запазените миньорски градове в САЩ. Властите търсят доброволци да живеят там за един месец. Градът, макар и необитаван има салон, хотел и други исторически сгради, някои построени още през далечната 1892 година. Ще получиш свое жилище там и осигурена храна, а работата, която ще трябва да вършиш ще е с работно време до 16:30 (не се споменава каква точно е работата).

Цена: безплатно, дори ще ти плащат.

Уловката: градът няма течаща вода и електричество, но не това е основният проблем поне според някои. Твърди се, че Гарнет е фрашкан с привидения! Виждани са много духове, а някои смелчаци посетили града през нощта твърдят, че са чували пианото в салона да свири в тъмното.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:

Блатото Манчак в Луизиана

Конкистадори в Северна Америка

Официалната история казва, че испанските конкистадори са се интересували от земите намиращи се в днешно Мексико и на юг чак до най-южната точна на Америка. От векове стои въпроса защо не са колонизирали и на север.

През 16 век испанците са проучвали част от териториите в Северна Америка, които сега попадат в границите на САЩ. Примерно форт Свети Августин в щата Флорида е основан от тях през 1565. Испанското наследство е видимо в района - и днес има голям брой католици. Тирмата конкистадори проучвали южната част на Сверна Америка са Хуан Понсе де Леон, Ернандо де Сото и Франсиско Васкес де Коронадо. Изглежда невероятно, че испанците, познати като големи откриватели и пътешественици са спрели само до там. Официално се смята, че британците са ги възпрели. А може би конкистаторите са стигнали и доста по-на север? Има такива теории....

Тези предположения се подхранват от намерените останки от два корабокруширали испански галеона край брега на Орегон, близо до устието на река Колумбия. Има легенда, че и трети испански кораб се е разбил някъде там, но засега тя не е потвърдена. Също така има спекулации за загубени други галеони и доста по-на север, чак до Аляска. Мистерията е, че няма никакви официални испански документи, които да съобщават за загубени експедиции или кораби в този район - нито за двата наистина намерени, нито за останалите предполагаеми.

Изглежда първият испански кораб е потънал през 1694, а вторият през 1735. Все пак има документи показващи, че испанците са пътували до северната част на американския континент. Достигнали са до остров Кортес, самото има показва, че той е бил наименован така от испанци. Първото пътуване на север е било още през 1542. Проучили са части от Британска Колумбия и Аляска.

Местата доказано проучвани от испанците:

Така че, мистерията защо не са основали колонии, след като са правили проучвания, е дори още по-голяма. А може би са искали? Корабът разбил се през 1964 е превозвал восък, остатъци от него са открити под пясъка на брега в близост. Това значи, че са смятали да правят свещи и да строят църкви. Дали само злощастните корабокрушения са отказали испанците от намеренията им или има и нещо друго?

В Британска Колумбия е до днес се разказва една местна легенда - за битка между испански войници и индианци. Дали в тази легенда има истина? Според официалната история първият контакт на индианците от тези земи с европейци, се е случил чак през 1811. Легендата обаче разказва за събития разиграли се много преди това. От морето дошли бели мъже със странни шлемове и брони, те яздели "елени" (индианците по онова време не са знаели какво е кон и затова думата "елени" изглежда е останала в устното предание).

През 1863 е намерена дървена конструкция, за която са предположили че е на над 100 години и изглеждала като място за коне. Възможно е тя да е изградена на мястото където е имало испански лагер. Освен това са намерени погребани кучета с големи челюсти. Известно е, че испанците са ги ползвали за охрана на затворници.

В музея в Пентинктън се пазят няколко артефакта, за които се твърди, че са намерени в околността и които определено имат испански произход - добре запазен меч, връх на копие и шлем. Според легендата този меч принадлежал на хората-костенурки, изглежда така индианците са наричали испанците заради тяхната броня. Друга теория твърди, че мечът е бил направен през 16-ти век в Шри Ланка. Това обаче не отрича теорията, че е принадлежал на испански войник. Често испанците са пътували от Азия за Америка.

В други музеи в Канада също са пазят предмети, които вероятно са с испански произход. Затова все повече историци се замислят дали конкистадорите не са пробвали колонизация на север. Най-сигурното доказателство би било да се открият испански гробове в района. Търсени са, но досега не са откривани.

Какво все пак е попречило на испанците да основат устойчиви колонии на север в Северна Америка? Най-сериозното предположение е, че студеният климат е бил пречката. Англичаните много по-добре са били подготвени за зимите в Северна Америка и в крайна сметка те са завладели континента.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:

Историята на Джеронимо

Забравените библиотеки на Шингети

Шингети е град в Мавритания намиращ се на западния край на пустинята Сахара. Той почти не се е изменил откакто е основан преди повече от 12 века, къщите все така се строят от червеникави камъни. Днес обаче много от тези къщи са развалини, изоставени от собствениците си заради неуморно наближаващите пясъци на Сахара. Някога в Шингети са живели 200 000 човека, а сега са едва няколко хиляди. Последните семейства ревностно се опитват да запазят древното си наследство - колекциите от древни ислямски текстове.

Шингети се намира на кръстопът и е важен търговски център през 11 век. Керваните са спирали там да си отпочинат. По-късно през него започват да минават поклонниците тръгнали за Мека. Хилядите минаващи пътници обменяли религиозни и научни идеи, постепенно в града взели да се събират множество ръкописи, основно свързани с Исляма, но и с други теми като правото, астрономията, математиката и медицината. Скоро от междинна точка към Мека, Шингети се превърнал самият той в място за посещение.

До преди половин век е имало 30 частни библиотеки събрали хиляди текстове. Днес са само 5. Тези колекции са предавани от поколение на поколение и са част от фамилната гордост. Именно затова хората отказват да ги предадат на правителството (но ги показват на туристите). Което е жалко, заради суровия пустинен климат, ръкописите бавно се разпадат.

По приблизителни изчисления в Мавритания има към 33 000 древни текста, но правителството се е сдобило само с около 2000.

Източник

Полтъргайст в Бургас (1989)

Това е една много увлекателна и добре разказана читателска история. Благодаря на читателката, че я сподели!

Отрицанието е начин да отхвърлиш нещо, което не разбираш. Отричайки, създаваш лъжливо вътрешно усещане, че нещо не съществува. Може би за това всички разказани истории за полтъргайсти, духове и извънземни срещат такова неразбиране. Все пак времето ни е по-технологично, отколкото духовно. Но все пак... „Паранормално” не означава анормално. Познанията ви в областта нямат нищо общо с начина, по който ще възприемете разказаното от мен. Просто оставете предразсъдъците на страна за следващите 5 минути.

Аз съм пряка участничка в събитията, които ще опиша, макар да не съм присъствала във всеки един момент. Годината е 1989, града Бургас. Бях 13-годишно хлапе. Живеех с родителите си в стандартна соц панелка във вход, в който не съществуваха междусъседски взаимоотношения. Ние бяхме едно голямо 16-апартаментно семейство. В тази малка общност имаше хора с различно образование, занимание и интереси, с различно възприятие и разбиране за живота /но за това си давам сметка чак сега/. Както всички и ние имахме готварска печка. Изнесена на терасата на кухнята с отделно ел.табло. От онези огромните – с шкаф отдолу, фурна и три различни по размер котлона с плочи. То тогава нямаше и голям избор де... Та печката си беше сравнително нова, читава и често употребявана. Първия път, когато видяхме най-големия котлон на печката нагрят до червено посред нощ /баща ми бе ставал да пие вода/, премина като обикновено домакинско недоразумение. Аз бях доста ангажирано дете. Ходех на училище, имах СИП и ЗИП, участвах в ТНТМ, ходех на курсове по рисуване, уроци по плуване и волейбол, подготвях се за изпити в друг град, помагах на брат си с уроците, на майка с къщната работа... Бях уморена. Всички го знаеха, та си взех бележка от вдигнатия пръст на баща ми и обещах повече да не правя така. Обаче в рамките на месец това се случи още два пъти и родителското тяло се намеси с лекции по пожарна безопасност. Последваха още няколко пъти, в които котлона светеше посред нощ. Активното отрицание на мен и майка да сме оставили печката включена, доведе до редица домашни ремонти на неизправния уред. За всеобща безопасност и докато набавим нова печка, решихме всяка вечер тази да се изключва и от щепсела. И известно време спяхме спокойно без да се проверяваме един друг. След около месец спокойствие най-големия котлон на печката отново светна като червен светофар на неосветено кръстовище. Помня, че тази вечер имахме много гости у дома и всички бяхме будни. Тя не беше използвана последните шест часа, поне. Видяхме светещата плоча когато разтребихме хола и прибрахме посудата в кухнята. Последва суматоха, упреци към жената, децата и когато баща ми посегна към щепсела с „Нали се разбрахме...”, ръката му увисна във въздуха. Печката въобще не бе включена към мрежата. Последва смях, а после тихо мълчание. Светещата червена плоча бавно взе да потъмнява. Ако до тук приемахме случващото се като битови инциденти, то в този момент нещата се промениха.

И както казах ние съседи нямахме - голямото семейство бе уведомено за домашния проблем на една от редовните си сбирки по съседски. Теориите преминаваха през суха наука и мистични догадки, кинетичната енергия се превръщаше в духове, електричеството в призраци... Въобще беше много интересно да слушаш големите как ги разбират тия неща. А и по това време в Пловдив набираше популярност полтъргайста Кики, та финалното заключение на пийналия домсъвет бе, че у дома се е настанил полтъргайст, който отчаяно се нуждае от внимание и търси контакт. И така къде на шега, къде не, контакт бе осъществен посредством лист, химикал и любопитни хора. Техниката е проста и добре известна – няма да я описвам. Връзката между всички въпроси и всички отговори бе моята майка, като изборът бе направен от нашия гостенин. Назова се Киркош.

Последваха многобройни контакти. Беше питан за какво ли не – от числата на следващия тото тираж, до продължителността на живота на всеки от участниците в тези „сеанси”. Листа се превърна в бележник, бележника в тетрадка. Въпросите от чисто битови станаха духовно насочени. Срещите от приятелски станаха целенасочени. Приказваше му се на Киркош, а имаше и с кой. Само дето моята майка не усещаше нещата толкова безопасни за себе си. Ставаше й неприятно, когато идваха да питат нещо Киркош. Започна да отказва и накрая спря.

След години говорихме за това и сподели, че когато са го питали за отвъдния свят и дали могат да говорят с починалите близки е казал, че това е нередно. Че не трябва да се безпокоят душите особено през първата година след смъртта им. Че вреди на човека, който осъществява връзката. Че е опасно. Тогава са го питали той защо го прави и вярвате или не отговорът е бил "от скука". Тогава моята майка го е помолила да си тръгне и той се е съгласил.

Ние не сменихме печката, но повече не ни се случи.

PS. Тетрадките бяха пазени до преди няколко години. За съжаление събития в живота ни наложиха да се разделим с голяма част от нещата си. Моята майка прецени, че не бива да ги пази повече. Може би е права.

******************************************

Коментар и от мен (Георги).

В момента все още чета книгата "Неразгаданите мистерии". Споменавал съм и преди за нея (подарена ми от един читател, приятел и сподвижник на блога), оказва се сравнително добра щом за пореден път мога да цитирам нещо от нея. Та в книгата пишеше, че изглежда полтъргайстът е най-често срещаният паранормален феномен. Дори и сега, в този момент, в радиус от 20-30 километра от всеки от нас, се проявява полтъргайст. Така поне се твърди в "Неразгаданите мистерии".

Британските масони - на 300 години

През 2017 масонството във Великобритания ще навърши официално 300 години. Първата Велика Ложа е открита през 1717, но вероятно то се е появило доста по-рано по тези земи. Корените на най-известното тайно общество не се знаят точно. Най-романтичната история ги свързва с Рицарите Тамплиери. По-реалистично е обаче, да произлиза от средновековните гилдии съчетани с идеите на Розенкройцерският орден. По случай наближаващата годишнина новинарската агенция Vice е посетила лондонската ложа United Grand Lodge of England (UGLE). Мистицизмът в който са обгърнати масоните е довел до появата на много конспиративни теории свързващи ги със събитията от 11 септември 2001, Новият Световен Ред, Илюминатите и т.н. Сега, в новия 21-век масоните се опитват да се справят с многовековния проблем с имиджа си, като отварят вратите на ложата за посетители.

Част от усилията им в това отношение е да се противопоставят на ширещите се митове. "Ние всъщност забраняваме политиката и религията в това което правим" - обяснява Пи Ар-ът на UGLE Майк Бейкър. Защо тогава хората стават масони, след като няма да се занимават с политика? "Всичко е до ценности" - отговаря Майк. Масоните правят дарения като част от ангажирането им с общността. В момента събират пари за втора летяща линейка за град Лондон.

UGLE има едно странно изискване за членство - хората да вярват във Висше създание. "Докато става въпрос за съзидателна сила" - бързо уточнява Майк, което значи - никакви сатанисти. Ложата Grand Orient във Франция приема атеисти, но UGLE не смята да следва техния пример. Вярата във висше създание, според Майк, ги правела по-сигурни в това, че ще извършват добро.

Стенопис в сградата на UGLE:

Макар и масонството да не е религия, алегориите и символизмът играят важна роля за масоните. Мистицизмът е навсякъде. В сградата на ложата има фантастично украсени килими, стенописи и златен орган. Има и няколко трона. По време на церемонии, единият Главният Майстор седи на трона на изток, от където изгрява слънцето, а друг висш масон седи на този на запад, където залязва. Като много други масонски ритуали, това символизира прогреса на човека, тръгнал от мрака и стигнал до просвещение.

Стените на една от главните зали са декорирани с портрети на членовете на кралското семейство, които са били масони, преди да бъдат коронясани. Има и три гигантски трона. Майк обяснява големината им с това, че крал Джордж IV е бил доста едър човек.

А нещо за прословутото масонско здрависване? Реално ли е? "Да" - отговаря Майк, "те не са нещо странно". Очевидно Пи Ар-ът на масоните се опитва да омаловажи всичко твърде необичайно, това е част от стратегията им.

По-неудобен въпрос от ръкостискането е този за жените масони. В ритуалите на ложата е заложено участието само на мъже. В Англия има женски ложи, които са признати от UGLE за "редовни" във всичко освен във пола. "Редовни значи, че те правят нещата по начина по който се очаква да ги правят", обяснява Майк Бейкър. UGLE не признава малкото на брой смесени ложи. "Това е наследство", казва Бейкър. Едно наследство, което масоните не изгарят от желание да променят.

В този смисъл масоните наподобяват много други "клубове на старите момчета", които са доживели до 21 век. Но отказът да се променят се е превърнал в демографски проблем. Мнозинството от масоните са застаряващи мъже. В момента има 5 пъти повече масони над 80 години, отколкото такива на 21-30 години. Средната възраст е към над 50, близо до 60-те. Затова масоните се опитват да привличат по-млади мъже. Появили са се онлайн в мрежата, опитват се да служат като пример за подражание в общностите и вероятно да модернизират най-архаичните си текстове.

Част от проблема на масоните е тяхната потайност - това е както благословия, така и проклятие за тях. За някои нови членове е привлекателно именно това - странните потайни ритуали. В края на краищата, какъв е смисъла да се присъединяваш към тайно общество, след като всичко в него е прозрачно, открито и нормално? Майк отбягва въпроса дали са готови да открият всичко. Казва, че всичките техни материали са изложени онлайн така и така. UGLE обаче подготвят изненада. В момента те се опитват да "демистифицират нещата без да отнемат елемента на очарованието". Това няма да е лесно, но ако искат да достигнат до 400 години, трябва да го направят.

Източник

Ресторант Х

История изпратена до американския блог "Phantoms and Monsters". Нарочно запазвам и въведението на човека в което казва, че често му се случват странни неща. Дали си измисля или е като "магнит за паранормалното"?

Тези неща ми се случват от както бях дете. НЛО наблюдения, паранормални срещи, вероятни криптиди - изглежда съм на правилното място в правилното време. С годините свикнах с нещата, просто ми се иска да можех да ги обясня по-добре. Имам едно преживяване, на което много се чудя, дори не знам в коя категория да го сложа. То е от преди много години.

Аз бях в Чикаго за "туристически" уикенд, заедно с жената с която по онова време излизах. Бяхме в Арт института и бе събота, август 1988 или 1989. След като излязохме от там, разглеждахме витрините до към 8 вечерта, но вече бяхме взели доста да огладняваме. Приятелката ми предложи да се придвижим на север от мястото на което бяхме, защото е чувала, че там има добри ресторанти. Затова известно време шофирахме с колата и накрая паркирахме в една честно казано съмнителна зона. Но пък имаше доста хора да ходят наоколо, затова все пак решихме, че е ок. Походихме пеша известно време и накрая се озовахме в нещо подобно на строителна площадка, или строяха или събаряха сградата. До нея имаше висока сграда на около 10-12 етажа. В тази част на града не се виждаха хора, а сградата изглежда бе затворена за уикенда. Въпреки това се насочихме към входната врата и влязохме вътре. Попаднахме в коридор, който вървеше и в двете посоки - на ляво и дясно. На стената пред нас имаше надпис "Ресторант Х".

Имаше две тежки дървени врати в края на коридора в ляво. Приближихме се и ги отворихме. Попаднахме в един много слабо осветен ресторант в който нямаше хора. Внезапно обаче се появи една жена и ни помоли да я последваме. Бе облечена в черен костюм и носеше менюта. Настани ни на квадратна маса в центъра на ресторанта, даде ни менюта и се отдалечи.

Дойдоха трима сервитьори - двама мъже и една жена. Не помня много от външния им вид, освен че бяха облечени в чисти бели дрехи подобни на тези на готвачите и имаха черни панталони. Жената взе поръчката и инструктира мъжете. Единият от мъжете се грижеше за виното, винаги доливаше в чашите ни, а другият правеше същото с водата. Аз си поръчах скат върху спагети и със лимонов маслен сос. Запомних го защото никога до тогава не бях виждал меню в което да предлагат скат, а и след това не съм виждал. Бе превъзходно! Виното бе прекрасно и странно. Странно, защото поръчах една бутилка от която пихме цяла вечер и имам чувството, че сме изпили цели 3 бутилки. Но не се напихме, дори не се чувствахме замаяни. Докато се хранихме, никой не дойде в ресторанта. Персоналът стоеше отстрани, зад нас в тъмното, където трудно ги виждахме. Нахранихме се, платихме и си тръгнахме. Говорихме си по пътя колко бе странно, че нямаше никакви други хора там. Прибрахме се в хотела и на следващия ден си тръгнахме.

Нещата обаче стават още по-странни. По онова време участвах в състезания по биатлон (бягане и колоездене, по онова време се наричаше дуатлон). Заради едно такова състезание, следващата седмица пак щях да съм в Чикаго. Бях заедно с една приятелка, която също щеше да участва в състезанието. Отседнахме в друг хотел, разопаковахме и стана време да вечеряме. Казах, че знам един страхотен ресторант, който се намира от другата страна на реката и до който можем да стигнем пеша.

Точният адрес не го бях запомнил, но помня как се стигаше до него. Тръгнахме в ранната вечер и скоро стигнахме до строителната площадка и високата сграда до нея. Сега обаче сградата ми изглеждаше по-различна, някак си изоставена. Отново влязохме вътре, но нямаше и следа от "Ресторант Х". В коридора имаше няколко бюра със столове обърнати върху тях. Бяха прашни, все едно не са използвани известно време. Имаше и писаници по стените, предполагам графити. Двете тежки дървени врати не бяха там. Нямаше никакви признаци, че някога там е имало какъвто и да било "Ресторант Х". Сградата изглеждаше като изоставен офис комплекс. Изоставен от много повече от 4 дни, толкова се бяха минали от предишното ми посещение. Първо си помислих, че съм сбъркал сградата, но аз съм много добър в ориентирането. Огледах квартала наоколо, това беше мястото от миналото ми посещение. Това беше сградата в която бяхме вечеряли с гаджето ми. Бях объркан и леко разстроен. Приятелката предложи да намерим друго място в което да се нахраним, вероятно ресторантът просто е фалирал. Вечеряхме на друго място на няколко пресечки разстояние, след това се прибрахме в хотела. Там аз погледнах телефонния указател, нямаше никакъв "Ресторант Х". Обадих се на справки, но те не знаеха да съществува такова място. Попитах и жената на рецепцията за "Ресторант Х", но и тя не беше чувала за него.

Жената, с която тогава излизах и с която бях посетил ресторанта, работеше като библиотекарка в щатската библиотека в Айова. Когато се прибрах след състезанието, ѝ разказах, че ресторантът е изчезнал, сякаш никога не е съществувал. Тя се разтърси за информация, но не намери абсолютно нищо.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:

	Изоставени кораби - част I
	Изоставени кораби - част II
	Изоставени кораби - част III

Странните скандинавски митове - част V

Съдбата на Локи

В предишната част описах как Локи станал причина за смъртта на Балдур. Ядосан от това пъклено дело, Один твърдо решил да го хване. Локи обаче се опитал да се прикрие, бил се превърнал в сьомга и се спотаил във водата под един водопад. Това обаче не заблудило мъдрия бог Один и той хванал злия шегобиец. Локи бил окован в една подземна пещера, а за вериги служели червата на един от неговите синове. Това обаче не било всичко, на една скала над главата на Локи била поставена змия с неизчерпаема отрова. Змията плюела от отровата си, която била толкова силна, че всеки път, когато се докоснела до кожата на Локи, той получавал такива силни конвулсии, че цялата земя се разлюлявала.

Реещата се глава

Мирмир се считал за най-мъдрия сред мъдрите в Аесир. Често дори боговете се консултирали с него. Но Аесир влезли във война с друг народ, този на Ванир. По време на битката станало ясно, че силите на двете страни са изравнени. Аесир и Ванир решили да сложат край на конфликта като разменят заложници. Мирмир трябвало да бъде заложника пратен от Аесир във Ванир. Мирмир заминал, но след време, когато трябвало да се върне, Ванир пратили само главата му. Один обаче взел главата на Мирмир в Асгард и я запизил жива с магически растения и песни. След това главата била поставена над кладенеца на Урд, където тя се носела над водата.

Източник

Хуманоиди в южно Чили

Това е случай разиграл се на 16 декември 2015. 24-годишен студент на име Мигел от колежа в Консепсион, се бил прибрал в провинцията (в региона Аракания), за да прекара празниците с роднините си. Във въпросния ден, той и брат му Патрицио (на 14 години) решили да покарат колела сред близките дръвчета. Било горещ следобед (в южното полукълбо през декември е лято). След около час каране, те скрили велосипедите в храстите и продължили пеша да се скитат из гората в търсене на някой от многото потоци в които да се охладят. Намерили подходящо място и няколко часа отмаряли във водата. Взело обаче да се стъмва и Мигел предложил да се прибират. Докато вървели по абсолютно същия маршрут по който дошли, двамата братя чули странен звук зад тях подобен на два удрящи се камъка. Когато се обърнали, с удивление видели две хуманоидни създания да се взират в тях.

Според описанието направено в последствие от братята, създанията били високи около 3 метра, имали дълги ръце и непропорционално големи усти. Като цяло изглеждали зловещо. Телата им изглежда били покрити с прилепнало зелено облекло (а може би това им е била самата кожа). Освен това сякаш излъчвали силна топлина, чувството било същото което изпитваш докато стоиш до фурна или разпален лагерен огън.

Мигел бил толкова шокиран, че се спънал и паднал назад на земята, а по-малкият му брат започнал да плаче, парализиран от страх. С върховни усилия Мигел се надигнал и хванал Патрицио за ръката. Двамата побегнали, а съществата ги последвали. Стигнали до тях и разказали на майка си какво са видели. В същия миг чули отново звука подобен на блъскащи се камъни. Мигел погледнал навън и видял двете същества да наблюдават къщата. Те известно време изследвали наоколо, след което се прибрали в гората.

В Чили от години се съобщава за подобни случаи на видени хуманоиди.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:

Мъжът с черни очи в гората

Странните скандинавски митове - част IV

Один - еднооката енциклопедия

В скандинавският пантеон Один е най-мъдрият бог. Той има мания да знае и да разбере абсолютно всичко. Именно затова често прави големи саможертви в името на знанието. За Один познанието си заслужава всяка платена цена, включително това да се виси от световното дърво Игдрасил за девет дни и девет нощи, прободен със собственото си магическо копие - така открил руните, писмеността на северните народи.

Друга саможертва направил при кладенеца на Мимир. Който пиел от този кладенец постигал върховната мъдрост. Один посетил Мимир и го помолил за глътка от водата. Мимир обаче поискал в замяна едното око на бога. Один не само, че веднага се съгласил, ами лично си го извадил.

Смъртоносният имел

Въпреки, че днес е модно да се правят филми за Тор, всъщност според скандинавските митове, "златното момче" сред боговете е бил неговият брат Балдур. Почти всички са го обичали. Затова са били много изненадани, когато той им разказал, че е имал сън в който умира. Один, винаги търсещият отговори, отишъл в подземното царство и се върнал с лоши новини - сънят на Балдур бил пророчески, той щял да умре. Освен това неговата кончина щяла да ускори настъпването на Рагнарок, апокалипсиса. За да предотврати това, майката на Балдур заклела всичко във вселената да не нарани нейния син. Пропуснала единствено имелът, безобидно неотровно растение. Кой би помислил, че то ще причина някаква вреда на когото и да било, още повече на един бог като Балдур?

Някой обаче си помислил, това бил Локи, божеството на (лошите) шеги. Той бил на ход на направи поредната (последната?) си зла шега.

И така, почни нищо във вселената вече не можело да нарани и убие Балдур, той бил като неуязвим. Затова другите богове, каквито са идиоти, решили да си организират една игра, те замеряли Балдур със всичко каквото им попадне. Тогава се приближил Локи и дал на слепия Ходр клонче от имел, огромно клонче. Локи казал на Ходр да се забавлява. Зарадван, че може да се включи в играта, Ходр хвърлил със все сила имела и пробол смъртоносно Балдур.

Източник

Подборка на зловещи новини

Често се убеждавам, че не е нужно да се ровя по паранормалните сайтове, за да намирам странни и зловещи новини. Редовно попадам на такива в "мейнстрийм" медиите. Следва кратка подборка на това, което съм намирал напоследък.

Група работници извършващи ремонт на стара къща, са намерили нещо странно в една вентилационна шахта - дъска Уиджа. Публикували са снимки в Интернет, като не уточняват къде се намира къщата - нито в кой град, нито в коя държава. Какво прави тази дъска там? И къде ли е показалеца?

Източник

**********************

Перуанските здравни власти спешно пращат медицински работници сред индианските общности в района Лорето, на 1100 километра от столицата Лима. Причината е сериозна - за последните 5 месеца 12 деца са починали след като са били ухапани от прилепи-вампири. Както е видно от името им, това са прилепи, които смучат кръв, обикновено от други животни. Явно и човешката кръв им се е усладила....Зловещо!

Източник

**********************

А следващата новина, освен че е зловеща сама по себе си, се връзва и с едно странно съвпадение. Както редовните читатели знаят, към блога има чат където пишат всякакви хора. Вечерта на 13 февруари, някаква потребителка, вероятно с развинтена фантазия, разказа как викала духове и след това ги ръгала с нож. Което е нечувано - от кога безплътен дух може да се убие с нож, а и нали уж духовете са вече мъртви? Не помнех да съм чувал нещо подобно. Само няколко часа по-късно попаднах на подобна новина! Съвпадението не е ли зловещо?

Случката се е разиграла в град Мейпълуд, Минесота, САЩ. Жена, изгубила съзнание, е намерена в къщата си от свои роднини. Къщата била заключена, а жената била покрита с кръв, до нея имало нож. Веднага са извикани медици и полиция. Оказало се, че кръвта не е на жената, а е чужда. Когато тя се свестила, разказала как била нападната от два духа и се наложило да наръга единия с нож, за да се спаси. В къщата се виждала кървава следа, все едно някой ранен се е движел, но тя не продължавала навън, сякаш който и да е кървял изведнъж е изчезнал. Полицията естествено не вярва в духове и взема случая много на сериозно. Предполагат, че жената е наранила жив човек и в момента издирват свидетели. Този неизвестен човек не е потърсил медицинска помощ за раната си в никоя местна болница, няма регистрирани такива пациенти. Загадка наистина.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:

Дете с черни очи в мол (случай от тази Коледа)

Странните скандинавски митове - част III

Триатлонът - пълно фиаско

Тор много обичал да си прави пътешествия в търсене да се забърка в случайни беди. При едно такова пътешествие взел със себе си Локи и слугата си Тялфи. След цял ден скитане стигнали до една пещера, която принадлежала на гигант на име Скраймир. Той бил толкова огромен, че дори Тор не искал да се закача с него. Скраймир казал на тримата за замък наречен Утгард в който имало много гиганти. Скраймир ги предупредил да не отиват там. Тримцата естествено пренебрегнали предупреждението.

Кралят на този замък се казвал Утгард-Локи и предложил на Тор и спътниците му да си направят съревнование. Всеки от тримата трябвало да докаже, че е ненадминат в нещо. Тялфи казал, че никой не може да го надбяга, Локи казал, че може да яде много бързо, а Тор казал, че никой не може да пие по-бързо от него. Кралят им избрал противници. Тримцата герои се провалили с гръм и трясък. Когато Локи привършвал своята част от месото, противникът му освен месото вече бил изял и кокалите. Тор пил от медовината колкото може, но почти не си личало да е изпил нещо, а противникът му бил погълнал всичката негова медовина. Тялфи бил изминал едва три метра, а опонентът му бил вече финиширал.

Така боговете се изложили. Всъщност крал Утгард-Локи бил самият гигант Скраймир, който избрал необичайни противници за тримата приключенци. Срещу Локи се изправил огънят, който поглъщал всичко. Противник на Тор бил самият океан, а опонента на Тялфи била скоростта на мисълта.

Децата на Локи

Досега многократно се говореше за Локи, който е скандинавски бог на злото и огъня, но и бог на шегите и откривател на рибарската мрежа. Споменах за осмокракия кон Слейпнир на когото Локи е майка. Той обаче е и баща на Хел - чудовище, олицетворяващо смъртта, змията Йормунганд и вълкът Фенрир. Освен това се споменава за още един безименен син. С други думи, родителството на Локи никак не е лесно.

Според легендите всичките му 5 деца ще вземат участие в Рагнарок, викингския Апокалипсис. Бог Один ще язди коня Слейпнир. Локи и Хел ще поведат армия от мъртъвци. Один ще бъде убит от вълка Фенрир. Змията Йормунганд и Тор взаимно ще се убият. Безименният син на Локи също ще бъде убит, а с неговите черва ще бъде прикован самият Локи.

Източник

Лао Дзъ - древният китайски философ

Лао Дзъ е основател на даоизма, една от трите главни китайски религиозно-философски системи. Другите две са будизмът, идващ от Индия и конфуцианство, основано от Конфуций. Лао Дзъ е придобил божествен статус, но за разлика от Конфуции, има съмнения, че въобще е съществувал. Според някои историци, той е легендарна личност, но не и историческа. Липсата на повече информация, може да се дължи и на самия Лао Дзъ, който сякаш е положил съзнателни усилия да прикрие своите следи и да остане анонимен.

Ето какво все пак се разказва за Лао Дзъ. Според легендата, той е живял през 6 век пр. н.е. Китайският историк Сима Циен (145 г. пр. н.е. - 86 г. пр. н.е.) твърди, че Лао Дзъ е роден в днешен южен Китай и че истинското му име е Ли Е. Работил като архивар в царската библиотека на държавата Джоу. Твърди се още, че Лао Дзъ бил съвременник на Конфуций и че двамата дори са се срещали. Конфуций доста е хвалил Лао Дзъ, макар двете философски школи да са доста различни и дори противоположни. Някъде по онова време Ли Е става Лао Дзъ ( „Стария мъдрец“ или „Стария младенец“).

Среща между Лао Дзъ, Конфуции и будистки Архат:

Историкът Сима Циен продължава своя разказ за Лао Дзъ с това, че той живял достатъчно дълго, за да види залеза на държавата Джоу. Затова решил да си тръгне. Лао Дзъ стигнал до северозападната граница на тогавашен Китай. Именно тук един китайски държавен представител го помолил да напише на хартия своето учение. В резултат се получила книга с около 5000 китайски символа наречена „Дао-дъ дзин“ (Трактат за Пътя (Дао) и свойството (Дъ)). След това Лао Дзъ пресякал границата и изчезнал от историята, повече никой нищо не чул за него.

Съществува и версия, според която Лао Дзъ е живял през IV в.пр.Хр. и е написал „Дао-дъ дзин“ около 350 г. пр. н.е. Освен от философия се е интересувал и от история, а синът му Дзун става военачалник на китайското княжество Уей. По това време Китай все още не е единна държава, а е разделен на множество малки княжества.

„Дао-дъ дзин“ е най-превежданата книга след Библията. Тя има и друга прилика със свещената християнска книга. Според мнозина историци трактатът приписван на Лао Дзъ, всъщност е написан от няколко отделни човека, а не от един. Някои смятат, че негови автори са учениците на Лао Дзъ (отново приликата с Христос, учениците му и Библията е видима).

Има и друго трудно доказуемо предположение относно "Пътят". Някои смятат, че трактатът включва не само учението на Лао Дзъ, ами и други устни китайски предания популярни по онова време.

Без значение кой е авторът на „Дао-дъ дзин“, тази книга е в основата на даоизма. Това учение също като конфуцианството адресира социалните, политическите и философските въпроси вълнували древното китайско общество, но за разлика от него има друг подход. Конфуцианството акцентира на социалните връзки, доброто поведение и обществото като цяло, докато даоизмът поема по мистичния път и набляга на индивидуалното и на природата. Също така даоизмът има анти-авторитарен дух, той възхвалява естествената простота и универсалната сила Дао. Конфуцианството е много повече по вкуса на китайските управници през вековете, но даоизмът запазва своето влияние сред широките маси и до днес.

Даоизмът подчертава връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. В даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си. Много аспекти от китайската култура, включително астрологията, кухнята, бойните изкуства, традиционната медицина и фън шуй, са силно обвързани с това учение.

Източник 1, Източник 2 и Източник 3

Странните скандинавски митове - част II

Тор като прекрасна жена

Богът Тор има няколко деца, въпреки това сякаш за него е по-важен чука му Мьолнир. Веднъж Тор се събудил и видял, че някой е откраднал Мьолнир. Оказало се, че крадецът е един гигант, който щял да върне чукът само ако богинята Фрейя се омъжи за него. Тор се съгласил на тази сделка, все пак по-важно за него било да си върне Мьолнир. Фрейя обаче категорично отказала да стане жена на един противен гигант.

Така се наложило Тор да измисли "План Б". Той се преоблякъл в женски дрехи, сложил си перука и много бижута. Така се представил за Фрейя пред гиганта, който много го харесал. В разгара на сватбената церемония, Тор видял чука си, грабнал го и избил всички в залата.

Осемкракият кон

Ако има нещо, което скандинавските богове мразят дълбоко, това са гигантите. Гигантите са изпитвали същото към боговете и Асгард, горната земя на боговете е била постоянно под угроза от нападение. Тогава при боговете дошъл "безименен майстор", който казал, че за 3 години може да построи гигантска стена около целия Асгард и единствено ще иска като отплата богинята Фрейя, както и Слънцето и Луната. Явно тази Фрейя е била много красива щом само за нея искат да се женят. След пазарлък боговете се съгласили на следната сделка - майсторът има само една година да построи стената, не може да използва нищо за помощ освен своя кон и единствената отплата ще му е Фрейя, но не и Слънцето и Луната.

Боговете били сигурни, че майсторът нямало да се справи. Той обаче напредвал много бързо и май ще трябвало да му дадат Фрейя за жена. Тогава божеството-шегобиец Локи решил да му провали плановете. Той можел да сменя формата си и се превърнал в хубава кобила. Така подмамил работния кон на майстора и го отвел на някъде. Майсторът не могъл да довърши стената, а Тор го убил защото разкрил, че е гигант под прикритие. Самият Локи го нямало няколко месеца. Когато се върнал, той водел със себе си осемкрак кон наречен Слейпнир. Как се появил този кон дори не искам да си мисля....

Източник

Странна животинска мумия намерена в Турция

Предполагам знаете, че в древен Египет е била обичайна практика освен хора, да мумифицират и животни, основно котки. Но това се е правило също и в други времена и на други места. Като например в Мала Азия между 10 и 13 век. Предполага се, че там мумифицирането / препарирането е започнало под влияние на някогашните египетски практики. Преди известно време в град Нигде в Турция е открита интересна животинска мумия за която се предполага, че е от онзи период. Намерена е от местен ключар в стара изба под неговия дюкян. Дълга е около метър и според виделите я учени, това е някакъв хищник. Проблемът е, че не могат да кажат какъв. Повечето сериозни учени отказват коментар докато не се запознаят по-добре със случая. Някои предполагат, че това е измама (може би дело на самият ключар, който е бил изложил животното в своя магазин).

Не липсват и екзотични теории - като тази, че мумията е на праисторически хищник. Което би било невероятно - или такова животно е доживяло до 10-13 век или още древните хора са мумифицирали умрелите животни.

Ето как изглежда самата мумия:

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:

	Войни и странни същества: Малката стъпка
	Войни и странни същества: руският Бигфут
	От кога е населена Япония?