31 януари 2016

Читателски истории - отново зловеща мъгла и призрак на бабичка

Изпратени от един редовен читател.

Изчезването в мъглата

Преди година изпратих на автора на блога история, случила се с мен през зимата на 2011. Подобна случка е имал и мой съсед от съвсем скоро - 30.12.2015 год. Разказаното от него е потвърждение на изживяното от мен отпреди 5 години. Защото мястото където се е случило е абсолютно същото. Става въпрос за ето това:

Читателска история: времева аномалия

Съседът ми е 47 годишен, трезвеник, скептичен по природа що се отнася до паранормалното. След преживяното обаче, си е променил мнението. Градът, където се развива действието е близо до София. Ето историята:

Следобяда на 30.12. съседът ми, който е ловец решава да разходи кучето си извън града. Тогава валеше сняг, все още слаб, и в самия град нямаше мъгла. Спонтанно избира посока към полето - черен път, от двете му страни има изорани ниви, от ляво на около километър се намира военното поделение. Отминавайки последните къщи, съседа отвързал кучето. Между тях и черния път разстоянието е около 10 минути пеш. Стигайки до черния път, видял че е паднала мъгла. Не беше много гъста, каза, но сериозна. Въпреки нея и валящият сняг, продължил по черния път. Кучето му Чарли, на 4 години, порода гонче, никога не се отделяло от него. "Не знам точно колко съм вървял", каза, по едно време забелязал, че връзката на обувката му се била развързала. Кучето до този момент било на около 2 метра от него, вървейки успоредно със стопанина си. Навел се за да се завърже. "Не повече от 10 секунди казва, се връзвах, а като се изправих нямаше и следа от Чарли". Озадачен се заозъртал във всички посоки, почнал да го вика. Никаква следа, сякаш се било изпарило. Човекът ме увери, че е разхождал кучето си безброй пъти и то винаги вървяло неотлъчно до него, и винаги идвало когато го повикал (наистина кучето е умно и изпълнява командите му). Най-стряскащото в случая е как се е изпарило за един миг без следа. Теренът там е равен, из цялото поле Чарли не се виждал, нито се чувал лай. Само мъгла, тишина и сняг. Аз слушах втрещен, защото историята му припокриваше и потвърждаваше преживяното от мен самия. С единствената разлика, че в моя случай мъглата падна по време на разходката ми там, изведнъж. Окопитих се и го попитах дали е усетил неестествена тишина тогава. Каза, че когато е викал кучето сякаш под вода са се чували думите му, толкова глухо. Тишината му била странна и непонятна, усетил и чувство на тревога, не само за кучето, а и за себе си. (Абсолютно същите чувства и усещания, които изпитах и аз преди 5 години на абсолютно същото място). Попитах го и дали преди това е бил на това място по време на мъгла. Каза че е бил, но не и в мъгла. Разказах му накратко и моята история от 2011, и че смятам, че това се дължи на мъглата, която прави мястото аномална зона. "Бих ти се изсмял, каза, ако това не се беше случило и с мен". (Наплаших го подобаващо).

Историята не свършва дотук. Човекът обиколил още известно време в мъглата, викайки и търсейки кучето си, но така и не го открил. Връщайки се, на улицата пред вратата треперейки, го чакало кучето му. Как така се е озовало в града...Изненадан, съседът ми го вързал и му дал храна. Каза ми, че Чарли скимтял тихо и страх се четял в очите му. Какво ли го е било уплашило.... Два дни не яло нищо, било все нащрек през това време и от време на време скимтял, без да има видима причина. След това нещата се нормализирали. Какво е станало тогава и най-вече как кучето се е изпарило за миг, човекът не знае. "Изгубих го от поглед за 10 секунди", каза. Като се обърнал назад, оглеждайки се за кучето, ако то е бягало обратно към дома, със сигурност е щял да го види. Все пак каза и че мъглата не е била толкова гъста. Сякаш...се телепортирало пред дома му....но как...

(Мое предположение: Декември 2014 пак се разхождах там, естествено в безоблачно време. Попаднах на следи от диво прасе, както и места, където е ровило. Макар следите да бяха малко по-долу от това място. Тогава намерих и зъб от глиган, явно ловците са му видели сметката. Едно мое предположение и опит за логично обяснение, е кучето да е надушило миризма на глиган или стадо, да се е уплашило и побягнало. Макар да е ловна порода, съседа ми призна, че никога не го е водил на лов. И миризмата на друго животно е била нова и непозната за него и го е уплашила. Или пък се е втурнало подир някой заек. Как обаче съседа не го е видял или чул да бяга, предвид равното поле. Но пък е имало мъгла.... Попитах го и дали е усетил забавянето на времето, което почувствах аз, отговори че не е обърнал внимание. Но чувството на безпокойство и тревога е изпитал и то осезаемо). В заключение ще кажа, че за мен безспорно това е аномална зона. При ясно време си е най-обикновен черен полски път. Не е от най-живописните маршрути за разходка. Но падне ли мъгла нещата се променят...Друг въпрос който ме човърка е дали в близкото поделение (за което също съм писал) не правят някакви де да знам опити, при които да се образува и мъглата и времевото забавяне. Едно е факт: че освен мен, и съседа вече има фобия от мъгла...а може би и кучето. :)

Статия за въпросното военно поделение:

Тайнствените подземия на едно българско военно поделение

Призракът на бабичката

Другата история я приемам с немалка доза скептичност, за някои читатели може да се стори дори несериозна. Разказаха ми я двама тийнейджъри, момче и момиче. Чак казаха че призрака бил популярен, и как може да не съм чул за него. Става въпрос за село Пчелин. След като още един възрастен човек ми сподели, че видял "нещо", сметнах за нужно да драсна няколко реда. В края на селото имало стара къща, доколкото разбрах изоставена (или просто по-рядко посещавана от собствениците). Още лятото на 2015 тийнейджъри, разхождащи се по улиците късно вечерта, минавайки край въпросната къща забелязали тъмна прегърбена фигура да се движи напред-назад из двора. Някои се разпищели и избягали, други останали да наблюдават. (Е, снимки не са направили за съжаление, язък че вече всичко живо е със смартфони с многопикселови камери). Та от уста на уста се разчуло за тази сянка, и всяка вечер минавали и надзъртали през дувара, с надеждата да мернат прегърбения призрак на бабата. Виждали призрака няколко пъти през лятото. Не усетили заплаха. Не можах да разбера кой е живял там преди, но тийнейджърите ме уверяваха че съществува тази прегърбена сенчеста фигура. Попитах ги дали на мястото където са забелязали "нещото" няма чешма, дърво или храст, чиято сянка да наподобява призрака, казаха че няма. Все така невярващ и гледащ с насмешка на разказаното, попитах местен човек, който има роднини в моя град. Каза че е чувал истории от децата, но не им отдал внимание. Знаел и къде е къщата. Но и той не можа да си спомни собствениците, явно наистина е необитаема от десетилетия. Та една вечер човекът, минавайки покрай въпросната къща, чул шумолене в двора. Забелязал някакво движение на "нещо тъмно" - така го описа. Първо помислил че е котка, но шумът бил различен. След това му минала мисълта да не е крадец. "Тъмното нещо" завило зад къщата, а той мръднал няколко крачки напред за да види какво ще излезе от другата страна. Нищо не се показало. Човекът завърши шеговито разказа си, че може би му се е сторило, че е видял нещо, защото бил "на две ракии". Все пак бих отишъл да я видя тази къща, и би било добре да се разбере дали наистина прегърбена бабичка е била приживе стопанина на къщата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар