28 януари 2016

Панкратион - древното гръцко бойно изкуство

Панкратион е боен спорт в антична Гърция, който комбинирал два други популярни спорта - борбата и бокса, било разрешено и използването на крака. За първи път е въведен като олимпийска дисциплина в 33-тите игри през 648 пр. н.е. До не отдавна мнозина историци са считали, че панкратион е бил чисто олимпийски спорт, има все повече доказателства обаче, че той е доста древна бойна техника.

Още при първото си появяване пред олимпийска публика този спорт впечатлява тълпите. Това обаче е било едно твърде кърваво и опасно шоу. Имало е единствено три забрани - борците не са можели да бъркат в очите на противника си, да хапят и да удрят между краката. Всичко останало на практика е било разрешено. Интересен момент е, че войните от Спарта не са участвали в олимпийските игри именно заради тези три забрани, те са били свикнали на бойното поле всичко да е позволено и не са искали да участват в състезание дори с минимални правила.

Нямало е времеви лимит, а срещата се е прекратявала, когато единият от състезателите се предавал. Той сигнализирал това с вдигане на показалеца си във въздуха.


Имало редица тежки наранявания, дори смъртни случаи поради това, че някои горди борци отказвали да се предадат. Затова някъде около 200 г. пр. н.е. било въведено допълнително правило - съдиите можели да спират срещата, ако преценят, че живота на някой от участниците е застрашен.

Панкратион бил толкова популярен сред гърците, че започнали да организират специални турнири, а не само да чакат за олимпийските игри. Макар първоначално да се е смятал само за спортна дисциплина, съвременните историци са стигнали до извода, че това всъщност е била бойна техника в много от древните армии, включително фалангите на Александър Македонски. Дори се смята, че в митовете за легендарните герои Херкулес и Тезей победили съответно Немейския лъв и Минотавъра, се загатва, че те са сторили това използвайки панкратион. Някои автори поставят началото на това бойно изкуство във второто хилядолетие пр. н.е., което, ако е вярно, го прави едно от най-старите такива изкуства.

Римляните наследяват този боен спорт от гърците. През 393 г. заради навлизането на христианството, той е забранен заедно с гладиаторските борби и езическите фестивали. Постепенно панкратион отмира. Така е до 1969, когато е преоткрит от един американец с гръцки произход - Джим Арванитис. Макар и да получава известна популярност, като цяло това бойно изкуство не се радва на особен интерес. А историците са единодушни, че днешният панкратион няма много общо с древното гръцко изкуство.

Източник: Част 1 и Част 2

Няма коментари:

Публикуване на коментар