17 януари 2016

Мъжът с черни очи в гората

История от Америка.

Аз и моят братовчед имахме много странно преживяване през месец септември 2011. Ние и двамата живеехме в град Улверин, Мичиган, а нашите бащи са братя. Често сме ловували или къмпингували заедно от както сме на 12 (разликата в годините ни е два месеца).

Бяхме завършили средното си образование тази пролет и планирахме да лагеруваме някъде през лятото. Най-накрая получих разрешение да ползвам кемпера на баща ми и потеглихме. Мислехме да останем за седмица и нещо на едно място на югозапад от град Макина, в гората близо до щатски парк. Отклонихме се от главния път и навлязохме в гората. Намерихме една поляна на няколко километра и си направихме лагер там. И двамата имахме чувството, че мястото ни е познато, но не можехме да се сетим кога сме били тук. Беше странно, защото и двамата заговорихме едновременно колко ни е познато.

Нямахме особени планове какво да правим, освен да сме заедно и да кръстосваме местността. И двамата щяхме да напуснем домовете си следващата пролет, затова не знаехме кога пак ще се видим. И да бъда честен, исках за известно време и да съм далеч от приятелката си.

Първата вечер не правихме кой знае какво, пихме няколко бири и говорехме. Бяхме в хамаците си рано.

На следващата сутрин решихме да изследваме местността. Тръгнахме около 10 и се насочихме на запад към езерото. След около час ходене чухме някой пред нас да се провиква. Не звучеше все едно е в беда, така че бавно продължихме да се движим по посока на звука. След 10 минути виковете спряха, а ние така и не видяхме никого. Прибрахме се в лагера ни в късния следобед. На близо имаше малък поток, така че се измихме и започнахме да си приготвяме вечерята.

Когато седнахме да ядем, се появи шум от нещо движещо се сред дърветата на север от нас. В района имаше доста малки животни, така че си помислих, че е едно от тях. След няколко минути обаче чухме по-силни звуци, все едно някой преминава напряко през храсти и малки дървета. Решихме, че черна мечка е привлечена от миризмата на храната ни. Но каквото и да беше, скоро спря. По-късно през нощта отново се чуха същите шумове от същата посока. Това бе странно - нима едно животно постоянно ще минава през едно и също място.

На следващата сутрин бе тихо и ние тръгнахме по посоката на шума от предишната нощ. Сякаш някой бе разривал земята там. Прибрахме се в лагера и се заехме със закуската си. Влязох в кемпера, за да потърся чаша за кафе и от вътре чух, че братовчед ми каза нещо. Помислих, че говори на мен и му подвикнах иска ли нещо. Той ми отговори да изляза навън. Погледнах през прозореца и видях висок човек с черен костюм в края на поляната, там където започваха дърветата.

Аз излязох навън и попитах мъжа дали може да му помогнем. Той се усмихна и каза "може би аз мога да ви помогна". С братовчед ми се спогледахме. Мъжът взе бавно да се приближава и аз го попитах какво иска. Спря на няколко метра от нас. Забелязах, че очите му са напълно черни, а костюма му е покрит с кал и прах. Попитах го кой е. Той се усмихна и каза "аз просто се разхождам и срещам хора".

По това време вече се бях доста уплашил, а братовчед ми вече отиваше към кемпера. Знаех, че щеше да вземе пистолета си. Човекът придоби сериозно изражение на лицето си, май разбра какви са ни намеренията, затова се обърна и тръгна към гората. На края на поляната спря и се обърна към нас. Каза: "ще се видим, момчета, по-късно". Започна да се смее и се скри сред дърветата.

Не ни трябваше втора конфронтация, затова си събрахме нещата и се ометохме. Намерихме друго място на около 100 километра по-на юг. Там си прекарахме добре няколко дни. И до ден днешен, като се видим с братовчед ми, се чудим кой беше този човек с черни очи.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Среща със Слендермен от 1981?

Няма коментари:

Публикуване на коментар