02 януари 2016

Древният арменски град Ани

Анѝ е една от столиците на средновековното Арменско царство. Намира се на територията на днешна Източна Турция, окръг Карс, в непосредствена близост до границата с Армения. Днес от него са останали само развалини. Не така обаче е било някога. Ани е бил известен като градът на "хилядата и една църкви и четиридесетте порти".

В района са открити следи от човешки селища датиращи още от бронзовата ера, в историческите източници обаче името Ани се появява през 5-ти век от н.е. По това време в района вече живеят арменците. Именно двама арменски летописци - Йегише и Хазар Перпеци, го споменават за първи път. Те описват Ани като здрава крепост, построена на върха на хълм и притежание на династията на Камсараканите, клон от големия род на Аршакидите, който управлява Партското царство. Градът получава името си от арменския крепост-град и езически религиозен център Ани-Камак, разположен в Даранаги, Велика/Горна Армения. Ани е известен и като Кнамк, но историците нямат убедителна версия за произхода и значението на това друго име. Според немски филолог и лингвист, изучавал арменския език, името може да идва от инфинитива на глагола “грижа се”.

Някъде в края на 8-ми и началото на 9-ти век градът става притежание на династията на Багратидите. Истинският му разцвет започва след 961 когато цар Ашод III мести арменската столица от Карс в Ани. За някакви си 40-50 години Ани се превръща от малък град-крепост в процъфтяващ средновековен град. Към 11 век в него живеят 100 000 души и Ани може да съперничи по значимост на градове като Константинопол, Багдад и Кайро.


Величието на Ани се оказва и негово проклятие. През следващите векове и години много владетели и империи ще го завладяват, опожаряват, разграбват - селджукски и османски турци, грузинци, кюрди, монголи. В крайна сметка това ще доведе до изоставянето му. Ани окончателно ще бъде обезлюден през 18 век, по онова време той отдавна е загубил всякакво величие и не е нищо повече от малка турска крепост. Обезлюдяването на града е свързано с по-широката тенденция за обезлюдяване на региона, който е зона на конфликт между Османската империя и Персия.

Следва историята на западането на Ани. През 1064 г., след 25 дневна обасада, градът е превзет от съюзените армии на селджукските турци, предвождани от султан Алп Арслан и на грузинците с техния цар Баграт. Населението масово е подложено на избиване. Ето какво казва за това събитие като очевидец, арабският историк Сибт ибн ал Гавази: "Войските влязоха в града, изклаха жителите му, разграбваха и опожаряваха, като оставиха всичко в руини, а останалите живи взеха в плен. Телата на мъртвите бяха толкова много, че препречваха улиците; никой не можеше да се придвижва без да стъпва върху тях. Отведените в плен бяха не по-малко от 50 000 човека. Случи ми се да вляза в града и да видя всичко това с очите си. Опитвах да намеря улица, по която да вървя без да стъпвам върху мъртвите, но това беше невъзможно." Селджуките продават града в 1072 г. на Шададидите, кюрдска династия в рамките на Арабския халифат, която произхожда от град Ганджя. Отначало отношението на Шададидите към християнското и арменско население било поразително толерантно и миролюбиво. По-късно обаче то се трансформира във враждебно и води до няколко несигурни опита от страна на Грузинското християнско царство за помощ. Грузинците завладяват Ани в 1124, 1161 и 1174, но след всеки успешен опит губят града отново. Чак в 1199 армията на грузинската царица Тамара завладява уверено Ани и изтласква Шададидите от града. Управлението е поверено на генералите Закари и Иван Мъкхаргръдзели. Династията, която започва да управлява града се нарича Закариди и се провъзгласява за наследник на Багратидите. След Закари, управлението поема сина му Шаханшах. Заради доброто си местоположение, градът много бързо се възстановява икономически и преживява нов подем в архитектурен план. Монголците обсаждат града за първи път в 1226 г., но не успяват да го завземат. Втората им обсада от 1236 г. обаче завършва с успех. Градът е подложен на оплячкосване и част от населението е избито. Успешната обсада се случва по време, в което Шахнашах не е в Ани, когато се връща той си връща града, но от грузински васал, става монголски. В този период на монголски васалитет градът трайно започва да упада. През 14 век градът е управляван от местни турски фамилии - на Джаларидите и на Кара Коюнлу. В 1403 г. Тимур завладява Ани. Кара Коюнлиите успяват да избягат от града и се установяват в Ереван. През 1441 г. Католикосът прави същото. Ани остава във властта на Сафавидите до 1579 г., когато е включена в границите на Османската империя. До средата на 17 век на територията на Ани съществува малка крепост, която постепенно запада и в 18 век вече е обезлюдена. 

Днес от Ани са останали само руини (на снимките, източник Уикипедия), или поне така са си мислили историците до края на 19-ти век. През 1921 г. турският парламент гласува всички останки от Ани да бъдат изличени от лицето на земята, това е трябвало да направи генерал Казъм Карабекир. В мемоарите си Карабекир твърди, че е отказал да изпълни тази заповед, но състоянието на останките днес говори за частично ѝ спазване.







Един ден през 80-те години на 19 век около останките на Ани се разхожда Георги Иванович Гурджиев заедно с приятеля си Погосян. Георги е прекарал детството си в Карс и може да се каже, че мястото му е познато. Двамата виждат пукнатина в земята и започват да ровят. Така стигат до тесен тунел. Това е началото на едно велико откритие - град Ани е имал добре развита подземна част състояща се от тайни водни тунели, монашески килии, зали за медитация, просторни коридори и сложна система от трапове и капани, складове за храна, резервоари за вода, гробници и т.н.

Един от входовете към подземията на града:


В една от подземните стаи Гурджиев намерил парче от пергамент в една ниша и макар да говорел арменски много добре, не могъл да го разчете. Оказало се, че е написан на древен арменски. Гурджиев положил много усилия за намирането на смисъла на текста. Трудът му се увенчал с успех. Това било писмо от един монах до друг монах и в него било написано нещо много интересно. Твърдяло се, че в Ани се е запасило древно езотерично учение от Месопотамия. Става въпрос за Братството на Сармунг (Sarmoung Brotherhood). Това учение е малко известно, според някои източници се е появило 2500 години преди н.е., което го прави изключително старо. Следите му изчезват около 5-6 век от н.е. Ако намереното от Гурджиев писмо е истинско, това означава, че учението се е запазило поне още няколко века. А дали е възможно да е достигнало тайно и до наши дни?

Днес разкопките и проучванията в подземата част на древния град Ани продължават. Какво ли още може да се намери там?

Източник 1

Източник 2

Позволих си да проуча въпросният Георги Гурджиев и то в момент в който скептицизмът ме е обхванал. За него пише, че е бил философ, мистик, учител по свещени ритуални танци и духовен водач. Прекарал голяма част от живота си в издирване на така нареченото Братството на Сармунг. Дали не си е измислил цялата тази история с намерения пергамент, за да докаже теориите си?

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Легендите за черните рицари от средновековието




Римските тоалетни




Римски меч намерен на остров Оук

Няма коментари:

Публикуване на коментар