31 януари 2016

Читателски истории - отново зловеща мъгла и призрак на бабичка

Изпратени от един редовен читател.

Изчезването в мъглата

Преди година изпратих на автора на блога история, случила се с мен през зимата на 2011. Подобна случка е имал и мой съсед от съвсем скоро - 30.12.2015 год. Разказаното от него е потвърждение на изживяното от мен отпреди 5 години. Защото мястото където се е случило е абсолютно същото. Става въпрос за ето това:

Читателска история: времева аномалия

Съседът ми е 47 годишен, трезвеник, скептичен по природа що се отнася до паранормалното. След преживяното обаче, си е променил мнението. Градът, където се развива действието е близо до София. Ето историята:

Следобяда на 30.12. съседът ми, който е ловец решава да разходи кучето си извън града. Тогава валеше сняг, все още слаб, и в самия град нямаше мъгла. Спонтанно избира посока към полето - черен път, от двете му страни има изорани ниви, от ляво на около километър се намира военното поделение. Отминавайки последните къщи, съседа отвързал кучето. Между тях и черния път разстоянието е около 10 минути пеш. Стигайки до черния път, видял че е паднала мъгла. Не беше много гъста, каза, но сериозна. Въпреки нея и валящият сняг, продължил по черния път. Кучето му Чарли, на 4 години, порода гонче, никога не се отделяло от него. "Не знам точно колко съм вървял", каза, по едно време забелязал, че връзката на обувката му се била развързала. Кучето до този момент било на около 2 метра от него, вървейки успоредно със стопанина си. Навел се за да се завърже. "Не повече от 10 секунди казва, се връзвах, а като се изправих нямаше и следа от Чарли". Озадачен се заозъртал във всички посоки, почнал да го вика. Никаква следа, сякаш се било изпарило. Човекът ме увери, че е разхождал кучето си безброй пъти и то винаги вървяло неотлъчно до него, и винаги идвало когато го повикал (наистина кучето е умно и изпълнява командите му). Най-стряскащото в случая е как се е изпарило за един миг без следа. Теренът там е равен, из цялото поле Чарли не се виждал, нито се чувал лай. Само мъгла, тишина и сняг. Аз слушах втрещен, защото историята му припокриваше и потвърждаваше преживяното от мен самия. С единствената разлика, че в моя случай мъглата падна по време на разходката ми там, изведнъж. Окопитих се и го попитах дали е усетил неестествена тишина тогава. Каза, че когато е викал кучето сякаш под вода са се чували думите му, толкова глухо. Тишината му била странна и непонятна, усетил и чувство на тревога, не само за кучето, а и за себе си. (Абсолютно същите чувства и усещания, които изпитах и аз преди 5 години на абсолютно същото място). Попитах го и дали преди това е бил на това място по време на мъгла. Каза че е бил, но не и в мъгла. Разказах му накратко и моята история от 2011, и че смятам, че това се дължи на мъглата, която прави мястото аномална зона. "Бих ти се изсмял, каза, ако това не се беше случило и с мен". (Наплаших го подобаващо).

Историята не свършва дотук. Човекът обиколил още известно време в мъглата, викайки и търсейки кучето си, но така и не го открил. Връщайки се, на улицата пред вратата треперейки, го чакало кучето му. Как така се е озовало в града...Изненадан, съседът ми го вързал и му дал храна. Каза ми, че Чарли скимтял тихо и страх се четял в очите му. Какво ли го е било уплашило.... Два дни не яло нищо, било все нащрек през това време и от време на време скимтял, без да има видима причина. След това нещата се нормализирали. Какво е станало тогава и най-вече как кучето се е изпарило за миг, човекът не знае. "Изгубих го от поглед за 10 секунди", каза. Като се обърнал назад, оглеждайки се за кучето, ако то е бягало обратно към дома, със сигурност е щял да го види. Все пак каза и че мъглата не е била толкова гъста. Сякаш...се телепортирало пред дома му....но как...

(Мое предположение: Декември 2014 пак се разхождах там, естествено в безоблачно време. Попаднах на следи от диво прасе, както и места, където е ровило. Макар следите да бяха малко по-долу от това място. Тогава намерих и зъб от глиган, явно ловците са му видели сметката. Едно мое предположение и опит за логично обяснение, е кучето да е надушило миризма на глиган или стадо, да се е уплашило и побягнало. Макар да е ловна порода, съседа ми призна, че никога не го е водил на лов. И миризмата на друго животно е била нова и непозната за него и го е уплашила. Или пък се е втурнало подир някой заек. Как обаче съседа не го е видял или чул да бяга, предвид равното поле. Но пък е имало мъгла.... Попитах го и дали е усетил забавянето на времето, което почувствах аз, отговори че не е обърнал внимание. Но чувството на безпокойство и тревога е изпитал и то осезаемо). В заключение ще кажа, че за мен безспорно това е аномална зона. При ясно време си е най-обикновен черен полски път. Не е от най-живописните маршрути за разходка. Но падне ли мъгла нещата се променят...Друг въпрос който ме човърка е дали в близкото поделение (за което също съм писал) не правят някакви де да знам опити, при които да се образува и мъглата и времевото забавяне. Едно е факт: че освен мен, и съседа вече има фобия от мъгла...а може би и кучето. :)

Статия за въпросното военно поделение:

Тайнствените подземия на едно българско военно поделение

Призракът на бабичката

Другата история я приемам с немалка доза скептичност, за някои читатели може да се стори дори несериозна. Разказаха ми я двама тийнейджъри, момче и момиче. Чак казаха че призрака бил популярен, и как може да не съм чул за него. Става въпрос за село Пчелин. След като още един възрастен човек ми сподели, че видял "нещо", сметнах за нужно да драсна няколко реда. В края на селото имало стара къща, доколкото разбрах изоставена (или просто по-рядко посещавана от собствениците). Още лятото на 2015 тийнейджъри, разхождащи се по улиците късно вечерта, минавайки край въпросната къща забелязали тъмна прегърбена фигура да се движи напред-назад из двора. Някои се разпищели и избягали, други останали да наблюдават. (Е, снимки не са направили за съжаление, язък че вече всичко живо е със смартфони с многопикселови камери). Та от уста на уста се разчуло за тази сянка, и всяка вечер минавали и надзъртали през дувара, с надеждата да мернат прегърбения призрак на бабата. Виждали призрака няколко пъти през лятото. Не усетили заплаха. Не можах да разбера кой е живял там преди, но тийнейджърите ме уверяваха че съществува тази прегърбена сенчеста фигура. Попитах ги дали на мястото където са забелязали "нещото" няма чешма, дърво или храст, чиято сянка да наподобява призрака, казаха че няма. Все така невярващ и гледащ с насмешка на разказаното, попитах местен човек, който има роднини в моя град. Каза че е чувал истории от децата, но не им отдал внимание. Знаел и къде е къщата. Но и той не можа да си спомни собствениците, явно наистина е необитаема от десетилетия. Та една вечер човекът, минавайки покрай въпросната къща, чул шумолене в двора. Забелязал някакво движение на "нещо тъмно" - така го описа. Първо помислил че е котка, но шумът бил различен. След това му минала мисълта да не е крадец. "Тъмното нещо" завило зад къщата, а той мръднал няколко крачки напред за да види какво ще излезе от другата страна. Нищо не се показало. Човекът завърши шеговито разказа си, че може би му се е сторило, че е видял нещо, защото бил "на две ракии". Все пак бих отишъл да я видя тази къща, и би било добре да се разбере дали наистина прегърбена бабичка е била приживе стопанина на къщата.

30 януари 2016

Испания - някога страна на бирата

Днес Испания, Франция, Италия, Гърция са все страни, които се свързват с пиенето на вино. Не така обаче е било винаги.

Джонатан Карлион (Jonathan Carlyon) е професор в Щатския Университет в Колорадо, САЩ. Той възнамерява да напише книга за древната испанска бира "caelia" (на български вероятно се произнася като "келия"). Това е част от позабравената история на Иберийския полуостров. Оказва се, че преди римляните да го завладеят, там не се е пиело вино, а бира. Виното идва с римските легиони през 218 година преди н.е.

Според Карлион "келия" се е пиела в земите на днешна Испания още през 5000 г. пр. н.е. Професорът също така си е наумил отново да произведе тази бира по старинната рецепта. Той обаче е изпреварен в това си начинание, поне няколко пивоварни в самата Испания вече предлагат бири с тази марка. Друг е въпроса до колко те съответстват на автентичното древно питие.


Карлион допълва още, че името "келия" идва от глагола за подгряване, при ферментацията на бирата се е използвала топлина. Тя доста се е различавала от днешните бири и по-скоро процесът е приличал на втасването на хляба. Освен това е била газирана. Може би заради това "келия" се е правела от жените. Професорът на споменава после кой е пил бирата - дали жените са я споделяли с мъжете си.

Не за първи път учени възкресяват древни питиета. "Алкохолни археолози" са пресъздавали бири от Турция, Египет, Италия, Дания, Хондурас и Китай. Един друг професор - Патрик Макговърн от Пенсилвания дори възнамерява да направи египетска бира, която е била пита преди 16 000 години!

Плочка от южен Ирак датирана в периода 3100-3000 г. пр. н.е., в която се говори за бира:


Източник

29 януари 2016

1991 VG - срещата ще е през лятото на 2017

През 2014 Станислав подготви тази чудесна статия:

Среща с 1991 VG

В нея се разказва за едно мистериозно космическо тяло, което се приближава към Земята. Като година в която се очаква това да се случи, бе посочена настоящата 2016-та. Сега обаче попаднах на една статия в която се говори, че срещата ще се се състои през лятото на 2017. В статията в английската Уикипедия посветена на 1991 VG към момента дори не пише никаква година, било тя 2016 или 2017. Цялата тази неяснота ме озадачава. Обикновено астрономите много точно могат да кажат, кога един обект ще се намира в най-голяма близост до Земята, следят известно време движението му и след това правят изчисления. В случая обаче точност няма, има неяснота. Защо? Да не би обектът ту да забавя, ту да ускорява? Това е един вариант, който би попречил да се изчисли, кога ще "ни дойде на гости". Това е чисто мое предположение, никъде не съм го прочел. Ако обаче действително е така, то 1991 VG със сигурност е изкуствено тяло, а не астероид. Ще трябва да чакаме до лятото на 2017 за повече информация. Лошото е, че обектът ще може да се наблюдава само от южното полукълбо.

Ето как някои си представят 1991 VG, като извънземна сонда:


28 януари 2016

Панкратион - древното гръцко бойно изкуство

Панкратион е боен спорт в антична Гърция, който комбинирал два други популярни спорта - борбата и бокса, било разрешено и използването на крака. За първи път е въведен като олимпийска дисциплина в 33-тите игри през 648 пр. н.е. До не отдавна мнозина историци са считали, че панкратион е бил чисто олимпийски спорт, има все повече доказателства обаче, че той е доста древна бойна техника.

Още при първото си появяване пред олимпийска публика този спорт впечатлява тълпите. Това обаче е било едно твърде кърваво и опасно шоу. Имало е единствено три забрани - борците не са можели да бъркат в очите на противника си, да хапят и да удрят между краката. Всичко останало на практика е било разрешено. Интересен момент е, че войните от Спарта не са участвали в олимпийските игри именно заради тези три забрани, те са били свикнали на бойното поле всичко да е позволено и не са искали да участват в състезание дори с минимални правила.

Нямало е времеви лимит, а срещата се е прекратявала, когато единият от състезателите се предавал. Той сигнализирал това с вдигане на показалеца си във въздуха.


Имало редица тежки наранявания, дори смъртни случаи поради това, че някои горди борци отказвали да се предадат. Затова някъде около 200 г. пр. н.е. било въведено допълнително правило - съдиите можели да спират срещата, ако преценят, че живота на някой от участниците е застрашен.

Панкратион бил толкова популярен сред гърците, че започнали да организират специални турнири, а не само да чакат за олимпийските игри. Макар първоначално да се е смятал само за спортна дисциплина, съвременните историци са стигнали до извода, че това всъщност е била бойна техника в много от древните армии, включително фалангите на Александър Македонски. Дори се смята, че в митовете за легендарните герои Херкулес и Тезей победили съответно Немейския лъв и Минотавъра, се загатва, че те са сторили това използвайки панкратион. Някои автори поставят началото на това бойно изкуство във второто хилядолетие пр. н.е., което, ако е вярно, го прави едно от най-старите такива изкуства.

Римляните наследяват този боен спорт от гърците. През 393 г. заради навлизането на христианството, той е забранен заедно с гладиаторските борби и езическите фестивали. Постепенно панкратион отмира. Така е до 1969, когато е преоткрит от един американец с гръцки произход - Джим Арванитис. Макар и да получава известна популярност, като цяло това бойно изкуство не се радва на особен интерес. А историците са единодушни, че днешният панкратион няма много общо с древното гръцко изкуство.

Източник: Част 1 и Част 2

27 януари 2016

Хора постоянно търсят телефоните си в дома на едно семейство

Кристина Лий и Майкъл Саба живеят заедно от сравнително скоро. Още от първия месец на тяхното съвместно съжителство, те се сблъскали с нещо странно и дори притеснително. Разярено семейство потропало на вратата им и поискало да им бъде върнат откраднатият им телефон. След два месеца дошла цяла група и настоявали за същото. В един месец се случило 4 пъти. Посетителите идват по всяко време - сутрин, следобед, дори посред нощ. Често са придружавани от полицаи. Винаги е едно и също. Приложения за намиране на откраднати телефони са ги насочили към къщата на Кристина и Майкъл в предградията на Атланта, САЩ.


Телефоните обаче не са в дома на двамата млади, които са озадачени как тези приложения са посочили къщата им над дузина пъти от февруари 2015 до сега.

"Съжалявам, че сте изминали всичкия този път. Случва се често" - те обясняват на поредния човек търсещ смартфона си. Повечето хора им вярват, но някои остават със съмненията, че Лий и Саба лъжат нещо.

"Моят най-голям страх е, че някой опасен човек ще ни посети поради това" - казва Саба. "Ако или когато това се случи, аз се съмнявам, че нашето вежливо обяснение ще помогне".

Хората, все пак, стават доста крайни, когато техните джаджи изчезнат. А понякога не само телефони липсват, ами и притежателите им. През юни полицията пристигнала в дома на семейството в търсене на тинейджърка, чиито родители обявили за изчезнала. Телефонът ѝ уж бил в къщата. Полицаите накарали Кристина и Майкъл да стоят отвън за повече от час, докато се чудели дали да искат разрешение за обиск. Саба попитал дали може да отиде до тоалетната, полицаите му казали, че не може.

"Вашата къща е сцена на престъпление и вие двамата сте заподозрени" - допълнил офицерът.

Младата двойка, тя журналист, а той инженер. се опасяват, че някой ден полицията ще нахълта на сила в дома им, сценарий който се е случвал преди заради грешни показания в приложението Find-My-iPhone.


Изчезналите телефони, които хората търсят, не изглежда да имат нещо общо. Някои са айфони, други са с андроид. С различни оператори са. Саба и Лий не знаят кой е отговорен - няма очевиден виновник. Подали са оплакване в местния полицейски участък, но без резултат. От началото на 2016 вече имат две посещения на хора търсещи си телефоните.

Комуникационните експерти са озадачени. Кен Уестин, анализатор по сигурността, който е имал компания за проследяване на устройства, казва, че геолокационните технологии първо търсят GPS информация от телефона (която се осигурява от сателити). Ако няма такава, проверяват мобилните клетки през които наскоро се е свързвал към мрежата телефонът. След това се проверяват Wi-Fi "следите" базирани на карти на безжичните мрежи съставени от компании като Skyhook. При липса на друга възможност, накрая се проверява IP адресът на телефона, който е най-неточен. Според Уестин в случая вероятно нещо става с триангулацията на мобилните клетки.

Нещо подобно се е случвало преди с човек от Лас Вегас. Постоянно идвали в дома му хора, които си търсели телефоните. Всички те обаче били на един оператор - Sprint. След като случаят се раздухал в медиите през 2013, операторът оправил проблема. Домът на човека бил в центъра на един сектор. Ако не се получело друго показание, по подразбиране се давал центъра на тази зона тоест къщата на човека. В случая с Лий и Саба обаче изгубените телефони са на различни (поне 5) оператори.

Има три мобилни клетки близо до дома на Саба и Лий, най-близката е на T-Mobile. Писали са на този оператор, но компанията не е отговорила. Писали са и на Ейпъл, производителя на Айфон, както и на Гугъл, който разработва операционната система за смартфони Андроид. Без резултат. Семейството се е обърнало и към Федералната комисия по комуникациите, но от там са им казали, че този проблем не е е в техните компетенции.

"Ние разчитаме сляпо на тези приложения и данните" - казва експертът Уестин. "Технологията обаче не е перфектна. Полицейските служби може да се осланят на тях и да сбъркат."

Уестин цитира пример в който невинен човек е бил обвинен, че е свалял порнографски материали с непълнолетни, защото неговият съсед е ползвал wi-fi мрежата му. Полицията нахлула в грешния дом заради IP адреса.

Друг експерт, Дон Леки от компанията Help-My-Tech, за разлика от Уестин не мисли, че мобилните клетки са виновни за проблема на Саба и Лий. Според него причината са картите маркиращи Wi-Fi мрежите или IP-адресите. Ако приложенията за издирване на изгубени телефони използват Wi-Fi карта, проблемът може да се корени в рутера на семейството. Ако не е настроен правилно, може да предава, че се намира на различно място от това в което е в действителност. Майкъл Саба обаче казва, че са "рисетвали" рутера си и са сменяли честотата му, но без резултат.

Джонатан Джиарски, експерт по изгубени айфони, запитан от журналистите за случая, първо се пошегувал, че може би съседите на двойката имат нелегален бизнес с откраднати телефони. След това обаче и той предположил, че проблема е свързан с "Wi-Fi" картирането. Изглежда различните приложения разчитат на една и съща карта от една и съща фирма и фирмата може да има "лоши данни" в базата си. Възможно е MAC адресът на рутера на семейството да е свързан с различна GPS локация в базата данни. Саба казва, че след като това е започнало, той е регистрирал адреса на тяхната собствена безжична мрежа в базата на компанията Skyhook, но това не помогнало.

Джиарски казва, че вероятно има много неща, които може да не са наред и да причиняват проблема. Той може да разбере каква е причината, стига да има телефоните, които предават грешна информация за местоположението си. Но тези телефони естествено липсват и се издирват.

Най-неприятното за Саба и Лий е, че няма отговор защо това се случва и следователно не знаят към кого да се обърнат. Никоя агенция или компания не иска да се заеме със случая. Да се преместят, не е опция, защото не са под наем, а това е тяхна къща (на родителите на Лий).

Последното което сега младата двойка е решила е да пише на сенатора им.

Източник

99 процента проблемът е технически, но нека малко поспекулираме - дали дух или полтъргайст не си прави шега с двамата?

26 януари 2016

Ахтопол - град със забележителна история

Ахтопол е най-южният град по Българското Черноморие, намира се близо до границата с Турция и има около 1500 души население. Има различни версии за произхода на името, според една то значи "град на любовта" (от гръцкото "агапи" - любов). Което би било леко иронично, като се има в предвид колко пъти е бил нападан и опожаряван.

На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Около 430 г. пр.н.е. в района се заселват гърци, именно тази година се приема за година на основаване на Ахтопол. Не е съвсем сигурно как се е наричал градът по онова време, но според някои към 323 г. пр. н.е. той вече носи името Агатополис, което е близко до съвременното му наименование. Има дори древна легенда. Според нея в района се били скрили Делфин, син на Посейдон и Агата, дъщеря на Зевс. Те се обичали, но връзката им разгневила Зевс. Той изпратил армия след тях. Двамата млади били потънали в сън докато тази армия се приближавала. Тогава обаче един бухал надал писък и ги събудил. Делфин унищожил армията и основал град Агапи-полис (град на любовта).

През следващите векове градът попада в пределите на Римската и наследилата я Византийска империя. Между 1 и 4 век от новата ера се казва Перонтикус. Между 5 и 7 век е многократно плячкосван от нахлуващи племена - авари и славяни. След тези набези селището е възстановено от византийския пълководец Агатон. Това е другата версия за произхода на името Агатополис - Агатон го кръщава на себе си.

Останки от римска стена край Ахтопол:


Римска златна монета намерена при разкопки:


През следващите векове градът многократно преминава ту в Българското царство, ту във Византия. През 14 век става част от Османската империя. Флотата на генуезците го обстрелва през 1352 година. След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Последният път, когато Ахтопол преживява премеждие е през 1918. Тогава градът е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“.

Днес Ахтопол е едно чудесно курортно селище. След толкова много премеждия през вековете, може би Ахтопол вече наистина може да се нарече "град на любовта".


Източник 1

Източник 2

25 януари 2016

Дете с черни очи в мол (случай от тази Коледа)

Местоположение: Кедар Парк, Тексас, САЩ.

Последната събота преди Коледа аз трябваше да гледам внучката си, понеже всички останали пазаруваха или участваха в приготовленията. Заведох я в един мол където има от онези големи надуваеми неща като къщи в които децата си играят. Аз седях на една пейка, докато тя си играеше, тогава забелязах това дете. Бе около 6-годишно, беше облечено с черни дънки и сив като мръсен суитчер с качулка. Помислих си, че то изглежда не на място покрай останалите деца. А те не го забелязваха, тичаха наоколо все едно не го виждаха. Тогава то погледна към мен и, о, Боже Господи, то нямаше очи, само тъмнина там където те трябваше да бъдат.

Станах от пейката и тръгнах към него. Момчето явно ме забеляза, защото на свой ред тръгна покрай надуваемите игрушки. То стигна до последната която имаше стълба по която децата се изкачват и след това се спускат по пързалката. Там то се обърна. Не беше обикновено дете - нямаше очи или очите му бяха изцяло черни. Помаха ми и продължи да се изкачва като се скри от погледа ми. Стигнах максимално бързо до стълбите на пързалката, за две секунди, но никъде го нямаше. Просто бе изчезнало. През цялото време изглежда никой друг не го бе забелязал, нито децата, нито възрастните. То обаче разбра, че съм го разкрила и ми помаха.

През цялото време то изглеждаше леко "не на фокус". Това особено се забелязваше, когато някое друго дете бе до него. Другото дете го виждах ясно, а него някак си "размазано".

Хванах внучката си и казах "време е за сладолед, да тръгваме".

Източник

Вероятно това "дете" си е търсило жертва, а повечето хора не са имали способностите да го видят. Само тази възрастна жена по някаква причина е имала дарбата да го забележи и вероятно е осуетила пъклените му планове.

24 януари 2016

Суперстранни небесни феномени

Днес, 24 януари 2016, ще започне излъчването (в САЩ) на новите епизоди на "Досиетата Х". По този повод цяла седмица пускам основно НЛО и космически новини. Следва последната статия от тематичната поредица.

Наскоро пътник на самолет пътуващ от Австрия за Великобритания е заснел нещо високо над облаците. Нещо, което прилича на гигантски робот.




На 13 януари пък една жена от Мичиган, САЩ е заснела кръст от светлина.


Друга жена от Хаваи е заснела светлинни "ангелски крила".


Може би всички тези неща са просто природни феномени...а може би не са....

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Войни и странни същества: Мъглата

23 януари 2016

Историята на Каспар Хаузер

За странния случай на Каспар Хаузер е писано в тази сборна статия:


Сега обаче е време да му обърна по-специално внимание.

На 26 май 1828 в немския град Нюрнберг се появява странен непознат младеж на видима възраст около 16 години. Той не можел да каже кой е, всъщност почти не можел да говори (или много изкусно се преструвал), но носел две писма със себе си. Едното било адресирано до капитана на кавалеристите в града. Човекът, който го бил написал, не се представял, но твърдял, че момчето му е предадено за отглеждане още като бебе на дата 7 октомври 1812. В писмото се казвало още, че момчето иска да стане кавалерист какъвто е бил баща му.

Във второто писмо се твърдяло, че е написано лично от майката на момчето и е дадено на човека написал другото писмо, в деня в който детето му е предадено под попечителство. В него още пишело, че младежът е роден на 30 април 1812 и името му е Каспар Хаузер. Баща му, кавалерист, бил мъртъв.

По-късният анализ на двете писма показва, че са писани от един и същи човек. Има съмнения, че това може да е самият Каспар Хаузер.

Портрет на Каспар Хаузер:


Каспар е поверен на пазача на затвора Андреас Хилтел, който се грижи за него в продължение на два месеца. Момчето е било способно да произнася молитви, да чете малко и да разпознава парите, но речника му е бил твърде беден. Каспар е бил завладян от желанието да стане кавалерист. Първоначално е отказвал всякаква храна освен хляб и вода.


Каспар схващал много добре какво го учат и скоро можел да разкаже повече за себе си. Твърдял, че бил прекарал целия си живот до тогава в затворено тъмно помещение два на един метра и високо едва метър и половина. Спял на легло от слама и имал три играчки издялани от дърво - два коня и едно куче.

Още по онова време тръгнала мълвата, че Каспар е с аристократичен произход, вероятно е принца на Баден, който официално е роден на 29 септември 1812 и умира като бебе на 16 октомври 1812.

Почти веднага се появила и контра-теория. Според нея Каспар Хаузер е бил обикновено селянче от някой селски дом, където на никой не му е липсвал. Той бил позьор, нарочно измислил цялата своя история, за да привлича вниманието. Ако е така, то той безспорно успявал в начинанието си, защото наистина бил знаменитост. Английския лорд Станхоуп го взел под своето крило, той бил убеден, че момчето е от кралски произход. От 1831 до 1833 Каспар бил развеждан из редица второстепенни кралски дворове из Европа, където винаги предизвиквал интерес.

Между 1829 и 1833 на няколко пъти някой се опитвал да убие Каспар. Накрая на 14 декември 1833 младежът дотичал до дома на лорд Станхоуп с рана от кама в ляво от гърдите. Починал три дни по-късно, на 17 декември. 


По време на полицейското разследване, близо до мястото на предполагаемото нападение над Каспар била намерена бележка със странен текст:

"Хаузер ще може
да каже много точно как
аз изглеждам и от къде съм.
За да спестя на Хаузер това усилие,
Аз искам да ти кажа от къде
аз идвам _ _.
Аз идвам от _ _
Баварската граница _ _
На река _ _
Аз дори ще ти кажа името: M. L. Ö"



Някои смятат, че бележката е писана от самия Каспар, а нападението е инсценировка. Искал да поддържа жив интереса към себе си, но по невнимание се ръгнал с камата по-дълбоко отколкото трябвало и в крайна сметка умрял.

В днешно време са правени два научни опита да се провери теорията за това дали Каспар е бил принца на Баден. През 1996 са изследвани клетки кръв от дрехи, които твърде вероятно са принадлежали на Каспар. Резултатите са сравнени с проби взети от живи наследници от аристократичната фамилия. Оказало се, че не са роднини.

През 2002 е направен по-прецизен ДНК-тест, който показва, че между Каспар и наследниците има разлики, но те не са достатъчни, че да се отхвърли категорично вероятността да са роднини.

Източник: част 1, част 2 и част 3

22 януари 2016

Дали службите във Великобритания не следят един известен НЛО изследовател?

Тази неделя, 24 януари 2016, ще започне излъчването (в САЩ) на новите епизоди на "Досиетата Х". По този повод цяла седмица пускам основно НЛО и космически новини. Следва поредната статия от тематичната поредица.

Ник Поуп е един известен НЛО-изследовател от Великобритания. Той се заинтересува от тази тематика докато работи в Министерството на отбраната. В продължение на няколко години отговаря за отдел, който приема сигналите подадени от граждани видели неидентифицирани обекти. Именно по онова време Поуп стига до извода, че действително "има нещо странно в небето над нас", а не е всичко халюцинации на луди и пияни, измами и неразпознати земни апарати. Ник Поуп напуска военното министерство и се отдава на търсене на истината за НЛО, един вид "преминава на другата страна". Военните често са обвинявани, че крият истината за летящите чинии и извънземните, Ник Поуп също е получавал подобни упреци докато работи в министерството. Дали когато самият той става НЛО-изследовател, бившите му колеги не започват да го следят?


Намерих един много интересен случай от преди няколко години, който може би потвърждава това предположение. Във Великобритания на много места хората не изхвърлят боклука си в общи контейнери, които да се събират веднъж или два пъти на седмица. Вместо това поставят торбите със смет пред къщите си и боклучиите ги събират всеки ден с изключение на празниците.

Веднъж Ник Поуп забравил, че е почивен ден и сутринта оставил торбата си с боклук пред вратата си. Неговите съседи видели какво прави и също изнесли сметта си. Когато вечерта се прибрал, Поуп видял, че само и единствено неговият боклук бил събран от цялата улица. Това значело само едно - някой друг, а не общинските боклучии са го взели! Но кой е бил този някой друг? Може би любопитни журналисти от жълт вестник надяващи се на намерят кой знае какво? Все пак Ник Поуп е известна личност. А може и някой съсед да си е направил шега.

Най-интересният вариант е някоя тайна правителствена служба да събира всеки ден боклука на Поуп преди да минат истинските общински работници. За тайните агенти няма значение дали е почивен ден или не, те са винаги на своя пост и щом са видели, че Ник оставя торба с отпадъци, са я прибрали. Трябвало е обаче да се досетят, че ще предизвикат съмнение след като никоя друга торба на улицата не е взета. Или е трябвало да изчакат до следващия работен ден или е трябвало по изключение да съберат всички торби на улицата.

Ник Поуп между другото си направил шега и следващият път като изнесъл торба с боклук пред дома си, поставил в нея една шегаджийска бележка до този, който му преглежда отпадъците, ако въобще някой го прави.

Шантаво ли ви звучи тази теория? Оказва се, че не е толкова невъзможна. Ник Редфърн, друг известен изследовател веднъж попитал за това свой познат, който няколко години е работил в криминалните служби. Те действително имат практика да събират боклука на заподозрени криминални лица преди да минат истинските събирачи на смет. Обикновено търсят следи за това дали заподозреният не употребява наркотици или не се занимава с друга незаконна дейност.

Но щом има такава практика за боклука на разни криминални елементи, защо да няма и за опасните НЛО-изследователи?

Впрочем покрай този случай е тръгнала и нещо като градска легенда. В нея се твърди не само, че тайните агенти събират боклука на Ник Поуп, ами той лично ги е видял през прозореца когато една сутрин станал много рано. Те изглеждали като типични мъже в черно. Ядосан Ник Поуп излязъл навън и им теглил един бой. Разбира се в това няма нищо вярно, но поне звучи забавно.


Ако ви е харесала настоящата статия, можете да хвърлите едно око и на тези два материала от 2012-та. В тях отново споменавам Ник Поуп.

Портън Даун - британската Зона 51?

Има ли Великобритания оръжия, които могат да отблъснат извънземна атака?

21 януари 2016

Мистерията около звездата KIC 8462852 се задълбочава

Тази неделя, 24 януари 2016, ще започне излъчването (в САЩ) на новите епизоди на "Досиетата Х". По този повод цяла седмица пускам основно НЛО и космически новини. Следва поредната статия от тематичната поредица.

За първи път за KIC 8462852 писах в този материал от 17 октомври 2015:


Това странно небесно тяло бе наблюдавано в продължение на няколко години от телескопа Кеплер. Чрез промените в излъчваната светлина от звездата, се установи, че около нея обикаля голямо количество неопределена маса. Имаше много предположения, като най-фантастичното бе, че става въпрос за изкуствено създадени извънземни структури.

В сборна статия с космически новини от 9 ноември 2015 в "Мистерика Дейли" съобщих, че радио прослушването на KIC 8462852 не е засекло никакви необичайни сигнали. Така теорията за извънземните загуби голяма част от тежестта си.

Две седмици по-късно, на 27 ноември 2015, отново в "Мистерика Дейли" публикувах друга сборна статия в която се споменаваше, че странните премигвания на KIC 8462852 най-вероятно се дължат на комети.

Брадли Щафер от университета в Луизиана, САЩ обаче е намерил нещо много интересно, което почти напълно отхвърля теорията за кометите. Той е прегледал стари фотографски плаки на звездното небе от края на 19-ти век. С изненада установил, че на някои от тях KIC 8462852 е заснета и яркостта и е била с 19% по-силна от колкото е днес. Тоест за малко повече от 100 години светлината от тази звезда е доста намаляла. Това едва ли може да бъде причинено от комети! В оригиналната статия се казва, че и извънземните не могат да са причината, един вид не може толкова бързо да построят гигантска структура около звездата, че да закрият 19 процента от нея. Защо да не може? От къде знаем с какви напреднали технологии биха разполагали едни хипотетични извънземни живеещи около KIC 8462852?

Източник

20 януари 2016

"Досиетата Х" - изглежда една теория ще бъде потвърдена

След 4 дни, на 24 януари 2016, ще е официалната премиера на новите серии от "Досиетата Х". Култовата поредица се завръща и в Интернет от месеци се носят какви ли не слухове. Изглежда една много стара теория свързана с агент Дейна Скъли, ще бъде потвърдена в новите епизоди. Поне за това е загатнал главният сценарист Крис Картър. При "Досиетата Х" всичко е възможно, включително и това Картър просто да се е шегувал.

За какво все пак става въпрос? Според някои Скъли е безсмъртна.


Какви са аргументите за това предположение?

Първият намек за безсмъртието на Дейна Скъли идва в третия сезон, в епизода "Clyde Bruckman's Final Repose". В него се разказва за един човек, който може да предсказва на хората как ще умрат. Когато Скъли го пита, как тя ще ритне камбаната, той и отговаря "ти няма" (да я ритнеш).



В епизода "Tithonus" от шести сезон се разказва за един човек, който не може да умре, а иска. Агент Скъли е простреляна, но той се разменя с нея и заема мястото ѝ. Така той умира, а тя най-вероятно получава неговото безсмъртие.

В друг епизод от същия сезон - "Monday", се случва времеви цикъл, събитията се повтарят отново и отново. Феновете на сериала вярват, че Скъли е причината. Понеже не и е писано да умре, нейната смърт кара денят да почва отново и отново, докато не се стигне до вариант в който тя оцелява.

Има и няколко по-малки загатвания за безсмъртието на Скъли, като татуировката ѝ, която е древен символ значещ точно това.

Източник

А междувременно актьорите от сериала обикалят разни телевизионни шоута, за да подготвят публиката за задаващите се епизоди. В долният отрязък от едно такова шоу е показана Джилиан Андерсън, която играе именно Дейна Скъли. Водещият доказва, че каквото и да се каже, то звучи зловещо, след като се пусне музиката от "Досиетата Х". Забавен момент наистина.


19 януари 2016

НЛО случай от България стана световна сензация

Тази неделя, 24 януари 2016, ще започне излъчването (в САЩ) на новите епизоди на "Досиетата Х". По този повод цяла седмица пускам основно НЛО и космически новини. Следва поредната статия от тематичната поредица.

Преди няколко дни, на 15 януари, се появи тази новина в един български сайт:


Тя вече не е чисто местна новина! Влезе в НЛО-подборката на един изследователски канал в Ютюб, който има над 200 000 абоната. Нещо повече, дадена е първа от всички представени новини, което ще рече, че са я сметнали за най-интересна.

Истината е някъде там...в Нова Загора.



Обновление! Няколко часа по-късно новината бе подета и от много други НЛО и паранормални сайтове. Стигна дори до един от най-добрите, Mysterious Universe:

Bulgarian Jets Chase UFO Near Mysterious UFO-Shaped Building

Там са направили дори анализ. Според тях самолетът е или американски A10 Warthogs (какво прави американски самолет в България?) или чешки Aero L-39 Albatros. Освен това посочват, че само на 87 километра се намира монументът на Бузлуджа. Къде на шега, къде сериозно питат дали НЛО-то не е било привлечено от този комунистически паметник приличащ на "летяща чиния".



18 януари 2016

Ярко белите петна на Церера

Тази неделя, 24 януари 2016, ще започне излъчването (в САЩ) на новите епизоди на "Досиетата Х". Това е повод цяла седмица да пускам основно НЛО и космически новини. Следва първата статия от тематичната поредица.


За странните петна на планетата-джудже Церера съм писал в този материал в по-малкия ми блог "Мистерика Дейли":


Постепенно НАСА пускаше все по-детайлни и все по-близки снимки от това място. Ето я и най-новата:



Ще попитате къде са петната на снимката? Няма ги! Просто са изчезнали! Дали са се стопили? Възможно е, ако са били лед. Но до скоро мнението на мнозина учени бе, че белите петна на Церера са се дължали на натрупани соли, а не на лед. А солите не се изпаряват.

Други варианти, които ми идват на ума:

- От НАСА са толкова тъпи, че са объркали снимките и ни показват друг кратер, а не този с петната.

- От НАСА крият нещо и са обработили снимките (за пореден път?)

- Петната наистина са били извънземна база, както имаше едно предположение и извънземните са се изнесли на време.

Истината е някъде там...но дали скоро ще я разберем?

17 януари 2016

Мъжът с черни очи в гората

История от Америка.

Аз и моят братовчед имахме много странно преживяване през месец септември 2011. Ние и двамата живеехме в град Улверин, Мичиган, а нашите бащи са братя. Често сме ловували или къмпингували заедно от както сме на 12 (разликата в годините ни е два месеца).

Бяхме завършили средното си образование тази пролет и планирахме да лагеруваме някъде през лятото. Най-накрая получих разрешение да ползвам кемпера на баща ми и потеглихме. Мислехме да останем за седмица и нещо на едно място на югозапад от град Макина, в гората близо до щатски парк. Отклонихме се от главния път и навлязохме в гората. Намерихме една поляна на няколко километра и си направихме лагер там. И двамата имахме чувството, че мястото ни е познато, но не можехме да се сетим кога сме били тук. Беше странно, защото и двамата заговорихме едновременно колко ни е познато.

Нямахме особени планове какво да правим, освен да сме заедно и да кръстосваме местността. И двамата щяхме да напуснем домовете си следващата пролет, затова не знаехме кога пак ще се видим. И да бъда честен, исках за известно време и да съм далеч от приятелката си.

Първата вечер не правихме кой знае какво, пихме няколко бири и говорехме. Бяхме в хамаците си рано.

На следващата сутрин решихме да изследваме местността. Тръгнахме около 10 и се насочихме на запад към езерото. След около час ходене чухме някой пред нас да се провиква. Не звучеше все едно е в беда, така че бавно продължихме да се движим по посока на звука. След 10 минути виковете спряха, а ние така и не видяхме никого. Прибрахме се в лагера ни в късния следобед. На близо имаше малък поток, така че се измихме и започнахме да си приготвяме вечерята.

Когато седнахме да ядем, се появи шум от нещо движещо се сред дърветата на север от нас. В района имаше доста малки животни, така че си помислих, че е едно от тях. След няколко минути обаче чухме по-силни звуци, все едно някой преминава напряко през храсти и малки дървета. Решихме, че черна мечка е привлечена от миризмата на храната ни. Но каквото и да беше, скоро спря. По-късно през нощта отново се чуха същите шумове от същата посока. Това бе странно - нима едно животно постоянно ще минава през едно и също място.

На следващата сутрин бе тихо и ние тръгнахме по посоката на шума от предишната нощ. Сякаш някой бе разривал земята там. Прибрахме се в лагера и се заехме със закуската си. Влязох в кемпера, за да потърся чаша за кафе и от вътре чух, че братовчед ми каза нещо. Помислих, че говори на мен и му подвикнах иска ли нещо. Той ми отговори да изляза навън. Погледнах през прозореца и видях висок човек с черен костюм в края на поляната, там където започваха дърветата.

Аз излязох навън и попитах мъжа дали може да му помогнем. Той се усмихна и каза "може би аз мога да ви помогна". С братовчед ми се спогледахме. Мъжът взе бавно да се приближава и аз го попитах какво иска. Спря на няколко метра от нас. Забелязах, че очите му са напълно черни, а костюма му е покрит с кал и прах. Попитах го кой е. Той се усмихна и каза "аз просто се разхождам и срещам хора".

По това време вече се бях доста уплашил, а братовчед ми вече отиваше към кемпера. Знаех, че щеше да вземе пистолета си. Човекът придоби сериозно изражение на лицето си, май разбра какви са ни намеренията, затова се обърна и тръгна към гората. На края на поляната спря и се обърна към нас. Каза: "ще се видим, момчета, по-късно". Започна да се смее и се скри сред дърветата.

Не ни трябваше втора конфронтация, затова си събрахме нещата и се ометохме. Намерихме друго място на около 100 километра по-на юг. Там си прекарахме добре няколко дни. И до ден днешен, като се видим с братовчед ми, се чудим кой беше този човек с черни очи.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Среща със Слендермен от 1981?

16 януари 2016

От архивите: речни чудовища

Това са няколко истории взети от стари американски вестници.

"Скорошни съобщения бяха публикувани за чудовище с огромни размери, което е било видяно няколко пъти в река Грийн. Породи се голямо вълнение за това речно чудовище. То наскоро погълнало половин кон близо до Райтсбърг.

Чудовището е било видяно да прекосява реката край Ръмси в понеделник вечер. Размерът му се оценява от големината на кон до големината на къща. Някои обявяват, че е дълго 60 метра.

Кореспондентът не уточнява в какво състояние е бил коня, когато е бил погълнат от чудовището. Жителите на Ръмси се обединяват около теорията, че чудовището е морж избягал от някой цирк."

"The Paducah Evening Sun", 1 октомври 1904

Малко повече информация от мен:

Кентъки е вътрешен щат, така че е малко трудно каквото и да е било съществото, да е дошло само от морето. Иначе един морж действително може да изкара акъла на селяците и да го "видят" с големина на цяла къща. Ето една примерна снимка от Уикипедия:



****************************************

"Господата Кини и Кейс съобщават за странно водно създание в река Уолнът (Канзас), което са видели в сряда докато били за риба близо до устието на Блек Крийг. Кини има рана, за която той казва, че се е получила, когато речното чудовище се опитало да влезе в лодката им.

Двамата видели чудовището след като то подскочило след една риба, която Кейс тъкмо вадел с въдицата си. Първоначално помислили, че това е голяма змиорка, но разбрали, че е нещо по-ужасно. Нещото се приближило до лодката им. Имало дълъг рог на муцуната си и било дълго около 1.80. Като цяло приличало на сом, с изключение на острия рог на главата. С рога именно порязало мистър Кини.

Странното създание успяло да се покатери на лодката. То промушило една риба лежаща на дъното, след което се върнало във водата. Създанието плеснало с опашката си и предизвикало "проливен дъжд" от водни капки, които временно заслепили двамата рибари."

"Norwich Bulletin", 27 август 1909

****************************************

"Мистър Гили от Порт Иглис съобщава, че миналата събота докато се прибирал в компанията на господата Браун, Суини и О'уриан, те видели огромна риба в Милер Криг, приток на река Кристъл (Флорида).

Те се приближили и според мистър Гили, това било косатка с дължина 13-15 метра. Мистър Гили уточнява, че не е пил нищо по-силно от кафе от сутринта, така че не е бил пиян. Други също са виждали съществото през последните дни. Обмисля се експедиция, която да го залови с харпуни."

"The Pensacola Journal", 9 август 1914

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




"Поточето", което убива всеки




Войни и странни същества: U-28 и крокодилът




Войни и странни същества: змията от Конго

15 януари 2016

Читателска история за "синия призрак"

Здравейте, живея в село Бреница, област Плевен. Това се случи миналата година т.е. 2015. Както обикновено бяхме на полева тренировъчна експедиция. Влязохме в една местност в гората. Бяхме трима - аз, мой приятел и брат ми. Те тренираха, докато аз правих проучвания след моята тренировка. Тогава нещо ледено ме прободе (а тогава бе около 30 градуса). Изведнъж се огледах около себе си, видях приятелите си и погледнах напред. Видях нещо синкаво-бяло. То гледаше право в мен, беше около 1.85 т.е метър осемдесет и пет, бе с кафяви очи. Наблюдавах го около 1-2 минути след което то изчезна в гората, но странното бе, че на следващия ден се разболях. Питах и приятелите си, те казаха че не са видели нещо и от тогава не сме ходили там. Случи се на 27.07.2015, дни след рождения ми ден.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Призрачното Чеви '61




Един последен танц

14 януари 2016

Блатото Манчак в Луизиана

Всяко блато е опасно само по себе си. Манчак обаче има допълнителни "бонуси" като алигатори, змии, рояци от досадни насекоми и паранормални феномени. То се намира в американския щат Луизиана, недалеч от град Ню Орлеанс, вуду столицата на Америка. Именно с вудуто е свързана първата история.

Снимка на Манчак:


В края на 19 и началото на 20 век, в колиба край блатото живеела вуду жрицата Джули Уйат. Тя била зла жена и хората се страхували от нея. Тя хвърляла проклятия върху тези, които според нея са и направили лошо. Въпреки това мнозина я търсили, защото се вярвало, че може да предсказва бъдещето.

Колибата на Джули Уайт:


Едно от най-страшните ѝ предсказания, което тя често повтаряла било, че когато умре, ще вземе и другите хора с нея. Джули Уайт починала през 1915. В деня на погребението ѝ се разразил мощен ураган, който предизвикал приливна вълна, която помела три села. Според легендата Уайт и загиналите при бедствието били набързо погребани в общ гроб в самото блато Манчак. Твърди се, че дори и до днес тела продължават да изплуват от мътните води. А също, че духовете на загиналите и на самата Уайт обикалят мястото. Мнозина са чували протяжни писъци наоколо.

Манчак е дом и на легендарното създание Ругару (Rougarou). То до някъде може да се приеме за местното подобие на върколака, поне в някои версии на легендата. Има обаче някои много сериозни различия с класическия върколак. Освен това е Ругару е по-скоро демонично създание, а не криптид. В някои версии на легендата прилича на човек-вълк, а в други е просто голямо бяло куче.


Ругару може да се появява и да изчезва когато си пожелае. Освен това може да сменя формата си - от изчадие подобно на върколака да става върко-прасе (прасолак), върко-крава и дори върко-жерав. Най-лошото е, че това създание може да превръща хората в ругару.

Най-популярната версия за ругару е, че това е човек застигнат от проклятие или съгрешил във вярата си в бог. Майките дори са плашели децата си, че ако не са послушни ще станат ругару.

Има различни варианти как някой, който се е превърнал в ругару, може да се избави от проклятието. Може да го предаде на някой друг човек - като го нападне и пролее кръв. Или като се взре в очите му. Именно заради тази легенда някога хората от Луизиана са гледали със съмнение всякакви странници навъртащи се наоколо - да не би да са ругару. Легендата разказва, че проклятието може да бъде премахнато и чрез вуду ритуал.

Най-интересният вариант за избавяне от проклятие е, чрез мълчание. Ругару трябва да се срещне с някой човек и човекът трябва да не казва на никого за срещата си в продължение на една година и един ден. Ако това бъде изпълнено ругаруто ще стане отново нормален мъж или жена. Ако обаче човекът, който е видял създанието, се разприказва, и той самият ще стане такова изчадие.

Една фолклорна легенда разказва за млада жена, която чакала мъжа си да се върна от работа на границата на блатото, било пълнолуние. Внезапно се появило вълчеподобно създание, което се взряло в очите ѝ, след което изчезнало. Жената знаела, че ще бъде застигната от проклятието и затова всеки път когато било пълнолуние, тя се заключвала в една барака. Това не било забелязвано от нейния мъж, който често бачкал до късно през нощта. Така в продължение на една година и един ден жената запазила мълчание за срещата си с ругару. В последният ден обаче мъжът и я попитал дали някога го е чакала да се върне от работа край блатото късно през нощта при пълнолуние. Жената излъгала. На следващият ден когато била изтекла вече една година и един ден, мъжът казал на жената, че той е бил онова създание ругару. Той бил проклет и затова толкова често отсъствал през нощта, а не защото безспирно работел. Благодарение на това, че жената излъгала, проклятието било разрушено и двамата заживели щастливо.

Друга легенда разказва за момче, което било нападнато край пътя от голямо бяло куче. Момчето извадило нож, за да се защити. Успяло да пореже агресивното куче. В този момент животното се превърнало в човек. Той казал на детето, че дяволът го е затворил в тази форма и, че не бива да казва на никого за срещата им, иначе и то ще се превърне в ругару. След това странникът изчезнал. Момчето се прибрало и естествено нарушило клетвата. То разказало на всичките си приятели как прогонило с нож едно ругару. Тогава обаче всяка нощ момчето започнало да изчезва от стаята си и да се появява на сутринта. Не помнело къде е било през това време. Било изцапано с кръв, която не била неговата. След известно време, една сутрин момчето било намерено мъртво на една улица. Властите заключили, че се е самоубило, но приятелите му знаели, че е умряло, защото се е било превърнало в ругару и било застигнато от проклятието.

Интересното е, че дори и днес има хора, които твърдят, че са виждали върколако-подобно създание край блатото. То дори преследвало автомобилите им. Някои паранормални изследователи предполагат, че вижданото днес създание може да има нещо общо с Бигфут, а не толкова с човека-вълк.

Освен с легендата за Ругару и духовете на Джули Уайт и загиналите при урагана, блатото Манчак се свързва и с други мистерии.

- Понякога се виждат странни светлини над блатото. Според някои това са душите на умрелите, според други - НЛО, а трети смятат, че това е просто блатен газ.

- Твърди се, че в Манчак живее огромен алигатор, по-голям и от най-големия улавян някога.

- В и край блатото има много изоставени колиби, понякога от някои от тях се вижда светлина.

Днес различни фирми организират призрачни екскурзии до блатото. Понякога ако са късметлии туристите чуват странни зловещи писъци или пък виждат мистериозни сенки сред дърветата.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Войни и странни същества: Хрътката от Монс




Войни и странни същества: чудовището Морбах




Войни и странни същества: змеят от Бросно