09 декември 2015

Едгар Алан По и "Анабел Ли"

Макар "Мистерика" да съществува от много години, в блога твърде малко място е отделено на литературните загадки. Те не са така страшни и драматични и представляват интерес основно за средите на интелектуалците. Наскоро обаче четох за Шекспир в "Неразгаданите мистерии" (книга подарена ми от един читател и сподвижник) и реших, че е време за интелектуална статия. Тя ще е посветена на Едгар Алън По и поемата му "Анабел Ли".

За самият По и преди съм писал в блога:

Мъжът в черно на гроба на Едгар Алан По

А ето я и самата поема:

АНАБЕЛ ЛИ

Тъй отдавна, отдавна, отдавна,
във царство на морски мъгли,
там девойка живя - вероятно знаете коя -
със името Анабел Ли.
Обожавах я аз, обожаваше ме тя -
да мечтаем за друго не бихме могли.

Дете бе тя и дете бях аз
във това царство на морски мъгли,
но обичахме се ние в любовен захлас -
аз и моята Анабел Ли.
Заради обичта серафимите в рая
възжелаха ни с погледи зли.

И от завист - тъй отдавна, отдавна -
във това царство на морски мъгли
зад облак скрит, ураган се изви
и прекрасната моя Анабел Ли повали.
Дойдоха знатни роднини
и отнеха ми Анабел Ли.
В саркофаг я сложиха да спи
във това царство на морски мъгли.

Да изживеят подобна любов,
серафимите в рая не биха могли.
Да! От завист - знаят всички сега
във това царство на морски мъгли -
през нощта ураган се изви
и моята Анабел Ли повали и уби.

Но на по-силна взаимна любов
малцина способни биха били -
по-мъдрите и по-зрелите от нас дори.
И никой ангел в небесния покров,
и никой демон от морските дълбини
не ще ме отдели от душата
на красивата Анабел Ли!

Щом луна заблести, се унасям в мечти
по прекрасната Анабел Ли,
а изгреят ли звезди, аз виждам нейните очи -
на прекрасната Анабел Ли.
Затова през нощта аз лежа до гръдта
на своята мила невеста и своя съдба
в саркофага й, сред морските мъгли,
там, във гроба й до бурните вълни.


Публикувано на 9 октомври 1849 г. във в. “Ню Йорк Трибюн"

© Едгар Алън По
© Явор Димитров, превод

Електронно списание LiterNet


Това е последното произведение на прочутия писател и около него витаят няколко загадки. Твърди се, че преди да умре, когато По бил открит в объркано и безпомощно състояние в Балтимор, в един джоб на дрехите му е намерено копие именно на това стихотворение. А дрехите, които носил не били неговите. Детайлите около смъртта на великия автор никога не били напълно изяснени.

Дали обаче Едгар Алън По е предчувствал наближаващата си смърт седмици и месеци преди това? Изпратил е множество копия от "Анабел Ли" на приятели и познати, сякаш е знаел, че скоро ще умре и е искал да бъде сигурен, че поемата ще бъде публикувана. Изпратил е дори един екземпляр на Руфус Уилмот Грисуолд, негов най-голям противник и критик.

За самата поема и до днес литературоведите се чудят, кой е бил прототип на героинята. Какво е вдъхновило По да я напише. Догадките варират от неговата майка до неговата преждевременно починала съпруга Вирджиния (на долния портрет).


Други обаче смятат, че "Анабел Ли" се базира на местна легенда от Южна Каролина. През 1827 Едгар Алън По е служил в армията в град Чарлстън намиращ се в този щат и е твърде възможно да е чул историята. Следва самата легенда.

Анабел Ли била дъщерята на богат търговец. Тя се виждала с обикновен моряк, но баща ѝ бил против тази връзка. Двамата млади обаче продължавали да се виждат тайно в Унитарианското гробище в града. То съществува и до днес:


Веднъж обаче бащата се усъмнил и проследил щерка си. Видял, че Анабел и морякът продължават да се срещат и изцяло забранил на дъщеря си да излиза от вкъщи. Скоро тя се разболяла от треска и починала. Злият баща не искал да позволи на моряка дори да плаче на гроба на дъщеря му и затова изкопал три гроба в семейното гробище. Не е ясно точно в кой от трие е погребана Анабел Ли.

Източник

И накрая една страхотна арт рок песен много подходяща за завършек на настоящия материал:

3 коментара:

  1. А дали да не обърнем внимание на завистливите Серафими???

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може да са събирателен и завоалиран образ на злия баща, а може и съвсем други личности да е изобразил в тях....

      Изтриване
    2. Бог не може да носи завист щом е Любов. Но Серафимите, като най-близки до Престола могат да понесат известни упреци.

      Изтриване