30 декември 2015

Митичният Ил Сепарацио

На 13-ти декември 2015 публикувах тази статия:


В нея централната тема естествено бяха легендарните "черни рицари", но в същото време отчетливо изпъкна един друг мит, този за Ил Сепарацио (Il Separatio). Реших да му отделя повече внимание, още повече, че в процеса на проучване, се изясниха някои неща останали неизяснени в горния материал. Като това например, защо митичното създание хем има име (Ил Сепарацио), хем го наричат Анонимният и "Този Който Не Трябва Да Бъде Наричан".

Легендата за Ил Сепарацио не е призната от Църквата, въпреки това започва с цитат от Библията.

1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

1:4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

(БИТИЕ, ГЛАВА 1)

Според апокрифната легенда, при това разделяне се е появил Ил Сепарацио, изглежда не по нарочната воля на Бога. Това същество стои между доброто и злото, между мрака и светлината, той е границата между тях, без да принадлежи на никоя от двете страни. Той е пълната неутралност. Толкова е безпристрастен, че дори не може да бъде видян. Все пак, за да могат да го забелязват, Ил Сепарацио носи роба, която всъщност виждат хората. Но погледнеш ли в ръкавите и качулката му, няма да видиш нищо.

В статията за черните рицари съм споменал, че църквата е забранявала легендите за тях:

Обикновено в тях "черните рицари" извършват добри дела и защитават хората от несправедливи управници. Въпреки, че са представяни като положителни герои, текстовете в които се е разказвало за тях са били забранявани от църквата. Защо ли? Може би за това, че "черните рицари" са се борили със злите тирани, а през средновековието много от тези владетели са имали подкрепата на църквата.

Това предположение е мое, но сега се замислям, че истинската причина за забраната не са "черните рицари", а именно Ил Сепарацио появяващ се тук и там в разказите за тях. Той е третото върховно същество заедно с Бога и Дявола, а това създава проблеми за Църквата. Лесно се контролират селските маси, когато има само две и те са абсолютния образ на Доброто и Злото. Как да обясниш за Ил Сепарацио, който не е добър, ама не е и лош? Хората ще започнат да задават въпроси, ще започнат да се чудят еднаква сила ли има с Бога или още по-лошо, по-силен ли е от Бога, издигнал се над конфликта му с Дявола.

Именно за това книгите в които се говори за Ил Сепарацио са били забранявани, щателно издирвани и изгаряни. Църквата отива толкова далеч, че дори се опитва да създаде легенда за много от забранените книги (за Ил Сепарацио, но и за всички други). Инквизицията е знаела, че едва ли ще успее да се докопа до абсолютно всяка книга, все някъде ще остане някой екземпляр. Затова понякога правели следното - някоя забранена книга не била унищожавана, а намазвали страниците и със смъртоносна отрова. Който се докоснел до нея, умирал. Така тръгнало поверието, че някои книги са прокълнати. Църквата искала така да се подсигури, че дори и да не намери всички еретични книги, хората няма да смеят да се докоснат до тях от страх и няма да ги прочетат.

Въпреки това старание, изглежда митът за Ил Сепарацио продължавал да се разпространява от уста на уста, а и повечето хора от Средновековието не можели да четат и така и така не се докосвали до малкото книги. Вярвало се, че душите на неутралните хора, тези извършвали толкова добро, колкото и лошо, принадлежат на Ил Сепарацио. Нещо повече, действително се вярвало, че това създание е по-силно от християнския бог. Мнозина дори вярвали, че произнасянето на името на Ил Сепарацио, ще ги отърве от Инквизицията. Изглежда и някои от самите суеверни инквизитори вярвали в това, защото искали да забранят името, страх ги е било, че ако някой го каже пред тях, ще им се случат лоши неща, ако не го пуснат. Затова Ил Сепарацио получава прозвището Анонимният, "Този Който Не Трябва Да Бъде Наричан".

Статуя на Ил Сепарацио намираща се в Будапеща, Унгария:


Статуя на Ил Сепарацио в Прага, Чехия:


До наши дни изцяло са оцелели само две книги споменаващи за Ил Сепарацио - “Compendium Augumentum” и “Codex Lugubrum”. В първата е описан вариантът на легендата за Ашор представен в статията за черните рицари. Втората на практика разказва същата легенда, но с някои различия и повече подробности. В нея Ашор се нарича Амантес. Ил Сепарацио не само излекува раните му, но и го подмладява, вечно да изглежда все едно е на 30. Дава на рицаря дарбата да пътува навсякъде, като изрично се споменава, че това включва наистина буквално всичко - повърхността на Слънцето, вътрешността на Слънцето, дори вътре в скалите и минералите.


Следват малко мои разсъждения.

Ил Сепарацио е слабо познат митичен образ. Дори и днес сякаш за него не се говори, името му не трябва да се споменава. В Уикипедия няма статия за него (поне към настоящия момент), дори не е упоменат в никоя друга статия (примерно за черните рицари). Вярвам обаче, че тази древна легенда съществува, а не е някоя модерна измислица. В горния източник от където съм черпил информация са дадени писмени източници, така че с много труд може да се провери легендата и дори да се издири още информация. Това обаче няма да е никак лесно, примерно от споменатата средновековна книга “Codex Lugubrum” са запазени само две копия, днес и двете в частни колекции, дори и да оставим настрана това че е написана на латински.

Второто ми разсъждение е свързано със самия мит. Обикновено висшите божества, добри или лоши, имат своите по-нисши помощници, слуги и създания, които са част от тяхното царство. При Бог това са ангелите, при Дявола това са демоните. Кои са създанията в царството на Ил Сепарацио? Призраците! Тези души непринадлежащи нито на Ада, нито на Рая. "Живеят" вечно, а и могат да преминават през стени и всякакви твърди повърхности, също като дарбата, която получил Ашор. Това разбира се е само мое тълкувание и повечето паранормални изследователи ще подскочат като го чуят...

ПОДОБНИ СТАТИИ:





Най-достоверният случай на левитация?

5 коментара:

  1. А кой е тогава правилния?

    ОтговорИзтриване
  2. Според църквата Бог няма еквивалент. Той е всемогъщ и няма никой равностоен на него (дяволът е бил ангел, а ангелите са по-низши от Бог).

    ОтговорИзтриване
  3. Е...и църквата няма от къде да знае със сигурност.

    ОтговорИзтриване
  4. Ако сме последователни в теологично и логично отношение, то тогава Сепарацио трябва да е четвърти ипостас на Бог. Този му образ, който умее да балансира Творението си.

    Много хубава легенда и бих казал, че средновековните ми се издигнаха в очите. Оказа се, че те могат да мислят извън "системата", както бе писано в другата статия. До този момент е имало само една глупава дуалистична диалектика, а сега се появява един прекрасен триализъм, който има разбира се, типичните тъмни готически аромати.
    Явно християнството не успя, но християните успяха да открият неутралната природа на реалността, както е открита у източните философи.
    Много благодаря за двете статии на господина, който ги е споделил с нас!

    ОтговорИзтриване