31 декември 2015

Древни атомни експлозии?

Седем години след първите атомни тестове в щата Ню Мексико, САЩ д-р Дж. Робърт Опенхаймер, бащата на атомната бомба, изнасял лекция в колеж, когато един студент го попитал дали това е бил първия атомен експеримент.

"Да, в съвремието" - отговорил Опенхаймер.

Това било намек за древните индуистки текстове в които се описва катастрофа неприличаща на вулканично изригване или друго природно бедствие. Опенхаймер с ентусиазъм изучавал старите писания на Санскрит и явно вярвал в описаното "непознато оръжие, лъч от желязо".


Днешната наука избягва да разисква възможността в древността да е имало атомни оръжия, но непреките доказателства за това не са едно и две. И това не са само индуските текстове. На много места по света могат да се намерят разтопени и втвърдили се силицийни кристали, твърде подобни на образувалите се при атомните тестове в Уайт Сандс.


През 1932 геологът Патрик Клейтън открива такива разтопени минерали в Голямото пясъчно море в Египет и тогава за първи път науката им обръща внимание. И до днес обаче никой не може да даде задоволително обяснение за произхода им. Установява се, че за да се стопи пясъка и да се образува кристал е необходима температура от над 1800 градуса по Целзий.

Много учени се опитват да обяснят феномена с падането на гигантски метеорити. Никъде обаче не са открити кратери, дори и при наблюденията от космоса или чрез сканиране със сонар. Тези учени твърдят, че метеора е избухнал във въздуха и не е достигнал земята. Но и това предположение не е много убедително. В либийската пустиня има две места където се откриват такива разтопени скали. Падането на гигантски метеор избухващ във въздуха е изключително рядко явление. Падането на ДВА гигантски метеора на близки едно до друго места е повече от невероятна случайност. Затова остава най-очебийната, но и най-фантастична възможност - ядрените оръжия.

Древните индийски текстове разказват за велика война и странни оръжия, както и за летящи колесници наречени вимани. Нима всичко е просто нечия измислица?

Източник



30 декември 2015

Митичният Ил Сепарацио

На 13-ти декември 2015 публикувах тази статия:


В нея централната тема естествено бяха легендарните "черни рицари", но в същото време отчетливо изпъкна един друг мит, този за Ил Сепарацио (Il Separatio). Реших да му отделя повече внимание, още повече, че в процеса на проучване, се изясниха някои неща останали неизяснени в горния материал. Като това например, защо митичното създание хем има име (Ил Сепарацио), хем го наричат Анонимният и "Този Който Не Трябва Да Бъде Наричан".

Легендата за Ил Сепарацио не е призната от Църквата, въпреки това започва с цитат от Библията.

1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

1:4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

(БИТИЕ, ГЛАВА 1)

Според апокрифната легенда, при това разделяне се е появил Ил Сепарацио, изглежда не по нарочната воля на Бога. Това същество стои между доброто и злото, между мрака и светлината, той е границата между тях, без да принадлежи на никоя от двете страни. Той е пълната неутралност. Толкова е безпристрастен, че дори не може да бъде видян. Все пак, за да могат да го забелязват, Ил Сепарацио носи роба, която всъщност виждат хората. Но погледнеш ли в ръкавите и качулката му, няма да видиш нищо.

В статията за черните рицари съм споменал, че църквата е забранявала легендите за тях:

Обикновено в тях "черните рицари" извършват добри дела и защитават хората от несправедливи управници. Въпреки, че са представяни като положителни герои, текстовете в които се е разказвало за тях са били забранявани от църквата. Защо ли? Може би за това, че "черните рицари" са се борили със злите тирани, а през средновековието много от тези владетели са имали подкрепата на църквата.

Това предположение е мое, но сега се замислям, че истинската причина за забраната не са "черните рицари", а именно Ил Сепарацио появяващ се тук и там в разказите за тях. Той е третото върховно същество заедно с Бога и Дявола, а това създава проблеми за Църквата. Лесно се контролират селските маси, когато има само две и те са абсолютния образ на Доброто и Злото. Как да обясниш за Ил Сепарацио, който не е добър, ама не е и лош? Хората ще започнат да задават въпроси, ще започнат да се чудят еднаква сила ли има с Бога или още по-лошо, по-силен ли е от Бога, издигнал се над конфликта му с Дявола.

Именно за това книгите в които се говори за Ил Сепарацио са били забранявани, щателно издирвани и изгаряни. Църквата отива толкова далеч, че дори се опитва да създаде легенда за много от забранените книги (за Ил Сепарацио, но и за всички други). Инквизицията е знаела, че едва ли ще успее да се докопа до абсолютно всяка книга, все някъде ще остане някой екземпляр. Затова понякога правели следното - някоя забранена книга не била унищожавана, а намазвали страниците и със смъртоносна отрова. Който се докоснел до нея, умирал. Така тръгнало поверието, че някои книги са прокълнати. Църквата искала така да се подсигури, че дори и да не намери всички еретични книги, хората няма да смеят да се докоснат до тях от страх и няма да ги прочетат.

Въпреки това старание, изглежда митът за Ил Сепарацио продължавал да се разпространява от уста на уста, а и повечето хора от Средновековието не можели да четат и така и така не се докосвали до малкото книги. Вярвало се, че душите на неутралните хора, тези извършвали толкова добро, колкото и лошо, принадлежат на Ил Сепарацио. Нещо повече, действително се вярвало, че това създание е по-силно от християнския бог. Мнозина дори вярвали, че произнасянето на името на Ил Сепарацио, ще ги отърве от Инквизицията. Изглежда и някои от самите суеверни инквизитори вярвали в това, защото искали да забранят името, страх ги е било, че ако някой го каже пред тях, ще им се случат лоши неща, ако не го пуснат. Затова Ил Сепарацио получава прозвището Анонимният, "Този Който Не Трябва Да Бъде Наричан".

Статуя на Ил Сепарацио намираща се в Будапеща, Унгария:


Статуя на Ил Сепарацио в Прага, Чехия:


До наши дни изцяло са оцелели само две книги споменаващи за Ил Сепарацио - “Compendium Augumentum” и “Codex Lugubrum”. В първата е описан вариантът на легендата за Ашор представен в статията за черните рицари. Втората на практика разказва същата легенда, но с някои различия и повече подробности. В нея Ашор се нарича Амантес. Ил Сепарацио не само излекува раните му, но и го подмладява, вечно да изглежда все едно е на 30. Дава на рицаря дарбата да пътува навсякъде, като изрично се споменава, че това включва наистина буквално всичко - повърхността на Слънцето, вътрешността на Слънцето, дори вътре в скалите и минералите.


Следват малко мои разсъждения.

Ил Сепарацио е слабо познат митичен образ. Дори и днес сякаш за него не се говори, името му не трябва да се споменава. В Уикипедия няма статия за него (поне към настоящия момент), дори не е упоменат в никоя друга статия (примерно за черните рицари). Вярвам обаче, че тази древна легенда съществува, а не е някоя модерна измислица. В горния източник от където съм черпил информация са дадени писмени източници, така че с много труд може да се провери легендата и дори да се издири още информация. Това обаче няма да е никак лесно, примерно от споменатата средновековна книга “Codex Lugubrum” са запазени само две копия, днес и двете в частни колекции, дори и да оставим настрана това че е написана на латински.

Второто ми разсъждение е свързано със самия мит. Обикновено висшите божества, добри или лоши, имат своите по-нисши помощници, слуги и създания, които са част от тяхното царство. При Бог това са ангелите, при Дявола това са демоните. Кои са създанията в царството на Ил Сепарацио? Призраците! Тези души непринадлежащи нито на Ада, нито на Рая. "Живеят" вечно, а и могат да преминават през стени и всякакви твърди повърхности, също като дарбата, която получил Ашор. Това разбира се е само мое тълкувание и повечето паранормални изследователи ще подскочат като го чуят...

ПОДОБНИ СТАТИИ:





Най-достоверният случай на левитация?

29 декември 2015

Един последен танц

История от Америка.

Има един канал близо до нас, който е достъпен само пеша или с колело, защото е защитена местност за мангрови фиданки. За да стигна до него, трябва да ходя или да карам велосипед около километър и нещо, но си струва, защото е много добър за риболов.

Една сутрин закарах колата си до където може и тръгнах. Бе около 6 сутринта и слънцето не бе изгряло още, само се виждаше сияние на хоризонта. Натоварих такъмите на модифицирания ми байк и тръгнах по прашната пътека.

На около три четвърти от пътя има контролна кула на язовир, оградена с ограда. Забелязах нещо като голям пластмасов пазарски плик да виси от оградата. Започнах да псувам идиотите, които са си оставили боклука там, но тогава нещата станаха странни.

"Чантата" сякаш започна да танцува. "Вятърът", помислих си аз. Спрях и се загледах по-внимателно. "Чувалът за боклук" танцуваше отляво на дясно, после напред, после от дясно на ляво и отбратно! След това полетя над кулата все още танцувайки! Не можех да повярвам на очите си, мислех, че чантата е закачена на рибарска корда или тел.

Започнах да се приближавам и когато бях на около 35 метра, това нещо скочи от покрива на кулата и прие формата на човек. Можех да различа главата, рамената, ръцете и краката. Въпреки това продължавах да се приближавам, но то просто изчезна. Когато приближих оградата нямаше нищо - нито наилонова торба, нито рибарска корда, нищо.

След три месеца отново минах от там. Попитах редовните посетители на мястото дали не са виждали нещо странно там. Един от тях ми разказа, че през 80-те ревнив момък убил друг мъж, който се задявал с приятелката му на купон. Чудя се, дали това не бе призракът на жертвата дошъл за един последен танц.

Източник

28 декември 2015

Римски меч намерен на остров Оук

На 17 декември 2014 в "Мистерика" публикувах този материал:


Точно една година по-късно, на 17 декември 2015, в многоуважавания от мен сайт "Ancient Origins", посветен на археологията и загадките, излезе интересна нова информация за този остров. Изследователи, работещи за телевизионната поредица "Curse of Oak Island" на Хистъри Ченъл, са открили древен римски ритуален меч край бреговете на Оук. Твърде възможно е там да е корабокруширал римски кораб, което ще рече, че Америка е открита от римляните повече от хиляда години преди Колумб.




Разбира се, има вероятност мечът да се е озовал в по-ново време край острова, примерно да е изпаднал от кораб или лодка на някой колекционер на антики. Изследователите напомнят, че това не е първото откритие свързващо римляните със Северна Америка.

Примерно на стените на пещера в Нова Скотия, Канада са изобразени фигури наподобяващи маршируващи римски войници. Поне 50 думи от местен индиански език наподобяват думи от латинския език. На остров Оук и в Халифакс расте едно растение (Berberis Vulgaris) което някога е използвано от римските мореплаватели за консервиране на храна и против скорбут. Твърди се, че през 1901 на остров Оук е намерена римска легионерска свирка, а на континенталния бряг близо до сотрова - монети. През 19-ти век в Нова Скотия е намерен римски щит (на снимката). На някои камъни на остров Оук има йероглифи, които според някои са от древен език от Близкия Изток.

Разбира се, според официалната наука тези доказателства не могат да се тълкуват еднозначно или са фалшификации.


Източник

27 декември 2015

Среща със Слендермен от 1981?

Това се случило на 30 януари 1981 в Позохондо, Албасете, Испания. Майка и син пътували с автомобил по път извън града, когато забелязали висока тъмна фигура да стои на пътя. Синът, който шофирал, изкоментирал колко непредпазлив е този човек да стои на платното.

Когато го наближили, забелязали, че фигурата стои напълно неподвижно. Момчето примигнало с фаровете, за да го накара да се отмести по-настрани, но онзи не помръднал. Дори се наложило да намали и да направи лек завой, за да избегне удара с "човека". Тогава майката и синът видели, че това въобще не е човек. Хуманоидът бил два метра висок, бежов на цвят (не се уточнява дали самото му тяло или дрехите му, ако въобще е носил дрехи), а главата му била деформирана и сякаш нямал лице.

Докато минавали покрай него, съществото се преместило три крачки по странен плъзгащ се начин. Синът веднага натиснал педала на газта и не намалил докато не стигнали града.

Между другото през същия ден местен полицай съобщил, че е видял голяма оранжева светлина да се снижава край същия път. Не е ясно дали двете наблюдения са свързани. Едно време все още не е съществувала легендата за Слендермен и затова паранормалните изследователи решили, че видяното създание е извънземен.

Източник

26 декември 2015

Митът за ходещите палми

Около палмовото дърво с научно название Socratea exorrhiza витае интересен мит. То се среща в тропическите гори на централна и южна Америка и според легендите може да ходи.

Това поверие се дължи на множеството му дълги корени, които стърчат над земята, те до някъде приличат на крака. Твърди се, че дървото пуска нови корени от едната си страна, а тези от обратната ги оставя да изсъхнат и да се вдигнат във въздуха (действително на някои дървета може да се видят изсъхнали корени). Така постепенно палмата се премества от сенчесто към по-слънчево място. Според някои скоростта на преместване достига до 3 сантиметра на ден. Митът звучи толкова достоверно, че е имало дори учени, които са му вярвали. За жалост няма нито един официално документират случай на самоволно преместване на дърво.

Тогава за какво са му на дървото такива разклонени корени над почвата? Учените не са сигурни. Едно предположение е, че така си осигурява стабилност в блатисти райони. Друга теория смята, че по този начин палмата се стреми да израсне още по-високо, а вложената биомаса е по-малка отколкото ако бе вложена в стеблото.

Източник








25 декември 2015

Читателска история: чести посещения от извънземни същества

На 15 декември т.г. публикувах тази статия:

Нордикс и "сиви" заедно?

Като коментар под нея, една читателка сподели своите преживявания:

Здравейте. Тази статия и снимката към нея ме върна много години назад, в далечната 1989г. Една нощ, не можех да заспя и се въртях в леглото. Беше лятото и прозорецът беше отворен. В небето висеше летяща сребриста чиния в преливащи цветни светлини. В следващия момент до мен застанаха две фигури - високи, облечени в сивкави гащиризони и много руси, стигащи до раменете коси. Едната фигура имаше лента през челото, също сива, другата не си я спомням ясно (стоеше по-настрани ). Тогава фигурата с лентата ми каза: Сега започваме и около мен се появи някакво поле, всичко започна да бръмчи и искри, виждах как искри хвърчат. Не можех да помръдна, сърцето ми биеше лудо. Не знам колко време продължи това, но когато свърши, се чувствах ужасно. Парех цялата, имах чувството, че съм като печка. От тогава, в продължение на година и нещо, всяка нощ на същата дата ми се случваше същото. Много ме плашеше, понеже винаги виждах някакви страшни неща. В един момент държейки молив накарах съществото да се нарисува и то изглеждаше като това в дясно на снимката. В един момент тия посещения спряха, не помня кога и защо, но никога няма да ги забравя.Тази снимка сега направо ме шокира, не мислех, че са истински.

В последствие, жената се свърза с мен и ми прати тази рисунка:


Както и тази допълнителна информация:

Два пъти ми поставиха диагнози на сън и двете с в последствие бяха потвърдени, но тогава (съществата) не изглеждаха така, а бяха облечени в зелени дрехи, като в операционна и за разлика от предните пъти не ме беше страх.

Виждала съм и черна фигура, като поп до вратата, това беше зловещо не знам сянка ли, какво, но котака ми подлудя.

Виждала съм и някакви много светли същества, след като излезе клипа на Дейвид Гуетта, ги оприличих на тях. От тях ми стана много зле и повече не са идвали.

Клипа може да видите тук:


Имам един познат, който се занимава с такива неща и го бях помолила да направи нещо, защото много беше страшно. Та той някак си ги блокира и сега, само от време на време си пиша с тях.

********************************

Нещо от мен - с един от близките до блога хора обсъдихме тази рисунка. Виждат се нещо като надписи. Увеличих я и а разгледах по-внимателно. Изглежда е рисувана върху някаква стара бланка - такива каквито едно време се използваха за медицински картони, складови дневници и др. Днес бланките не са такива. Това може да се приеме като потвърждение, че съществото е нарисувано отдавна, точно както в разказа е казано, че историята се е случила преди години.

24 декември 2015

От архивите: смърт от НЛО (Колумбия, 1969)

Това се случило вечерта на 4 юли 1969 в град Анолайма. Арсенио Бермудез, на 54-години и семейството му изкачили един хълм, за да се полюбуват на звездите. Една от светлините в небето обаче взела да се приближава и увеличава.

Единствено Арсенио посмял да се доближи по-близо до нея, дори насочил фенерчето си към светещия обект. В този момент НЛО-то поразило човека с някакво излъчване.


Господин Бермудез се почувствал зле и показал признаци на хипотермия (измръзване). Бил откаран в болница в Богота. Докато го возили с автомобил натам, Арсенио се наклонил и подпрял на една страна в сестра си. Бил много студен. Мястото на тялото на сестра му, където мъжа се допирал до нея, останало вечно студено до края на дните ѝ. В болницата не могли дори да му вземат кръв, човекът бил като буца лед. Бермудез след няколко дни починал. Лекарите не могли да поставят точна диагноза. Полицията и армията провели разследване, но не открили нищо повече. Случаят получил широк национален и международен отзвук.


В горната вестникарска изрезка се казва, че повече от 12 човека са видели НЛО-то. То прелетяло бързо над дърветата. Единствено Бермудез се затичал след него с фенерче в ръка. Не са открити следи някъде обектът да е кацал.

След години НЛО изследователи ще предположат, че Бермудез е бил облъчен с гама лъчи и ще поискат тялото му да бъде ексхумирано за нов оглед, но роднините ще откажат. След време обаче гробът е трябвало да бъде преместен и когато са го отворили, се е разбрало, че някой тайно е откраднал тялото.

Източник

23 декември 2015

Изоставени кораби - част III

Яхтсменът искащ да изиграе всички (1968)

През 1968 лондонският "Сънди Таймс" обявил, че ще спонсорира състезание за яхтсмени, които да обиколят света без да спират никъде. До тогава това не било правено. Предизвикателството и наградите привлекли много от най-добрите мореплаватели от онова време, както и много мечтатели, аматьори и авантюристи. Доналд Кроухърст бил един от вторите.

Той успял да си намери спонсори, но като не постигнел определени резултати или отпаднел твърде рано, щяло да се наложи да продаде всичко, което има и да им върне парите. Въпреки тази опасност, той потеглил с големи очаквания за победа. Скоро обаче осъзнал, че лодката му е лоша и няма да се справи с предизвикателството. Имало две възможности пред него - да се върне и да натовари семейството си с големи дългове или да се опита да продължи, което би значело почти сигурна смърт за него при първата по-сериозна буря. Тогава обаче му дошла друга идея - да мами. Мислел да престои в морето и да изчака другите лодки връщащи се от обиколката на света. Смятал да се долепи отново до тях и да заеме трета или четвърта позиция. Това класиране нямало да му осигури награда, но и нямало да има причина да връща пари на спонсорите - щял да се е представил "достойно" в състезанието.

Кроухърст прекарал няколко месеца сам в морето, а изглежда психически ставал все по-нестабилен. Тогава чул по радиото, че в надпреварата били останали само две яхти и втората междувременно била потънала. Нямало начин плана му да се осъществи, щели да го разкрият. Направил последен радио-контакт с външния свят и скоро напълно замлъкнал. На 10 юли 1969 преминаващ кораб намерил лодката му. Доналд Кроухърст не бил на борда, предполага се, че се е самоубил.


Мария Селесте (1872)

Това е една от най-известните морски загадки на която са посветени много книги, филми и проучвания.

На 5 ноември 1872 корабът "Мария Селесте" (Mary Celeste) напуска Ню Йорк. Натоварен е с алкохол за Геноа. На борда пътуват капитан Бенджамин Бригс, съпругата му и двегодишната им дъщеря. Останалия екипаж е от 7 човека. След точно един месец, на 5 декември, британски кораб намира "Мария Селесте" на 400 мили на изток от Азорските острови. На борда няма никой. В трюма има няколко педи вода, но корабът не е повреден, а на борда му има храна и вода за половин година. Спасителната лодка липсва.

Така и никога не се изяснява какво се е случило и защо хората са напуснали "Мария Селесте". Теориите варират от нападение на пирати, през бунт на екипажа до фантастични предположения за отвличане от извънземни или пропадане в друго измерение.



Арт проект или самоубийство (1975)

На 9 юли 1975 33-годишният холандски артист Бас Ян Адер казва довиждане на съпругата си и потегля на самотно морско пътешествие от Кеип Код, САЩ през Антлантика.

Това пътуване е част от артистично изпълнение в три части наречено "В търсене на чудото". Преди тръгването хор и пиано изпълняват морски песни в Лос Анджелис. При пристигането на Адер във Фолмът, Англия друг хор е трябвало пак да изпълнява песни. Това не се случва. След три седмици всякакъв радио контакт с Бас Ян Адер е прекъснат. Последно е видян жив около Азорските острови. Лодката му е намерена частично потънала на 150 мили от Ирландия. Така и не се разбира какво е станало - самоубил ли се е, вълна ли го е помела или нещо друго.


Източник

22 декември 2015

Снежанка

Снежанка е героиня от руския фолклор. Днес се приема за помощница на Дядо Мраз, но това не винаги е било така. Нейният фолклорен образ се появява сравнително късно. Докато произходът на Дядо Мраз може да се проследи чак до древните славянски поверия за Мороз, то Снежанка се появява едва в началото на 19-ти век.

Изображения на Снежанка и Дядо Мраз от 1912, дело на художника Николай Рьорих:


Традиционно Снежанка е изобразявана със сини очи, алени устни, руси коси, снежнобяла кожа и синьо-бели дрехи. В днешно време може да се срещне в дрехи във всякакви цветове.


Макар и да е сравнително нова фолклорна героиня, пак има неясноти около произхода на Снежанка. Според някои версии тя е дъщеря на Дядо Мраз от връзката на стареца с Ледената Кралица. Според други, тя му е внучка (не е ясно кои са родителите ѝ). Най-популярната версия обаче е, че тя е направена от сняг.

Легендата е следната. Живели някога старец и старица, които нямали деца. Те били много трудолюбиви, но годините вече им тежали, а нямало кой да им помага. Една зима паднал сняг и старците си припомнили детските години като направили снежен човек. Сложили сини мъниста за очи и червена панделка за уста. Оформили го като девойка.


Когато завършили фигурата, старецът се пошегувал, че това е дъщеря им Снежанка. Съпругата му се усмихнала, но и сълзи напълнили очите ѝ. На близо бил Дядо Мраз, традиционен славянски образ - духът на зимата, мразовит магьосник. Той изпитал жалост към старото бездетно семейство и решил да им помогне. Вдигнал вълшебния си жезъл и вдъхнал живот на фигурата от сняг. Старците тъкмо били тръгнали да се прибират, защото падал мрак. Хвърлили един последен поглед към своето творение и с изненада на негово място видели чудно хубава девойка. Тя се доближила до старите хора и им казала - "ако искате аз ще съм вашата дъщеря и ще се грижа за вас като за собствени майка и баща". Старците радостно я завели в къщурката си, където тримата живели известно време. Наближил обаче краят на годината и празниците. Снежанка гледала през прозореца как хората отиват в града, за да се веселят. Искайки Снежанка да е щастлива, старците я окуражили и тя да отиде в града. Там тя срещнала един момък свирещ на флейта и веднага двамата се влюбили един в друг. Станали почти неразделни.


Един ден Снежанка се разхождала в гората, когато се появил Дядо Мраз и я предупредил за наближаващата пролет, както и за това новата и връзка да не става "твърде топла". А пролетта скоро дошла. Снежанка излязла от вкъщи, за да се срещне в покрайнините на гората със своя любим. Докато го чакала, тя чула звука на флейтата му. Радостната девойка пренебрегнала предупреждението на Дядо Мраз и излязла от гората на открито, за да го посрещне. Пред очите на момъка, тя се стопила и изчезнала. На момъкът не му оставало нищо, освен да занесе лошата новина на старците. Те се натъжили, но приели всичко с мъдрост, знаели, че такова щастие не може да продължи вечно.

Снежанка обаче не умряла. Дядо Мраз хванал в последния момент духа ѝ чрез ледения вятър и го отнесъл далече на север. Двамата живеят и до днес там, според ранни версии на легендата, в град Кострома, а според по-късни във Велики Устюг. Когато дойде зимата и студ се спусне и на юг, Дядо Мраз и Снежанка тръгват по земята и раздават подаръци на децата.

Източник



Освен тази Снежанка, има още една героиня позната под същото име. За нея съм писал тук:

"Снежанка и седемте джуджета" - по действителен случай?

21 декември 2015

Изоставени кораби - част II

Китайският кораб с един оцелял (2003)

"High Aim 6" е открит да дрейфува край западното австралийско крайбрежие през 2003. Въпреки щателното претърсване, не се откриват никакви следи от екипажа и от това, какво може да се е случило. Единствено са намерени няколко четки за зъби.

За последно, преди да се появи край Австралия, корабът е засечен на 3500 морски мили от там - на половината път между Папуа Нова Гвинея и Хавай. Малко по-късно собственикът му обявява "High Aim 6" за изчезнал, след като не успява дълго време да се свърже с капитана.

Интересното е, че през следващите седмици някой продължава да използва мобилния телефон на бордовия инженер намирал се на кораба. Той прави обаждания от Индонезия. Полицията в тази страна проследява телефона и намира човека - той не е самият инженер, а друг човек от екипажа. Морякът дава доста объркани показания какво се е случило. Изглежда екипажът се е разбунтувал и са убили капитана и бордовия инженер. Какви са били мотивите им, не може да обясни, нито къде са другите моряци.


Корабът с плъховете-канибали (2013)

През 2013 "Любов Орлова" се носи неуправляем из Атлантическия океан. Този кораб плава безцелно повече от година и единствените на борда му са много плъхове-канибали, които се изяждат един-друг за да оцелеят. Според изчисленията на морските експерти, този съд е на път да "акостира" във Великобритания. Вестниците дори раздухват сензацията - че кръвожадни плъхове ще плъзнат из Албиона.

Но как се стига до тук? През 2010 собственикът на кораба обява фалит. "Любов Орлова" престоява закотвена в пристанище в Нюфаундленд в продължение на 2 години. Най-вероятно тогава се пълни с гризачи. През 2013 корабът е продаден на Доминиканската република, където мислят да го нарежат за скрап. Докато го влачат на буксир натам, "Любов Орлова" се откъсва и започва своето едногодишно пътешествие.

За щастие, не пристига във Великобритания, просто изчезва. Предполага се, че е потънал, но...дали някой ден изневиделица няма да се появи отново някъде?


Изоставената шхуна край Северна Каролина (1921)

Сутринта на 31-ви януари 1921 голяма и красива петмачтова шхуна се появява край брега на Северна Каролина, САЩ. Това е "Carroll A. Deering" и на борда ѝ няма никой, всичките 11 души от екипажа липсват. Платната са вдигнати, а всичко показва, че преди да се изпарят безследно, хората са щели да си приготвят ядене. Липсват някои лични принадлежности, както и корабния дневник, навигационните уреди и спасителните лодки. Корабът не изглежда да е в толкова лошо състояние, че да се налага да го напуснат внезапно. Какво ги е накарало да го направят?

През април 1921 човек на име Христофор Колумб Грей, от същия щат, намира бутилка с писмо в нея. В него се казва, че шхуната е била нападната от пирати. Първоначално експертите по разчитането на почерци считат, че бележката е писана от член на екипажа. После обаче се установява, че самият Грей е писал писмото и явно историята му за бутилката е измислица.

ФБР разследва случая и проверява редица теории - от появата на ураган до намесата на контрабандисти на ром, но така и не се установява какво наистина се е случило.


Източник

20 декември 2015

Войни и странни същества: дезинформиращите операции

Това е последната статия от настоящата поредица посветена на легендарните същества, чиито истории се преплитат с човешките конфликти. Започнах поредицата с разкази, които вероятно са измислица на отделни личности, продължих с криптиди и ще я завърша с нещо съвсем различно - нарочните операции използващи местни суеверия.

Това е сравнително нова военна тактика, използвана основно от около век. Дадени военни стратези проучват местни легенди и суеверия и след това ги използват за сплашване на противника.

Темата съм засягал и преди в този материал, който горещо препоръчвам да прочетете:


Сега ще разкажа един друг по-малко известен случай.

През 50-те години американците подпомагали своите съюзници във Филипините срещу комунистическите бунтовници. Отделен е въпроса до колко са имали право да се месят там, а и на много други места. Полковник Едуард Лансдейл си спомня в мемоарите си, как веднъж надхитрили една партизанска бригада.

Бунтовниците се били укрепили в една хълмиста дива местност и войската не можела да ги прогони от там. Лансдейл бил чувал за съществото Асуанг (aswang) от което местните хора много се страхували. То може да се опише като променящ формата си вампир.

Военните направили засада на малък партизански патрул на една пътека. Но вместо да атакуват, изчакали да минат почти всички и тихомълком нападнали само последния в редицата. След като безшумно го убили, пробили две дупки на врата му, всичката му кръв източили. След което оставили тялото обратно на пътеката. До сутринта всички партизани се били измели от района.

Източник

Питам се, дали и в мирно време военните продължават с "психо-операциите" си. Някои казват, че разните наблюдения на НЛО всъщност са нарочно създадени холограми...

19 декември 2015

Изоставени кораби - част I


Корабчетата с разложени тела край Япония (2015)

Тази година поне 12 дървени лодки са открити да дрейфуват край бреговете на Япония, а в тях общо е имало 22 разложени тела. Първият от тези плавателни съдове е открит през Октомври, изглежда ще продължават мистериозно да се появяват и за в бъдеще.

Предполага се, че идват от Северна Корея, защото на корпуса на едно от корабчетата е имало изписани корейски букви. Надписът гласял "Корейска народна армия". Затова се мисли, че намерените тела са на корейци опитали се да избягат от държавата-затвор. Изглежда досега никой не е стигнал жив японския бряг, за да потвърди това. Корейците обаче не научават новините от външния свят и не знаят, че пътуването е смъртоносно. Затова продължават да пристигат лодки.

Друга теория е, че това са рибарски лодки отнесени от течението и неуспели да се върнат в Северна Корея.


Тримата австралийски яхтсмени (2007)

Било април 2007 и яхтата "Kaz II" се движела неуправляема покрай северозападното крайбрежие на Австралия, когато била забелязана от въздуха. Когато спасителите се качили на борда ѝ, там нямало никого. Нямало и следа от тримата, които трябвало да са на нея - Дес Батен и братята Питър и Джон Тунстед.

Теориите за изчезването им варирали - едни предположили, че са ги нападнали пирати, а други че нарочно да фалшифицирали смъртта си, та близките им да вземат пари по застраховките. През 2008 един съдебен лекар излязъл с теория, която сега се приема за официална, макар, че е спекулация като всички останали.

Според него, понеже и тримата били доста неопитни мореплаватели, те са паднали във водата. Ето го и подробният сценарий - един от братята се опитва да освободи витлото от рибарска корда, но пада в морето, другият брат пада докато се опитва да му помогне, същото става и с Батен.


MV Joyita (1955)

Корабчето "MV Joyita" пътувало с 25 души на борда от Самоа за друг остров през далечната 1955. На 10 ноември този морски съд бил открит полупотопен и без следа от когото и да било на борда. Изглежда се било случило някакво нещастие и всички го напуснали. Странното е, че макар и килнат настрани, корабът имал такава конструкция, че почти нямало шанс да потъне. Хората просто е трябвало да останат на него и да изчакат спасителите.

Защо са го напуснали (вероятно със спасителните лодки), не е ясно. При претърсването не бил намерен корабния дневник, механичния хронометър, както и други навигационни уреди. Огнестрелното оръжие на капитана също липсвало, но докторската чанта била открита. Тя съдържала слушалки, скалпел и четири окървавени превръзки. Радиото било работещо, но можело да предава само на разстояние от две мили заради дефектно съединение.

Предполага се, че в корабът е започнала да влиза вода и хората са решили, че ще потъне и затова са го напуснали. Дали обаче е така, никой не знае със сигурност.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Странната история на остров Флореана

18 декември 2015

Войни и странни същества: руският Бигфут

В руския фолклор има същество наречено Алма, което твърде много прилича на северноамериканския Бигфут и на хималайския Йети. Тези руски "снежни хора" дори са свързани с една от теориите опитващи се да обяснят най-загадъчния инцидент на ХХ век:


Предполага се, че ако действително съществуват, алмите населяват планините Памир в централна Азия. През 1925 в този район съветският генерал Михаил Топилски преследвал въоръжени групи противопоставящи се на властта. Успял да залови един бунтовник и се твърди, че той разказал за странните същества от близка пещера, които ги атакували. Топилски бил заинтригуван и решил да провери пещерата. Там намерил странно мъртво тяло. Антроположката Мира Шакли го описва така в своя книга:

"Тялото принадлежеше на мъжки индивид с височина 165-170 сантиметра. Възрастен или дори стар, което може да се заключи от посивялата му козина на някои места. Гърдите бяха покрити с кафява козина, а корема със сива. Като цяло козината бе дебела. Задните му части имаха най-малко козина, от което нашият доктор заключи, че съществото седи като човек. Нямаше козина на бедрата, както и на закоравялите колена. Като цяло краката имаха малко кафява козина. Около дланите също козината намаляваше, а те самите бяха голи. Цветът на лицето бе тъмен, нямаше нито брада, нито мустаци."

Топилски не е снимал създанието, нито е запазил козината му, както първо мислил. Наредил на хората му да го погребат и така била изпусната възможността да се документира реалното съществуване на непознат вид хоминиди в централна Азия.

Източник

17 декември 2015

Призрачното Чеви '61

Това се е случило на мой приятел преди около 40 години. Той шофирал своя Додж '65 една късна нощ от Кливланд на юг през долината. Когато подминал кръстовището на Бостън Милс, от страничния път излязла друга кола и започнала да го следва. Първоначално не му направило впечатление докато другият автомобил не се залепил плътно зад него. Това леко изнервило моя приятел.

Когато влязъл в малкия град Пениншула, трябвало да спре на червен светофар. Благодарение на светлината от уличните лампи видял, че автомобилът, който го следвал бил Чеви '61. Приятелят ми имал познат с такава кола и си помислил, че онзи му прави шега. На следващия светофар нарочно застанал в дясната лента, така чевито спряло от ляво. Приятелят ми погледнал в купето на другата кола. Всички стъкла били свалени, но нямало никой вътре. Естествено се стреснал и въобще не изчакал да светне зелено, натиснал газта и се изнесъл от кръстовището на червено. В огледалото можел да види, че чевито продължава да го следва, дори го настига. Приятелят ми познавал добре пътя и знаел, че наближава една S-образна крива. Бил подготвен и знаел, че ще може да мине през нея с тази висока скорост без да излезе от пътя. Така и станало. Там някъде чевито се загубило от поглед, вероятно било изхвърчало в полето.

След няколко километра приятелят ми се успокоил и любопитството му надделяло над здравия разум. Решил да се върне и да види какво е станало. Добре огледал пътя при завоите, но никъде не видял следи от набити спирачки, нито смачкани растения в царевичното поле отстрани.

Интересното е, че в този район и други хора са казвали, че ги е преследвал автомобил марка Чеви '61.

Източник

16 декември 2015

Войни и странни същества: Мъглата

Досега описаните в поредица същества имат ясен външен вид, било то морски или земни чудовища. Следващата история обаче включва нещо с неясна форма, което може единствено да се оприличи на мъгла.

Робърт Л. Полок по време на Виетнамската война бил от екипажа на транспортен военен самолет C-130. След години той ще разкаже това свое преживяване за изданието "The Paranomalist". Летели покрай бреговата ивица на южен Виетнам и Полок забелязал някакво движение на борда на самолета в близост до един празен контейнер. С изумление видял завихряща се сива облачна маса в близост до вратата отдясно. Бързо запълнила голямо пространство.

Полок първо естествено си помислил, че става въпрос за някакъв технически проблем - от някъде да излиза газ. Целият екипаж се събрал там, но никаква техническа нередност не намерили. Бавно отстъпвали от мъглата, която все повече се разширявала към носа на самолета. Полок поставил ръката си в сивата маса и не можел да я види - толкова била гъста. Тогава той и бордовият инженер решили да влязат в нея. В мъглата установили, че никаква светлина не прониква отвън. Нямала мирис или вкус и не им пречела на дишането, по никакъв начин не можели да я почувстват.

Скоро мъглата взела да отстъпва. Смалила се до мястото от където се появила, завихрила се този път на обратно и изчезнала. Полок и останалите от екипажа решили да се правят, че това никога не се е случвало и повече не обсъждали инцидента.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Луната преследва човек

15 декември 2015

Нордикс и "сиви" заедно?

Сред хората интересуващи се от НЛО и извънземни цари схващането, че така наречените Нордикс и "сивите" са врагове. Въпреки това знам за отделни случаи при които те сякаш си сътрудничат. Това е една подобна история. Тя е взета от Ютюб видео от един НЛО-изследовател, който се е опитал да я пооправи стилистично. Аз също се опитах да "изгладя" текста, макар че си личи, че това е леко хаотичен разказ на човек пред камера. Оригиналното видео е дадено в края на статията.

Преди няколко години, мисля, че бе 2006 или 2007, аз и мой приятел отидохме на лов за зайци в земите на чичо му, вече се стъмваше. Бих казал, че бе около 6 (явно е било зима или есен, щом толкова рано се е стъмнило). Бяхме близо до коритото на един поток. Това бе старо пресъхнало корито и докато вървяхме по него, Рик ме потупа по рамото и каза "погледни нагоре". Погледнахме и видяхме нещо като звезда, но не бе звезда. Движеше се. На зиг-заг. Приземяваше се и и ние можехме да видим какво бе това - това бе НЛО. Бе във формата на "летяща чиния", сребриста на цвят, с сини, зелени и червени светлини. Имаше силен светлинен лъч отдолу.

Рик и аз залегнахме в коритото, там имаше много стари растения и други неща...ние се покрихме с тях, за да не бъдем засечени от проклетото нещо пред нас. Кацна на няколкостотин метра. Ние надникнахме над ръба на коритото. Бяхме шокирани, не знаехме какво да мислим. Сега идва най-странната част. Внезапно нещо като врата, нещо като...светлина се отвори отдолу и се появи рампа. Бих казал, че това проклето нещо бе по-голямо от футболно игрище. По рампата слезе жена. Да, жена. Това е което видяхме. Бе на няколкостотин метра, но ние имахме мощни бинокли и я видяхме добре...бе жена. Изглежда бе на 30 и нещо. Имаше дълга руса коса до кръста. Имаше нещо като син прилепнал работен костюм. Тя изглеждаше...като нас. Имам в предвид - изглеждаше като човешка жена. Странно, а?

Тя слезе и се огледа. Една минута по-късно малки сиви същества дойдоха зад нея. Те ходеха около кораба и изследваха земята и нещата. Аз казах: "Рик, трябва да се махнем преди да ни видят". Той не каза нищо, бе толкова уплашен. Не можеше да се движи.


Съществата бяха там няколко минути след което погледнаха в небето. Мисля, че имаше нещо в небето, което ги уплаши и те побягнаха обратно в кораба. Жената тръгна и тя, но се извърна, аз я бях фокусирал с бинокъла, и погледна в нашата посока след което намигна. След това се прибра в кораба. Те излетяха. Аз казах на Рик - "никой няма да ни повярва". Той каза - "не, няма да ни повярват". Ние се прибрахме и сготвихме заешко. След една година разказахме на приятелите си и те казаха, че сме луди. Мислят, че сме били дрогирани. Но ние отидохме на следващия ден и на мястото където НЛО-то беше кацнало имаше обгорен кръг трева. Моят приятел направи снимка (тя обаче за жалост не е приложена към историята).

Източник

Ето я и оригиналната "видео изповед". Сами си преценете дали човека изглежда като лъжец:



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Децата с черни очи и мъжете в черно