21 ноември 2015

Котешки легенди от Япония

В японския фолклор съществува едно същество наречено Бакенеко което може да се преведе като "котка-чудовище" или "котка-дух", най-точно обаче би било "превъплъщаващата се котка". Всяко Бакенеко започва своя живот като обикновена домашна котка. Според легендата с годините питомните котки постепенно се изменят. Този процес започва с това, че започват да ходят на два крака. С времето придобиват все повече сили и стават все по-големи - достигат до размера дори на човек. Някои овладяват човешкия език или способността да се променят - най-често приемат формата на техния бивш стопанин. Когато трансформацията на обикновена котка в Бакенеко окончателно е завършена, съществото e толкова радостно, че завързва кърпа на главата си и започва да танцува.


Други свръхестествени сили, които Бакенеко придобиват - могат да изстрелват огнени кълба, да подпалват пожари с опашката си, да контролират мъртвите и да проклинат живите. Като цяло тези същества са лоши, но могат да проявяват и добрина в редни случаи. Не така стоят нещата с техните "братовчеди" Некомата, те са винаги зли. Те започват своя живот също от домашните котки, но когато се преобразят в завършения си вид са по-едри от Бакенеко и често имат две опашки вместо една.

Некомата изпитват голямо удоволствие в това да подпалват пожари и да измъчват и заробват хората.


Според легендата Некомата отиват да живеят в планините където понякога образуват малки шайки. Ако човек мине през територията им, почти сигурно ще бъде убит. Не така стоят нещата при Бакенеко. Ако това създание разпознае бившия си стопанин и той е бил добър докато то е било котка, съществото ще го пусне да си върви.

Историците са търсили корените на легендите за Бакенеко и Некомата и вероятно като много други митове, те имат прозаичен произход. Да започнем с това, че домашните котки се появяват сравнително късно в Япония, едва през 10-ти век, за сравнение - в древен Египет са познати още при фараоните. Японците не познавали навиците и привичките на тези нови домашни любимци. По онова време за осветление са се ползвали лампи с рибено масло. Нищо чудно хората да са се шокирали като са виждали как котките се изправят на задните си крака, за да достигнат някоя лампа и да я лижат. Днес лампи с рибено масло отдавна няма, но котките продължават да се изправят на задните си лапи - обикновено за да тарашат хладилника.


В 10-ти век суеверните японци режели опашките на домашните котки, за да предотвратят превръщането им в Бакенеко или Некомата. Не са смеели да ги убиват, защото вярвали, че това ще донесе нещастие на 7 поколения. Суеверието за рязането на опашки има отглас в съвремието - днес най-популярните котешки породи в Япония са безопашатите. Ето една такава порода:


Вариация на легендата за Бакенеко са историите за токийските котки-проститутки. В тези разкази се описва как някой мъж прекарва нощта с красива проститутка, той заспива, но внезапно се събужда и вижда как жената яде риба, а главата и се е превърнала в котешка. В някои варианти, жената изглежда нормално, но сянката ѝ е на котка. Ужасеният мъж понякога се спасява с бягство, понякога не успява и е убит от съществото.


Историците имат предположение от къде точно са се породили и тези истории. Едно време се е смятало за неприемливо проститутките да се хранят в присъствието на клиенти. Затова те са ги чакали да заспят. Мъжете често обаче са били пияни и като са се будели им са се привиждали какви ли не неща и хранещата се жена им е изглеждала на котка.


Друга популярна легенда е за котката-вампир от Набешима. Историята започва с това, че една Некомата видяла, че един японски принц си има любима гейша, която го посещава всяка вечер. Една нощ злото създание убило жената и заровило тялото ѝ в градината на двореца. След това Некомата се преобразила в гейшата и започнала тя да ходи при принца. След като принцът заспивал, съществото пиело от кръвта му. Човекът ставал все по-слаб и по-слаб, а докторите не можели да намерят причината. Затова наредили на войниците да наблюдават принца постоянно 24 часа в денонощието. Около полунощ обаче всички стражи заспивали.

Тогава в двореца постъпил млад войник. Той се изкъпал в един фонтан и няколко часа се молил на Буда да му даде сили да се справи. Около полунощ всички стражи започнали да заспиват, но младият войник всеки път като му се приспивало, убождал крака си с меча. Така видял как гейшата искала да пие от кръвта на принца. Войникът надигнал меча си, за да я убие, но съществото присветнало с жълтите си очи и избягало. Когато на другия ден разказал какво се случило, принцът не му повярвал, никой друг не можел да потвърди историята, останалите стражи спели.

Затова войникът решил да изобличи фалшивата гейша. Той извикал осем от другите войници и всички отишли в стаята на гейшата. Тя им отворила и той и подал едно парче хартия с текст като и казал да го прочете. Докато тя четяла, войникът извадил нож. За да избегне удара гейшата се преобразила в котешката си форма и избягала. Това го видели и другите войници.

Този път нямало принцът как да не повярва. Заповядал да претърсят градината на двореца и скоро се намерило тялото на истинската гейша. Принцът бил съкрушен, но поне здравето му се възстановило от това, че злото създание вече не пиело кръвта му. Той заповядал на младия войник да намери тази Некомата и да я убие. Войникът изпълнил заръката, макар че историята не казва как точно се случило това.

Друга легендарна котка от Япония е Манеки Неко. Тя е символ на късмета и щастието и затова нейни статуетки се поставят по домовете и на входовете на магазините.


Въпреки зловещите истории за Бакенеко и Некомата, японците обичат котките. Една от най-популярните японски новели е "I Am a Cat" (Аз съм котка) написана през 1905-1906. Традицията днес продължава с образи като Hello Kitty. Освен това всякакви котки и коткоподобни създания се появяват в японските анимета.


Освен това са много популярни така наречените острови на котките на които живеят стотици котки. Те са туристически атракции, а специални хора се назначават да ги хранят.


На много места из Япония има и малки светилища посветени на котките.


Източник 1 и Източник 2

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Пауните - мистични птици

Няма коментари:

Публикуване на коментар