04 октомври 2015

Легендарните леприкони

Малки човечета облечени изцяло в зелено, силно интересуващи се от дъги, богатства, шеги и правенето на обувки. Това е модерният образ на легендарните същества от ирландския фолклор известни като леприкони. От къде обаче идват тези легенди?

Много изследователи вярват, че произходът на думата леприкон идва от старо-ирландския израз "Lú Chorpain", който значи "малко тяло". Други я свързват с появилата се през 8-ми век дума "luchorpán" която има значение на малко магическо същество - фея, духче, джудже. Трето предположение я свързва с "leath bhrógan" (обущар). Едно от занятията на леприконите според легендите е именно правенето на обувки за другите магически същества.


За първи път леприконите са споменати в писмен източник през 1604, в пиесата "The Honest Whore" от Томас Мидълтън и Томас Декер. Смята се, че те са едни от многото магични обитатели на фейските фортове (крепости) съществуващи от древността в Ирландия. За един такъв форт наскоро писах тази статия:


Учените смятат, че в древните легенди леприконите са били по-различни от това което си представяме днес за тях. Вероятно са били свързвани с келтския бог Lugus или Lugh (Луг), който е бил патрон на изкуствата и занаятите.Изображение посветено на този бог:


Въпреки, че първото споменава на "леприкон" е от посочената по-горе пиеса, има няколко средновековни ръкописа от периода 12-15 век за които се вярва, че се отнасят именно за тези същества, макар и неспоменати по име. В тях се описва, че въпросните същества живеят под вода и противно на днешните представи, не са всички от мъжки пол. Те са описани като войни и ненаситни лакомници, женските леприкони са били особено отдадени на това да примамват хората-мъже в тайнствени приключения.

Тези първи текстове описват леприконите като кльощави възрастни създания в червен костюм, често работещи над една единствена обувка. Предпочитат самотата и рядко общуват с другите магични създания, дори с другите леприкони. А може би и другите са ги избягвали, първоначалната им слава е на особено пакостливи натрапващи се в къщите пияници. Тези характеристики в последствие се предават на други митични същества техни "братовчеди" - чуриконите (clurichauns). Тези вторите днес не са толкова известни като леприконите, поне не извън Ирландия. Те се описват като вечно груби и пияни. Често за тупурдиите по нощите са обвинявани именно чуриконите. Също са ги обвинявали за разхвърляните къщи (особено тези имащи изби с вино), това явно е било в стари времена, днес домашните пакостници се наричат полтъргайсти. Самите леприкони след като се избавят от негативния си имидж, постепенно придобиват образа с който са известни днес.

Изображение на чурикон от 1862:


В началото на 19 век вече окончателно се затвърждава представата, че леприконите са само мъжки създания. В книгата от онова време "Fairy Traditions and Legends of the South of Ireland" на Т. Крофтън Крокър са описани като "брадати стари мъже облечени в зелено, често носещи шапка и пушещи лула". В други две книги (от 1831 и 1888) е подчертано, че леприконите много държат на облеклото си. Ето един пасаж:

"Той е нещо като денди и се облича в червено калто със седем реда копчета, като на всеки ред има също по седем копчета."


Някъде по това време леприконите започват да се свързват с материалното богатство. Появяват се легенди, че ако някой ги хване, ще забогатее и хората естествено започват да ги търсят именно с тази цел. Появяват се редица забавни и смешни истории. Тези приказки започват обикновено как младо момче или фермер улавят един леприкон. Тези създания са задължени да казват истината и трябва да посочат на човека къде са скрили богатството си - обикновено под дърво или друго растение. В една история човекът няма лопата с която да изкопае златото, затова връзва червена лента на дървото като мисли да се върне по-късно когато е намерил инструмент за копане. Той принуждава леприкона да обещае, че няма да махне панделката. Леприконът не може да лъже и изпълнява обещанието, но опазва и златото си. Когато човекът се връща с лопата, той вижда, че на всички дървета в гората са вързани червени ленти. Магическото създание е обещало да не отвързва лентата, но никой не го е молил да не връзва други....

В други истории за леприкони, на тези същества все пак е позволено да лъжат. Едно момиче хваща леприкон и го кара да я заведе при богатството му. Те тръгват, но леприкона внезапно се провиква, че ги преследва рояк пчели. Момичето се обръща, за да се огледа, а през това време хитрото създание използва момента да се измъкне.

Според други легенди леприконите носят специални магически кесии за срещите си с хората. Една такава кесия има свойството да прибира след малко време обратно всички монети, които съществото е дало на човек. Жълтиците от друга кесия пък веднага се превръщат на прах в момента в който леприкона е свободен.

Съществуват и истории в които хванатият леприкон не дава богатство, а трябва да изпълни три желания на човека. Често пъти обаче тези желания се оказват не това което се е очаквало. В една история един мъж хваща леприкон и си пожелава да е най-богатия човек на тропически остров. Леприконът изпълнява желанието му...само дето острова е необитаем - няма нито кръчми, нито магазини, нито дори други хора и човекът се сблъсква със страшна скука.

В днешно време в Дъблин има музей посветен на леприконите и на другите местни фолклорни създания. Леприконите са се превърнали в символ на ирландската култура.

Източник

А на някои хора и днес продължават да им се привиждат леприкони:

Джуджета в Детройт

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Срещи с кентаври

Няма коментари:

Публикуване на коментар