28 септември 2015

Времеви аномалии - част II

В предишната статия от поредицата ставаше въпрос за две истории в които хората наблюдават кратко придвижване назад или напред във времето. Тук ще стане въпрос за други две истории в които се разказва за доста по-дълго временно приплъзване в миналото и бъдещето.

Джон е бил на 6 години когато това се случило. Живеел в Англия и като всеки учебен ден отивал към училището заедно с няколко приятели.

Спрели се за малко, за да погледат как едни строители работят по едни нови къщи. В близост до строителната площадка забелязали стара колиба от която излязла възрастна дама, която поканила децата вътре и им предложила лимонада. След като си тръгнали, Джон и приятелите му продължили към училището. Когато стигнали там, с изненада разбрали, че е вече 4 следобед. Били тръгнали в 13:30 както обикновено, а самото разстояние до даскалото обичайно отнемало 20 минути.

На следващия ден групата отново минала по същия маршрут, но за тяхна изненада нямало и следа от къщурката или старата госпожа. Дали децата временно не са срещнали нещо, което е съществувало някога много отдавна в миналото на това място?

****************

Следващата история се е случила през Септември 2004, вероятно в Америка.

Дейзи и приятелят ѝ Рик пътували към един техен приятел.

"Внезапно мотора на автомобила изгасна и аз и Рик се озовахме на самотен път посред нощ. И от двете ни страни нямаше нищо друго освен ниви с царевица.

Тръгнахме към най-близкия град, който трябваше да е на около 3-4 километра, от където да се обадим на нашия приятел. Вървяхме сякаш с часове, но градът така и не се появяваше.

Най-накрая видяхме ярка светлина над един стръмен хълм пред нас. Изкачихме се на хълма, който ни пречеше да видим по-добре, но това което съзряхме ни удиви. Единствено може да го опишем като град от бъдещето. Светлина струеше от всеки прозорец на едни масивни, металически кули. По средата на града имаше огромен сребърен купол.

Гледах хипнотизирана докато Рик не ме дръпна и не ми показа небето. Над него се рееха стотици апарати. Един полетя към нас.

Толкова се оплашиме, че веднага побягнахме на обратно докато не стигнахме до колата. Не погледнах назад, но през цялото време имах чувството, че някой ме наблюдава. Когато се качихме в автомобила, той запали без проблеми. Подкарахме веднага в обратна посока. Никога не се върнахме там отново и дори не говорим за случая и до днес."

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар