24 септември 2015

Маргарита и Островът на демоните

Още откакто първият древен човек се е качил на дънер от паднало дърво и се опитал да прекоси морето, още от тогава във фолклора се появили митове и легенди за тайнствени острови някъде там отвъд хоризонта. Те крият несметни богатства, непознати цивилизации, или пък са населени с неописуемо зло, може би дори съществуват сред морето, но извън познатото ни време и пространство. Човек копнее за непознатата земя. Днес след като океаните са обходени на длъж и на шир и е трудно някъде да се скрие тайнствен остров, човечеството е насочило поглед към звездите. Днешните "тайнствени острови" са другите планети и звездни системи, но на практика това е същият копнеж по непознатото.

Именно този копнеж през 15-16 век ражда легендата за Острова на демоните (Île des Démons) разположен край Нюфаундленд. За първи път е изобразен на карта през 1508, но моряците разказват по пристанищните кръчми страшни истории за него от много преди това. Името му не е случайност, според мореплавателите той е населен със всякакви демони и свръхестествени същества, а духовете на удавените в Атлантика бродят по него. Тези моряци които са минали покрай острова, разказват, че са чували всякакви крясъци и вопли идващи от обвитите му в мъгла брегове. Странни създания са се мяркали по сушата или дори са плували под вълните. А освен свръхестествените същества островът е бил населен и с изключително агресивни диви зверове като мечки и вълци. Твърде често островът на демоните е бил обвит в непрогледна мъгла, освен това температурата на него е била доста по-ниска в сравнение с околните региони. Казват, че всеки който имал смелостта да стъпи на острова, повече не се завръщал. Моряците толкова се страхували от него, че когато преминавали в близост, се хващали за кръстчетата висящи на вратовете им и започвали да произнасят молитви. И въпреки това един човек живял няколко години на този остров борейки се с несгодите и злите сили.


Историята започва във Франция. Жан-Франкоа де ла Рок де Робервал тъкмо бил назначен от френския крал за управител на френските владения в днешна Канада. През пролетта на 1542 той пътувал с кораб с 200 френски колонисти на там. На борда била и Маргарита де ла Рок де Робервал. Видно от еднаквите фамилии, тя била в някаква роднинска връзка с Жан-Франкоа, каква обаче историята мълчи. Може би били съпрузи, може би братовчеди, а може би дори брат и сестра. Едно е доказано със сигурност - Маргарита била богата млада благородничка притежаваща много земи в южна Франция. Историята не казва и защо една знатна дама е тръгнала на такова рисковано и пълно с неудобства пътешествие. Дали я водела жаждата за приключения?

На кораба обаче Маргарита имала любовна афера с човек на име Етиен Госелин. Какъв точно е бил той не е ясно, някои версии на историята го смятат за войник, други за шивач или прост моряк. Във всеки случай бил човек от простолюдието. Жан-Франкоа разбрал за тази афера и решил жестоко да накаже Маргарита. Ако тя му е била съпруга, е ясно какво го е движело, но и дори да му е била сестра или браточедка, тя пак била пристъпила общоприетите норми - не можело една благородничка да има връзка с обикновен човек.

Когато наближили Острова на демоните, Жан-Франкоа наредил да свалят Маргарита на брега заедно с известно количество оръжия, провизии и една библия. С нея слезли още Етиен и прислужничката ѝ Дамиен. Според някои версии, последните двама сами пожелали да придружат Маргарита, наказанието не важало за тях.


Островът посрещнал тримата с големи несгоди. Те си направили грубо жилище в една тъмна пещера. Опитвали се да оцелеят като събират диви плодове и ловят малки животни, под постоянния поглед на диви зверове и зли демони. Често чували стонове и вой от гората наподобяващи "сто хиляди ядосани мъже". С падането на нощта били обсаждани от зли създания. Често виждали навън светещи червени очи или мервали за миг фантомни фигури. Веднъж нечии ръце дори опитали да разбутат жилището им. И през деня не било много по-леко - в мъгливата гора, често сред дърветата виждали гротескни привидения изменящи формата си докато виели и се кикотели маниакално.

Малката човешка група се скупчвала заедно с падането на нощта и безспирно се молела.


Въпреки всички несгоди и опасности, по някое време Маргарита забременяла. Но на детето не било писано нито да види баща си, нито дълго да живее. Етиен и Дамиен скоро умрели, малко по-късно умряло и новороденото дете. Маргарита останала сама на този студен и изпълнен с опасности остров, цял живот тя била свикнала на удобства и разкош, не била научена да се грижи сама за себе си. Шансовете ѝ за оцеляване били близки до нулата. И въпреки всичко тя оцеляла и живяла на острова в продължение на две и половина години. Може би я обзела ярост заради несправедливата съдба която я сполетяла и решила на инат да издържи на всичко.

Събирала плодове и ловяла дребни животни. Прогонвала с оръжие всички хищници и с молитви всички демони. Историята разказва, че веднъж огромна мечка се изправила срещу нея, но Маргарита хладнокръвно я застреляла с пушката си. Одрала кожуха на мечката и с него се топлела в студените нощи. Когато останала без амуниции, веднъж тя с къс меч прогонила няколко вълка, които искали да разровят плитките гробове на спътниците ѝ и да се хранят с труповете.

Така две години и половина жената се борила със всички естествени и свръхестествени опасности. Тогава покрай острова минал кораб с баски риболовци, те забелязали Маргарита на брега. Вероятно в първия момент самата тя им е заприличала на един от онези демони за които се разказва в легендите. Кльощава фигура с дълга несресана коса, с блестящи от несгодите очи и покрита с меча кожа. Взели я на борда и я закарали в родната ѝ Франция, където нейната история се превърнала в истинска сензация.


Кралицата на Франция лично поканила Маргарита в двора, за да чуе от първо лице за това невероятно оцеляване. Историята се появила и в книгата "Heptaméron" издадена през 1558. От тогава та до наши дни този разказ се пресъздава в какви ли не творби - от книги до поеми, като на много места тя е допълнително разкрасена.

За самата Маргарита се знае, че заминала за провинцията където станала ръководителка на частно училище. Не е известно някога да е потърсила възмездие срещу Жан-Франкоа, макар и той да се завърнал във Франция от Канада. Съдбата обаче сама наказала жестокия мъж - той умрял на 60 години пребит до смърт от озверялата тълпа в Париж при поредните размирици.

Така завършва тази великолепна история в която голяма част от нещата са истина. Къде започва измислицата е трудно да се каже. Маргарита със сигурност е била изоставена на остров с трудни за оцеляване условия. Наистина ли обаче сама е убила мечка и прогонила с меч глутница вълци? Дали това са от елементите добавени в последствие? А какво да кажем за демоните и злите духове? Дали жената е страдала от халюцинации предизвикани от консумирането на отровни плодове? А може би островът не е бил необитаван от хора, може би на него е имало местни индианци? Като европейка никога не виждала туземци, на Маргарита те може да са приличали на демони - полуголи, с разноцветни шарки по телата си, с пера по главите си и издаващи неразбираеми звуци.


Не по-малко въпросителни подвига и въпросът къде точно е била заточена Маргарита. Островът на Демоните изчезва от картите към 17-ти век. Това не е нещо необичайно - в онези времена географските карти не са били много точни и често по тях е имало несъществуващи острови или такива поставени на грешно място.

Според някои Маргарита всъщност се е озовала на острова известен днес като Харингтън и намиращ се край Квебек. Местните хора, които сега живеят там разказват тази история като собствена легенда, дори ще ви заведат до пещерата в която се предполага, че някога е живяла Маргарита. Освен това разказват, че понякога призраците на Маргарита, Етиен и Дамиен са виждани да бродят в пустошта.

Друго предполагаемо място е остров Фичот. Той се намира край Нюфаундленд и е точно по маршрута, който един кораб би преминал на път от Франция за френските владения в Канада. Освен това на него гнезди един вид морски птици, които издават пискливи пронизителни звуци. Може би те са били чувани от преминаващите кораби и суеверните моряци са ги мислили за викове на демони.

Каквато и да е първоначалната истина, тя е дала основа на една чудесна история, която аз с удоволствие ви разказах.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Елизабет Батори - чудовище или жертва

3 коментара:

  1. Това бе невероятна история и расказана добре ас лично поткрепям версията с индиянците но на този остроф има нещо призрачно

    ОтговорИзтриване
  2. Такива подробности относно пребиваването й пък не се знаело каква й е роднинската връзка с Франсоа

    ОтговорИзтриване
  3. Такива подробности относно пребиваването й пък не се знаело каква й е роднинската връзка с Франсоа

    ОтговорИзтриване