08 август 2015

Хипотетични форми на живот: гравитационен живот и базиран на ядрените взаимодействия

През 1979 Робърт Фрейтас Дж., учен и нанотехнолог говори за възможността за съществуването на не-биологичен живот. Той твърди, че възможните метаболизми за живите системи се базират на четирите фундаментални сили - електромагнетизъм, силно ядрено взаимодействие, слабо ядрено взаимодействие и гравитация. Електромагнетичният живот е стандартният биологически живот съществуващ на Земята, той би включвал и всички извънземни биологически конфигурации, както и машинния живот. До колкото разбирам става въпрос за био-токовете, които пренасят електрически импулси в телата ни и са основа за съществуването ни като взаимосвързана, опознавателна система. А идеята вместо електричество, да се използва нещо друго е много интригуваща.

Хромодинамичният живот ще е такъв базиран на силното ядрено взаимодействие, най-силната от фундаменталните сили, но само на екстремно малки разстояния. Фрейтас предполага, че такава жизнена среда е възможна на една неотронна звезда, тежък въртящ се обект с диаметър 10-20 километра, но с масата на нормална звезда като нашето Слънце. С висока плътност, невероятно магнитно поле и гравитация 100 милиарда пъти по-силна от тази на Земята, тези звезди имат железна кристална обвивка с дебелина 3 километра. Под нея се намира море от екстремно горещи неутрони с разнообразни елементарни частици като протони и вероятно много богати на неутрони "макронуклеуси" (macronuclei). Това са теоретически образувания аналогични на органичните молекули с неутрони действащи като еквивалент на водата в екстремни псевдо-биологични системи.

Фрейтас смята, че живот базиран на слабото ядрено взаимодействие е по-малко вероятен, защото то действа само на суб-атомно ниво и не е особено силно. Какво често се вижда при радиоактивния бета-разпад, такъв живот би съществувал при внимателно контролиране на слабите взаимодействия в средата. Фрейтас си представя същества с допълнителни неутрони, които стават радиоактивни като умрат. Спекулира се, че има региони във Вселената където слабото ядрено взаимодействие е по-силно, увеличавайки шанса за съществуването на живот базиран на него.

Гравитационни същества също може да съществуват понеже гравитацията е най-често срещаната и ефективна фундаментална сила във Вселената. Те могат да черпят енергия от самата сила и могат да са разнообразни по размер. От гигантски форми хранещи се от сблъсъците на черни дупки и дори цели галактики до по-малки живеещи от орбиталните и ротационни движения на планетите, до съвсем малки разчитащи на енергията на водопадите, вятъра, приливите, морските течения и дори земетресенията.

Източник

Същества хранещи се от земетресенията? Страхотно, даже могат нарочно да ги предизвикват като са гладни....

Няма коментари:

Публикуване на коментар