04 август 2015

Хипотетични форми на живот: меми

В предишните три части от поредицата разгледах теоретичните възможности за съществуване на живот базиран на биохимии различни от тази характерна за Земята. Сега ще стане въпрос за нещо съвсем друго.

Един учен, Ричард Доукинс вярва, че принципът на действие на живота е "всичкия живот еволюира чрез диференциално оцеляване на репликиращите се индивиди". Животът трябва да може да се репликира (с някои вариации) и да е поставен в среда в която естествения подбор и еволюцията са възможни. В своята книга "The Selfish Gene" Доукинс посочва, че идеите и концепциите се зараждат в мозъка и се разпространяват между хората чрез комуникацията. По много начини това наподобява поведението и адаптацията на гените, затова Доукинс въвежда в употреба израза "меми" (забележка: днес в Интернет този термин се употребява в малко по-различен смисъл). Някои сравняват песните, шегите и ритуалите споделяни в човешките общества с най-ранните етапи на органичния живот - свободните радикали плуващи в древните земни морета. Тези "създания на ума" се размножават, еволюират и борят за оцеляване в царството на идеите.

Въпросните "меми" съществуват преди да се появи човечеството, в повика на социалните птици и наученото поведение на приматите. А ето една по-стара статия в "Мистерика", която съвсем точно пасва в настоящата тема:


Когато хората станали способни на абстрактни мисли, тези меми се развили още повече, ръководели отношенията между племената и формирали основата за първите обичаи, религията и културата. Изобретяването на писмеността е следващият етап в развитието на мемите, вече можели да пренасят информация във времето и пространството по същия начин по който гените пренасяли биологични данни. За някои всичко това е просто аналогия, но за други мемите представляват основа на уникална, макар и елементарна и ограничена форма на живот.

Други учени развиват идеята още по-далеч. Джордж Ван Дрим развива теорията за симбиосизма. Според нея човешките езици са живи форми сами по себе си. Стари лингвистични теории разглеждат езика като вид паразит, но според Ван Дрим съществува симбиоза между нас и меметичните същества населяващи мозъка ни. Без нас те не могат да съществуват, а ние без тях няма да сме нищо повече от диви същества. Ученият смята, че илюзията за съзнание и свободна воля идва от взаимодействието между животинските инстинкти, глада и страстта при човека приемник от една страна и лингвистичния симбионт възпроизвеждащ себе си чрез идеите и значенията от друга.

Източник

Някой каза ли "тулпи"......

Няма коментари:

Публикуване на коментар