20 август 2015

Стъпките на дявола

Сутринта на 9 февруари 1855 жителите на английското графство Дейвън намират странни следи в зимния сняг. Не приличат на никои други следи виждани по-рано, освен това се простират на 160 километра и минават през около 40 села. Съвсем нормално хората са обезпокоени, появяват се твърдения, че стъпките са оставени от самия дявол.


Следите са дълги около 10-12 сантиметра, имат формата на раздвоени копита, качват се по стени и покриви. Отбелязани са дълбоко в снега, все едно ги е оставило нещо топло. На някои места стъпките изчезват, само за да се появят малко по-нататък. Те са единични, което предполага, че ги е оставило някое двуного създание. В някои селища практически всички къщи са посетени.

Най-сериозното съвременно проучване на този случай е направено от Майк Даш, редактор в списание "Fortean Times". Той събира всички възможни документи от онова време, включително вестникарски статии, скици на следите направени от очевидци и т.н.

Ето част от скиците. Никой експерт по дивите животни не може да посочи със сигурност какво ги е оставило:





Въпреки това изглежда поне някои от следите са били оставени от животни. Нощта на 8 февруари е била необичайна. Първо температурите са позволили снегът да се разтопи малко. След това обаче е станало много студено. Това топене и повторно замръзване може да обезобрази следи от животни до неузнаваемост. Така двойка следи - съответно от две предни и две задни лапи може да заприличат на единични следи от раздвоени копита. При някои от следите се забелязвали и отпечатъци от нокти, което отново по-скоро говори за лапи, а не за копита. При друга част от следите обаче е много трудно да се намери логическо обяснение. Едни следи минават през водосточна тръба с диаметър едва 15 сантиметра.

Един човек от град Ексмут в източен Дейвън разказва, че следите стигнали на близко разстояние от къщата му, там изчезнали и отново се появили от другата страна на сградата. Много други хора също съобщили за подобно нещо - съществото сякаш е преминавало през стени и огради. В един случай следите стигали до затрупана със сняг купчина сено, по купчината нямало никакви отпечатъци, но стъпките продължавали от другата ѝ страна.

Към статията е дадена и тази снимка на стар мост в Пилинг, не е дадена повече информация за този отпечатък върху камъка:


Няколко човека се опитали да проследят следите с ловджийски хрътки. Те разказват, че кучетата влезли в гората, но бързо се върнали напълно ужасени. Един човек твърди, че също е проследил следите и на края им е намерил крастава жаба. Не е ясно каква ѝ е връзката със следите. Жабите са студенокръвни животни и не биха оцелели през зимата, освен това е абсурд една жаба да измине 160 километра за една нощ.

През същата зима подобни дяволски следи се появили поне в още два региона. Единият случай бил през март, край Инвърнес, Шотландия, където местен натуролог ги отхвърлил като следи от заек или пор. Другият бил през януари, тоест там следите се появили по-рано отколкото в Дейвън, но явно едва след историята от Дейвън, и този случай получил популярност. Става въпрос за стъпки видени край град Уувърхямптън, който е на 320 километра от Дейвън. Там следите също се били отбелязали по вертикални стени и покриви.

През следващите години отново спорадично ще се появяват такива стъпки, та чак и до наши времена.

В броя от пролетта на 1957 на списание "Tomorrow" един антрополог и психолог на име Ерик Дрингуол разказва за случай от 1950-та година. Бизнесмен написан просто като мистър Уилсън открива озадачаващи следи на плажа на Дейвън. Отново изглеждали като оставени от копита макар и не раздвоени. Освен това били двойно по-големи спрямо откритите преди почти век. Пясъкът не се бил наронил по краищата, сякаш следите били оставени с гладко желязо. Започвали изпод една перпендикулярна стена и свършвали в морето. Може би животното (или каквото ги е оставило) е завило на ляво или надясно във водата и се е върнало на брега на друго място. Никъде обаче не се виждали следи излизащи от водата.

През зимата на 1957 една жена, отново от Англия пише на "Fortean Times" за следите, които видяла в градината на родителите си. Тези стъпки стигали чак до сухия цимент, все едно снегът бил прогорен.

През 2009 една жена от северен Дейвън намерила такива следи в двора си. Извикала зоолог, който заявил, че никога не е виждал подобни следи, но те "не били от дявола, а вероятно от заек".

Освен споменатите обяснения в двете противоположности - обикновени животни и самия Дявол, има и други теории. Според някои следите са оставени от избягало кенгуру, а според друга са дело на висяща верига от метеорологичен балон.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Страшна история: търкалящата се маса от листа

Няма коментари:

Публикуване на коментар