16 август 2015

Хипотетични форми на живот: Гея

През 1975 Джеймс Лавлок и Сидни Ептън пишат материал за "New Scientist" озаглавен "Търсенето на Гея". Конвенционалният научен възглед е, че животът е възникнал на Земята и е просъществувал, защото условията са били точни. Двамата учени обаче спорят, че самият живот е поел активната роля да определя и поддържа условията за собственото си съществуване. Според тях всичката жива материя на Земята - във въздуха, океаните и на повърхността са част от една система държаща се като жив супер-организъм, способен да модифицира температурата на повърхността и състава на атмосферата, за да осигури собственото си оцеляване. Лавлок и Ептън нарекли тази система Гея по името на гръцката богиня на Земята. Гея поддържа хомеостазата чрез която биосферата съществува на Земята.

Макар и статията да е публикувана през 1975, Лавлок работи върху хипотезата за Гея още от средата на 60-те години. Идеята е, че биосферата на Земята има някакъв брой естествени кръга и когато някой тръгне на криво, другите компенсират, за да запазят благоприятната среда за живота. Това би обяснило защо атмосферата не е предимно от въглероден двуокис, а моретата не са крайно солени. Вулканичните изригвания наситили ранната атмосфера с въглероден двуокис, но се появили бактерии, а след това и растения, които го произвеждали кислород. След милион години въздухът придобил днешния си състав и продължава да се запазва в този си вид. А пък реките непрестанно носят соли към океаните, отмити от скалите. Въпреки това световният океан поддържа стабилно ниво от 3.4 процента соленост. Излишната сол се абсорбира през пукнатини на дъното на океана. Това не са съзнателни процеси, а резултат от обратни връзки.

Други примери са, че ако не е био-активността, елементи като метана и водорода биха изчезнали от атмосферата за няколко десетилетия. Също така въпреки увеличаването на топлината излъчвана от Слънцето с 30 процента през последните 3.5 милиарда години, средните температури са се увеличили едва с 5 градуса през този период - това се е постигнало благодарение на механизма на премахване на въглероден двуокис и заключването му във фосилизирана органична материя.

Първоначално идеите на Лавлок са посрещнати с присмех и обвинения в мистицизъм. С времето обаче хипотезата за Гея е оказала влияние на това как учените мислят за земната биосфера, помагайки да се привлече внимание върху отделни компоненти и как те имат ефект върху цялата система.

Палеонтологът Питър Уорд пък е развил алтернативна хипотеза наречена Медея на името на майката от гръцката митология, която убила собствените си деца. Според тази теория животът като цяло е самоубийствен и самоунищожителен. Уорд посочва, че исторически повечето масови измирания са причинени от живите организми - от микроорганизми до "животните в панталони", причиняващи промени в Земната атмосфера.


Мисля, че има една междинна теория между хипотезите за Гея и Медея. Според нея Земята наистина пази живота (дори има съзнание!), но без колебание би се отървала от вредните си "деца". Тоест скоро трябва да заличи човечеството като вредни паразити....

Няма коментари:

Публикуване на коментар