09 юли 2015

Читателски истории

Събрани от един редовен читател на блога.

История, случила се на сестра ми през късната есен на 2009. Като студентка 3 курс, живееща в общежитие в Студентски град, София. Една вечер около 20:00 прибирайки се от лекции, тя видяла нещо колкото странно, толкова и плашещо. Вървяла по една тъмна и безлюдна уличка. Разказа ми, че още като свила в пресечката към улицата я осенило смътно усещане за безпокойство. По принцип улиците в София са доста оживени, но тази, въпреки ранния час била безлюдна и тиха. Не се виждали хора, даже било учудващо тихо. Все едно казва, попаднах в друго измерение. Естествено бързала. На съседна пряка имало стълб с осветление, но на самата улица - не. Изведнъж както вървяла, усещането че някой я наблюдава я накарало да се обърне. Обръщайки се, на съседния тротоар видяла тъмна сянка, по нейно описание - без човешки черти, без различими облекло, лице, крайници. Просто тъмна сянка, наподобяваща човешка фигура. И най-важното - без какъвто и да било светлинен източник, който да я предизвиква. На тротоара около сянката нямало нищо - нито автомобили, дървета, стълбове, нищо. Сянката стояла неподвижна, и според сестра ми я гледала. Тя ми разказа че ако е имало хора, минаващи коли, някакъв шум, въобще не би се уплашила и не би отразила сянката, но самият факт че точно тогава било безлюдно и тихо, засилил още повече усещането за ужас. Сестра ми побягнала ужасена, без да се обръща. След това няколко дни спала на запалена лампа и се прибирала с такси от лекции. Не усетила опасност, сподели, че сянката просто стояла неподвижна и я е наблюдавала. Но усещането че се е сблъскала с нещо необяснимо, нещо свръхестествено, отвъд човешките разбирания - я кара да настръхва и сега от спомена. Според това, което аз съм изчел, може би е била заблудена душа или пътник от друго измерение. Но каквито и да са тези същества, едно е ясно - дори и да не искат, всяват неописуем страх.

**************************************

Друг разказ, който не е точно история, но пак като ми разказа настръхнах. Пролетта на 2012 сестра ми беше на квартира с нейна колежка в Софийски квартал. Хазяйката (собственичката на жилището) била много весела и лъчезарна жена, живеела наблизо. Сестра ми каза че повече заради нея се е нанесла там. Наемът бил нормален, жената била много услужлива и добронамерена. Една вечер сестра ми и съквартирантката и поканили 2 техни приятелки. Едната носела и тесте карти. Макар сестра ми да не знае да играе, почнали някаква игра, доколкото тя помни - "кен купе". Напълно безобидна, не вярвам да има някой, който да не я е играл в детството си. Много весело си изкарвахме, каза, докато на вратата не се позвънило. По-рано сестра ми се била обадила за наема на собственичката и тя идвала да го вземе. Каза ми че я поканила да влезе, предложила и чаша сок. Както винаги била усмихната и весела, каза сестра ми. Изведнъж както и подавала парите, лицето на жената се вцепенило от ужас. Усмивката и изчезна, пребледня, очите и се напълниха и брадичката и затрепера. Това го забелязала първоначално само тя, гостенките и били увлечени в приказки. Сестра ми се вцепенила, не знаела какво става и какво е предизвикало този обрат за секунди. Докато се чудела сестра ми, чула на пресекулки хазяйката им да казва: "Недейте....вие не знаете, не знаете какво чака....вие не знаете, не знаете....недейте......недейте.....недейте.... Около 20 пъти повторила думата "недейте" и излязла заднешком от апартамента. Тези думи попарили иначе веселото настроение на компанията. Всички се чудели какво ли е предизвикало този обрат у вечно веселата жена. Цяла вечер мълчахме сякаш виновно, даже шепнехме. Гадаехме каква ли е причината. Моята приятелка предположи че някоя от нас и е напомнила за дете, което е изгубила. Сестра ми обаче каза, че тя имала един син. Побеседвали известно време и сестра ми, изхождайки от думите изречени от жената, се сетила че може би някога тя е правила сеанс с карти и нещо лошо се е случило. Приятелките и се съгласиха с тази хипотеза. Защото до момента в който ги е видяла че са играели, всичко е било наред, жената е била весела. Вероятно е точно това - жената някога е провеждала сеанс с карти и последствията са били лоши. След няколко дни сестра ми си поговорила с цел да поразпита, с възрастна жена от блока и тя и споделила че преди десетина години сестрата на собственичката починала. Но как и защо....жената не знаела. (Явно това е едно от предимствата на големия град - НЕ знаят всичко за теб). Възможно ли е да е било при сеанса или от последствията от него....въпросите остават. Сестра ми останаха още известно време в тази квартира, но след този случай жената станала по-затворена и мълчалива. Сякаш в картите видяла нещо зло. Сестра ми и сега настръхва като си спомни ужаса, изписан на лицето на жената...
Моят съвет е играйте на карти на воля, но игри играни от всички. Защото не знаем какво чака отвъд.....

**************************************

И една история, разказана от дядото на мой познат. История, която не знам колко е достоверна. Храмът в гр. Костенец е построен 1932. Дядото ми разказа, че по време на ВСВ под църквата било построено подземие. Началото на 40-те. То било от едно помещение с размери на голяма стая. Не било построено да е убежище или склад, а пункт за комуникация. Затова имало само оборудване за комуникация - радиостанции, генератор и прочие техника. Имало само един вход - дето сега се влиза във олтара. След края на войната това подземие се ползвало още известно време, преди да бъде бетонирано завинаги. Дядото ми разказа че неговия баща участвал в изкопните работи, и знаели само 10 души работници. Цялата дейност по направата на подземието била много секретна. Човекът ми насочи вниманието, че църквата се намира на малък хълм - тоест логично може да се изгради подземие. Вероятно там е бил пункт/база на поделението в Костенец, за което е всеизвестно че има огромни подземия. Макар че човекът който преди години ни разказа надълго и нашироко за подземните складове на поделението, не спомена нищо за такова под църквата. Възможно ли е да не е знаел...или за него това да е било незначителна "землянка" :Д. Та не знам доколко е вярно. Дядото ми разказа, че предишният свещеник знаел за това подземие, но сегашният - не. Входът бил много добре бетониран и вътре в олтара - невъзможно за доказване. Но все пак допускам, че може и да е имало подобно съоръжение, все пак не е кой знае колко трудно за изграждане.

**************************************

История от друг читател:

Здравей. Искам да разкажа една история. Бяхме на къмпинг в гората - аз, сестра ми, един мой приятел и нейна приятелка. Запалихме огън, а момичета искаха да се поразходят в гората. Казахме им да не се отдалечават много. Те обаче не си послушаха и след час се върнаха разплакани и изтощени от бягане, и ни прегърнаха. Питахме ги дали са добре и какво се е случило, а те казаха: "видяхме някакви деца с черни очи и побягнахме като луди. Докато тичахме се чуваше смеха им около нас." Едно от момичетата не ме пусна цяла вечер. Страхуваше се да остане сама и постоянно искаше някой да е с нея. По-късно легнахме да спим в палатката, бяхме с две палатки. Както спим, по някое време момичето, което беше с мен в палатката ме събуди, твърдейки че е чула нещо. Чуваше се шумолене, и аз и казах да стои вътре и да не излиза. Излязох навън, но нямаше никой. Разходих се малко, за да се уверя. Върнах се в палатката и заспахме. Но към 2-3 часа сутринта отвън се чу писък. Веднага скочихме и излязохме от палатките. Видяхме Никол - едно от момичетата да плаче и да вика за помощ. От лицето и се стичаха сълзи, а ръката и беше порязана и едва стъпваше. Николай - едно от момчетата предложи да тръгваме незабавно. Аз казах, че по това време на нощта е опасно, но той отвърна че безопасността е на първо място а и все пак ние носим отговорност. Признах че е прав. Събрахме набързо палатките и другите неща, и с двете коли тръгнахме карайки бавно, защото почти нищо не се виждаше. За да се излезе от гората с кола е 20 минути, а ние имахме чуството, че карахме два часа. Както пътувахме видях малко момче на пътя. Като намалих видях черните му очи и настъпих газта. Обърнахме се и видяхме, че е зад нас и ни гледа. Това се случи наскоро. От преживения стрес момичетата заспаха още в колите.

ПОДОБНИ СТАТИИ:



Читателска история: Съществото от село Чернево



Читателски истории: сънища, несвързани НЛО снимки



Читателски истории + развитие по скорошен НЛО случай

1 коментар:

  1. Това е измислено. Личи си. Първо са сестрата и приятелката, и неговия приятел, после стават момичетата и момчетата. Докато го е писал го е съчинявал и после не е редактирано.

    ОтговорИзтриване