24 юли 2015

Вавилонската кула

"Вавилонската кула" е добре известно предание от Библията. Историята започва с това, че човечеството представлявало един народ, говорещ на общ език. Те решават да построят кула в град Вавилон висока до небето, за да си създадат име. Господ обаче имал други планове, той „объркал” езика на хората и те престават да се разбират един друг.Не могли да достроят кулата и се разпръскват по цялата земя.

Какво обаче се крие зад тази притча?

Един възможен вариант е, тя да се базира на реално съществувал строеж. Известно е, че действително в древен Вавилон са се строели зикурати - храмове с форма на масивна стъпаловидна пирамида, чиито стъпала представляват отделни етажи или тераси. Досега обаче не са открити толкова невероятно големи останки от зикурат, че да може да се предположи, че това е митичната вавилонска кула. Най-близкият възможен претендент е Етеменанки, зикурат на 7 етажа намирал се точно във Вавилон. През 323 година пр.н.е. Александър Велики го разрушава с намерението да го построи наново, тъй като по това време съоръжението е в лошо състояние, но това така и не се осъществява.


Друг подход към притчата за Вавилонската кула е да приемем, че тя е един вид алегория, поучителен разказ, и не се базира на реална структура. В такъв случай какво обаче иска да ни каже?

Според някои тя описва човешката суета. Тази теория обръща внимание на използваните тухли и хоросан, които са строителни материали дело на човека. Древните строители са предпочели тях, вместо по-устойчивите естествени камък и катран. Тоест хората са си повярвали, че са по-способни от природата. Теорията предполага, че притчата е предупреждение срещу греха на гордостта.


Има и друг вариант. Според него, това не е толкова морална история с нравствени поуки, колкото притча опитваща се да обясни нещо странно с което хората са се сблъсквали. А именно, защо различните племена говорят на различни езици, а и са толкова различни като хора. Явно това е голям въпрос вълнувал древните хора. И едни северноамерикански индианци имат притча опитваща се да обясни различията. Според нея "Старият човек", създателят дал на хората да пият вода с различни цветове. Заради това отделните племена започнали да говорят различни езици.

Следващият пасаж от оригиналната статия ми хареса изключително много, затова ще се опитам да го предам възможно най-точно.

Макар езикът да се е объркал и човечеството да се е разпръснало по света, не мога да не мисля, че най-накрая сме извървели пълен кръг до началната точка. Тази статия например вероятно ще бъде прочетена от хора от различни части на света. В този смисъл ние сме по-скоро свързани, отколкото разпръснати. Също, чрез преводите, ние сме способни да преодолеем езиковите бариери. Нещо повече, на моменти ние сме способни да комуникираме чрез съпричастност, без нужда от реч. Но има една част от историята, която не сме постигнали. Хората от притчата за Вавилонската кула са работили заедно, за да построят монумент. За жалост, човешките същества не постъпват твърде много по този начин днес. Вместо да си сътрудничим, войните, експлоатацията на бедните и трафика на хора са само някои от примерите за унищожение на нашите ближни. Може би е време да довършим строежа.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар