12 юни 2015

Читателски истории + развитие по скорошен НЛО случай

Четири истории от един и същ читател.


Една приятелка искаше да отидем на гробището в полунощ. Аз реших да отида с нея, за да не бъде сама и нещо да се случи, бяхме с кола. Аз съм на 18 години, имам кола и шофьорска книжка. Оставих колата до гробищата и прескочихме оградата. Разглеждахме и седнахме на една скамейка. Говорим си с момичето и тя си изкара акъла - каза, че е чула някакви гласове. Аз казах, че не съм чул нищо и тя каза: "аз чух, сигурна съм" и тя падна от скамейката. Веднага помогнах да стане и решихме на да бягаме към колата. Аз тръгвам, а момичето не мръдна. Аз казах: "Дани, идвай какво стоиш там" и се върнах за нея. Тя беше вцепенена в ужас и каза "видях някаква ръка там до гроба". Аз казах "няма ръка, да тръгваме" и стана много студено. Даниела каза "изведнъж не ти ли стана студено?" и аз казах "да" и Даниела скочи като луда и каза "някой ме докосна". Аз казах "и мен ме докосна някой" и извикахме "който да си там вземи се покажи". Никой не отговори и тогава чухме един глас цитирам:

"Никога повече не се връщайте иначе ще ви вземем с нас. Махайте се"

Хукнахме към колата и изкарах ключа. Даниела и аз влязохме, запалих колата, завъртях гумите и изчезнахме без да се обръщаме. Прибрахме се вкъщи, свалихме си маратонките. Даниела си махна якето и на ръката имаше рани, а аз имах на крака една рана. Не знаем какво беше, но сме си казали, че никога няма да се върнем там.

***

Втората история беше преди няколко дена. Имам сестра на 16 години и пътувахме заедно вечерта с колата ми към Варна. Бяхме приятели с две коли по двама човека. От София до Варна пътуваме и тя каза "много ми се спи, ще легна отзад" и аз спрях колата и я завих с якето си. Аз карам и реших по едно време да спра. Нашите приятели и те направиха същото. Излязохме малко да си починем и хапнахме по едни сандвичи. Събудих Василена и дойде при нас и си говорихме половин час и решихме да тръгваме. Момичета казаха "ще се поразходим пет минути и идваме". С момчето останахме и си говорим двамата, смеем се. Пет минути минаха, а момичета ги няма още никакви. Решихме да изчакаме пет минути още, може да са загубили представа за времето. Минаха петнайсет минути, нямаше ги никакви. Ние си изкарахме акъла и тръгнахме да ги търсим. Те бяха тръгнали надолу и ние натам тръгнахме. Видяхме ги - те бягаха разревани и ни видяха и прегърнаха и не ни пускаха и викаха "да тръгваме, да се махаме от тука бързооо" и хукнаха към колите. Ние ги последвахме, отворих колата и Василена влезе и каза "тръгвай, тръгвай преди да ни е настигнал" и аз казах "кой да ни настигне", а тя - "съществото, имаше брадва"

Оставаха още 150 км до Варна и пак спряхме да си починем малко. Двете момичета стояха до нас и бяха много притеснени. Двете не можаха да заспят през целия път, замислени бяха за нещо, но не ни казаха за какво. И стигнахме апартамента във Варна, влязохме четиримата вътре и момичета заспаха веднагически на леглото. Ние с момчето останахме будни да обсъдим това което се случи. Двете момичета говореха на сън, сестра ми викаше "не, моля те, недей, недей, умолявам те, страх ме е, всичко около мен е черно, къде си братко, помогни ми, страх ме е, погребват ме жива". Двамата станахме и почнахме да ги будим. Сестра ми се събуди и ме прегърна и се разрева, другото момиче също беше разревано сънуваше баба си, която я викаше да отиде при тях в техния свят. Легнахме при момичета да спим цялата вечер.

***

Третата случка

Влязохме в едно изоставено даскало не работещо с години .По принцип Василена я взимам със себе си, бяхме шест човека. Разделихме се на две групи по трима. Сестра ми беше в другата група и разглеждахме всичко. Те слязоха в мазето, а то дълго и то доста. Те вървяха до тръбите и чули шум пред тях от стъпки и някой да удря силно с нещо по тръбите. Хукнаха да бягат, а шума ставал по-силен и по-силен и те извика "да се махаме". Излязохме от даскалото и казаха "има някого в мазето, не бива да се връщаме". Тръгнахме с двете коли и аз, сестра ми и двама приятели видяхме някакво дете до един прозорец на даскалото - гледаше втренчено в нас.

***

Четвърта история

Беше вечерта и отидохме на морето да се разходим. Беше след полунощ. С приятели се разхождахме и видяхме две фигури на 200 метра пред нас. Тръгнахме към тях и те стояха там неподвижно. Решихме да се връщаме към колите. Бяхме с две коли по четири човека. Аз подкарах към нас да се прибираме и видях едно момче до улична лампа, бе с черни очи. Веднага настъпих газта и изчезнах и те питаха "кво стана" и аз казах "видях дете с черни очи". Отидохме при един приятел да го питахме дали може да дойде и там останахме за вечерта. Един от нас погледна през прозореца и видя две деца с черни очи и веднага се скри. Не смеехме да се покажем. Много ни беше страх, сестра ми не смееше да излезе от стаята.

*******************************************************
*******************************************************
*******************************************************

Може би помните, че на 7 юни описах едно наблюдение на НЛО състояло се предната вечер - на 6-ти. Имах някакво вътрешно предчувствие, че на 7-ми ще се появи отново. Да, появи се. Този път обаче бях подготвен - с бинокъл и фотоапарат настроен на видеозаснемане. Мисля, че разбрах какъв бе обекта - "китайски фенер", някой си прави шегички май.

Няма коментари:

Публикуване на коментар