03 май 2015

Вуду - истинската същност

Колко лесно е да бъде изопачена една религия, социално движение или идеология. Ето един пример. През 64 г. от н.е. в Рим възниква голям пожар бушувал 6 дни. Император Нерон обвинява за това една прослойка мразена от по-голямата част от населението и ги подлага на гонения и изтънчени мъчения. Става въпрос за ранните християни за които се е смятало, че се занимават с канибализъм и кръвосмешения. Това неразбиране идва от ритуала на светото причастие при който символично чрез хляба и виното се поглъщат тялото и кръвта на Исус. Колко му е за римляните да стигнат до извода, че християните са поемали истинско човешко месо...

Оказва се, че и в съвремието има една изкривена и дори извратена представа за една религия. Става въпрос за това което се нарича вуду (на английски Voodoo, но също и Vodou или Voudon). Днес повечето хора като чуят тази дума си представят кукли набодени с игли и вдигнати от земята зомбита.


Всъщност вудуто е сложна система от лични убеждения и практики включващи народна медицина, етични разбирания, фолклорни разкази и песни, То е начин на живот.

Във вярата Вуду има едно висше божество наречено Бондай (Bondye), както и много духове отговорни за всеки аспект от живота. Примерно един земеделец може да възхвалява и дава дарове на духът отговорен за земеделието. Страдащите от несподелена любов пък трябва да правят същото спрямо духът на любовта познат като Ерзули Фреда (Erzulie Freda). Самите духове могат да обладават телата на вярващите. Практикуващите вуду освен това вярват в някаква универсална енергия и в това, че душата може да напуска тялото (особено по време на сън).



Макар точния произход на вудуто да не е ясен, като цяло се приема, че корените на тази религия са в западна Африка и по-точно в териториите, които днес принадлежат към държавата Бенин. На местен език "вуду" означава "дух". Предполага се, че вудуто е еволюирало от още по-древни традиции включващи почитта към духовете на предците и анимизма (вярването, че животните, растенията и дори неживите предмети имат "дух", "душа"). Разпространението на тази религия в Америка обаче се дължи на един от най-нехуманните епизоди от човешката история - търговията с роби от 16 до 19 век.


Когато африканските роби са докарани в Америките за да работят на плантациите, те занасят тяхната религия Вуду с тях. Белите им господари обаче имали други планове - искали да ги покръстят. В Хаини например дори бил приет такъв закон през 1685 - робовладелците са длъжни да покръстят всички свои роби до 8 дни от пристигането им на острова. Негрите приели католицизма, но не изоставили традиционните си вярвания. Вместо това направили един синтез. В католическите светци били припознати вуду духовете. Примерно в свети Петър бил разпознат Папа Легба, пазителят на вратата към духовния свят. в свети Патрик бил разпознат духът-змия Думбала и т.н.

В Хаити вудуто дало сила на робите да издържат на страданията. Тази религия дори предизвикала серия от въстания между 1791 и 1804, които кулминирали с изгонването на французите от острова. Много от оцелелите бели се преместили в Ню Орлеанс като взели и част от робите си, така вудуто стигнало до континентална Америка. Тук обаче (може би поучени от горчивия опит от Хаити) белите безпощадно потискали практикуването му. Едва през 19 век то получило някакво признание благодарение на една енигнатична жена Мари Лаву (Marie Laveau) практикуваща вуду (на илюстрацията).


След Хаити и Ню Орлеанс вудото се разпространява и на други територии в двете Америки, Карибите и дори се връща в Африка - на места където оригинално не е съществувало. Поне в две държави - Бенин и Хаити, официално е признато за религия. Въпреки това все още цари неговия негативен образ. Изглежда е време това да се промени.

Източник

1 коментар: