25 април 2015

Тур – най-известното изчезнало животно в Европа

Митичният свиреп див бик тур, ловът на който е било престижно и опасно занимание през Средновековието и е споменаван в разкази и легенди, всъщност е съвсем реално животно, прародител на съвременното домашно говедо. Именно турът е бил опитомен преди хиляди години и от него са се развили многобройни домашни породи.

Турът е едър чифтокопитен бозайник, като мъжките екземпляри са били с височина 170-180 см и тегло до 800 кг, а женските са били по-дребни. Окраската на възрастните мъжки животни е била черна, с тясна бяла ивица на гърба, а женските и младите животни са били рижаво-кафяви. На главата си животните и от двата пола са имали масивни рога, по-дълги при мъжките. Хранели са се с трева и листа на дървета и храсти. Размножителният им период е бил през есента, а малките са се раждали през пролетта. Турът е бил много силен и агресивен, поради това, на практика, възрастните екземпляри не са имали естествени врагове. Само малките са били заплашени от вълци и други хищници.

Турът е населявал Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия изток. На другите места е бил изтребен още преди новата ера, но в Централна Европа се е запазил по-дълго. През Средновековието турът е бил подложен на интевзивно изтребление, съществуват записки за това как да се провежда лов на тур, като се споменава, че това занимание крие много опасности, поради размерите и характерът на животното. Към 1400 година турът вече се е срещал само в горите на Полша, Белорусия и Литва. Тогава е взет под кралска защита и първо ловът му е бил позволен само за благородници, после само за кралското семейство. През 1564 г. са били известни 38 животни, а към 1602 г. – само 4. Предполага се, че последните екземпляри са измрели от болест, поради стесняване на обитавания ареал и близкородственото кръстосване, довело до понижена устойчивост към заразите от домашния добитък. Последният тур е била женска, която е умряла от естествена смърт през 1627 г. в гората близо до Якторов, Полша.


Турът често присъства в хералдиката на различни европейски градове, области и държави. Той е изобразен на националните гербове на Молдова и Румъния, на гербовете на градовете Каунас в Литва и Турка в Украйна, на герба на района Макленбург в Германия. Рогата на тура присътват в герба на литовския град Таураге, а името му в превод значи "рога на тур". Името на швейцарския кантор Ури, където според легендата е живял Вилхелм Тел, идва от немското "Aurochs", което значи "тур" (по същия начин се нарича днес животното на английски), а на герба му е изобразена глава на див бик. Античното име на естонския град Раквере е било Тарванпе, което значи "глава на тур" и през 2002 г. в града е поставена статуя на изчезналото животно.

През 19 век полският професор Феликс-Павел Яроцки дава предложение за възраждане на тура. В Германия по времето на Хитлер, през 20-те и 30-те години на 20-ти век, започва работа програма за възстановяване на тура, като се кръстосват породи от Шотландия, Корсика и Франция. Братята Хайнц и Луц Хек, независимо един от друг работят в Берлин и Мюнхен, и създават т.нар. "порода на Хек" или "бик на Хек" (нем. "Heckrind "). След Втората световна война всички екземпляри в Берлин са унищожени, но тези от Мюнхен дават потомство и се кръстосват с различни европейски породи. В наши дни работят няколко програми за възстановяване на тура. "Фонд Таурус" в Холандия кръстосва примитивни европейски породи говеда, като цели да получи животно, което по външен вид, размери и поведение да съответства на тура. "Полската асоциация за възпроизвеждане на тура" прави опити да клонира изчезналото животно от ДНК намерена в костите на археологически находки.

Климентина Койчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар