21 април 2015

Читателска история + интервю с необичаен наш читател

Здравейте. Цял ден четох истории в сайта ви. Реших да споделя една моя случка от преди доста време, която до ден днешен ме кара да спя със затворена врата. Така...Бях на 10-11 години. Беше зима, а ние се топлехме с печка на дърва, която се намираше в стаята ми. Вечерта вратите в къщата бяха отворени, защото при затворени врати в стаята ми ставаше много топло, а в тази на родителите ми оставаше студено.

През нощта се събудих от студ. Завивките ми бяха на пода. Аз ги вдигнах, но случайно с периферията на окото ми забелязах, че има нещо до вратата. Така и беше. Точно на прага стоеше жена в бяла нощница. На вид беше около 30 годишна. Първо си помислих, че това е майка ми, която най-вероятно иска да ме събуди за училище. Но тя просто стоеше и ме гледаше. Аз се скрих под завивката, която издърпах на леглото преди да забележа нещото. Не исках да знам какво става. Усещах как се потя. Така стана сутрин, а жената вече я нямаше. Попитах мама дали е била тя, или дали изобщо има бяла нощница, а тя ми каза, че не е ставала и няма. Разказах ѝ. От нейна страна получих отговор, че съм сънувала. Сигурна съм, че беше реално. Не съм преживявала толкова реална случка. Преди не съм си интересувала от паранормалното. Реших да разкажа. Минали са вече близо 5 години, но колкото и да искам...Не мога да го забравя.

*********************
*********************
*********************

Следва интервю с един наш читател взето от Станислав.

От известно време общувам през Интернет с един младеж, който твърди, че е ликантроп. По неговите думи, за разлика от върколаците, ликантропите не се преобразяват външно, а само вътрешно. За такива като него са знае от хиляди години. В далечното минало те са били шамани, лечители, връзката ни с духовния свят. Но тези времена са отдавна отминали и днес моят познат полага усилия да се впише в обществото и да прикрие някои негови инстинкти и пориви.

Съвсем наскоро имах шанс да се срещнем на живо, докато минаваше през моя град – поговорихме си, хапнахме месо (опечено), разходихме се из зоопарка. Реших да взема моето първо интервю от ликантроп и за мое щастие той се съгласи.

- Здравей. До сега не съм вземал интервю от ликантроп. Не съм вземал и от човек, така че не се учудвай, ако някои въпроси са странни. Кога последно се преобрази?

- Вчера вечерта, когато имаше пълнолуние.

- Къде се случи?

- Излизам за преобразяването. За разлика от върколаците (по филмите), не се събличаме. Опасно е, защото мога да настина.

- Кога се случва това?

- Когато има пълнолуние. Може да се случи и в останалото време, но е много по-рядко. Случва се и когато съм много уплашен от нещо.

- И какво се случва с теб?

- Когато гледам луната, усещам как нещо в мен се ускорява. Но не е пулсът.

- Случвало ли се е да се заключиш, когато ще се преобразиш?

- Да, но не е добра идея. Гриза неща – чехли, мебели. Но никога не чупя стъкла или прозорци – вътрешното усещане, че това ще ми навреди, ме спира.

- А какво се променя в теб тогава? Физическата сила?

- Не се променя силата, не влияе на физическото тяло, а на Аза, на душата. Всичко става по-ясно, не мога да мисля, да се контролирам. Живея на момента. А като свърши всичко, си спомням какво съм правил.

- С времето задълбочава ли се това?

- Не, дори последно време почти мога да го контролирам. Последното ми преобразяване продължи само няколко минути. Но не мога да го спра изцяло – неконтролируемо е. Само времето намаля.

- Накрая обобщи за начина по който се чувстваш.

- По душа съм звяр. Не точно вълк. По-скоро хищник. Чувствам се в капан на тялото ми, чувствам че имам неограничени умения, но физическото тяло ме ограничава.

Ние сме жива магия. Онова, което човеците преди векове са наричали дракони, змейове, върколаци, русалки, хали, караконжоли, химери, хидри... Във вените ни гори жива магия. Дива магия. Ние не сме само кръвожадни убийци. Част сме от цялата природа. И както луната влияе на отливите и приливите така влияе и на нас по пълнолуние в нас настъпва прилив и нашата същина изплува и прелива. Ние сме останки от нещо истинско и древно в този илюзорен свят. И имаме почти неограничени възможности стига да не сме затворени в това човешко тяло. Ако се появим на земята в истинските си същности реалността няма да издържи и ще се взриви. Принадлежим към много по-могъщ свят и тук можем да изпратим само бледа сянка на нашето очовечено отражение.


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Колега - върколак

3 коментара:

  1. първото привидение може да е жената в бяло или на жена от твоето семейство далечна роднина или нещо подобно , а може и да е духа на починала жена в блока или да е починала в апартамента преди да сте се нанесли . а второто ако е вярно , имаме си първия случай на върколак :)

    ОтговорИзтриване
  2. Дам ,а току що писах във чата и сега не знам как да си формулирам въпроса ,но някой има ли си на представа дали и аз не съм такова или се филмирам ,но този човек или вълк или каквото е там описва точно и ясно как аз се чувствам по пълнолуние определено по кротка съм ,но силата която се усеща не се заменя с нищо та на някой ,ако му се е случвало или знае какво на мен ми се случва да пише :P :)

    ОтговорИзтриване
  3. опиши какво става с теб по пълнолуние и може да кажа нещо по въпроса :D

    ОтговорИзтриване