01 април 2015

Сензация: „Кървавата Мери“ всъщност е куче

Тази статия е по желание на двама от участниците в приключилия през януари 2015 конкурс за разказ по картинка. Станислав си пожела материал за „личен опит при викането на Кървавата Мери“, а Изи - „весела статия за Кървавата Мери“.

И така, трябваше да призова духа на този любим детски дух и да опиша какво е станало. И за да не бъде статията с дължина едно изречение („виках я, нищо не стана“), реших да пробвам да направя това по нетрадиционен начин.

Първо, реших да я „викна“ на нетрадиционно място – в гората. Не че имам някакви притеснения да направя това у нас (дали ? ;) ), но пък пробвал ли някой някога това?

Второ, реших да използвам не какво да е огледало, ами прокълнато. Има легенди за много такива огледала – от тях духовете сами излизат. А какъв ли ще е ефекта, ако добавим към това и нарочното призоваване на „Кървавата Мери“?

И така - влязох в eBay и...останах доста разочарован. Имаше някое и друго „прокълнато“ огледало, но цените им бяха солени, а и бяха доста големи. Просто си представям какво биха си помислили хората като ме видят да мъкна към гората стенно огледало метър на метър и половина....

Затова проверих какво се предлага по българските онлайн битаци. Прокълнати огледала нямаше, но имаше доста антикварни. Най-накрая намерих едно малко джобно огледалце-пудриера (на снимките), което да се продава за прилични пари. Не пишеше да има някакви по-специални особености, но за целите на експеримента ще си представяме, че е прокълнато :) Пък и кой знае, като му гледам дизайна, ми изглежда поне на няколко десетилетия – може през това време наистина да е станало такова.





И така, посред бял ден тръгнах из близките гористи хълмчета. Ако си мислите, че на дневна светлина няма тръпка да се викат духове, погледнете следната снимка – с малко повече фантазия можем да си представим, че гората изглежда зловещо, особено ако изведнъж се възцари пълна тишина...



И между другото, открих следи, че и други хора са се забавлявали наоколо, но докато аз смятах да викам Кървавата Мери, те явно са викали „добрия горски дух на алкохола“. Поне да си бяха събрали отпадъците след това...



И така – стигнах до един изоставен бетонен постамент и реших, че тук е добро място за изпълняване на ритуала. Проверих наоколо да няма никой – овчари, горската мафия или най-обикновени любовчии, все пак не исках да ме помислят за откачен като ме видят какво правя. Как ли съм изглеждал от страни - застанал в поза на шекспиров герой, който вместо череп държи огледалце и вместо да се пита „да бъда или да не бъда“, повтаря „блъди Мери, блъди Мери“?

Тъкмо щях да затворя пудриерата разочарован, че нищо не е станало, когато забелязах нещо да се оформя в огледалото. Нима бе истина? Какво е това...око, козина, муцуна!?



Изведнъж „Кървавата Мери“ излезе от огледалото, застана пред мен и каза:

- Бау!

Аз: Ъ?

- Бау?



Следва краткият диалог, който проведохме:

- Ти такова...Кървава Мери ли си?!

- Да, ти какво очакваш?

- Ами....по различно те описват в историите...

- Мислиш ли, че имат време да ме разгледат добре в тъмната стая щом се появя? Обикновено децата се изстрелват на максимална скорост от стаята щом мернат нещо в огледалото. При един случай от Плевен, не знам кой им беше казал, че за ритуала се изисква да държат и нож, още ми е чудно как не се самозаклаха...

- Мхм...ясно. А сега какво правим?

- Знам ли, трябва да ти взема душата – така е легендата.

- А не може ли да измислим нещо, виж сега – не можеш ли да вземеш това (на снимката, търговската марка е цензурирана, все пак не искам да им правя реклама) ? Аз си нося този пакет в джоба на якето за да храня бездомните животни като ги срещна на улицата...



- О! Чудесно! Това ще ми свърши много повече работа от душата ти. Даже можеш да пишеш на сайта си, че най-ефективния ритуал за извикване на духове изисква наличието на котешка / кучешка храна. Поне да имам някаква полза от цялото това тичане по затъмнени спални и бани.

- Един последен въпрос...и Дама Пика ли е куче?

- Как ли пък не! Не го ли видя този мързел как се излежаваше в храстите докато идваше насам? Скоро не сме се били с „Дама Пика“...



След тези думи, кучето подвизаващо се като „Кървавата Мери“ метна на гръб пакета с храна и се стопи във въздуха...

*************

Горната история разбира се е измислена (истинска е до момента преди появата на образа в огледалото). С нея искам да ви честитя 1 април – международния ден на шегата и хумора. В реализирането и участваха Шаро (в ролята на „Кървавата Мери“) и Жълтия (в ролята на „Дама Пика“).

След като изрекох думите за призоваване направих няколко интересни заключения.

Първо, за пореден път се убедих, че ние хората сме по-умни от животните. Кучето което до този момент ме придружаваше явно си въобрази, че усеща някакво зло присъствие наоколо и хукна да бяга като ме изостави в гората. Колко е глупав Шаро – всеки знае, че такова нещо като духове няма :) Аз останах още малко надявайки се да видя поне някое НЛО от хълма на който се намирах.

Като си затръгвах и аз, забелязах също така колко добре се отразява разходката из природата на слуха ми. Започнах да чувам шумолене и пукане на клони сред храстите и дърветата наоколо. Тези звуци не ги бях чул на идване – сигурен съм, че са били там, просто още не ми се е бил отразил чистият въздух на ушите. Някой „вярващ“ би си помислил, че тези зловещи звуци имат нещо общо с ритуала, но не и аз – както казах, всеки знае, че духове няма:)

Какво направих с огледалото ли? Не че ме бе страх да си го прибера обратно у нас (дали?), но реших да си направя малка шега и да го скрия под един камък. Може би някой ден някой ще го намери и ще се зачуди как се е озовало там – и може би поредната легенда ще се роди – как някоя самотна самодива се е оглеждала на лунна светлина в него, докато Слендермен тайно я гледа из зад дърветата и чака да я види гола.

*************

Макар и да считам, че изпълних желанието на двамата читатели с тази статия (а не просто да „отбия номера“), би желал да допълня материала и с малко допълнителна информация която намерих междувременно. Все пак обичам дългите статии.

Наскоро прочетох книгата „Савската царица“ от Ролф Байер. Тя е част от поредицата „Тайни и загадки“ под номер 72.

Замисълът на тази книга е добър – да се съберат на едно място всички легенди свързани с тази митична личност, но като цяло представянето е малко хаотично. Иначе авторът е намерил връзки свързващи Савската царица с кого ли не – жената-демон Лилит, библейския Кивот, светия Граал, митът за Парсифал, основаването на Етиопия, освобождението на негрите в Америка, даже и с дракони и еднорози.

Положеният труд от Ролф Байер е похвален, но може би е изпуснал една връзка, вероятно защото не се интересува от поверията на днешните деца. А може би само на мен ми се струва, че митът за Кървавата Мери частично произхожда от едно поверие за Савската Царица. И все пак когато за първи път прочетох долния пасаж, приликата ме порази. Това е заклинателна формула от 17 век използвана от алхимиците:

„Ако искате да видите Савската царица, снабдете се с един лот злато (?) от аптеката, освен това малко винен оцет и малко червено вино и ги смесете заедно. После го намажи и кажи „Ти, Савска царице, ела след...половин час, без да нанасяш щети или някакви загуби. Заклевам ви, теб и Малкииел, в името на Тефефал. Амин. Селах“

Е, днес няма алхимици, а и конкретният ритуал за викането на Кървавата Мери е по-различен, вместо „един лот злато от аптеката“ (каквото и да значи това), се използва огледало, но не може един такъв ритуал да се появи просто ей така от нищото, той почти сигурно копира някой по-стар ритуал. Защо днешния детски ритуал да няма за първоизточник някогашния алхимичен от 17 век?

**************

Надявам се тази „статия по желание“ да ви е харесала. Може и вие да си пожелаете материал по дадена тема, стига да се престрашите да участвате в някой от следващите конкурси, които мисля за в бъдеще да обявя в блога.

Няма коментари:

Публикуване на коментар