30 април 2015

НЛО над венецуелско гробище (12 март 2015)

На 12 март 2015 шест човека са наблюдавали преминаването на голям светещ обект над гробището Семетерио де Есте (Cementerio del Este) намиращо се в общината Ел Хатило в североизточния щат Миранда, спадащ към района на венецуелската столица Каракас.


"Около 10:00 вечерта ние си говорехме на една тераса на апартамент когато един от нас ни помоли с удивление да погледнем нагоре. Ние видяхме три светлини оформящи триъгълник" - разказва свидетелката Жаклин Лопес на журналиста Хектор Ескаланте.

Според нейното описание светлините били червена, бяла и зелена и премигвали често. Тя разказва, че след като забелязали обекта, който останал неподвижен във въздуха и не издавал звук, хората сменили темата на разговора и започнали да спекулират относно възможния му произход.

"Направи внезапен завой надясно, остана там за малко и след това повтори същото действие в различни посоки" - продължава разказа си жената. След това обектът започнал бавно да се снижава право надолу към една бяла светлина, която идвала от към земята. Снижавал се докато не изчезнал от поглед.

"Светлината беше широка и арковидна, краищата и се виждаха ясно. Приличаше на прожектор на стадион. Оставяше впечатлението у нас, че се излъчва от нещо от земята. В момента в който светна, всички кучета в квартала се разлаяха."

Останала там още известно време, след което "се изключила". Жената казва, че никой от групата не е заснел видео или направил снимки защото телефоните им били вътре, а никой не искал да влезе, за да не изпусне зрелището.

Източник

Твърде вероятно това да е било дрон, а лъчът светлина от земята може би е бил фенера на собственика му. И все пак самото местоположението е интересно. По принцип НЛО-тата имат интерес към човешките гробища:

НЛО и гробищата

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Извънземните от Кинула, Финландия (1971)




Час и половина архивни НЛО кадри

29 април 2015

Микронациите - един социален феномен

Наскоро във форума към блога бе публикувана тази новина:


Това породи сериозен интерес сред няколко читатели, те дори решиха да си създадат собствени държави.

Аз също проявявам голям интерес към този обществен феномен, дори в "Мистерика" съм давал информация (взета от Vesti.bg) за най-известната такава:


Заради всичко това мисля, че дойде време за една по-голяма статия за микродържавите (макар че правилния термин е микронации). За източник съм използвал ето този материал:

Micronation

Оказа се, че историята на микронациите е повече от интересна. Поне в един случай самопровъзгласила се микронация е била анексирана от международно призната държава (през 1972 Тонга анексира република Минерва). Поне в един друг случай дейността на една микронация предизвиква злощастни събития в реалния свят (през 2001 жители на района Аудал в Сомалия предизвикват размирици след като научават, че местният султан води преговори за отдаване под аренда на земя на микронацията Княжество Фрийдония). Някои микронации предявяват претенции към реални места, други се задоволяват да стоят само в интернет, а трети твърдят, че територията им е в Космоса - примерно на някой астероид. Някои печатат пощенски марки и секат монети. Други микронации се използват за мошенически финансови операции. Поне една микронация изпраща официална делегация в международно призната държава (Обединено Кралство Атлантида изпраща делегация в малката островна държава Палау за да се договорят за нисколихвен заем). Някои микронации са обединени от интерес към определена област - примерно хората от Нова Рома харесват римския начин на живот и го пресъздават в своите мероприятия, но не искат да възстановяват Римската империя. Германска група обаче съвсем реално иска да възстанови Прусия в реални граници.  За всички тези случаи - прочете в настоящата статия.   

Въведение

Микронация е субект чиято цел е да замени, наподоби, осмее или да съществува паралелно с официално призната независима държава. Някои микронации се създават със сериозни намерения, докато други съществуват само като хоби или някакъв номер (безобидна шега или опасна измама).

Микронациите не трябва да се бъркат с официално признатите, но географски малките нации като Фуджи, Ватикана, Сан Марино и т.н. - те се наричат "микродържави".

Произход на термина

"Микронация" буквално означава "малка нация". Това е неологизъм (нова дума) появила се през средата на 90-те години на ХХ век за да опише хилядите малки непризнати подобни на държави субекти, повечето от които се зараждат по същото време и след това. Като цяло се приема, че терминът е въведен от Робърт Бен Мадисън.

От тогава думата започва да се употребява в ретроспекция и за по-стари непризнати субекти, някои от които датират още от 19 век. 

Дефиниция

Микронациите като цяло имат редица общи черти, макар че те могат да варират в големи граници. Могат да имат структура подобна на установените суверенни държави, включително териториални претенции, правителствени институции, официални символи и граждани, макар и в много по-малки мащаби. Микронациите обикновено са доста малки в техните твърдения за територии и граждани - макар че има няколко изключения от това правило. Различните микронации имат различни форми на гражданство. Микронациите също така могат да издават формални пощенски марки, монети, банкноти и паспорти, както и да дават аристократични титли или заслужили звания.

Микронациите като цяло се различават от измислените страни (от художествените произведения, пример - Гондор от "Властелинът на пръстените), еко-селищата, лагерите, племената, клановете, сектите и обществените жилищни асоциации.

Ако говорим за международното право, конвенцията от Монтевидео (състояла се в Уругвай през 1933) прави опит за разграничаване между субектите, които са държави и тези, които не са. Някои от настоящите микродържави се вписват в съставената тогава дефиниця, други не, а трети отричат цялата конвенция.

Академичното изучаване на микронациите и микродържавите е познато като микропатрология, а хобито е наречено микронационализъм (на български много не ми звучи и може би може да се измисли друг термин).

Микронациите са наричани освен това "кибернации", "фантастични страни", "моделни страни / нации", "проекти за нови държави", "псевдонации", "контранации" , "ефимерни държави", "онлайн нации" и по много други начини.

Микронациите може също да се класифицитат, макар че се използват различни системи за категоризация сред общността. Една от най-широко използваната система е Boodlesmyth-Tallini.

История и еволюция

Начало

През 17-ти век има възход на идеята за нациите-държави, израз на която е Вестфалският мирен договор. Най-ранните разпознаваеми микронации обаче могат да бъдат открити през 18 век. Повечето са основани от ексцентрични авантюристи или спекуланти, но някои от тях са били забележително успешни. Примери са Кокосовите острови управлявани от фамилията Клуни-Рос и Саравак управлявани от "белите раджи" от фамилията Брук. И двете са на практика независими лични феодални владения (макар да не се наричат така) и оцеляват до началото на 20 век.

По-малко успешни са Кралство Араукания и Патагония (1860-1862) в южно Чили и Аржентина и Кралство Седанг (1888-1890) във Френски Индокитай.

Най-старата все още съществуваща микронация е Кралство Редонда, основана през 1865 в Карибите. Тя никога не е успява да достигне статута на призната нация-държава, но въпреки това успява да оцелее до наши дни като уникална "книжна" претенция със собствен крал и аристокрация, макар и със своите противоречия - в момента има поне четири отделни претенции за трона.

М.С. Хартман, притежател на остров Лънди, част от Великобритания, в ранните десетилетия на 20 век започва да издава частни серии от монети и пощенски марки. И макар островът да се управлява като независимо владение, собственикът му никога не търси независимост от Обединеното кралство. Но Лънди поне може да се смята за предшественик на микронациите.

1960-1979

60-те и 70-те години на ХХ век виждат един "ренесанс" на микронациите с появата на известен брой териториални микронации някои от които съществуват и до днес. Първото е княжеството Сийланд основано през 1967 върху изоставена оръдейна платформа от Втората световна война в Северно море. Сийланд минава през военен преврат, съдебни решения и лошо време. Други микронации пък се базират на изграждането на изкуствени острови.

Република Остров Роуз е била с площ 400 квадратни метра и се е намирала на платформа построена през 1968 в международни води в Адриатическо море край италианския град Римини. Печатила е пощенски марки и монети, а за официален език е бил обявен Есперанто. Малко след построяването и обаче е унищожена от италианския флот.

Република Минерва на свой ред е основана през 1972 от бизнесмена от Невада Майкъл Оливер - тя е била проект за нова либертарианска държава. Групата ръководена от Оливер е извършила драгажни дейности (почистване от наноси) в рифа Минерва, една плитчина намираща се в Тихия океан на юг от Фиджи. Успели да създадат малък изкуствен остров, но усилията им да получат международно признание имали малък успех, вместо това на 15 юни 1972 Тонга изпратили военни сили и анексирали острова. През 2005 на свой ред Фиджи предявява претенции за мястото.

На 1 април 1977 библиофилът Ричард Буут обявил уелския град Хей он Уай за "независима република" а себе си за крал (да, правилно сте прочели - република с крал). Градският съвет веднага се възползвал от тази проява и развил туристическа индустрия на базата на претенциите на Буут, а самият "крал Ричард" (чийто скиптър е направен от отпушвател за канали) продължава да раздава благороднически отличия на всеки, който е готов да плати за тях. В официалния сайт на града все пак се споменава, че декларацията за независимост, както и последвалото анексиране на САЩ не са нищо повече от прояви за привличане на внимание.

В днешни дни

В днешно време микронациите са еволюирали основно в хобита с млади участници. Интернет дава ново поле за изява и в резултат в началото на 21 век броят на микронациите нараства главоломно. Точният брой може никога да не стане известен, но се предполага, че хиляди микронации съществуват по целия свят. Но с тази нова платформа идват големите разлики с микронациите от миналото. Преди те са били малко на брой, но са привличали стотици хора за граждани. Днес повечето микронации са с население от един човек (така наречените "егостани") . Мнозинството са в англоговорящите страни, но има и немалък брой и в други страни.

Категории

Днес най-широко се приема следната категоризация на микронациите:

1. Социални, икономически или политически симулации

2. Исторически симулации

3. Упражнения за лично удоволствие или себевъзвеличаване

4. Упражнения във фентъзи, креативна фантастика или артистично изразяване

5. Средства за привличане на внимание към определен проблем

6. Създадени с мошенически намерения

7. Исторически аномалии

8. Опити за исторически ревизионизъм

9. Проекти за нови типове държави

10. Мореплаващи

Някои нации попадат в повече от една категория.

Социални, икономически или политически симулации

Микронациите от този тип принципно се опитват да са по-сериозни на вид, често пъти включват значителен брой възрастни участници и често се заемат със сложни структурирани дейности, които наподобяват дейността на реалните държави. Няколко примера:

Свободният град Християния - полулегален квартал в Копенхаген, Дания основан през Септември 1971 с облекчени закони за наркотиците и самонастаняването в изоставени сгради (скуотване).

Талоса - стара политическа симулация с измислен свой собствен език, основана през Декември 1979. Основател е Бен Дадисън, като първоначално името е "Кралство Талоса", но днес имаме три отделни микронации Талоса - две кралства и една република.

Свещената империя на Обединението (Sacro Império de Reunião) - бразилска микронация основана през Август 1997 като онлайн конституционна монархия. Твърди, че има няколко дузини граждани по целия свят.

Исторически симулации

Тези микронации също имат склонност да са сравнително сериозни и имат доста членове с интереси в миналото и по-специално в Средновековието или в Римската империя. Примери:

Нова Рома (да не се бърка с историческата Нова Рома, Нов Рим) - група създадена през 1998 с членове по целия свят надхвърлящи 1000 души. Секат монети и участват в събития пресъздаващи живота на римляните.

Павловското велико княжество - микронация вдъхновена от руските средновековни княжества и от Иван Грозни, официална религия - православното християнство.

Упражнения за лично удоволствие или себевъзвеличаване

Това е най-често разпространения тип микронации като техния брой буквално се измерва с хиляди. Те са краткотрайни, базирани на интернет и рядко оцеляват повече от няколко месеца, макар да има забележителни изключения. Обикновено се правят от шепа хора и се концентрират върху своя лидер и символите на държавата. Използват величествено звучащи титли, отличия, звания и хералдически символи инспирирани от средновековните феодални традиции в Европа. Често влизат във "войни" с други микронации. Примери:

Аериканската империя основана от Монти Пайтонеск през Май 1987. Има претенции за територии извън Земята, флаг със засмяно лице (смайли) и множество национални празници като например "Топин Уангългамон".

Република Молосия, основана в пустинята Невада през Септември 1999.

Прекрасното кралство, основано през Януари 2005, това е опит на крал Дани I (Дани Уолъс) да създаде чрез интернет нация базирана на апартамента му в Лондон.

Херцогство Бохемия основано през 2007 с правителство в изгнание което се намира в САЩ, твърди че е наследник на някогашното истинско кралство Бохемия.

Упражнения във фентъзи, креативна фантастика или артистично изразяване

Микронациите от този тип се базират на самостоятелни артистични проекти, нарочни опити за създаване на онлайн или офлайн фентъзи държава или пък на популярни филми. Примери:

Сан Сериф, първоаприлска шега създадена през 1977 от вестник "Гардиън". Напълно измислената островна нация е описана в подробности на цели седем страници и на няколко пъти през следващите години е възраждана.

Лизбекистан - популярен интернет-базиран проект появил се през 1987, дело на австралийския творец Лиз Стърлинг.

Ладония - нация основана от шведския артист и историк Ларс Вилкс през Юни 1996. Има териториални претенции към парче земя на един полуостров в южна Швеция.

Средства за привличане на внимание към определен проблем

Тези микронации обикновено се свързват с някаква политическа или социална цел. Примери:

Ахзивленд - самопровъзгласила се и официално толерирана "независима държава" основана през 50-те години от израелския бивш моряк и хипи Ели Авиви на брега на Ахзив.

Република Конч - появила се през Април 1982 като икономически протест на жителите и собствениците на бизнеси във Флорида Кийс, САЩ.

Гей и Лезбийското Кралство на Островите от Коралово море, основано през Юни 2004 на ненаселени острови в Коралово море край Куинсленд, Австралия. Това е протест срещу отказа на австралийското правителство да легализира еднополовите бракове.

Създадени с мошенически намерения

Има няколко микронации които са използвани с измамни цели, обикновено за финансови операции. Примери:

Доминьон Мелчизедек - създаден през 1986 от баща и син измамници - Еван Дейвид Педли и Марк Логан Педли (последният известен и като Дейвид Корем). Продавали банкови лицензи като твърдели, че Мелчизедек е с "църковен конституционен суверенитет", твърдели че обхваща редица територии и голяма част от Антарктика.

Кралство ЕненКио с претенции към атол от Маршалските острови. Те продавали паспорти и дипломатически документи от името на правителството на Маршалските острови и дори от името на САЩ. През 1998 истинското министерство на външните работи на Маршалските острови пуска циркулираща нота обявяваща, че всички представители както на "ЕненКио", така и на "Мелчизедек" нямат нищо общо с реалната държава.

Обединено Кралство Атлантида - има сайт от Октомври 2003 до Октомври 2005 и твърди, че се намира на остров в Тихия океан, дори публикува карти къде точно се намира. В действителност никакъв остров няма там. Основателят на това "кралство" е издирван от САЩ за редица измами и финансови престъпления. Въпреки това нахалството на хората около този проект стига до толкова далеч, че пристигат в реалната островна държава Палау, представят се за официална делегация и се опитват да договорят заем.

Исторически аномалии

Малък брой микронации са основани с истински намерения да са суверенни нации. Някои се базират на исторически аномалии или ексцентрични интерпретации на законите. Тези микронации обикновено се намират в малки (често оспорвани) териториални анклави, имат ограничена икономическа дейност базирана на туризма, филателистични и нумизматични прояви и в най-добрия случай са толерирани, а в най-лошия игнорирани от реалните държави. Примери:

Кралство Сийланд за което вече стана дума.

Кралството от провинция Хът Ривър, ферма в западна Австралия, която твърди, че се е отделила от страната през 1970 и има население разпръснато по целия свят равняващо се на 13 000 души.

Опити за исторически ревизионизъм

Kommissarische Reichsregierung (Преходно имперско правителство) е име на няколко групи и индивиди основно в Германия, които твърдят, че Германската империя (понякога Прусия) продължава да съществува в границите си от преди Втората Световна Война и, че те са правителството в изгнание. Първата такава група е основана в Западен Берлин през 1985. Към момента има около 60 групи и индивиди асоцииращи се с името.

Проекти за нови типове държави

Този тип микронации са опит да се създаде напълно нов тип държава. Обикновено се базират на либертариански или демократични принципи. Примери:

Република Минерва за която вече стана въпрос.

Княжество Фрийдония - либертариански хипотетичен проект основан от група американски тинейджъри през 1992. През 1997 проекта прераства в план за нова държава. В периода декември 2000 и януари 2001 основателите на Фрийдония се опитват да вземат под аренда земя от султана на Аудал - полунезависим район в Сомалия, където не е съвсем ясно кой е законния управител. Местното население обаче не приема плановете за отдаване на земята под аренда и дори се стига до размирици при които един сомалиец загива.

Мореплаващи

Микронации, които обявяват за свои територии плавателни съдове в открити води.

Бъдещето на микронациите

Какво е бъдещето на този социален феномен? Има признаци, че частично това хоби замира. Дали е просто временен спад или микронациите от каквито и да било типове ще останат в миналото? Или новите технологии ще дадат нов тласък на цялата идея? От една страна виртуалната реалност става все по-съвършена и включва 3D-очила и дори цели костюми. Дали скоро ще можеш да се разхождаш в една виртуална микронация и да се здрависаш в нея с друг реален човек? От друга страна и реалните технологии бележат небивал напредък. Може би скоро ще видим съвсем реални подводни градове, някои от които може да предявят претенции за самостоятелни нации. А може би Космоса също очаква своите реално намиращи се там микронации....

28 април 2015

Куелап, Перу - древната крепост на войните от облаците

Мачу Пикчу е безспорно най-известната археологическа забележителност в Перу. Неговите строители - инките, са и едно от най-известните южноамерикански племена. През 2011 министърът на външната търговия и туризма на Перу дори изнася данни от които е видно, че 70 процента от чуждестранните туристи посетили страната идват само заради Куско и Мачу Пикчу и двете дело на инките. А Перу има още какво да предложи, това е дом на много племена и култури. Едно място незаслужено пренебрегвано е Куелап, град-крепост изграден от хората от културата Чачапоя (Chachapoyas).


Куелап е един от най-големите древни каменни съоръжения в Новия Свят. Намира се на около 3000 метра надморска височина на склоновете на Андите в северно Перу.


Смята се, че Куелап е била укрепена цитадела изградена от чачапоите. Те са били известни още като "войните от облаците" и са били племе населявало тези земи преди инките. Според археологическите находки крепостта е била изградена някъде около 6 век от н.е. и се е използвала до към 16-ти.

Саркофази дело на това племе:


Заради стратегическото място на структурата и заради масивните каменни стени (на места до 20 метра височина и със средна дебелина 80 сантиметра), Куелап често се нарича крепост, предполагайки, че мястото е имало военна функция. Може би е имало за цел да предпазва чачапоите от враждебни съседи. Но стените ограждат зона от почти 65 000 квадратни километра(!) и между тях са открити не само военни постройки, но и религиозни, обществени и жилищни сгради. Изчислява се също така, че във връхната си точка там са живели до 300 000 души, които не може да са само войни - вероятно е имало шамани, търговци, земеделци. Затова може би по-правилно е Куелап да се нарича не крепост, а град.


Смята се, че Чачапоя са завладени от инките през втората половина на 15 век. Изглежда обаче Куелап е пощаден от завоевателите и чачапоите остават да живеят там. През 16 век обаче пристигат испанците и тази индианска култура замира. Куелап е изоставен.

През следващите векове природните стихии вземат своя дан от мястото. И макар местните хора да продължават да го помнят, Куелап е отново преоткрит за външния свят едва през 1843-та.


От тогава археолозите не са спрели да проучват мястото. Намират интересни неща. Като на пример интересни манипулации върху кости, които може би са най-ранните доказателства за костна хирургия.

Освен археолозите и перуанското правителство също обръща внимание на Куелап - целта им е да го превърнат в туристическа дестинация. Едно намерение е да прокарат кабинкова линия. Сега желаещите могат да посетят мястото пеша (3-4 часа път) или с автомобил по черен път (час и половина). С кабинкова линия това време драстично ще се редуцира. Това обаче си има и своите негативни страни - хора от околните села се притесняват, че така препитанието им ще изчезне, те в момента предлагат храна и подслон на хората придвижващи се към Куелап.


Източник

27 април 2015

Дъгов ягуар (Rainbow jaguar)

Този материал за първи път бе публикуван от редовен читател във форума на Мистерика. Поради доброто му качество реших, че заслужава и статия в блога. Ако и вие имате интересни материали или лични истории качвайте ги във въпросния форум.

Този криптид е наблюдаван в Южна Америка,по точно в териториите на Еквадор.Очевидци го описват като голяма черна котка с гръден кош,покрит с разноцветни ивици.Друго характерно за този криптид са издължените маймуноподобни предни крайници.Изключително бърз и агресивен индивид,добър катерач и се смята че е дървесен вид.Звярът още от миналото е част от историите на местните племена,като някой туземци го свързват с Ахузотъл (Ahuzotl)който е свиреп демон от митологията на ацтеките.

Една от най-значимите срещи с този криптид датира от 1959г. когато,местен заселник бива нападнат от дъгов ягуар в горите на Куеро Киламо (Cerro Kilamo),той успява да застреля ягуара,но няма информация какво е станало с трупа.

Последното описано наблюдение на криптида е от 1987г, местни селяни съобщават, че голяма котка с подобно описание е нападнала и убила коза от стадото им.

26 април 2015

"Симпсънс" вече го предсказаха! 10 пъти!

Предполагам добре знаете анимационния сериал "Симпсънс". Оказва се, че доста често неща показани в него, в последствие се появяват и в реалността? Какво е това? Случайни съвпадения? В някои случаи вероятно е така. Или пък си имаме работа със скрити (масонски? илюминатски?) послания? Или някаква паранормална сила (съдбата?) си прави шеги? Или сценаристите много точно са усетили какво е твърде вероятно да се случи в бъдеще?



Рибата с три очи

В епизод от 1990 Барт Симпсън вади от езерото риба с три очи. Тя се е появила заради замърсяването от местната ядрена централа. 20 години по-късно рибари от Аржентина хващат риба с три очи във местен водоем където са изливани водите от местна централа.


Грешки в машините за гласуване срещу Обама

В епизод от 2008 Хомър Симпсън се опитва да даде своя глас за Обама, но вместо това гласът му отива за Маккейн. На реалните избори в САЩ през 2012 някои гласоподаватели се оплакват, че гласовете за Обама отиват при конкурента му - Ромни. Сравнете двете клипчета.





Рекламните билборди пръскащи кръв

През 1992 в епизод от "Симпсънс" за реклама на филма "Itchy and Scratchy" се използва билборд на който Ичи обезглавява Скрачи и наоколо се пръска кръв. Кой е предполагал през 1992, че през 2008 наистина ще се ползва подобен рекламен похват. Рекламната фирма "Saatchi & Saatchi" (името Саачи твърде много напомня на Скрачи - съвпадение?) е наета да рекламира филма "Убий Бил". Те стигат до идеята за билборд пръскащ червена боя.

Това съвпадение със "Симпсънс" може да се обясни по няколко начина. Или още през 1992 сценаристите на анимационния сериал са стигнали до извода, че в бъдеще рекламите ще стават все по-скандални, или някой от рекламната агенция е гледал този стар епизод и е взел идеята от там.


Тигър напада своя магически господар

В "Симпсънс" в епизод от 1993 двама "магьосници" на име Гънтър и Ернст забавляват хората в казино с дресиран тигър. Животното обаче ги напада неочаквано. Гънтър и Ернст са явна пародия на дуото Зигфилд и Рой - легендарните комици от Лас Вегас (градът на казината). През 2003 Зигфилд и Рой са на сцената заедно с бял тигър, който обаче подивява и напада Рой.

Някои спорят, че това не е никакво странно съвпадение понеже често се случват подобни инциденти и е въпрос на време дресирано животно да си припомни дивите инстинкти. Напротив, голямо съвпадение е - заради твърде многото подобни детайли. И при "Симпсънс" и при реалния инцидент тигърът е бял. И при двете има някаква връзка с казината. И най-важното в анимационния епизод нападнатият "маг" е пародия на реално нападнатия човек. Кадър от анимацията (от реалния инцидент ще се въздържа да давам кадри):


NSA подслушва обикновените американци

В пълнометражния филм "The Simpsons Movie" от 2007 се прави шега, че NSA (американската служба за сигурност) подслушва разговорите на обикновените американци. Това напълно се доказва през 2013, когато Едуард Сноуден прави своите разтърсващи открития. Всъщност предположения за тайното подслушване се появяват още през 2005 на различни места - тоест "Симпсънс" не са първите. Не е точно така - в епизод от 1997 също се загатва за накова шпиониране макар и не толкова директно.

Кражбата на олио за рециклиране

"Симсънс" не предсказват това, че използваното за готвене олио ще започне да се рециклира за други продукти. От години козметични фирми правят сапун и други продукти от използваните за готвене мазнини. Но "Симпсънс" предсказва нещо друго - една криминална схема. През 1998 Барт и Хомър започват да крадат олио за да го продават на преработващите компании. 10 години по-късно "New York Times" пише за подобна далавера - кражба на големи количества използвано олио и превръщането му в биодизел.


Ресторант в самолет

В епизод от 1998 Хомър и съпругата му Марж прекарват една съвсем не романтична годишнина от сватбата си в ресторанта "Up, Up and Buffet", който се помещава в завинаги приземен самолет. След време в Колорадо Спрингс наистина се появява ресторант в самолет.


Тук не съм съвсем убеден, че "Симпсънс" са първите. Край сегашното голф игрище в Ихтиман от десетилетия има един Ту-134 (сега май е вграден в една нова сграда). Имам някакви мътни спомени, че преди много години, самолета се използваше като заведение, но може и да се бъркам.

Виртуалната ферма

Кой не е чувал за Farmville - играта-ферма от Фейсбук. "Симсънс" предсказват, че нещо подобно ще се появи.


Масата на Хигс Бозона

Учените от CERN потвърждават съществуването на прословутия Хигс Бозон (познат и като "божествената частица") едва през 2013. 14 години преди това Хомър почти точно предсказва каква ще е масата на тази частица в епизод в който решава да става изобретател. Това обаче едва ли е случайно. Много от сценаристите на сериала всъщност са математици и вероятно са се интересували от теориите на Питър Хигс появили се още през 60-те години на ХХ век.


11 септември

В първия епизод от сезон 9 на "Симпсънс" се вижда един кадър който според мнозина теоретици на конспирацията е закодирано послание за това, което ще се случи след няколко години. Дали? Всъщност има дори теория, че истинските сценаристи на "Симпсънс" всъщност са илюминатите....


Източник

ОБНОВЛЕНИЕ! НОЕМВРИ 2016

"Симпсънс" предсказаха още през 2000 г. и победата на Тръмп на президентските избори в САЩ.




25 април 2015

Тур – най-известното изчезнало животно в Европа

Митичният свиреп див бик тур, ловът на който е било престижно и опасно занимание през Средновековието и е споменаван в разкази и легенди, всъщност е съвсем реално животно, прародител на съвременното домашно говедо. Именно турът е бил опитомен преди хиляди години и от него са се развили многобройни домашни породи.

Турът е едър чифтокопитен бозайник, като мъжките екземпляри са били с височина 170-180 см и тегло до 800 кг, а женските са били по-дребни. Окраската на възрастните мъжки животни е била черна, с тясна бяла ивица на гърба, а женските и младите животни са били рижаво-кафяви. На главата си животните и от двата пола са имали масивни рога, по-дълги при мъжките. Хранели са се с трева и листа на дървета и храсти. Размножителният им период е бил през есента, а малките са се раждали през пролетта. Турът е бил много силен и агресивен, поради това, на практика, възрастните екземпляри не са имали естествени врагове. Само малките са били заплашени от вълци и други хищници.

Турът е населявал Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия изток. На другите места е бил изтребен още преди новата ера, но в Централна Европа се е запазил по-дълго. През Средновековието турът е бил подложен на интевзивно изтребление, съществуват записки за това как да се провежда лов на тур, като се споменава, че това занимание крие много опасности, поради размерите и характерът на животното. Към 1400 година турът вече се е срещал само в горите на Полша, Белорусия и Литва. Тогава е взет под кралска защита и първо ловът му е бил позволен само за благородници, после само за кралското семейство. През 1564 г. са били известни 38 животни, а към 1602 г. – само 4. Предполага се, че последните екземпляри са измрели от болест, поради стесняване на обитавания ареал и близкородственото кръстосване, довело до понижена устойчивост към заразите от домашния добитък. Последният тур е била женска, която е умряла от естествена смърт през 1627 г. в гората близо до Якторов, Полша.


Турът често присъства в хералдиката на различни европейски градове, области и държави. Той е изобразен на националните гербове на Молдова и Румъния, на гербовете на градовете Каунас в Литва и Турка в Украйна, на герба на района Макленбург в Германия. Рогата на тура присътват в герба на литовския град Таураге, а името му в превод значи "рога на тур". Името на швейцарския кантор Ури, където според легендата е живял Вилхелм Тел, идва от немското "Aurochs", което значи "тур" (по същия начин се нарича днес животното на английски), а на герба му е изобразена глава на див бик. Античното име на естонския град Раквере е било Тарванпе, което значи "глава на тур" и през 2002 г. в града е поставена статуя на изчезналото животно.

През 19 век полският професор Феликс-Павел Яроцки дава предложение за възраждане на тура. В Германия по времето на Хитлер, през 20-те и 30-те години на 20-ти век, започва работа програма за възстановяване на тура, като се кръстосват породи от Шотландия, Корсика и Франция. Братята Хайнц и Луц Хек, независимо един от друг работят в Берлин и Мюнхен, и създават т.нар. "порода на Хек" или "бик на Хек" (нем. "Heckrind "). След Втората световна война всички екземпляри в Берлин са унищожени, но тези от Мюнхен дават потомство и се кръстосват с различни европейски породи. В наши дни работят няколко програми за възстановяване на тура. "Фонд Таурус" в Холандия кръстосва примитивни европейски породи говеда, като цели да получи животно, което по външен вид, размери и поведение да съответства на тура. "Полската асоциация за възпроизвеждане на тура" прави опити да клонира изчезналото животно от ДНК намерена в костите на археологически находки.

Климентина Койчева

24 април 2015

Загадъчен криминален случай - жената от Исдален

На 29 ноември 1970 в долината Исдален, Берген, Норвегия, позната и като норвежката "долина на смъртта", е намерена мъртва жена. Тялото е открито от университетски професор излязъл на разходка с двете си дъщери. Жената била гола и частично изгорена. Наоколо били разхвърляни какви ли не неща - празна бутилка ликьор, пакетиран обяд, една дузина розови хапчета за сън и две бутилки пълни с бензин. По-късно полицията ще открие и силно изгорен паспорт.

Гледка от долината Исдален:


Аутопсията установила, че жената е почината от комбинация от изгаряния и натравяне от въглероден окис получаващ се при горене. Кръвният анализ показвал, че преди смъртта жената е погълнала голямо количество сънотворни. На шията ѝ е имало сериозна синина което предполага, че там е приложен силен удар. И нещо изключително странно - пръстите са били изстъргани, така че да не могат да се свалят пръстови отпечатъци. И въпреки тези странни неща, се прави заключение, че жената се е самоубила (!) - някак си, властите твърде бързо желаят да приключат случая. За тяхно съжаление нещо им пречи да сложат точка - не е известна самоличността на мъртвата жена. И това се превръща в огромна мистерия.

Полицията свързва жената с два куфара оставени на железопътната гара в Берген, нещата вътре дори още повече задълбочават загадката. Ето списък с намерените предмети:

- дрехи на които всички етикети са премахнати, макар да си личи, че са с елегантен италиански дизайн

- рецепта за лосион - датата и името на доктора, който я е предписал, са старателно изличени

- в скривалище в единия куфар са намерени и 500 дойче марки

- няколко парчета от счупено стъкло, на тях дори има частични отпечатъци от пръсти, но те не са достатъчни за да се направи идентифициране

- дневник изписан с неразбираеми кодове

- перука, няколко броя очила, сребърни лъжици

- пощенска картичка със снимка направена от известен италиански фотограф.

Полицията изготвя портрет на това как вероятно е изглеждала жената. Разпращат го до новинарските агенции и Интерпол. Появяват се свидетели, които са виждали тук и там жената, но никой не дава решаваща информация за разплитането на случая.


Установява се, че загадъчната жена е пътувала под няколко различни имена, всичките фалшиви, давам изписването им на английски - Jenevive Lancia, Claudia Tjelt, Vera Schlosseneck, Claudia Nielsen, Alexia Zarna-Merchez, Vera Jarle, Finella Lorck и Elizabeth Leen Hoywfer. Виждана е да носи различни перуки, както и да говори гладко френски, немски, английски и фламански.

Кодовете от дневника са разгадани - оказват се координати на места из Норвегия и Европа, които се предполага, че жената е посещавала. Анализът на зъбите и показва, че тя е ходила на зъболекар в Латинска Америка, макар че това точно място не е сред кодираните записки от журнала.

Докато е била в Берген, жената е сменила няколко хотела и е проявявала сравнително странно държание. Желаела е по няколко пъти да си сменя стаята, по едно време поискала стая задължително с тераса. При чекиране се е представяла за пътуващ търговски представител (продавач) или за търговец на антики. Често е поръчвала от румсервиза овесена каша с мляко. Персоналът на хотелите я описва като атрактивна брюнетка на 30 и няколко години с височина около 164 см. Страняла е от хората, макар че един свидетел твърди, че я е чул да казва “Ich komme bald” (“Идвам скоро”). Изглеждала е донякъде предпазлива, освен това е била пристрастена пушачка. Последно е видяна да напуска хотел Марлин, където е била в стая 407. Платила е кеш и е хванала такси.

От всички очевидци, които се появили след като бил разпространен портрета на жената, нито един не бил неин роднина, приятел или някой, който да я познава лично. В най-близки отношения се оказал фотографът, чиято снимка била на пощенската картичка намерена в багажа на жената. Той е вечерял с нея в хотел Александра в Лоен, Норвегия. Тя му била казала, че е от малко село близо до Йоханесбург, Южна Африка. Освен това заявила загадъчно, че има само 6 месеца за да види най-красивите места в Норвегия. Макар и интригуваща, тази информация въобще не била от полза на полицията. Самият фотограф е бил обвинен в миналото (и оправдан) за изнасилване, но в случая той не е бил заподозрян и е пуснат да си ходи.

Към този случай има един последен интересен момент, който обаче е съмнителен. Появява се мъж, който твърди, че на 24 ноември (5 дни преди да бъде намерено тялото) е видял жената. Това е местен жител, който тогава е бил на 26 години, но който разказва тази история едва след 32 години - именно заради това казвам, че това е съмнително, може просто да си измисля. Човекът твърди, че е срещнал жената докато се разхождал с приятели в гората. Тя изглеждала така сякаш е изпаднала в паника, освен това е била облечена в елегантни дрехи, неподходящи за излет сред природата. Когато се разминала с хората, тя сякаш искала да им каже нещо, но размислила и продължила нататък. След това се появила група от злокобно изглеждащи мъже облечени в черни сака, които очевидно я следвали. Когато запитали въпросния свидетел защо едва сега разказва това, той обяснил, че всъщност още тогава се свързал с властите, но полицията му казала "да забрави за нея, случаят никога няма да бъде разрешен".


И действително случаят на "жената от Исдален" никога не е официално разрешен. Съмнително остава и заключението, че става въпрос за самоубийство. Всичко това поражда вълна от теории и предположения, дори са написани няколко книги по темата. Най-популярната хипотеза е, че жената е била шпионин, и че е била убита във връзка с информацията, която е знаела за покупка на радиоактивен материал.

Дано някога узнаем истината за един от най-загадъчните криминални случаи от ХХ век.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Мистериозна загадка от 1903 - криминално или паранормално деяние




Енигмата "Cicada 3301"

23 април 2015

Вода тече на Марс

В южното полукълбо на Марс в момента е средата на лятото и Слънцето гали планинските склонове там. Дневните температури достигат до 25 градуса по Целзий. Може би това е причината орбиталната камера на НАСА HiRISE да заснеме нещо интересно.

По северозападните склонове на кратера Хейл са забелязани по-тъмни ивици, които не са били там при предишни заснемания. Новата снимка е от 20 февруари.


Колкото и да не им се иска, учените все пак допускат, че може би става въпрос за течаща вода. Досега научните среди са признавали за течаща вода в миналото на Марс и за вода под формата на лед в настоящето.

Предполага се, че течащата по склоновете вода е с голяма соленост, освен това е примесена с окислено желязо (ръжда), което придава червеникав цвят. Тоест заради солта и желязото не става за пиене без пречистване, но пак това е доста важно откритие.

Източник

22 април 2015

Конспирацията "Човек на Луната" - има ли доказателства, че стъпването на Луната е измама?

На 15 февруари 2001 г. телевизия "Фокс" излъчва предаване, озаглавено "Теория на конспирациите - наистина ли сме стъпвали на Луната? ". Мич Пиледжи от "Досиетата Х" води едночасовото шоу, според което НАСА е изфабрикувала целия проект "Аполо" и всъщност то е инсценировка, изцяло снимана в студио. Привържениците на конспирациите привеждат какви ли не доказателства.

Например посочват, че във всички снимки, показващи лишената от атмосфера лунна повърхност, не могат да се видят звезди в черното небе. Обяснението е просто. Дори най-добрите съвременни уреди не са в състояние да регистрират както много ярък, така и много блед обект едновременно. Астронавтът Стори Мъргейв твърди, че всеки път, когато е бил извън совалката си, слънчевата светлина му пречила да види звезди. Когато обаче совалката се намирала в сянката на Земята, и астронавтите имали повече време да се адаптират към по-тъмната среда, успявал да види в далечината светещи тела.

Вярващите в измамата посочват също, че на снимките сенките на астронавтите и на различното оборудване на лунната повърхност не са съвсем успоредни. А би трябвало да са, твърдят съмняващите се, ако са осветени от един-единствен далечен източник, в нашия случай Слънцето. Това е вярно. Но само ако си имаме работа с равна повърхност и триизмерна среда. Когато се опитваме да покажем триизмерна среда на неравна повърхност, в плоска двумерна фотография, сенките леко се разбягват в различни посоки.

Вярващите в конспирацията посочват и друг, важен според тях елемент. Гънката на американския флаг, виждаща се на снимките, може да се образува само от вятър. Така че снимката е направена в студио. Има обаче два проблема. Първо- в студиото няма вятър. Освен ако не се включат машините за вятър. Второ, дори да имаше достатъчно вятър, който да раздвижи знамето в студиото, той би вдигнал и прахоляк в краката на астронавтите. Трето - гънката е просто документирана случайност. В центъра за управление на пилотни мисии в Хюстън, Тексас, закрепили найлоновото американски знаме върху вертикални и хоризонтални прътове.Те били телескопични, за да се пести място, преди да бъдат използвани. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин просто не успели да издърпат до край хоризонталния прът. Това е причината за гънката на знамето. Следващите мисии сметнали, че веещо се знаме би било по-ефектно, и нарочно не издърпвали до край пръта. Люлеещото се знаме всъщност показва, че астронавтите наистина са били на Луната. То се люлее, защото е било поставено току-що. Продължава да се люлее необичайно дълго време. Това е така, защото лунното притегляне е едва 1/6 от земното и защото на Луната няма въздух, който да обездвижи знамето.

Разбира се, най-неопровержимото доказателство за стъпването на Луната, са наличните общо 382 килограма лунни скали, донесени на Земята. Те са изследвани от стотици независими геолози от различни краища на света. Освен това са сравнени с няколко дузини скали, открити на Антрактида. Лунни камъни, изхвърлени от нашия спътник, при сблъсък с метеорити. Сравнявани са и с пробите, донесени от Луната от автоматичните руски сонди. Съставът на трите вида изследвани камъни е идентичен.

Лунните скали са странни. Водното им съдържание е много ниско, а самите те са осеяни с миниатюрни дупчици, тъй като са били изложени на безвъздушната повърхност на Луната, облъчвани от космически лъчи милиони години наред. Изключително различни са от земните скали. Тяхното съдържание не може да бъде подправено, дори с най-модерните уреди на нашия век. За да се фалшифицират лунни скали, трябва да бъдат поставени камъни под налягане от 1000 атмосфери. Едновременно с това е нужна температура от 1100°C. След това трябва бавно да се охлаждат в продължение на години, като продължават да бъдат държани под налягане.

Освен това, най-новите уреди за геоложко датиране, изобретени доста след 1969 г. са категорични. А може би просто през 1969 г. от НАСА са предвидили научния напредък и са подсигурили фалшификатите си...

Друг проблем са хората. Над 400 000 учени, геолози, инженери, чиновници, юристи, счетоводители, техници и библиотекари за замесени по някакъв начин в проекта. Това е почти цялата световна общност от специалисти.

Снимките. Образът от живото излъчване е бил неясен. Нормално, технологиите през 1969 г. са позволявали само толкова. Но има 1359 кадри 70-милиметров филм с ултрависоко качество, 17 висококачествени стереоскопични фотографии на лунната повърхност на 35-милиметров филм и 58 134 кадри на 16-милиметров филм.

За огромно съжаление на привържениците на конспирациите, фактите говорят малко повече от тяхното недоверие. Но все пак няма как да бъдем сигурни за нищо. Нито на Земята, нито на Луната...

Съставител: Еленна


ПОДОБНИ СТАТИИ:




В дебрите на католическото малоумие

21 април 2015

Читателска история + интервю с необичаен наш читател

Здравейте. Цял ден четох истории в сайта ви. Реших да споделя една моя случка от преди доста време, която до ден днешен ме кара да спя със затворена врата. Така...Бях на 10-11 години. Беше зима, а ние се топлехме с печка на дърва, която се намираше в стаята ми. Вечерта вратите в къщата бяха отворени, защото при затворени врати в стаята ми ставаше много топло, а в тази на родителите ми оставаше студено.

През нощта се събудих от студ. Завивките ми бяха на пода. Аз ги вдигнах, но случайно с периферията на окото ми забелязах, че има нещо до вратата. Така и беше. Точно на прага стоеше жена в бяла нощница. На вид беше около 30 годишна. Първо си помислих, че това е майка ми, която най-вероятно иска да ме събуди за училище. Но тя просто стоеше и ме гледаше. Аз се скрих под завивката, която издърпах на леглото преди да забележа нещото. Не исках да знам какво става. Усещах как се потя. Така стана сутрин, а жената вече я нямаше. Попитах мама дали е била тя, или дали изобщо има бяла нощница, а тя ми каза, че не е ставала и няма. Разказах ѝ. От нейна страна получих отговор, че съм сънувала. Сигурна съм, че беше реално. Не съм преживявала толкова реална случка. Преди не съм си интересувала от паранормалното. Реших да разкажа. Минали са вече близо 5 години, но колкото и да искам...Не мога да го забравя.

*********************
*********************
*********************

Следва интервю с един наш читател взето от Станислав.

От известно време общувам през Интернет с един младеж, който твърди, че е ликантроп. По неговите думи, за разлика от върколаците, ликантропите не се преобразяват външно, а само вътрешно. За такива като него са знае от хиляди години. В далечното минало те са били шамани, лечители, връзката ни с духовния свят. Но тези времена са отдавна отминали и днес моят познат полага усилия да се впише в обществото и да прикрие някои негови инстинкти и пориви.

Съвсем наскоро имах шанс да се срещнем на живо, докато минаваше през моя град – поговорихме си, хапнахме месо (опечено), разходихме се из зоопарка. Реших да взема моето първо интервю от ликантроп и за мое щастие той се съгласи.

- Здравей. До сега не съм вземал интервю от ликантроп. Не съм вземал и от човек, така че не се учудвай, ако някои въпроси са странни. Кога последно се преобрази?

- Вчера вечерта, когато имаше пълнолуние.

- Къде се случи?

- Излизам за преобразяването. За разлика от върколаците (по филмите), не се събличаме. Опасно е, защото мога да настина.

- Кога се случва това?

- Когато има пълнолуние. Може да се случи и в останалото време, но е много по-рядко. Случва се и когато съм много уплашен от нещо.

- И какво се случва с теб?

- Когато гледам луната, усещам как нещо в мен се ускорява. Но не е пулсът.

- Случвало ли се е да се заключиш, когато ще се преобразиш?

- Да, но не е добра идея. Гриза неща – чехли, мебели. Но никога не чупя стъкла или прозорци – вътрешното усещане, че това ще ми навреди, ме спира.

- А какво се променя в теб тогава? Физическата сила?

- Не се променя силата, не влияе на физическото тяло, а на Аза, на душата. Всичко става по-ясно, не мога да мисля, да се контролирам. Живея на момента. А като свърши всичко, си спомням какво съм правил.

- С времето задълбочава ли се това?

- Не, дори последно време почти мога да го контролирам. Последното ми преобразяване продължи само няколко минути. Но не мога да го спра изцяло – неконтролируемо е. Само времето намаля.

- Накрая обобщи за начина по който се чувстваш.

- По душа съм звяр. Не точно вълк. По-скоро хищник. Чувствам се в капан на тялото ми, чувствам че имам неограничени умения, но физическото тяло ме ограничава.

Ние сме жива магия. Онова, което човеците преди векове са наричали дракони, змейове, върколаци, русалки, хали, караконжоли, химери, хидри... Във вените ни гори жива магия. Дива магия. Ние не сме само кръвожадни убийци. Част сме от цялата природа. И както луната влияе на отливите и приливите така влияе и на нас по пълнолуние в нас настъпва прилив и нашата същина изплува и прелива. Ние сме останки от нещо истинско и древно в този илюзорен свят. И имаме почти неограничени възможности стига да не сме затворени в това човешко тяло. Ако се появим на земята в истинските си същности реалността няма да издържи и ще се взриви. Принадлежим към много по-могъщ свят и тук можем да изпратим само бледа сянка на нашето очовечено отражение.


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Колега - върколак

20 април 2015

Чудовището-червей от Шотландия

Легендарните "червеи на смъртта" се свързват с пустините в Монголия. Именно те са послужили за прототип на пясъчните червеи от поредицата "Дюн", които са способни на погълнат цял комбайн. В Япония също има истории за огромни червеи. До този момент обаче не бях чувал да има митове за подобни създания в други части на света, затова бях изненадан когато попаднах на тази статия на Ник Редфърн:

The Monstrous “Worm” of Linton

Четейки я обаче, разбрах, че всъщност това чудовище не прилича толкова на митичните монголски червени, колкото на някои водни европейски чудовища - гигантски змиорки, змейове, други влечуги. Все пак местните хора са му дали названието "червей".

Тази история от 12 век идва от района около селото Линтън, който е едно наистина живописно място.


Според легендата това същество било дълго между 3 и 4 метра. Интересното е, че то обитавало две места - езерото Линтън Лох (на горната снимка) и хълма Линтън Хил, който често и до днес се нарича и "Бърлогата на червея". Очевидно можело да напуска водата и да се движи по сушата, нищо обаче не се споменава да е можело да се закопава в земята като истински червей.

То се хранело с абсолютно всичко - крави, овце, прасета, зеленчуци, дори хора. Хората в малкото село били истински ужасени, което е напълно разбираемо. Не смеели да излязат от домовете си, вратите и прозорците оставали плътно затворени. И така било до момента в който на сцената се появил човек на име Джон де Съмървил.

Когато смелият Джон разбрал що за чудовище тероризира селяните, той помолил един местен ковач да му направи изключително остро копие. С него смелчагата промушил в гърлото страховития червей след като го намерил в бърлогата му на хълма. Смъртно ранено съществото се оттеглило в лабиринта от тунели започващи от пещерата му. Никога повече не се появило.

Хората от Линтън като благодарност изобразили на барелеф в местната църква геройството на Джон де Съмървил. Той е различим и до днес и на мен твърде много ми напомня на сцената в която свети Георги убива змея:


Източник

Интересна легенда позволяваща много спекулации. Случило ли се е нещо наистина през 12 век в това малко шотландско селце или легендата е заимствана от библейската история за змея? А дали самата библейска история не е възникнала някога като отражение на подобни събития в които човек убива действително някакъв звяр. А ако случилото се в Линтън е истина, какъв е бил въпросния звяр? Гигантска змиорка или появила се от някъде огромна видра? Или нещо напълно непознато на науката? А може би все пак историята има връзка с монголските легенди - колкото и да е било трудно, все пак е имало малък брой хора, който са пропътували разстоянието от западна Европа до източна Азия (и обратно). Може би някой такъв пътешественик е донесъл монголската легенда. В Монголия един червей лесно може да се движи под земята в пясъците на пустинята, в Европа обаче това би било по-трудно - нищо чудно, че тогава разказвачът е "заселил" митичния звяр в езерото и във вече съществуващите пещери на хълма.

19 април 2015

Продължение на темата за странните сигнали

Като въведение към настоящата статия препоръчвам преди това да прочетете този материал:

Доказателство за извънземни сигнали от Космоса?

Наскоро попаднах на следното заглавие в (поне за мен) авторитетен научен сайт:

Origins Of Mysterious Radio Wave Bursts Discovered

Бих го превел така - "Открит е произхода на мистериозните радио избухвания". В първия момент се разочаровах, защото ставаше въпрос за банален земен източник, но после осъзнах, че в действителност заглавието е манипулативно. Хм, това е характерно за разни новинарски и клюкарски сайтове, но не очаквах, че и учените не се свенят да използват гръмки и сензационни заглавия. Всъщност открит е източника само на НЯКОИ сигнали, но не на всички, а заглавието не подсказва това.

А сега за самото научно "откритие". Оказва се, че освен "мигновените радио избухвания" (ще използвам английското съкращение за тях - FRB) има и един друг вид сигнали наречени "перитони" (perytons). Те много си приличат и даже са били бъркани. И при двата вида сигнали има отместване на честотите. Разликата е, че перитоните се засичат от радиотелескопите едновременно на няколко канала. Това е възможно единствено при два случая - източникът е изключително близо или сигналът се е разпрострял на голяма зона от небето. Втората възможност е почти изключена (понеже вероятно тогава тези сигнали щяха да са засечени от много радиотелескопи, а не от единични), следователно остава първия вариант, източникът да е много близо. Следва да се отбележи, че при оригиналните FRB, сигналът не е засечен на различни канали и учените продължават да смятат, че действително си идват от дълбокия космос.

А какво все пак е причинявало перитоните? Благодарение на Емили Петров (Emily Petroff) от Университета в Суинбърн тази загадка е разгадана. Причинител на перитоните е микровълновата печка в стаята за чай на обсерваторията! Ако някой натисне бутона за отваряне на печката преди да е изтекъл таймера, се получава такъв сигнал. Браво на Емили, която е установила причината. Като и гледам фамилията (Петров) е твърде вероятно да има български корени. Със сигурност обаче има чувство за хумор видно от долната таблица направена от нея:


В тази таблица са сравнени перитоните и действителните бързи радио-избухвания. Последната колона очевидно е шега - "причинени ли са от извънземни микровълнови печки".

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Цветни капки вода се държат като живи организми

18 април 2015

В търсене на илюминатите - част II

В първата част описах опита ми да се свържа с хората стоящи зад сайта illuminati-order.com. Издирих няколко техни имейли и им писах, но отговор така и не получих. Не ми оставаше нищо друго освен на пробвам да се свържа с други илюминати.

Реших да потърся български илюминати. Не намерих нито един такъв сайт! Може би има, но е трудно откриваем сред интернет морето от теории на конспирацията и брътвежи на психичноболни. Затова пак потърсих в англоезичните сайтове - там поне могат лесно да се намерят няколко, които претендират да са съвременните илюминати. Сайтовете им варират от много прости и зле направени, до изключително модерни и професионални.

Ето пример за първия вид:

http://www.ordeniluminati.net/english.html


Ето пример и за втория:

http://www.illuminatiofficial.org/


Реших да пиша на втория, професионален сайт като успоредно с това ги и проучвам в интернет. Едва ли някога илюминатите са имали толкова красив и добре направен сайт. Съвсем естествено е, че той е привлякъл вниманието на кого ли не, включително, оказа се, и на един български новинарски сайт. Статия в "Нова Варна" от миналата година:

Можеш да се присъединиш към илюминати, ако имаш доход от над 1 млн. долара годишно

В горния материал (който е под всякаква критика) са поместени условията които допринасят за приемането в организацията:

„Лица, които в момента не са високопоставени членове на илюминатите биват проучвани за евентуална покана човек по човек. Някои от факторите, които могат да ускорят Вашата заявка да стане член на илюминатите включва:

– Приход надвишаващ $ 1,000,000 USD годишно.
– Неоспоримо право (политическо или финансово) над земя, по-голяма от 500 000 дка.
– Човек на изкуството с договор на стойност над $ 1,000,000.
– Притежател на Centurion Black American Express карта (някои ограничения).
– Индивиди, отличени с Verified Twitter профил (някои ограничения) – това се отнася до известни личности и бизнесмени
– Чрез писмена препоръка, представена от член на семейство от кръвната връзка, който вече е член на илюминатите.
– С представянето на доказателство за значително влияние в определена сфера на бизнеса или шоу бизнеса

Отговаряте ли на някой от тези фактори?

Илюминатите биха искали да разговарят с Вас, за да се определи дали отговаряте на условията.“

Интересно, същите условия намерих препечатани и в някои западни сайтове, но не ги открих в оригиналния илюминатски сайт, може би са ги премахнали по някое време.

Въпросният сайт illuminatiofficial.org има и фейсбук профил, ютюб канал, туитър, вайн профил...Всички те са са много добре направени, постоянно се добавя ново съдържание и имат десетки хиляди последователи, приятели, харесвания...Помните ли какво пишеше в сайта, който разгледах в "Част I"? В illuminati-order.com бе ясно казано, че те са единствения сайт и останалите са фалшиви, нямат и никакви фейсбук, туитър и т.н. профили. Е, illuminatiofficial.org е точно на обратното - залага много на социалните медии (и би трябвало да е фалшив, ако вярваме на първия сайт). Предстоят още сравнения между двата сайта по нататък в текста.

Реших да кандидатствам чрез този сайт. Тук не се налагаше да попълвам дълъг въпросник. Единствено трябваше да въведа първо име и имейл и да натисна съответния бутон. Веднага получих писмо на имейла с линк чрез който да потвърдя, че действително аз като собственик на дадения имейл адрес искам да се свържа с илюминатите. Това е стандартна практика при регистрации в какви ли не сайтове. Малко по-късно през същия ден получих втори имейл с "инструкции". Тези инструкции обаче не бяха нищо особено - подканваха ме да харесам /следвам съответните им страници в социалните медии. И естествено ме предупредиха, че разни други групи и индивиди се опитват да използват името "илюминати" за техни собствени облаги. Това вече ми беше познато от първия сайт описан в първата част на статията. Явно всички претендиращи да са илюминати твърдят за другите "илюминати", че са фалшиви :)

След два дни пристигна още един имейл. В него имаше линк чрез който да започна кандидатстването си за членство в организацията. Ок, натиснах линка, все пак твърдяха, че не събират никакъв членски внос. Малко по-късно през същия ден пристигна ново писмо (то е последното засега). В него имаше само красиви общи приказки. То завършваше с думите "We are always watching out for you" - "Ние винаги гледаме (в смисъл внимаваме, грижим се) за теб". Не се и съмнявам, че ще има още писма, но мисля че вече имам идея каква може да е целта - да ми продадат една книга и един медальон (11 долара).

Естествено проверих какво мислят и други хора за въпросните "илюминати". Предположенията са същите - забогатяване чрез продажба на дрънкулки (източник) .

И така, макар нещата все още да са в развитие, мисля че мога да направя нещо като обобщение и сравнение между двата сайта с които се опитах да вляза във връзка. Номерирал съм ги съответно (1) illuminati-order.com и (2) illuminatiofficial.org

Отговарят ли на опитите за връзка с тях?

(1) засега не
(2) с голяма охота

Твърдят ли, че са единствените истински "илюминати"?

(1) да
(2) да

Каква е вероятността да са наистина тайно общество близко до историческите илюминати? Това е моя лична преценка.

(1) малка
(2) много малка

Каква може да е истинската им цел? Това са по-скоро предположения, които може да са грешни.

(1) събиране на лични данни
(2) продажба на артикули с марката "илюминати"

Разбира се, има и други илюминатски сайтове, но се съмнявам, че резултатите при контакт с тях ще са много по-различни. Изводът, който правя е, че трудно ще се свържете с някакви "истински" илюминати чрез интернет.

Има ли обаче въобще "истински" илюминати? Не може толкова лесно да се отговори на този въпрос, но съм почти убеден, че дори и да има, то те нямат митичните сили и власт, които им се приписват.

Ако има някакво бъдещо развитие по темата, ще има Част трета, но засега няма такива изгледи.

Обновление: Тази статия я подготвих преди седмица и междувременно продължаваха да пристигат писма от "илюминатите". Прав бях, май опира до пари. В последното писмо получих линк, който ми отвори един тест с 5 въпроса, които са първа стъпка към това да ме приемат в организацията. Тези въпроси са извадени от книгата, която въпросната организация продава онлайн (дори е посочено в коя глава се намират отговорите). Първата глава са я сканирали и качили на сайта си и от там можех да взема отговорите. Но за останалите, трябваше да си купя книгата. Реших, че толкова проучвания ми стигат. Обичам книгите, но точно тази едва ли си струва. Между другото, освен на сайта им, се продава и в Amazon:

http://www.amazon.com/Illuminatiam-The-First-Testament-Illuminati/dp/0692351310/ref=cm_rdp_product/190-2677085-6413256

17 април 2015

Добрите крокодили от Пага

Крокодилите по принцип са агресивни животни, които дори са способни да изядат човек. Не и в селото Пага намиращо се в африканската страна Гана, на границата с Буркина Фасо. Тези крокодили живеят в две езера и никой не знае как да се озовали там, понеже езерата нямат връзка с никой друг воден басейн. Изследвания са показали, че има индивиди на по 80 години.

Но това от къде са се взели крокодилите, не е единственото забележително нещо. Те не нападат хора, деца си играят около тях във водата, докато майките им спокойно перат на брега. Легендата разказва, че когато умре важен човек в селото, умира и един крокодил. Освен това има и други легенди. В една от тях преди много време ловец бил хванат като в капан между езерото и гонещ го лъв. Той сключил сделка с един крокодил, че неговите наследници никога няма да ядат крокодилсрко месо, ако крокодила му помогне да мине през езерото. Ловецът построил къща на брега и така се появило селото.

Има и алтернативна история. Човек на име Наве напуснал дома си в Буркина Фасо и се скитал из страната. Изгубил се и докато търсел вода, срещнал един крокодил, който го отвел до извор. Наве решил там да се засели и така основал Пага. Обещал никой от неговите наследници никога да не яде крокодил.

Днес много туристи се отбиват за да се снимат с крокодилите.

Източник






ПОДОБНИ СТАТИИ:




Гарваните - благодарни птици