05 март 2015

"Вълча" история от детството (извънземни?)

История изпратена до американския блог "Phantoms & Monsters".

Това е един от най-ранните ми спомени, който обаче винаги е бил по-ясен от повечето от това което си спомням от по-скоро време. Аз съм бил на 4 или 5 години и тогава бях посетен от две същества в Кони Айлънд, Бруклин, Ню Йорк.

Аз бях в леглото, буден, беше нощ. Помня, че чувствах нещо, някаква емоция, която идваше от прозореца в моята стая. Това бе единствения прозорец в стаята и отвън имаше едни от онези метални стълби - пожарни изходи, които бяха характерни за сградите строени през 70-те години. Когато се надигнах, видях две същества навън седящи или клечащи на прозореца, които ме гледаха. Почувствах онова приятно чувство, което изпитваш, когато си на път да се срещнеш с много близки приятели. Беше добро чувство.

Имах нощна лампа в стаята си и ясно можех да ги видя докато се приближавах към тях. От ляво беше едно момиче с големи очи, кожата и почти светеше, като перла под светлина. Тя носеше голяма червена качулка на главата си. По краищата на качулката имаше нещо като жълти или златни руни. Не можех да различа косата и защото качулката почти изцяло покриваше главата и. Тя беше спокойна, а очите и бяха пълни с грижа, любов и спокойствие.

От нейно ляво (и мое дясно) имаше нещо, което тогава можех да определя само като куче. Имаше мека емоция в очите му, макар че лицето му като цяло изглеждаше яростно. Козината му беше тъмна. Имаше една плитка спускаща се отляво на главата му.

Те не говореха, но можех да усетя мощното чувство на близост със тях, сякаш са ми собственото семейство. Аз ги приближавах и исках да тръгна с тях, но тогава започнах да чувствам бавното прокрадване на други емоции. Това бе неприятно и тъжно, сякаш мама и татко си отиваха без мен. Аз изпитвах тъга и исках да тръгна с тях, но те внимателно ме отблъскваха. След още един кратък момент, аз внезапно почувствах страх. Не беше мой собствен, беше ми наложен от тях. Внезапно се уплаших от тях, в съзнанието ми бяха прожектирани Малката Червена Шапчица и Големия Лош Вълк. Като дете никога не съм мислил тази история за страшна. Щом почувствах този внезапен страх, аз се обърнах и побягнах викайки.

Сякаш ми казваха "сбогом", едно трудно "сбогом". От тогава през целия си живот се чувствам празен и копнеещ за тях. Растейки, преди още да чуя за НЛО или нещо от космоса, аз винаги гледах към нощното небе и когато виждах движеща се светлина, аз винаги придобивах чувството на дълбоко очакване, само за да бъда разочарован като разбера, че е самолет прелитащ над мен. Все едно стоиш на спирката на автобуса и чакаш някого и винаги когато видиш светлини да се задават по пътя, се обнадеждаваш, само за да бъдеш разочарован когато колата, която не е за теб, те отмине. Имал съм междувременно и няколко други странни преживявания.

Направих скица на това, което видях. От години се чудя дали да не се подложа на регресивна хипноза.


Източник

Някои изследователи на НЛО смятат, че често извънземните се маскират като бухали, за да не плашат хората, когато ги посещават. Възможно ли е да се маскират и като други същества, включително такива от детските приказки? Тази история ми напомни за нещо, което ми е разказвала моя роднина и което може да е било просто някаква халюцинация след сън. Като малка веднъж се събудила през нощта и на половин метър от лицето и видяла вълк, всичко било съвсем истинско, а не като в сън. Затворила очи и на сутринта той бил изчезнал...

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Зловещ случай с огледало




Читателска история: времева аномалия

Няма коментари:

Публикуване на коментар