25 март 2015

"Зона дел Силенсио" - градската легенда от която се изкарват пари

Дълбоко в пустинята на северно Мексико, между щатите Дуранго, Чихуахуа и Коахулия се намира "Зона дел Силенсио" (Zona del Silencio) или на български "Зоната на тишината". Друго нейно название е "Тихата зона на Мапими" заради намиращия се наблизо едноименен град. Легендата разказва, че в тази местност не могат да се получат електормагнитни трансмисии, радиото не работи, компасът не показва към магнитния север, а флората и фауната са с необичайни мутации. През годините към това са се прибавили срещи с извънземни, падащи от небето "горещи камъчета" и какви ли не още паранормални феномени. Това привлича туристи и търсачи на необичайното от целия свят.

Всичко започва през Юли 1970-та. Американска военна база край Грийн Ривър, щата Юта провежда ракетен тест. Ракетата обаче се отклонява на юг, пропътува 400 мили (над 600 километра), прекосява границата и пада в мексиканската пустиня край град Мапими. Веднага е изпратен екип да я прибере. Претърсването трае три седмици, когато ракетата е намерена, американците построяват самолетна писта на мястото за да си я приберат със самолет. Цялата операция е много потайна и това естествено поражда много слухове сред местните хора.

Разказва се, че американците наели някой си Джейми, местен жител, който да охранява ракетата от любопитни и вандали. На Джейми му харесали вниманието и парите, които получавал и след като военните си заминали, започнал да мисли за строежа на хотел заедно с двама притежатели на земя в района. Някои казват, че именно Джейми е този, който създава легендата. Местните медии, жадни за сензации на драго сърце публикуват историите му.

А според тези истории, в района има странни магнитни аномалии, които отблъскват радио излъчванията и карат стрелката на компаса да се върти безспирно. Магнитните вълни от аномалията са толкова уникални, че дори привличат материали от горните слоеве на атмосферата - именно те са привлекли американската ракета. Като допълнително доказателство се посочва и падането на един метеорит през 1969 година.

Започва да се твърди, че феноменът за първи път е описан от Франциско Сарабия, мексикански пилот. Той бил казал, че докато летял над местността неговото радио мистериозно замлъкнало. Други хора пък започнали да твърдят, че са виждали НЛО или падащи предмети при безоблачно небе.

В днешно време стотици хора идват в района. Местните ги наричат "зонери" (zoneros). Обикновено са изненадани, когато виждат, че радиата и компасите им работят напълно нормално. Тогава местният им водач търпеливо им обяснява, че зоната се мести и е трудно да се намери.

Самите местни не вярват в "Зоната на тишината". Обикновено като ги питат, отговарят с хумор, че не са виждали странни неща в пустинята, само странни хора (туристите). За мнозина от жителите на района, тези туристи са източник на приходи - служат им като водачи или им продават напитки и храна, за други обаче са досада.

Разправя се дори нещо като виц. Един местен жител бил попитан от група туристи, къде може да бъде намерена зоната. Той им казал да вървят по пътя докато видят марсианци да скачат от едната му страна до другата. Туристите му повярвали и му благодарили.

Източник





ПОДОБНИ СТАТИИ:




Блатото Беър Крийк в Алабама




Няколко скрити камери с фантастични мотиви

Няма коментари:

Публикуване на коментар