22 март 2015

Хората в древността не са виждали синьо?

Изглежда хората от древността (с едно изключение) не са виждали цвета познат ни като "син". Такава дума липсва в древните гръцки, китайски, японски и еврейски текстове. Защо? Твърде вероятно е просто защото не са го виждали.

В "Одисея" Омир описва морето като "винено тъмно". През 1858 един учен обръща внимание на още странни неща свързани с цветовете в това произведение. Става въпрос за Уилям Гладстон, който по-късно ще стане министър-председател на Великобритания и на който има кръстена улица в София. Омир с охота описва дрехи, брони, оръжия, животни и т.н. Но желязото и овцата са виолетови, а медът зелен. Гладстон решава да преброи всички споменавания на който и да е цвят. Черното е споменато почти 200 пъти, а бялото 100. Останалите цветове са много редки. Червеното има под 15 споменавания, а жълтото и зеленото под 10, синьото липсва. Тогава Гладстон решава да прегледа и други древногръцки текстове - резултатите са същите, няма дума която да съответства на цвета "синьо".

Сякаш древните гърци са живели в един сивкав и убит свят, лишен от цвят, предимно черно-бял и металически, със спорадични проблясвания на жълто и червено. Гладстон решил, че това е нещо уникално за гръцката култура, но филологът Лазарус Гайгер продължил неговите изследвания и установил същото и при други народи.

Гайгер проучил исландските саги, Коранът, древните китайски истории и древната версия на Библията написана на иврит. За хиндуистките ведически химни, той пише, че повече от 10 хиляди реда са посветени на описанието на небесата. Няма друга по-честа тема. "Слънцето и зората, деня и нощта, облаците и светкавиците, въздуха и етера, всичко се разкрива пред нас отново и отново...но има нещо което никой няма да научи от тези древни песни...и това е, че небето е синьо".

Няма синьо, поне не по начина по който го знаем днес - не са го различавали от зеленото и по-тъмните оттенъци. Гайгер започва да търси кога думата "син" се е появилa в съвременните езици и открива странна схема по целия свят.

Във всеки език изглежда се появяват първо думи за черно и бяло или тъмно и светло. Следващия цвят който се "появява" е червеният - цвета на виното и кръвта. Следва жълтото и по-късно зеленото (макар че в някои езици жълтото и зеленото си сменят местата). Последният от основните цветове винаги е синият.

Единствената древна култура която има дума за синьо, това са египтяните, и едва ли по случайност, това е единствената култура, която е можела да произвежда синя боя.

Като се замислим, синьото не се появява твърде често в природата - почти няма сини животни, сините очи са редки, а почти всички сини цветя са култивирани в по-късни времена от човека. Имаме, разбира се, небето, но както Гайгер показва, дори и текстове посветени на него, не го описват като "синьо". Как да си обясним това?


Един изследовател Гай Дойщер провел интересен експеримент. Той между другото е автор на книгата "През езиковото стъкло: как светът изглежда различен в другите езици". Казват, че първият въпрос на децата бил "защо небето е синьо?". Този учен отгледал дъщеря си като внимавал никога да не описва какъв цвят е небето. Един ден той я попитал какъв цвят вижда като погледне нагоре. Алма, неговата дъщеря първоначално въобще нямала идея - небето било безцветно. Евентуално започнала да го описва като бяло, а по-късно вече и като синьо.

И така хората не са ли виждали синьото в древността щом не са имали дума за него?

Малко е трудно да се каже, ние не знаем какво е накарало Омир да говори за "винено тъмно" море и виолетови овце, но знаем, че древните гърци и другите народи са имали същата биология като нас и следователно същите възможности да виждат цветовете.

Но наистина ли можем да видим нещо, ако нямаме дума за него?

Учен на име Джулс Давидоф посетил Намибия за да търси отговор на този въпрос. Там има едно племе което говори на език, който няма дума с която да се отличава "синьото" от "зеленото".

Той показал на хората от племето кръг с 11 зелени квадратчета и едно синьо. Помолил ги да му покажат различното квадратче. Ние лесно можем да го забележим, но повечето от племето не могли, а на тези които успели им отнело много време и правили грешки.


И макар това племе да няма дума за синьо, те имат няколко думи за различните нюанси на зеленото. Във втори експеримент Давидоф им показал 11 зелени квадратчета като едно от тях било със съвсем лек по-различен оттенък. Хората веднага го показали. Вие можете ли да го видите? Пробвайте се...


Отговорът следва малко по-надолу.....

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.


Давидоф казва, че без да има термин за конкретен цвят, без начин да го идентифицираме като по-различен, за нас е доста по-трудно да забележим уникалността му, макар нашите очи да са същите като очите на тези, които имат дума за цвета.

Източник

Това не е съвсем нова теория макар че за първи път я виждам свързана с цветовете. Преди време в един научнопопулярен филм се разказваше, че когато първите кораби на Христофор Колумб се появили край бреговете на "Новия свят", живеещите край морето индианци не ги видели, макар да се извисявали на метри от тях....Не знам дали това беше алегория или го казваха буквално, но съм сигурен, че много необичайни неща минават край нас без да ги видим, просто защото не мислим за тях, не вярваме в тях или дори нямаме думи за тях - все пак "извънземни" е сравнително нова дума, дълги векове английската дума за тях е значела просто "чужденец"...

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Динозаврите може би са се дрогирали




Произходът на пиратското знаме

Няма коментари:

Публикуване на коментар