08 февруари 2015

Личен опит с МВР и закона за достъп до обществена информация

Миналия месец публикувах тази статия:


Подготвяйки материала, тогава съвсем случайно разбрах, че и в България действа подобен закон. Нарича се "Закон за достъп до обществена информация" (ЗДОИ). Това ме въодушеви и реших да изпратя запитване до МВР. Цялата работа се оказа малко "борба с вятърни мелници", но нека карам всичко по реда си. Абстрахирайте се от въпроса в самото запитване, неразбориите и трудностите, които се появиха, вероятно биха били същите, при какъвто и да е въпрос.

Понеже поддържам блог посветен на различни необичайни и странни неща, реших да попитам относно това дали през изминалата 2014 г. има регистрирани в системата на МВР сигнали от граждани за наблюдавани неидентифицирани летящи обекти.

Първото с което се заех беше много обстойно да прочета ЗДОИ. Тук следва да уточня, че всичко което споменавам за този нормативен акт се отнася за действащия закон към момента на писането на статията. В бъдеще е твърде възможно някои положения в него да са променени или изцяло премахнати.

Най-важното, което ми привлече вниманието е ето това:

Чл. 24. (1) Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване.

(2) Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път при условия, определени от съответния орган.

Чудесно! Значи нямаше нужда да бия път до София и до самото министерство за да подам моето запитване. Сега оставаше да намеря "условията на съответния орган". Чрез Гугъл попаднах на тази страница на министерството:


В момента на писане на статията, тя изглежда така (най-основното от нея, кликнете върху изображението за да го видите в по-голям размер):


Тук ми светна и първата червена лампичка. Според Чл. 15., алинея 2 от закона:

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Всеки ръководител по ал. 1 изготвя годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, който включва и данни за направените откази и причините за това. Годишният отчет е част от ежегодните доклади по чл. 62, ал. 1 от Закона за администрацията.

А виждах отчет само за 2012-та година. Освен това, макар да има дадени някакви тарифи (още от времето на Дянков!), нямаше дадена банкова сметка или инструкции как да заплатя съответната административна такса. Нямаше и бланка по която да оформя запитването си. Това обаче не можеше да ме спре. Реших заедно със запитването си да пратя и въпрос как се заплащат таксите, а бланка изтеглих от една районна дирекция на МВР, където си бяха направили труда малко повече да улеснят гражданите. Оформено по бланка, запитването ми изглеждаше така (тук единствено не показвам моите лични данни):

ДО МИНИСТЪРА НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ


ЗАЯВЛЕНИЕ
ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ

От (лични данни)


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

На основание разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация моля да ми бъде предоставена наличната информация относно:


Служебна информация дали (и ако да – колко на брой) през изминалата 2014г. към органите на МВР в страната са постъпвали сигнали от граждани за наблюдавани неидентифицирани летящи обекти на територията на България


Предпочитам да получа исканата информация в следната форма:

хартиен носител изпратен на посочения от мен пощенски адрес



Дата: …………………… Подпис: ……………………

Град: ……………………


И така, разпечатах текста, подписах го, сканирах го и надлежно го изпратих като прикачен файл на дадения имейл - zdoi@mvr.bg. Това се случи на 14 януари.

Нещо обаче ме глождеше отвътре, имах чувството, че нещо не е наред. Затова реших още на другия ден да се обадя и на дадения телефонен номер. Интуицията ми не ме бе излъгала, нещо не беше наред. Първо един леко троснат служител ми обясни, че той не се занимава със запитванията по закона за обществена информация. Признавам си - "леко троснат" е субективно, може просто така да ми се е сторило, но няма никакво съмнение в обективния факт, че на страницата на министерството е даден телефон, който уж трябва да отговаря и за запиванията по ЗДОИ, но не го прави. Все пак с господина отсреща се разбрахме да се чуем след половин час.

Търпеливо изчаках да мине това време и набрах номера отново. Служителят наистина се беше поинтересувал да ми помогне и ми даде друг имейл и телефон. А за дадения имейл (zdoi@mvr.bg) каза, че вече никой не го отваря и не проверява какво е пратено там. Ако не живеех в България и не съм си имал и друг път работа с обществени институции, може би щях да се шокирам. На официалния сайт на МВР е даден имейл за връзка, който вече никой от министерството не проверява! Но пък както се казва, само това да не беше наред с родната ни полиция. Поблагодарих на господина и затворих.

Веднага пратих имейл и на дадения ми нов електронен адрес - dkiad@mvr.bg. Само, че този път реших да го "играя" предпазливо. Не си пратих веднага запитването, а първо попитах следното:

Здравейте,

Понеже изглежда, че даденият на сайта на МВР електронен адрес zdoi@mvr.bg е неактуален, от приемната на министерството ми дадоха вашия имейл. За да не стане грешка, бих желал да попитам дали към вас трябва да отправя заявление за достъп до обществена информация в електронен вид по смисъла на Чл. 24. (2) от Закона за достъп до обществена информация? Ако наистина е така, моля, информирайте ме и за размера на дължимата такса и номера на банковата сметка по която да я преведа.


С уважение,

Георги Бончев

На 16 януари получих следния кратък, но ясен отговор:


Г-н Бончев, това е имейла на който трябва да изпратите запитване по ЗДОИ.

Поздрави!


Затова веднага пратих запитването си, макар все още да ме притесняваше това, че не съм платил никаква такса. Формално, по закон, това е достатъчно основание да оставят запитването ми без разглеждане. Което би било перфектен "Параграф 22" - не ти разглеждат запитването, защото не си платил таксата, а не си платил таксата, защото не са те информирали как става плащането. Все пак реших, че може би ще ме информират в последствие колко дължа, след като е готова самата справка. По дадената тарифа на Дянков, дължимата сума се определя от носителя и от броя страници. Логично е да не могат да ти кажат колко дължиш преди да е ясно колко страници е отговорът. Макар, че в кръга на шегата, на моя въпрос, може би най-лесният и очакван отговор щеше да се събере само в една страница - "НЯМА ДАННИ". И само между другото да вметна, открих, че имейла dkiad@mvr.bg е към Дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" в МВР.

Така, от тук на татък не ми оставаше нищо друго освен да чакам. Според закона:

Чл. 28. (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.

На 3 февруари, дни след като законовият 14-дневен срок бе изтекъл, реших, че е крайно време отново да се позаинтересувам какво става с моето запитване. Набрах дадения ми телефонен номер и (о, изненада!) той отново не се оказа съвсем верен. Този път една доста любезна служителка (признавам си отново - "доста любезна" е субективно) ми обясни, че тя отговаря само за вътрешната електронна кореспонденция и ако съм изпратил заявлението си от външен имейл, то тя няма как да провери какво се случва. Даде ми поредния друг телефонен номер на който да се обадя. Поблагодарих и затворих.

Още същия ден пробвах 3 пъти по различно време да набера номера, но така и никой не ми вдигна, единствено което чувах е сигнала "свободно"....

Така може да се каже, че стигнах до задънена улица. Какво можех да направя? Да продължавам да набирам номера ден след ден докато някой ми вдигне? Или да "тръгна назад по веригата" и да се обадя на предишния номер, където да кажа на учтивата служителка, че на дадения ми телефон никой не отговаря? Все пак, да бия пътя до София и още веднъж да си подам запитването, този път лично на место в министерството?

Вместо това, реших да спра до тук. Не получих данни за летящи НЛО над България, но получих една не по-малко ценна информация - за хаотичния начин на работа в МВР и за това как се прилага на практика един действащ български закон...

Ако все пак има някакво развитие по темата, ще го оповестя в блога "Мистерика". Между временно като поне малка утеха може да ми послужи долната новина в която се разказва, че и на Запад "търсачите на истината" също срещат трудности.

Новинарската агенция "Vice News" е пратила запитване до Централното командване на САЩ (CENTCOM) с въпрос за помощта, която американците са предоставили на военните в Йемен при ликвидирането на местни предполагаеми терористи. Получили са отговор от...15 празни страници! Всичко било изтрито, защото засягало националната сигурност. Формално властите са отговорили...

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар