04 февруари 2015

Читателска история: времева аномалия

Читателят изрично ме помоли да не споменавам населеното място в което се развива действието.

Беше през зимата на 2011 година, февруари месец. Тъй като беше слънчево, решихме с майка ми да се разходим извън града. Тогава бях на 26. Поехме по един черен път, от лявата му страна има сгради на поделението. Аз доста пъти съм се разхождал по този път - и пеша, и с колело. Засичал съм и времето от точка А до точка Б. Един изкуствено изграден насип, в миналото пригодено за язовир и един преливник, с бетонни стени. Та това време е 20 минути нормално ходене. Във въпросния следобед извървяхме с майка ми този път, слънчево беше времето, спокойно. Стигайки до язовира, спряхме малко за да починем. И изведнъж, сякаш от нищото, се заоблачи и падна мъгла. За няма и 10 минути. Майка ми настоя да се връщаме, преди да е заваляло. И наистина заръмя ситен дъждец. И тук стана интересно. В непосредствена близост минава оживено шосе, и шумът от автомобилите се чува. След като падна мъглата настана една неестествена тишина. Напрягах се да чуя някакъв звук - от кола, от птица, от влака...уви, нищо. Помня, че не му отдадох голямо значение, но бе наистина озадачаващо. И по-непонятното за мен - времето сякаш бе спряло. Вместо за 20 мин. да стигнем до преливника, и съответно до главния път за града, стигнахме за 40. Дори бързахме, аз поглеждах часовника си през 20 крачки може би, стрелката стоеше залепена на 15:40. Помислих че мъглата влияе на механичния ми часовник. И двамата носехме и мобилни телефони - и техния часовник бе заковал същия час. Не че времето беше напълно спряло - просто се влачеше, течеше неестествено бавно, и колкото и да бързахме с майка ми, преливника бе все така далеч. Тя също беше обезпокоена от случващото се. И мен ме обзе някакво чувство на тревога, по принцип не се стряскам лесно. Нямаше сняг да ни затруднява при придвижването. Тишината, чувството на безвремие, на безтегловност...и до днес чоплят съзнанието ми и търсят отговор. Най-накрая, достигнахме преливника и главния път. Отдъхнах си при вида на първия автомобил. Достигнахме го в 15:58ч а тръгнахме обратно в 15:20. Почти 40 минути се връщахме, тоест 20 минути по-бавно заради мъглата. А бързахме. Чувството на тревога, тишината...какво ли беше...Пречупване на времето, или на пространството...? Не мисля че сме изпаднали в паника, не сме си внушили. Бяхме двама. Някакво непонятно забавяне на времето. Помня че като се прибрах вкъщи погледнах всички часовници и те бяха верни с моя. Дори включих Тв на канал, който показваше часа. Беше точен. Тоест мъглата не беше накарала часовниците ни да изостанат. Просто забави времето в онова пространство....някаква времева аномалия. Старая се да не се филмирам, изчел съм бая статии и материали по въпроса и винаги търся логично обяснение. Иначе и до днес се разхождам там, но винаги се осведомявам от прогнозата за възможна мъгла.....

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Хуманоид на пътя София-Враца, 17.1.2015




Читателски истории - енергиен вампир, безследно изчезнал войник


>

Страшна читателска история в гробище

Няма коментари:

Публикуване на коментар