22 февруари 2015

Фонтанът на младостта

Хората винаги са мечтали за вечна младост и ако може и вечен живот. В тази статия съм разгледал няколко фолклорни поверия свързани с тази тема:


В нея обаче не съм разгледал историите за фонтана / извора на младостта. Те изглежда водят началото си от древния историк Херодот. В едно свое съчинение той разказва как посетил земите на макробите (или "макробии" - не съм съвсем сигурен за българското наименование, на английски: Macrobians, на гръцки: Μακροβίοι). Херодот разказва, че повечето от тези хора достигали до възраст от 120 години, а някои дори повече. Едно от нещата на които се дължало дълголетието им било техния хранителен режим състоящ се основно от сварена риба и мляко. Но имало и нещо друго. Макробите завели древния грък до един фонтан, където като се измили, видели плътта си гладка и блестяща, така все едно са се къпали в етерично масло. От изворът се носел аромат на теменужки. Водата била толкова "слаба", че нищо не се задържало на повърхността и, всичко, било то дърво или по-леки материали, потъвало на дъното. Този фонтан също допринасял за дългия живот на хората по тези земи. Къде обаче са живели макробите, ако действително са съществували, е спорно. Самият Херодот ги поставя на днешния Сомалийски полуостров в Африка, докато по-късни автори като Плиний Стари ги пращат в Индия (Източник: Wikipedia).

През 16-ти век легендата се възражда благодарение на мемоарите на Хернандо Фортенеда. Това е испански моряк, който след корабокрушение прекарва 17 години сред индианците във Флорида. Освен за своите преживявания, той разказва и за известния конкистадор Хуан Понсе де Леон. Според Хернандо, Хуан е търсил фонтана на младостта в Новия свят. Това, което намерил било по-скоро река, наречена Йордан, която магически подмладявала тялото. Самият Фортенеда обаче признава, че тази история може да не е истинска.


Понякога обаче действителността може да се окаже по-странна и от измислицата. Днес много учени се занимават с образно казано "търсенето на фонтана на младостта". Те се опитват да разберат процесите на стареенето, да ги забавят и дори да ги обърнат. За някои това е "науката на бъдещето", за други е загуба на време с нулев резултат. Изглежда обаче има известен напредък. А една от най-сензационните новини е свързана с Великденските острови и каменните статуи намиращи се там.


Наскоро в "Bloomberg Businessweek" е излязла статия разказваща за постиженията на биохимика Шурен Сегал (Suren Sehgal). Този канадски учен е бил на Великденските острови, където събрал образци от почвата под гигантските глави. В тях той открил бактерията Streptomyces hygroscopicus, която произвеждала антигъбичен секрет. Това го заинтригувало - решил, че може да направи крем за мазане с тази субстанция. Той я пречистил , обработил и нарекъл мазилото рапамицин в чест на Великденските острови (на местния език наричани Рапа Нуи). Скоро му се отдало случай да го пробва. Един от съседите на Сегал бил засегнат от кожна болест. Рапамицинът се оказал ефективно лекарство. Това се случило преди десетилетие. От тогава препаратът показал и други свойства - удължава живота като забавя развитието на болести като рак, Алцхаймер, сърдечни заболявания. Но освен това влияе и на нормалното остаряване. Поне така пише в "Bloomberg Businessweek".

Така, че в древната история за легендарните макроби може би има нещо вярно. Може би в техния фонтан е била налична тази бактерия. И други интересни паралели могат да се намерят. Много съвременни диети за здраве и дълъг живот посочват важността на Омега-3 мастните киселини, които се съдържат в рибата (както и в някои растения). Да си спомним от разказа на Херодот - макробите се хранели основно със "сварена риба и мляко". Освен това някои експерти твърдят, че с напредъка на медицината и науката за остаряването, продължителността на човешкия живот може да стигне 120 години и да ги надхвърли. В съчинението си Херодот разказва, че посетения от него древен народ също са живели до 120 и повече години. Съвпадение?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Случаи на човешка хибернация

Няма коментари:

Публикуване на коментар