30 януари 2015

Два странни медицински случая

Хели Смит е тинейджърка на 17 от Алабама. Интересното при нея е, че в продължение на три години си е мислила, че е ходещ мъртвец. В науката това състояние е познато като "синдромът на Котард" (Cotard's Syndrome) и е изключително рядко срещано, за първи път е открито през 1788 година.

Девойката разказва следното: "моите родители тъкмо се бяха развели и аз не можеш да се справя с това много добре. Един ден седях в часа по английски и изпитах това странно чувство, че съм мъртва".

(PA Real Life Features)

Хели отишла при училищната сестра, но нищо не изглеждало да не е наред с нея физически.

"Докато се прибирах към вкъщи си помислих да посетя някоя гробище за да бъда близо до други като мен - мъртви. Но на близо нямаше гробище и се прибрах у нас където се опитах да спя"

Изглежда първоначално със съня са изчезнали тези мисли за смърт, но след няколко дни те се върнали.

"Пазарувах когато внезапно ме връхлетя. Цялото ми тяло стана безчувствено и изпуснах всички дрехи, които държах. Избягах от магазина."

Този път обаче чувството не искало да си тръгва. Започнала да не ходи на училище, да спи през деня и да будува през нощта.

"Аз си фантазирах за пикници в гробищата и прекарвах много време да гледам филми на ужасите защото гледайки зомбита, аз релаксирах - все едно бях със семейството си."

Прегърнала новия начин на живот. Решила, че може да яде каквото си иска, защото мъртвите не трупали килограми, отдръпнала се от приятелите си и прекарвала все по-малко време с тях. Все пак успяла да събере куража да сподели с един от малкото си приятели. Той не и се изсмял, а много внимателно я изслушал. Това и дало смелост да говори и с баща и, който я окуражил да говори и с психиатър. Въпреки това и отнело две години да се престраши да сподели и с непознат човек, какъвто е психиатърът. Така тя разбрала какво всъщност и има и че е просто болна, а не че е наистина мъртва.

"Беше удивително да разбереш, че е реална болест. Влязох в интернет и намерих истории на хора, които също страдат от синдрома. Те също искат да прекарват времето си в гробищата. Това ме накара да се чувствам по-добре,
като знам, че не съм само аз."

Днес Хели вече се възстановява и дори си има сериозен приятел.

(PA Real Life Features)

Източник

**********************

А сега за един съвсем друг случай.

Всички ние сме имали моменти на "дежавю" - да видим нещо и да ни се стори познато, все едно вече сме го виждали. А има и много филми и фантастични книги в които темата е развита до крайност - връщане в миналото и преживяване всичко отново. В някои произведения дори се говори за зацикляне - преживяване на нещо отново и отново и отново....

Е, има един човек, който твърди, че наистина е попаднал в едно такова зацикляне на времето и то от 8 години. Той е на 23-годни и е от Великобритания. Каквото и да види, той изпитва непреодолимото чувство, че това вече се е случвало. Според лекарите той страда от някаква форма на "илюзии свързани с паметта". По принцип има и други подобни случаи, но при тях винаги има нещо съпътстващо като епилепсия или деменция. Но при този млад човек няма никакви други прояви.

Един подобен пример идва от Полша. 80-годишен мъж е спрял да гледа телевизия и да чете вестници, защото всичко което вижда и чете му е познато. Дори като ходи по улицата "знае", че вече е чувал птиците да пеят точно по този начин. Като отишъл на лекар, докторът го препратил към съответния специалист - и, о изненада! - мъжът вече бил "виждал", че го препращат към този специалист. В крайна сметка му открили деменция.

В случаят на анонимния 23-годишен младеж от Великобритания обаче не е открито нищо подобно. Докторите предполагат, че не е толкова свързано с неврологията като предишните случаи, а с психологията.

Източник

Малко мои разсъждения. Докато за първия случаи на момичето-зомби наистина мисля, че става въпрос за заболяване, то след като внимателно прочетох втория, вече не съм напълно сигурен. Вероятно и той е просто някакво медицинско отклонение, но все пак оставям и една съвсем малка вероятност наистина да е "зацикляне във времето" за тези хора. Интересен е въпроса, ако времето се зацикли, това не трябва ли да е валидно за всички ни, а не само за някои? А може би наистина ние живеем в нещо подобно, но само някои го разбират. Учените естествено обясняват всичко с неврологично заболяване, а като няма такова, си имат резервен вариант - "на психическа основа". Но това, че са открили деменция на някой, не значи непременно, че тя е причината за постоянните му "дежавю"-та. Всъщност на 80-годишен мъж не е необичайно да открият деменция, но защо други пациенти с тази болест нямат изживявания за "вече видяно"...


Няма коментари:

Публикуване на коментар