27 януари 2015

Танцовата епидемия от Средновековието

Този странен феномен се проявява основно през Средните векове и обхваща най-вече западна Европа, макар че има случаи и от Америка. Разразява се около две десетилетия след чумната епидемия, която убива 50-70 милиона в Европа и близо 220 милиона по целия свят.

Според някои сведения, поразените от танцовата епидемия умирали, ако не танцували, макар че по-вярно е обратното - умирали от изтощение. Масовите сведения за епидемията са от 13 век, а феноменът отмира към 18-ти. Симптомите включвали изпадане в делириум (помрачаване на съзнанието), неконтролируемо желание да се танцува, подскачане, пеене и пяна по устата. В много случаи също е забелязвано и похотливо държание, парадиране без никакви дрехи по улиците и дори публични оргии. Избухванията на тази епидемия сякаш се местели от един регион в следващия. Хората, които виждали заразените, често пъти самите те прихващали танцувалната мания и зарязвали всичката работа, където и да се намирали - в полето, магазините и т.н. Мъже, жени и деца - никой не бил имунизиран.


И феноменът да придобива масовост през 13 век, най-първото сведение е от два века преди това, но може би няма връзка с последвалите събития, а е просто типична легенда.

1027 г. - Коледа

18 селяни "нарушават" коледната служба в Бернбург, Германия. Те влизат в църковния двор и започват да "танцуват и да се бият". Свещеникът ги проклел да "танцуват и пищят цяла година без да спират". При което селяните потънали до коленете в земята от където не можели да се измъкнат. Останали без храна и четирима от тях умрели. По някое време за тях се застъпили двама благочестиви епископи и проклятието било премахнато. Оцелелите до края на живота си страдали от треперещи крайници.

Следват няколко други запазени сведения за проявлението на танцовата епидемия.

1237 г.

Повече от 100 деца били поразени от танцувалната епидемия в Ерфурт, Германия. Танцували и скачали по пътя докато не се свлекли изтощени на земята. Много умрели, а оцелелите страдали от постоянно треперене.

1278 г.

През юни епидемията поразила град Утрехт в Нидерландия. 200 човека започнали да танцуват неистово на един мост. Когато минавал и един свещеник, мостът се срутил и всички се издавили.

1374 г.

След известно затишие, епидемията отново се появила, този път в град в Прусия (днешна Германия). Поразените се държели за ръце и танцували в кръг за часове, докато не се свлекли на земята. Те стенели и ревели от болка и незаразените хора около тях им превързали кръстовете с дрехи и болката намаляла. На някои им натискали корема и краката за да ги облекчат защото смятали, че болката е причинена от гастрит.

Много от жертвите страдали и от видения и халюцинации. Крещели имената на различни духове и светци. Някои "виждали" как небето се отваря и се разкрива Дева Мария или Исус седящ на трон.

Според едно писмено сведение заразата се предавала и на тези, които гледали, а засегнатите се местели от район в район, те носели кърпи около кръста си за да са подготвени за следващата проява.

През същата година епидемията поразила и около 500 човека в Кьолн, Германия. 1100 пък били засегнати в Мец, Франция.


Тази мистериозна епидемия позната днес като "танцувална треска" е имала много имена през вековете. В Италия са я наричали тарантизъм. Други имена са "танцът на свети Йоан", "танцът на свети Вит" или пък "демоничната зараза". През Средновековието почти всички предположения за причинителя са посочвали като виновник обсебването от демони. Единствено в Италия са мислили друго.

Болестта "Тарантизъм" (Италия)

Италианците наричали танцувалната мания "тарантизъм" и смятали, че е резултат от ухапването на тарантула. За разлика от другите части на Европа, този паяк се среща в Италия. Хората се будели от сън от болка като от ухапване. Проявявали признаци на лудо маниакално танцуване и необикновено поведение. Вярвали са, че отровата на паяка остава в тялото и се активизира всяко лято когато времето стане топло.

Танцът на свети Йоан

През 4-ти век немците променили забранения езически обичай Нодфир, така че той да може да се използва в деня в който се почита Йоан Кръстител. При този ритуал се прескача огън за пречистване от болести. Поразените от танцувална мания "скачали над невидими огньове" с часове и затова епидемията получила и това име.

Танцът на свети Вит

През 1418 танцовата мания удря и Белгия. Поразените са били затваряни в катедралата на свети Вит, където свещеници са отслужвали меси. Хората са се струпвали пред олтара на светеца за да бъдат излекувани. Много твърдят, че наистина са се оправили. От името на катедралата тръгва и името "танц на свети Вит".

Демонична танцова зараза

Това име идва от вярването, че танцовата зараза е причинена от демони. Множество екзорсизми са били проведени със различни резултати.

*****************

Каква е била истинската причина за тази мания?

През 17-ти век "танцът на свети Вит" е определен като вид хорея. Някои от признаците наистина приличат на заболяване, но не всички.

Друго предположение е отравяне с вид гъбни мицели, които поразявали ръжта и причинявали халюцинации и конвулсии. Действително някои от избухванията на танцова зараза съвпадали по време със сезона в който гъбите виреят, но други не съвпадали.

Има и психологично обяснение, което говори за групова истерия. Оцелелите от чумната епидемия от 1347-1253 са били много чувствителни към темата, че може да се разразят с друга болест. Те лесно прихващали симптомите на танцовата мания - било достатъчно само да видят някой друг да се тресе за да повярват, че и те са се заразили.

Има и една теория която залага на нарочни действия от група хора и неразбрани религиозни церемонии. Някои от древните гръцки и римски практики включвали пълно изтощение което да послужи като каталитична реакция към непоносимите социални условия или за връзка с духовния свят. Твърде вероятно е някои от тези церемонии да са се запазили под някаква форма и през Средновековието, когато е господствало християнството. Всъщност някои от хрониките показват, че не малка част от "заразените" са идвали от други региони на Европа, твърде вероятно е било да са поклонници тръгнали на някъде. Възможно е местните хора да не са разбирали защо подскачат и танцуват като луди и отново по психологически причини да са започвали да се държат като тях.

Каквато и да е причината, този феномен е бил реален.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар