23 януари 2015

Едно съвременно необяснено изчезване

Важно уточнение: това ще е една доста дълга статия с малко (или направо никакви) паранормални мотиви. Казвам го за да няма разочаровани накрая. Статията е за тези читатели, които обичат да четат извънредно пространни материали, без задължително да има в тях изскачащи чудовища, духове или зловещи извънземни. Мисля, че и другите читатели, тези които предпочитат кратките новини, не трябва да са недоволни - такива също пускам често.

Било неделя, 21 юли 2013. Доти Ръст и нейната партньорка в туристическия преход Реджина Кларк, се придвижвали от река Карабасет към планината Поплар, част амбициозен поход по "пътеката в Апалачите" в западен Мейн, САЩ. Теренът е бил предизвикателен, но условията са били добри - слънчево небе, приятни температури. Двете жени се придвижили надолу по планината Лоун, пресекли два черни дърварски пътя и потоци, след което започнали изкачването на стръмното било на Поплар. Кларк е по-бърза, но Ръст е по-опитна и от време на време ще повиква спътничката си и ще и напомня да следи за белите ивици маркиращи туристическата пътека.

Близо до върха на билото се спрели за да разгледат топографията на района. Гъста растителност се издигала като стена от двете страни на пътеката. Зад нея обаче се намирали стръмни скали пропадащи на няколко десетки метра в пещери способни да погълнат цял камион. "О, боже" - казала Кларк - "ако стъпиш на шест инча (15 см.) в страни от пътеката, изчезваш. И никой никога няма да те намери".

След по-малко от час двете пристигнали в заслона Поплар Ридж. Там те срещнали Жералдин (Гери) Ларгей, 66-годишна туристка от Тенеси, която се движела на север. Тя имала широка усмивка и енергия нехарактерна за нейната възраст. Ръст и Кларк вече били прекарали три седмици в прехода по този участък от пътеката, но Гери за разлика от тях не била любителка, а от така наречените тру-планинари (thru-hiker) - отдадени изцяло на това занимание. Гери възнамерявала да измине цялата пътека (2100 мили или към 3400 километра) и по всичко изглеждало, че си прекарва добре.

В заслона Поплар Ридж имало и други туристи, които предпочели да прекарат неделната вечер там - една жена и двама млади мъже тръгнали на юг. Кларк, Ръст и Гери прекарали вечерта заедно. Готвили вечеря на компактни туристически котлони, говорели си, сравнявали съпрузите си, обменили информация за пътеката напред. Ръст и Кларк били силно впечатлени от Гери. Пред тях била жена, която е служела като медицинска сестра във Въздушните сили, която е превързвала морски птици на атол в Пасифика и която е посещавала Коста Рика и Испания. "Тя бе пълна с увереност и радост - истинско удоволствие бе да говориш с нея" - ще си спомни в последствие Ръст.

Гери разказала, че нейния съпруг от 42-години, Джордж играе ролята на поддръжка в този преход. Във вторник той трябва да я чака с неговия високопроходим джип на мястото където туристическата пътека се приближава до път 27, на 22 мили (35 километра) от тук. Подготовката на Гери за прехода впечатлила другите две жени.

В понеделник сутринта се разделили. Гери планирала да прекара нощта в заслона Споудинг намиращ се на около 13 километра, а на другия ден да измине амбициозните 22 километра за да се срещне със съпруга си на уреченото място във вторник вечерта.

В понеделник сутринта все още е било хладно и Гери си била облякла ярко-червен пуловер. Тя направо сияела, и Ръст я помолила да и направи снимка. "Ще е перфектна коледна картичка" - казала тя. Гери се усмихнала на апарата, помахала за довиждане и след това тръгнала към този предизвикателен половин километър, който Ръст и Кларк минали предишния ден.

От тогава следите и се губят.

Това е последната известна снимка на Гери направена от Доти Ръст на 22 юли 2013:


Всяка година повече от ПОЛОВИН МИЛИОН американци са обявявани за изчезнали. Болшинството от тези случаи бързо са прекратени - или човекът се намира или се оказва, че въобще не е бил изчезвал първо на първо. Въпреки това по около 80 000 активни случая има във всеки един момент в САЩ. Те обикновено попадат в ясни категории. Около 40 процента са на деца, или избягали сами от вкъщи или взети от родителя им, който е изгубил родителските права (това е явно сравнително често явление, на което дори е посветен клипа към песента "Animal Instinct" на групата "The Cranberries"). Възрастните, които изчезват пък обикновено или злоупотребяват с различни субстанции или имат психически проблеми, или пък са на възраст и страдат от Алцхаймер или друга форма на деменция. Тези които изчезват по собствена воля са предимно млади и се измъкват от някакви отговорности като детска издръжка или гаранция за арест. Жертвите на убийство са обикновено или скитници или мъже или и двете.

Гери Ларгей е извън всяка от тези категории. Тя се пенсионира през 2011 след успешна кариера като мед. сестра. Тя е била активна в нейната църква и социални клубове. Игрива баба за внуците и популярен член на общността. А продължителното търсене не се вписва в нищо с което се е сблъсквала агенцията натоварена с издирването и - Горската охранителна служба на Мейн.

В този щат всяка година по тази туристическа пътека изчезват около две дузини планинари, но повечето от тях се откриват в рамките на 48 часа. Горската охрана ръководи всички издирвания и те могат да преброят трагичните случаи на пръстите на едната ръка. "Ние винаги намираме хората" - казва лейтенант Кевин Адам, щатски координатор по издирванията - "винаги".

Може в този щат "винаги" да ги намират, но май не е така в цялата страна, ето един интересен материал:

Необяснимите изчезвания в националните паркове на САЩ

Адам и неговите служители за цялото 135-годишно съществуване на службата могат да се сетят само за един друг случай подобен на този на Гери. Боб Смит, 70-годишен ловец, изчезва през Ноември 1997. За повече от седмица, стотици спасители претърсват местността където е видян за последно, движейки се рамо до рамо, пресушавайки бентове на бобри и записвайки неизброимо много летателни часове на техниката. Някои предполагат, че става въпрос за престъпление, но никога не са намерени улики за това.

Няма такива доказателства и за случая на Гери. Нито пък някакви индикации, че е ранена или се е дезориентирала. И това е същинския проблем - пазителите нямат никаква следа какво може да и се е случило. Нито раница, нито планинарските щеки, нито дори оранжевата предупредителна свирка, която Гери винаги е държава под ръка в случай на нужда.

Тук е момента да дам линк към една статия от друг мой блог, която се връзва с темата на настоящия материал:

Как да сигнализираме за помощ без мобилен телефон

Гери не е била начинаеща туристка. За 8 години с нейната постоянна партньорка по преходите, Джейн Лий, редовно е посещавала лагер за планински преходи в планините Смоуки. Гери също така е посещавала курсове и семинари насочени специално към трю-планинарите. Един от тях е бил ръководен от Уорън Дойл, който е известен сред планинарите с прозвището си "Йода на пътеката на Апалачите" - минавал я е рекордните 16 пъти. Той си спомня за Гери като за умна, компетентна и реалистична - типът личност, който ще мисли разумно, без значение на ситуацията.


През април 2013 преди да потегли за нейното пълно изминаване на пътеката на Апалачите, Гери си избрала псевдонима "инчуорм" (вид гъсеница/пеперуда), както е традицията. Тя е знаела, че ще и отнеме доста време. Повтарящи се проблеми с гърба и са и пречили да носи всичко необходимо за пътешествието, така че с Дойл разработили план - съпругът и Джордж трябвало да я подпомага. Дойл отбелязал всичките места където туристическата пътека пресича път. Там е трябвало Джордж да се среща с Гери и партньорката и Джейн Лий, която е трябвало да я придружава, и двете да попълват запасите си. Дори Джордж си е избрал прякор за този преход, който отразявал неговата роля - "шерпа". Между април и юли това ще се превърне едва ли не в работа на пълен работен ден за 69-годишния Джордж.

Тъкмо когато обаче навлизали в Белите планини в Ню Хемпшир, непредвиден семеен случай накарал Лий да се прибере. Преди да тръгне тя попитала Гери дали няма да размисли и да не тръгва сама, двете можели заедно да извървят пътеката следващото лято. Но Гери била неотстъпчива, тя продължавала. Лий я помолила да бъде внимателна.

Гери и Лий при предишно тяхно общо пътешествие:


А и Гери не винаги била сама. Планинците, които изминават пътеката на Апалачите формират сплотена общност. Във Вемонт срещнала 72-годишна жена с псевдонима "тендърфут" (буквално "новак"), която извършвала третото си минаване на пътеката. В Ню Хемпшир, Гери известно време вървяла с мъж с псевдонима "Синя Луна". Дори срещнала семейство от източна Канада и практикувала с тях френския си.

Секцията в Мейн, която предстояла пред Гери била една от най-трудните. Над 50 километра, преминаваща през 7 планински върха. Дойл и обяснил, че дърварските пътища, които пресичат в този участък пътеката, често пъти са непроходими за автомобили и трудно откриваеми. Затова Гери и Джордж решили, тя да я измине сама в тридневен преход. Сутринта на 21 юли Джордж я придружил по-дълго по пътеката, знаейки, че няма да я види няколко дни.

Гери и Джордж:


21 юли, заслонът Поплар Рийдж, където Гери е видяна за последно, посоката и на движение е надясно по графиката:


На 23 юли, вторник, деня в който Гери и Джордж трябвало да се срещнат, започнало да вали още преди зазоряване и не спряло до следобеда. Джордж не обичал да се движи в дъжда. Той не си спомня дали тръгнал по пътеката още същата вечер или на другия ден за да я пресрещне, но не изминал повече от няколкостотин метра, след което се върнал. Настъпила нощ, а Гери още я нямало, затова Джордж решил да остане да спи в автомобила си на уреченото място. Предполагал, че дъжда може да е забавил жената, но искал да е по всяко време там в случай, че тя излезе от гората.

На следващия ден, Джордж започнал да разпитва други преминаващи планинци дали нямат някаква информация за съпругата му. Никой нямал. В ранния следобед, той спрял една преминаваща полицейска кола и сигнализирал за изчезването и.

Не след дълго пристигнали двама служители на горската охрана на Мейн. Те разпитали за планинарските навици на Гери, но също и за личния и живот. Как вървял брака им? Кредити? Имала ли е някакви пороци? В какво състояние на ума е била?

"Издирвателните и спасителни операции са информационна игра" - казва служителя Ерик Бланчард - "нуждаем се от това да накараме хората да ни се доверят до толкова, че да споделят всичко което знаят - дори и да не искат". Горските охранители в Мейн имат всичката законова сила, която имат другите щатски охранителни служби. Когато започват разследване, те могат да получат достъп до телефона, компютъра и медицинското досие на човека. Могат да проверят финансовото му състояние и дали е бил арестуван някога. В случая на Гери, проверката не открила абсолютно нищо съмнително.

Започвайки същия следобед, горските започнали така нареченото бързо търсене - техника при която се проверяват най-вероятните места. Когато липсващия човек е жив, обикновено това бързо търсене е достатъчно да бъде открит. Но не намерили никаква следа от жената. Станало е едно ясно - Гери не е на пътеката.

Сряда бил и 35-тия рожден ден на Кери - дъщерята на Гери. Младата жена си помислила, че е странно, че майка и не и се обадила - двете винаги са били много близки. Тя се загрижила, но все още не толкова, че да се обади на баща си.

Гери не се обадила на дъщеря си и в четвъртък. Същата вечер Кери и нейния съпруг Раян, се прибрали около 9 в техния дом в Тенеси, изключили си телефоните и си легнали. Не след дълго те чули почукване по входната врата. Това бил братът на Раян, който прочел за изчезването на Гери в Туитър. "Първоначално бях шокирана" - разказва Кери - "след това се сринах". Обадила се на баща си, който и казал да не се тревожи.

Джордж и казал, че няма причина да идва в Мейн - властите ще намерят Гери за ден или два. Но мъжът на Кери вече резервирал самолетни билети и уреждал двете им деца да останат при неговите родители. Двойката тръгнала от Тенеси в 5 на следващата сутрин.

По времето когато пристигнали в Мейн, издирването на Гери била вече голяма операция с мобилно командване разположено в един ски курорт. Горските казали на Кери, че работят по две следи - телефонно обаждане и съобщение, че Гери е видяна.

Някой се обадил в сряда в мотела Стратън и е казал на собственичката, че заедно с Гери е прекарал нощта на вторник в заслона Споудинг, който по-принцип Гери е планирала да ползва в понеделник. Нейният съпруг я чака на "Път 27", казал човекът от обаждането (който звучал като жена, но не е сигурно) и помолил да предадат на Джордж, че Гери ще закъснее.

Междувременно горските срещнали трима млади мъже по пътеката, които казали, че се разминали около 3 следобед в понеделник с Гери, на само 5 километра от заслона Споудинг. Тези две следи накарали горските да се съсредоточат в тази зона.

Но и двете следи се оказали неверни. Разследващите стигнали до извода, че тримата планинари са се объркали, вярват че те са видели друга жена с псевдонима "Иванич" - същата която прекарала неделната нощ в заслона Поплар Ридж заедно с Гери и другите. Когато властите я намерили, те казала, че е напуснала заслона в понеделник 2 часа след като Гери е тръгнала. Понеже Иванич и по-бърза, тя би трябвало да настигне Гери някъде следобед, но тя казва, че не е видяла никого на пътеката докато не се срещнала с трима млади мъже.

Заслона Споудинг, където може би Гери е прекарала нощна във вторник, 23 юли, поне според анонимно телефонно обаждане.


Също така никой не се появил за да признае, че той/тя са направили мистериозното телефонно обаждане, въпреки публичните молби. Разследващите започнали да не го взимат в предвид считайки, че става въпрос за объркване. Вече не вярват, че Гери е достигнала до заслона Спаудинг и че е спала там понеделник или вторник. Вместо това се фокусирали върху трудния терен в близост до Поплар Ридж (описан в началото на тази статия).

Една стръмна част от туристическата пътека, която е трябвало Гери да преодолее:


Разследващите са получили информация от мобилния оператор за телефона на Гери - той е получил СМС от роднита в понеделник сутринта и още един от Джордж следобед на същия ден. И при двата случая е имало забавяне при доставката на съобщенията, което е важно.

Докато се е движела по туристически маршрути Гери е имала навика да изключва телефона си и да го слага в раницата и да го включва само периодично. Експертите казват, че телефоните не получават СМС-и докато са изключени, следователно за забавянето може да има две причини - или някой го е включил или той е влизал и излизал от местата с покритие. Дали това значи, че Гери е била жива и се е движела поне до понеделник следобед? Или някой друг е взел телефона и?

С настъпването на следващата седмица започнала и най-голямата издирвателна операция в историята на Мейн. Повече от сто тренирани спасители се заели с пътеката и околните пространства. Някои яздели коне, други водели кучета. Щатската полиция, горската служба и самолети и хеликоптери от гражданската авиация кръстосвали региона. Екстрасенси и търсачи на Бигфут също се включили като доброволци. Претърсването открило какво ли не - празни опаковки, щеки за преход, очила и дори парчета от облекло, но нищо от това не принадлежало на Гери Ларгей.

"Можеше да се види объркването и агонията по техните лица" - разказва Кери - "Те продължаваха да ни казват, че не така нещата стават тук".

Два пъти, Норм Люис е убеден, че неговото куче Клаид е открило следата на Гери - кучето действало с такава настървеност единствено когато попада на изгубен човек. Но колкото и да са търсели, не са намерили Гери. Друг екип също е мислил, че е попаднал на мирис, но отново ударили на камък.

Търсенето чрез мирис е комплексна наука. Микроскопичните частици които оставя тялото ни се понасят във въздуха при топли течения - понякога над значителни препятствия като била. Те падат обратно към земята над студени места като долини например. Многото топлина може да ги унищожи. Дъжд като този валял на следващия ден след изчезването на Гери, може временно да ги прикрие. Кучетата на горските са обучени да откриват както живи, така и мъртви хора - при споменатите случаи не е ясно какво точно са били надушили.

Мястото където Джордж е чакал Гери:


Щатската полиция е предоставила едно от техните кучета специално обучени да намират трупове. То също попаднало на диря. Някои от доброволците също съобщили за силна миризма на разложено близо до един дърварски черен път на няколко километра на север от Поплар Ридж. Горските дошли и претърсили местността, но не могли да намерят нищо.

Специалистите казват, че това не е необичайно. Кучетата могат да усетят миризма на метри или дори на километри от източника. Хората вярват, че там е имало мъртво тяло (на човек или животно), но няма гаранция, че това е била Гери.

Джордж и Кери през това време минавали през мъчителни дни без никакви новини. Всяка сутрин те ставали с нова надежда. "Не я бяха намерили мъртва" - разказва Кери - "така че ние продължавахме да си мислим, че ще я намерят жива на следващия ден".

С напредване на времето Кери намалявала своите очаквания. "Първо беше - тя е наред. После - те ще я намерят, но ще е малко пострадала. След това - тя ще е в лошо състояние, ще прекара няколко дни в болницата след което ще се прибере в къщи".

След седмица Кери вече се страхувала от най-лошото. Междувременно баща и си обещал - "ако не я намерят, ще приемем, че е мъртва"

В началото на август, на 12-тия ден от издирването властите обявили, че драматично намалят операцията. Както ръководителят на издирването Кевин Адам казал "не искам да го правя. Чувството е, че губиш, а аз мразя да губя". Той посъветвал семейството на Гери да се приберат в къщи. По-късно през седмицата Джордж свикал собствена пресконференция. От зала в неговата ПР фирма в Нашвил той обявил, че макар винаги да пази надежда, то е време да продължи напред. Съобщава също, че ще се проведе възпоменателна служба за неговата съпруга през октомври.

Част от планинарската/туристическата общност реагирала на изказването на Джордж с критики. Било твърде рано, те казвали. Горските все още търсели. Все още имало какво да се направи.

Група спасители, преди да се насочат отново към гората:


Близо 700 човека дошли на церемонията за да отдадат почит на една жена, която считали за техен най-добър приятел. Те чакали с часове за да изкажат съболезнованията си на Джордж. "Аз бях много гневен на Господ" - разказва Джордж - "но сега му благодаря, започнах да се фокусирам на благодарността вместо на съжалението".

Но дъщерята Кери не намерила успокоение в церемонията. "Има все още много въпроси без отговор" - казва тя.

Изминалите 18 месеца не дават много отговори.

Две седмици преди възпоменателната служба Джордж обявява награда от 15 000 долара за всякаква информация свързана със случая. Тази есен горската служба го е посъветвала да увеличи сумата и сега тя е 25 000 долара. Заедно с доброволци, горските са се върнали към горите обграждащи Поплар Ридж. Приятелите-планинари на Гери продължават да искат повече детайли за случая. Те казват, че има празноти и несъответствия, които изискват повече внимание.

Лист молещ за информация, сложен в района на изчезването на Гери:


В началото Джейн Лий, партньорката за преходите на Гери, спекулирала, че тя може да се е загубила край Поплар Ридж, но след това тя самата преминала от там и според нея тази секция е много добре маркирана. Лий също е мислила много за навиците на Гери - като всички тру-планинари тя винаги е оставяла раницата си на пътеката, когато и се е налагало да се отбие в страни за да се облекчи. Дори и да се е загубила в един такъв момент, нейната раница е трябвало да бъде намерена на пътеката. Освен това винаги е спирала между 9 и 10 сутринта за закуска и тогава е проверявала телефона си за съобщения - тогава и се е получило едното забавено съобщение.

Единственото място, където Гери може да е паднала и да не е открита е това за което стана въпрос в началото на статията. Но то е на по-малко от 1 час път от Поплар Ридж, а тя е тръгнала рано сутринта. Към 9-10 когато си е включила телефона, трябва вече да и е останало назад зад гърба.

Също така приятелите на Гери искат да знаят повече за мистериозното телефонно обаждане. Който и да се е обадил, той (тя) е знаел твърде много специфични детайли, включително нейния прякор "Инчлорм" и къде я чака съпругът и Джордж. Този човек би знаел тези неща само ако е разговарял с нея. Двете планинарки от началото на статията, които са говорили с Гери в Поплар Ридж - Ръст и Кларк, не са се обаждали. Тогава кой е бил и защо го е направил?

Пътеката преминава през няколко черни дърварски пътя - възможно ли е някой да я е отвлякъл?

Кевин Адам казва, че е далеч от отговорите на тези въпроси. Случаят все още го кара да се буди посред нощ. Той е прехвърлял различните сценарии милион пъти. Престъпленията са рядкост на пътеката. От нейното основаване през 1937 са се случили само няколко убийства и винаги трупа на жертвата и бил откриван.

Гери е някъде там, казва Адам. Просто още не сме погледнали на правилното място. Адам е търпелив. След няколко месеца снегът ще се оттегли и горските ще се завърнат на мястото. Те все още могат да разрешат този случай.

Източник

1 коментар:

  1. И тук си имаме подобен случай http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=444288.0;topicrefid=20

    ОтговорИзтриване