02 януари 2015

Еднорог - история на възникването на легендата за него

Не е лесно да се опише какво точно е еднорогът. Ако просто се каже, че прилича на кон, който има тънък и спирален рог, няма да е достатъчно, защото по този начин ще се пропусне цялата красота и магия, с която е натоварен неговият съвременен  образ. Но за да не изпадам в дълги обяснения, ще кажа, че обикновено е рисуван като бял кон, различаващ се от останалите с неговия рог.


През средновековието неговият рог, наричан аликорн, се е смятал за вълшебен – можел е да неутрализира отрови и да предпазва от болести. Различни владетели са твърдели, че притежават такъв. Въпреки че най-вероятно са притежавали рог от нарвал (съществуващ и до днес вид кит с голям рог, показан на снимката), аликорнът е бил скъпо продаван и високо ценен.




В днешно време еднорозите се рисуват като бели коне с красив рог, но в миналото се е смятало, че те има брада като на коза, лъвска опашка и копита като на елен. Интересно е съвпадението, че са описвани като чифтокопитни, тъй като чифтокопитните обикновено имат рога. За разлика от тях, конете са от разред нечифтокопитни.  


През вековете и сред различните народи са имали различна слава – включително и на противни и лесно провокативни създания. Античните гърци им преписват дълбок глас. Ктезий, роден около 441 г. пр. н.е. в Кирия, Анатолия, ги описва така:

„Еднорозите произхождат от Индия, с размерите на магаре, с червеникава глава и бяло тяло. Имат сини очи, един рог, който е светлочервен на върха, черен в средата  и бял в основата.  Дължината му е била около 45 сантиметра.“


Юлий Цезар също ги описва. Според него те имат глава на елен, крака на слон, почти метър дълъг рог и опашка на глиган. Едва през средновековието те придобиват облика, който имат и до днес. А според една легенда с неизвестен произход, когато Ной събирал по две от всяко животно, той не взел еднорози и това е причината да не съществуват сега.


През хилядолетията образът на еднорога се развива бавно – в началото е по-близо до обикновено животно, но с времето се наслагват все повече неща, докато не стигне до образа, с който го познаваме и днес.

Праистория



Праисторически рисунки намерени в пещера в Ласко, Франция разкриват същество с два прави рога. Заради перспективата те изглеждат като един, но повечето учени са на мнение че не става въпрос за един рог. Въпреки това рисунката става известна като „Еднорогът“. Според някои учение въпросното създание е подобно на друга рисунка, наречена „Магьосникът“ и представлява човек, който може да преминава в животинска форма.

(The Sorcerer" at the cave of Les Trois Freres)


Предполага се съществуването и недокументирани рисунки в пещери в Африка. Според някои изследователи, еднорозите са съществували в Африка преди около 6000 до 7000 години, но са били ловени и изчезнали.


Антична история


Същество наречено ре‘ем (re’em)  е споменато на няколко пъти в Библията като метафора на сила. В някои преводи на английски съществото е преведено и като еднорог. Участва във фрази като „Неговата сила е като сила на еднорог“. Ре‘ем е описано като създание с голяма сила и издръжливост, което имало могъщи рога. В българския превод съществото е наречено „див бивол.“


Античните гърци  описват за първи път вълшебните сили на неговия рог. Тогава е бил използван и като чаша за пиене, която можела да неутрализира всяка отрова. Аристотел споменава за два вида същества с един рог – орикс (вид антилопа) и някакъв вид индийско магаре.



Съвременно диво индийско магаре


В Рим, Плиний Стари споменава в неговите трудове за орикс и индийски вол (вероятно носорг), които описва като звяр с един рог. Описва Индийското магаре  като свирепо същество, подобно на кон, с тяло на елен, стъпала на слон, опашка на глиган, с дълбок и гръмогласен глас, което притежавало един рог. Добавя, че то не може да бъде пленено живо.


Средновековие


През Средновековието образът на еднорога търпи промяна – въпреки че използват описанията от Античността, под влияние на християнството съществото  вече е възприемано като добро и мирно, като в него е бил въплътен Светия дух. Тогава и се появява идеята, че само девица може да примами еднорог и той би легнал на скута ѝ – девицата е била символ на Дева Мария, а еднорогът – на Светия Дух.


Марко Поло дава следното описание:

„Малко по-малък от слон, те имали козина на бик и крака на слон. Имали единичен голям черен рог по средата на челото им. Главата им била като на диво прасе. Прекарват времето си във въргаляне в калта. То е едно свирепо добиче. Позволяват да бъдат залавяни от девица“


Очевидно описанието е на носорог, но в него са вплетени неща, които ще станат характерни за еднорога. По-късно се появяват готически книги, които описват как се хваща еднорог. В тях се обединяват светски и църковни идеи. В книгите ловците са нарисувани като богати благородници, придружени от ловци и хрътки. С помощта на девица те са го закарвали до някой залив и там са го убивали или пленявали. В картината от късното средновековие – „Плененият еднорог“, се вижда как той е леко окървавен, завързан за дърво и ограден, за да не избяга.

Ранен еднорог в плен - картина от Късното средновековие

Лов на еднорог





ПОДОБНИ СТАТИИ:




Баку - съществото, което се храни с кошмари




Историята на драконите - истина и измислица

Няма коментари:

Публикуване на коментар