17 януари 2015

Как науката е била подпомагана от необичайните търсения

Много често, дори твърде често, разни учени глави отделят време да критикуват всичко което не се вписва по един или друг начин в представите на официалната наука. Лепват етикета "псевдонаука" на абсолютно всичко което не им харесва и евентуално може да застраши добре подредения кристален свят в който живеят. Организират се симпозиуми, пишат се статии, заливат ни с потоци от яростни словоизлияния от екраните, да им се чуди човек, кога им остава време да се занимават с наука. Не че дебатът не е важен, много е важен, но в случая много учени с нищо не се различават от средновековните свещеници, които са си били втълпили, че всичко което те мислят е истина и са били готови да изгорят на кладата всеки инакомислещ.

Е, целта на тази статия е да напомни за няколко необичайни изследвания, които дори да са били грешни, са подпомогнали развитието на науката и обществото.

Китайските алхимици откриват барута

Алхимиците основно са се занимавали с опити да превръщат желязото в злато и да получат "философския камък", който ще им донесе вечен живот и младост. Но ето, че при различните опити откриват барута, който дава сериозен тласък на човешката цивилизация. Разбира се, минава известно време докато се разбере пълният му (включително и убийствен) потенциал - първоначално го използвали за лечение на кожни заболявания или пък за създаване на дим с който гонели паразитите. Не мога да не отбележа иронията - първоначално го използват за лекуване, а в последствие за убиване...


"Каналите на Марс" подпомагат развитието на астрономията

Пърсивал Лоуел (1855 – 1916) е американски бизнесмен и астроном, който упорито е вярвал, че на Марс има високоразвита цивилизация, която е построила видими от Земята напоителни канали. През целия си живот се опитва да докаже точно това. В последствие се установява, че напоителни канали няма, макар че и до днес мнозина продължават да настояват, че на Марс има други забележителни неща с изкуствен произход.

Въпреки грешните си вярвания и евентуалния присмех, Лоуел допринася за развитието на астрономията и планетологията. До онзи момент астрономите по-скоро са се интересували от това къде се намира една планета, каква е орбитата и, как си взаимодействат планетите по между си - тоест наблягали са на небесната механика. Но ето, че Лоуел започва да набляга на индивидуални свойства - каква е по състав планетата, от какво е съставена атмосферата и т.н. Днес това го приемаме едва ли не за даденост, но едно време такива въпроси са били доста революционни.

Коствено Лоулел повлиява и на развитието на физиката. Според Карл Сейгън, някога известният физик (преди да стане физик и да е известен) Робърт Годарт като млад посещава лекция на Пърсивал Лоуел и това го вдъхновява да се насочи именно към научна кариера. Годард се приема за баща на модерната ракетна наука.

Почти истински вечен двигател

Физиците ще ви обясняват как на практика и на теория вечният двигател "перпетум мобиле" е невъзможен. Ще ви предупреждават да се пазите от всякакви мошеници, които се опитват да ви пробутат чертежи или направо завършени прототипи. И в голяма част от случаите ще са прави.

За щастие не всички се вслушват в приказките на учените и не са съвсем сигурни в ограниченията на термодинамиката. Така се появяват "Атмос" часовниците. Макар опитите са построяване на устройства задвижвани от промените в атмосферното налягане и температурата да датират още от 18 век, първият комерсиален модел "Атмос" се появява през 1928, дело на швейцареца Жан-Леон Рутер (Jean-Leon Reutter). Тези часовници имат малка капсула с газ и течност (първоначално живак, а в последствие етил-хлорид). Тази смес реагира с разширяване и свиване дори и на малки промени във външните условия и така се създава механична енергия, която навива часовника. Тоест не трябва да се довнася допълнителна енергия чрез навиване от човек. На теория в една нормална стая в която живеят хора, където температурата се мени постоянно, часовникът трябва да работи за винаги и да остане доста точен.


Френологията подпомага невронауката

Френологията е стара "наука", която се оказва грешна и напълно заслужава названието "псевдонаука". Главният тезис е че човешкия череп пасва перфектно около мозъка и изучавайки черепа на практика изучаваме и мозъка. А самият мозък чрез големината на отделните си части (модули) определя абсолютно всичко за човека - интелигентност, характер и т.н. Тоест ако еди-коя си част на мозъка е по-голяма, то човекът е еди-какъв си (примерно по-умен или пък добродушен или пък зъл и т.н.)

Не е изненада, че една такава теория води до расизъм. Тя изкарва, че най-добрата човешка раса са белите европейци. Леле, как го разбраха чрез опипване на човешкия череп?! В крайна сметка и за добро, тази теория е напълно отхвърлена. И все пак тя допринася с нещо. Нейното виждане е, че всичко е в мозъка - интелигентност, емоции. Колкото и да е странно по онова време много учени са вярвали, че примерно част от емоциите не са в мозъка. То и до днес лирически любовта се свързва със сърцето, но едно време буквално се е вярвало в това. Така френологията се оказва стъпка в правилната посока.

Астрономията се развива от астрологията

Астрологията смята, че планетите влияят на човешките съдби. И докато днес хороскопите които излизат във вестниците нямат нищо общо със космическите тела (просто някой е седнал и си ги е измислил), то едно време не е било така. Древните астролози са следели движението на обектите, правили са изчисления, тоест извършвали са астрономия. Нещо повече - именно чрез астрологията астрономическите познания са се предавали от цивилизация на цивилизация.


Флогистонът довежда до по-добро разбиране на газовете

Първи опити за научно обяснение на горенето. Учените излизат с теорията, че в материалите които горят има някакво вещество наречено флогистон, което именно гори. В тези които не горят като камъните например, няма такова и за това не се палят. Почват да го търсят...и откриват въглерода, който първоначално е сметнат за митичния флогистон. Бързо обаче се разбира несъстоятелността на тази теория. Все пак тя подпомага изучаването на газовете.

Хипнозата

И до днес много се спори за тази практика. Покрай нея витаят и много митове - като например, че може до толкова да се хипнотизира някой, че ПРОТИВ ВОЛЯТА му да го накараш да убие някой. Ключовата дума е "воля", тоест ако човекът твърдо не иска да извърши убийство, това няма как да стане. Мнозина учени и медицински експерти отхвърлят хипнозата, други я използват включително и за спорни практики като отключването на спомени от стари травмиращи събития (като предполагаеми отвличания от извънземни).

И все пак е доказано, че хипнозата може да помогне за облекчаване на болка или при лечението на зависимости.


Ароматерапията срещу микробите

Ароматерапията е част от алтернативната медицина, която макар и да не е толкова критикувана колкото хомеотерапията, все пак отнася по някоя и друга забележка от научните среди. Все пак, как ще се лекуваш само като миришеш нещо?! Но всъщност ароматерапията е повече от "мирисане на нещо". Тя включва нанасянето на етерични масла от различни растения по кожата на човека. И даже дава резултати! Учените са установили, че маслото от лавандула например помага срещу микробите staphylococcus areus, които са устойчиви на антибиотици.

Влиянието на Луната и дневния режим

Аз лично съм изненадан, че влиянието на Луната върху поведението на хората се счита за псевдонаука, мислех че е напълно доказано. Все пак не случайно съществува термина "лунатици". Оказва се обаче, че има изследвания които показвали, че Луната не влияе толкова колкото и се приписва върху човешкото държание. Хм, може би е така.

И все пак има едно изследване което показва, че нашият естествен спътник има своето влияние. При пълнолуние като цяло на хората им отнема малко повече време да заспят и спят с около 20 минути повече.

Бермудският триъгълник и метановите хидрати

Легендата за Бермудският триъгълник е добре известна. На това място в океана се приписват мистериозни изчезвания на самолети и кораби. Учените се надсмиват над тези "врели не кипели".

Въпреки това някои учени са провеждали изследвания там и определено не са си загубили времето. Е, не са открили магически портали към други измерения (поне не ни казват), но пак са направили добри открития. Един такъв учен е Ричард МакАйвър. Той открива през 60-те и 70-те години на ХХ век, че натрупванията на метанови хидрати, които се намират в района може да са много опасни. Те могат да се освобождават под формата на газови мехури изкачващи се на повърхността. Скорошни изследвания на други двама учени доказали, че тези мехури могат наистина да потопят кораб. Как ви се струва това, присмехулковци!

Източник

И така, следващият път когато някой мастит учен реши да се подиграе с теми като НЛО, алтернативна медицина, древни цивилизации, нека си помисли дали смехът му няма да се окаже горчив. Необичайните изследвания са подпомагали науката, ще го правят и за в бъдеще.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Нови животински видове кръстени на популярни личности




Документален филм: I KNOW WHAT I SAW (2014)

Няма коментари:

Публикуване на коментар