07 януари 2015

Лачплесис – Убиецът на мечки (латвийски народен епос)

На 22 септември 1841 в селцето Лиелюмправа, тогава принадлежащо на Курландска губерния, Русия, в семейството на беден латвийски селянин, се родил Андреис Пумпурс (Andrejs Pumpurs, на руски Андрей Пумпур).

Завършил само три класа в селското църковно училище, но отрано бил завладян от латвийския фолклор и неговата образност и започнал да пише патриотични стихове. След като работил какво ли не да се издържа, през 1876 г. постъпил доброволец в руската армия и се сражавал в Сърбия срещу турците. След това завършил юнкерско училище и до края на живота си през 1902 г. служил в руската армия. Андреис Пумпурс не изоставил и литературните си занимания – през 1888 г. издал най-значимото си произведение – епическата поема "Лачплесис" (Lāčplēsis), считана за латвийски народен епос.

"Лачплесис" е създадена на основата на фолклорни предания, в които се разказва за едноименен легендарен герой, който би могъл да се опише като някаква кръстоска от нашите Крали Марко и Боримечката. Името Лачплесис се превежда като "убиец на мечки". Той убивал мечките като им разчеквал чельостите с голи ръце. Необикновената си сила дължал на мечите си уши – според легендата, майка му била мечка. Героят е познат и под името Лачаусис (с мечи уши).

Ето неговата история преразказана накратко*:

Високо в небесата, в палата на Перконс** - бога на гръмотевиците са се събрали езическите богове на Балтика, за да се срещнат с Бащата на съдбата. Бащата на съдбата им разказва за християтството и че е възприето от доста народи по света. Но към балтийските земи настъпват врагове. Те твърдят, че носят учението на Христос на хората, а всъщност използват новата религия за собствени користни цели. Боговете и богините се чудят как да помогнат на смъртните от Балтика. Тогава богинята Стабурадзе, която живее в дълбините на река Даугава (Западна Двина) казва, че е спасила един юноша, но се бои да го изнесе на брега, за да не се превърне в камък. Богът на гръмотевицата й казва, че младият човек е благословен и предопределен за слава.

Убийството на мечката

Боговете дават юношата на вожда Лиелварде. Лиелварде го осиновява и отглежда като собствен син. Един ден мечка напада вожда. Юношата се притичва на помощ, събаря мечката и я убива, като с голи ръце й разчеква челюстите. Старият вожд е изумен от силата на младия човек и решава да му разкрие, че той е предопредлен от боговете да стане герой на своя народ. От този ден нататък младежът започват да го наричат Лачплесис – Убиецът на мечки (Мечкоубиецът). Лиелварде дава на Лачплесис кон, оръжие, сребърни шпори и калпак от бялка. Младежът отива да се обучава в Буртниеку – крепост - училише за мъдрост.

Слизането в преизподнята

По пътя към Буртниеку, Лачплесис намира подслон в замъка на Айзкрауклис. Там среща дъщерата на домакина – тъмнооката Спидола. Тя е красива, но се занимава с черна магия и е сключила договор с Дявола. Една нощ Лачплесис тайно проследява Спидола в преизподнята до къща - сборище на вещици, където се явява самият Дявол. Събралите се се канят да разкъсат един смъртен – Кангарс, който хората смятат за свят човек. Но Кангарс е предател, оставен е жив, защото обещава да се отрече от боговете си и да продаде народа си на чужденците, които наближават Балтийско море.

Лачплесис се опитва да се измъкне незабелязано от къщата, но една стара вещица го вижда и нарежда на Спидола да се оттърве от него. Спидола преследва младежа, докато той пада в един от водовъртежите на река Даугава. Боговете, обаче, не го оставят да загине и той се събужда здрав и невредим в кристалния дворец на богината Стабурадзе. Там той среща Лаймдота, която е много красива, но и умна, защото е дъщеря на Стабурадзе и мъдреца Буртниекс. Лачплесис и Лаймдота се влюбват.

За съжаление Лачплесис трябва да напусне красивата Лаймдота, за да продължи пътя си към училището на мъдростта. По пътя той среща друг необикновено силен младеж – Кокнесис и двамата се сприятеляват. Когато минават отново покрай замъка на Айзкрауклис, Спидола е много очудена, че Лачплесис е жив. Двамата младежи продължават към училището да се обучат на мъдростта на древните.

Естонският великан

Събират се трима заговорници – предателят Кангарс, Спидола и Дитрих, немски християнски проповедник. Те са спасени в бурното море от племето на ливонците***. Ливонците не подозират, че всъщност са спасили бъдещите си смъртни врагове.

Минават няколко години. Лачплесис и приятелят му Кокнесис продължават обучението си в замъка Буртниеку. Те не знаят, че предателят Кангарс е придумал естонския великан Калапуисис (наричан на естонски Kalevipoeg) да нападне и опустоши латвийските села. Кангарс и злата Спидола са сигурни, че Лачплесис няма да посмее да се срази с непобедимия естонски великан.

Старият вожд Буртниекс събира воини срещу великана и обещава да даде дъщеря си Лаймдота за жена, на този, който победи Калапуисис. Мечкоубиецът е силно влюбен в Лаймдота и се възползва от случая. Той пресреща великана и го побеждава. Двамата сключват мир и Калапуисис казва, че над цяла Балтика е надвиснала заплаха и те трябва да обединят силите си, за да защитят земите си от чужденците.

Лачплесис получава ръката на Лаймдота и прекарва нощта в стария замък Буртниеку. Мечкоубиецът сразява чудовище-кръвопиец и тогава замъкът на мъдростта изплува на повърхността, след като векове е лежал на дъното на езеро. Младите влюбени намират в скрипториума на замъка древни ръкописи, които разкриват тайните на сътворението.

Но щастието им трае кратко. Лаймдота и приятелят на Лачплесис, Кокнесис са отвлечени на немски кораб. На този кораб плава и Каупа, ливонски вожд - първо към Германия, после към Рим, където да научи повече за християнството. Това е пъклен план на злодеите Спидола и Кангарс. Те още казват, че Лаймдота и Кокнесис са любовници. Огорчен от тази новина, в която не може напълно да повява, Лачплесис се прибира в дома на баща си. След това решава да отплава на север и да намери благородната дъщеря на Жемялис, като се надява северната красавица да намери лек за мъката на сърцето му.

Голямата измама

В това време в Рим християнските мисионери кроят план за покоряване на Балтийските езичници. Папата се среща с проповедника Дитрих и ливонския вожд Каупа. Примамен от богатствата, които се разкриват пред очите му, ливонецът е разколебан във вярата си към старите богове и обещава да се покръсти със своя народ. Когато се връща в земите си, Каупа заповядва да се изгради крепостта Рига с катедрала в нея. В крепостта се събират свещеници и рицари, които започват да притесняват населението от околните земи.

Хубавата Лаймдота е затворена в манастир някъде в Германия, където става обект на похотливи домогвания на немски граф. Приятелят на Лачплесис, Кокнесис й помага да избяга и двамата се качват за кораб, който плава на север.

Междувременно Мечкоубиецът е достигнал далеч на север, където на края на небето среща легендарната дъщеря на Жемялис. Очите й са като цвета на северно небе в ясен ден. Красавицата не се разделя с бойните си оръжия, но тя се показва любезна към Лачплесис и предлага на него и екипажа на кораба му да си починат в градина, огрявана от пламък, излизащ от центъра на земята. След известно време Мечкоубиецът се отегчава и дава нареждане на хората си да се готвят за връщане. Красивата дъщеря на Жемялис го предупреждава, че пътят им ще е пълен с опасности и трябва да избягват Кучешкия остров, където живеят кръвожадни зверове.

Но Убиецът на мечки и неговият екипаж се натъкват на Кучешкия остров, където едва оцеляват при нападението от страховитите зверове. Изтощените воини достигат края на земята. Един от последните подвизи на Лачплесис, преди финалната битка, която предстои на родна земя, е да отреже главите на многоглави демони на Последния омагьосан остров. Там по чудо той се събира с Лаймдота и приятеля си Кокнесис. Също така успява да освободи Спидола от договора й с Дявола, след което тя и Кокнесис се влюбват.

Смъртта на Мечкоубиеца

Лачплесис и Лаймдота, и Кокнесис и Спидола се женят. Празненството става в Деня на лятното слънцестоене****, но е помрачено от настъпващата заплаха, която ще донесе нещастия за хората на Балтика в следващите 700 години. Едно по едно ливонците и другите племена отстъпват пред немските кръстоносци. С последно отчаяно усилие, Убиецът на мечки обединява хората срещу чуждите войски и успява на изтласка нашествениците до стените на Рига.

Победата е краткотрайна, защото измяната витае във въздуха. Предателят Кангарс, подтикнат от свещеника Дитрих, моли Дявола да му разкрие тайната на силата на Лачплесис. Кангарс научава, че силата на героя се крие в мечите му уши.

Скоро след това група рицари пристигат в замъка на Лачплесис. Сред тях е тайнствен черен рицар, който предизвиква Мечкоубиеца на двубой. Черният рицар знае за тайната на силата на героя и по време на боя успява да отреже мечите уши на Лачплесис. Силите на доброто и злото, Мечкоубиецът и Черният рицар, се вкопчват в смъртоносен сблъсък. Накрая двамата падат от една скала в река Даугава и мътните й вълни навеки ги скриват. Така загива Лачплесис.

В Латвия Денят на Лачплесис се чества на 11 ноември, като Ден на защитниците на отечеството. Лачплесис е популярно название на редица стоки, сред които и бирата "Лачплесис".
----------------------------------------------

* Историята е преразказана въз основа на кратката интерпретация на Латвийския епос на английски от Рита Лайма Криевина (Rita Laima Krievina). През 1988 г. тя превежда епоса от латвийски на английски в стихове.

**Перконс (на литовски Перкунас, на старопруски Перкунс) – балтийски бог-гръмовержец, властелин на въздуха, защитник на справедливостта, бог на бурите, дъжда, гръмотевиците, планините, дъбовете и небето. Еквивалент на боговете гръмвержци в другите индоевропейски религии – славянския Перун, гръцкия Зевс, римския Юпитер, скандинавския Тор, немския Донар и т.н.

*** Ливонци – угро-фински племена, родствени с естонците, населявали земите на днешна Латвия до идването на балтийските племена. Ливонците участват във формирането на съвременните латиши (латвийци) като народност.

**** Ден на лятното слънцестоене - езически празник, който се отбелязва под някаква форма в цяла Европа в периода на 21 до 24 юни и навечерието на тези дни. Преминава в християнството като празник (рождество) на Йоан Кръстител. Популярното фолклорно название у нас е Еньовден. В Скандинавия и Балтика е най-важният празник след Коледа. Характерни за празника са палене огън на открито, бране на билки и гадания.

Климентина Койчева

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Зелените деца от Лулпит




Тенгризъм - древната религия, която се възражда

Няма коментари:

Публикуване на коментар