19 декември 2014

Отшелниците през вековете

В почти всяка цивилизация за която има запазени исторически сведения, можем да намерим истории за хора които са предпочели да заживеят откъснати от обществото. Оказва се обаче, че има различни, включително и доста странни форми на отшелничество.

Към планините!

По някаква причина голяма част от отшелниците предпочитат височините. Това е особено характерно за някогашните отшелници от Далечния Изток - Китай и Япония. Всъщност, те доста се различават от характерните за Европа отшелници, които си ги представяме (виж долната рисунка) измършавели и облечени в просто облекло, смирени и прекарващи времето си в пост и молитва.


В древен Китай тези които са ставали отшелници не са го правили непременно за да постигнат духовно просвещение. Те просто са се отвръщали от един развален свят. Хората са ставали отшелници за да декларират своето нехаресване на състоянието в което се намира обществото. Тоест тяхното отшелничество не е религиозно, а е един вид декларация срещу порядките. От колкото повече неща са се отказвали, толкова по-силна е била тази тяхна декларация. И интересното е, че противно на нашата общоприета представа, най-известните отшелници не са произлизали от "простоватия народ", а от горните класи. И макар да беше споменато, че именно тук, в Далечния Изток, отшелниците най-често са предпочитали планините, има и случаи в които отшелници са обитавали...собствения си дом - просто са прекъсвали всякакви връзки с външния свят. Тоест акцентът е върху изолацията.

И японските отшелници, също като китайските, не се вписват в нашите представи. Те са скитали обикновено сами, както се очаква от един отшелник, но понякога са го правели и по двама и дори са живели в комуни. Една разлика с китайските им събратя е това, че при тях религиозната традиция е силно застъпена. Те са отивали в планините за да се слеят духовно с природата, да изучават религиозни текстове и дори са имали познания в самозащитата - тоест били са изолирани, но съвсем не глупави, знаели са, че и други хора, бандити например, също живеят в планините. Тези отшелници са били образовани, практични и поне първоначално - независими и често хората са ги търсили за съвет. С времето някои общности израстнали и придобили престиж и власт. Развалата ги завладяла, някои комуни станали зависими от местни благородници. В крайна сметка и японските отшелници приели китайската традиция да се отделят от обществото не само заради религията, но и заради разложението в него. Те превърнали отшелничеството си в духовен идеал. Ако искаш да намериш някой, който е най-малко покварен, намери човека, който е най-изолиран.


Горе - на пилона!

Византийската империя става известна със своя специален вид градски отшелници - те вместо да отидат в дивата пустош, предпочитат да се изолират там, където всеки може да ги види. Те си построяват кули и се покатерват на тях, за да не слязат никога. Първият такъв отшелник е свети Симеон Стълпник. През 432-а година той се качва на кула в град Алепо (в днешна Сирия) и се твърди, че прекарва там 37 години. Смята се, че е починал на 103-годишна възраст. Следващите такива отшелници също започват да бъдат наричали стълпници (стилити).

Стълпниците преживявали с помощта на обществото. Симеон получавал хляб и козе мляко по веднъж на ден, като някое момче от града се качвало на кулата. Тези отшелници освен да се молят, често проповядвали от върха на своята кула. Макар дълги векове, тази форма на отшелничество да е популярна, към 15 век тя изчезва - може би защото и самата Византийска империя изчезва. Може би тази традиция частично се е запазила в манастирите, които се строят на високи и недостъпни скали - сещам се за комплекса Метеора в Гърция. Освен това в днешно време монасите от един манастир в Грузия са построили малка къщурка на върха на една 40-метрова естествено-образувала се каменна колона. В нея днес живее отец Максим - можем да го приемем за съвременен стълпник.


Странности в Европа

Днешният идеализиран образ на отшелниците идва от Европа, но това не значи, че не е имало странни практики и тук. За нормално се приема наличието на множество манастири, където мъже и жени могат да се оттеглят от обществото до желаната от тях степен. Някои от тези общности от време на време са провеждали общи молитви, в други е било строго забранено да се говори въобще и т.н. А някои от средновековните отшелници са ставали насила такива още като деца. Имало е традиция сред благородническите семейства да дават по едно дете на църквата. До стената на местната църква се е изграждала стая, детето е било поставяно вътре и след това входът е бил зазиждан. Оставяно е само едно малко прозорче през което на детето са му подавали храна, от там то е изхвърляло отпадъците и през което е можело да слуша проповедите на попа и пеенето на църковния хор. Понякога заедно с детето е бил зазиждан и възрастен отшелник, който да се грижи за него. Не ми се мисли какво са правили вътре!

Този тип отшелници са се наричали анахорети. Най-известната от тях е Хилдегард от Бинген. Тя все пак излиза от отшелническата си стая. Още като тинейджърка има видения и се прочува с тях. Освен това пише религиозни тезиси, композира музика, пътува, изнася беседи и си кореспондира с крале и папи. В крайна сметка основава и собствен манастир.


В по-късните векове много манастири западат, но обсебеността на аристократите към отшелниците не намалява. Богати англичани и германци строят фалшиви отшелнически обитания в земите си и наемат псевдо-отшелници да живеят в тях. Тези позьори е трябвало да излизат от обитанието си, когато благородникът е имал гости и да дръпват по една проповед пред тях. За пред хората, отшелникът е разнасял дебели книги и е спал на скромна сламена постеля.

И днешните отшелници...

Днес също има хора които търсят изолацията. Много все още го правят по религиозни причини, други защото не се вписват в обществото и т.н. В Япония традицията на домашното отшелничество е възродена от така наречените хикикомури (hikikomuri) - млади хора, които живеят у дома си и чиято единствена връзка с външния свят са техните родители. Те го правят защото не виждат начин да си намерят работа на свръх-конкурентния японски пазар на труда.

Имам чувството, че някои от западните "отшелници", пък го правят защото е "модерно". Някои от тях често след това пишат книги, които дори стават бестселъри. Явно и днес обществото се прехласва по отшелниците, които описват как "са се борили с мечки в канадските арктически области", "ловили са риби с голи ръце" или "са открили дълбокия смисъл на живота сред пустошта".

Социалната роля на отшелниците

Парадоксално, но изглежда практиката хора да се изолират от обществото, е благоприятна за самото общество. Много от тези отшелници са се променяли през времето на изолацията си, както се казва - ставали са смирени и безопасни за другите хора.

Самото общество е одобрявало ставането на отшелници на хора със странности - като онзи стълпник, който никога не е гледал на запад за да не залезе слънцето пред лицето му. Леко луд? Не се знае как ще му се развие тази "странност", я по-добре да си седи горе на стълба и да гледа само на изток, а не да се разхожда сред хората. Днешните отшелници също гордо се вписват в тази традиция - като онзи който е живял една година в юрта на покрива на къщата на родителите си, или един друг, който е прекосил Андите без да носи панталони. Така де, по-добре да се развява гол из планините, вместо пред някоя детска градина.

А и по някаква странна причина обществото винаги е търсило съвети от отшелниците. Някак си, по-лесно ни е да взимаме решения, ако набедим определена група хора за достатъчно мъдри за да ни дават отговори на нашите въпроси.

Изглежда, че отшелници винаги ще има. Обществото се развива, казват, че някой ден може човечеството да стане космическа раса - интересно ми е какви ли тогава ще са космическите отшелници....

По идея от тази статия:

The Secret History of Hermits

1 коментар: