26 декември 2014

Байкал - езерото на мистериите

В южната част на отдалечения и див регион познат като Сибир се намира едно езеро, което не прилича на никое друго на Земята. Байкал е най-дълбокото и най-древно езеро на нашата планета, освен това е толкова красиво, че дори е наречено "перлата на Русия". Това магическо място е известно не само заради дълбоките си води, но и заради дълбоките си мистерии.

Байкал е разривно езеро, тоест образувало се е в дълбокия разрив между тектоничните плочи. Намира се между Иркутска област на северозапад и република Бурятия на югоизток. Дълбоко е 1642 метра, а повърхностната му площ е 31 722 квадратни километра. Това го прави най-дълбокото земно езеро и седмо по площ. По преценки, то съдържа около 20 процента от незамръзналата сладководна вода на Земята. Възрастта му се оценява на около 25 милиона години, което го прави най-старото земно езеро. Байкал е известен още с кристално чистите си води и с био-разнообразието си. Много от видовете живеещи тук, не се срещат никъде другаде, от 1996 езерото е включено в програмата на Юнеско.


Езерото Байкал е тема на много легенди и митове още от дълбока древност, то заема достойно място във фолклора на местните народности. Според една легенда езерото се е получило когато гигантска скала паднала от небето. Друга разказва, че Чингиз хан е роден на на остров Олхон - най-големия остров в езерото и трети по големина езерен остров в света. Има дори легенда, че Исус Христос е посетил мястото. Той обявил земята на север от езерото за благословена, а тази на юг за безполезна - и до днес местните хора вярват, че на юг житото не расте.

Има мит, че в езерото живее чудовище. Местните хора го наричат Лусуд-хан или Усан-Лобсън хан, което може да се преведе като "господарят воден дракон". Съществото се описва като някакъв вид есетра със страшна муцуна и брониран гръб. И днес мнозина рибари твърдят, че са виждали през кристално-чистите води създанието да плува в дълбините. В древността китайските пътешественици също разказват за срещи от този тип. Те наричали Байкал "северно море", а езерните чудовища в него - "драконови риби". Предполагаемото чудовище от езерото Байкал също така е изобразено на древни петрогрифи (земни рисунки) намиращи се край бреговете му. Освен това край едно село по поречието на река Енисей има издигната каменна колона (стела), която се датира в периода 9-3 век пр. н.е. и която също изобразява водно чудовище. То е подобно на огромен гущер с раздвоен език и броня от люспи на гърба. В езерото има множество видове (включително сладководен тюлен), но никой от тях не прилича на описанията на чудовището.


Водните чудовища не са единствените обитатели на езерото. От дълго време около Байкал са забелязвани и НЛО. Светлини в небето или истински непознати апарати. Според разсекретени военни документи, през 1958 руски самолет ТУ-154 пада в езерото след като е бил преследван от НЛО. Рибарите пък разказват, че са виждали светлини падащи от небето в езерото или точно обратното - излитащи от водата. Други разказват за внимателно приземяващи се във водата НЛО, които започват да плуват като лодка. Един от най-забележимите случаи (ако е истина) се е случил през 1982-а. Група водолази видели на около 50 метра под водата хуманоидни същества облечени в сребърни костюми. Хората се опитали да ги хванат, но трима от водолазите загинали, а други четирима били сериозно наранени.

Не е изненада, че тези истории за НЛО и извънземни пораждат теории, че в дълбините на Байкал има подводна извънземна база. През 1977 една научна подводница се намира на дълбочина 1200 метра където цари мрак. В един момент собствените светлини на апарата се изключват и наоколо не се вижда нищо. Тогава от някъде се появява лъч светлина, който се фокусира за няколко секунди върху подводницата преди отново да я остави в пълна тъмнина.

В езерото има и необяснима магнитна аномалия която се намира там където тектоничните плочи се срещат. Не е обяснена от науката, но за последните 50 години е нараснала двойно. Друг феномен, който по-скоро има естествен произход, са внезапните подводни изригвания - предполага се причинени от газ. Понякога изглежда именно те причиняват масово измиране на рибата.

В Байкал има много изчезнали кораби и други водни съдове. Някои зони са добре известни именно с това - като например една близо до западния бряг, която местните хора смятат за прокълната. Олхон и един друг остров също са смятани за прокълнати. Край Олхон има място известно като "дяволския кратер" и именно там се е случило последното за сега мистериозно изчезване.

На 16 юни 2011, туристическата лодка "Ямаха" потегля от село Кабанск с четиричленен опитен екипаж за да изпробва новия си мотор. Никога не се завръща. Въпреки че там има покритие на мобилните мрежи, връзката с екипажа е загубена малко след като внезапно се спуска мъгла. Когато тя се вдига, няма и следа от лодката. Освен мъглата, останалите условия в района са добри. Провежда се мащабно претърсване за лодката и нейния екипаж, но нито едно парченце не е открито. Сякаш "Ямаха" е погълната от самото езеро. Местните хора мислят точно това - че се е появил внезапен водовъртеж, като кратер - именно от тук идва и името "дяволския кратер". Дори вярват, че той води чак до Ада.

Може би внезапно появяващите се водовъртежи наистина могат да обяснят някои изчезвания, но какво да мислим за случаите в които кораби и лодки изчезват за дълъг период от време, само за да се появят после пак? А екипажът им мисли, че са минали едва няколко часа...

Но освен да изчезват в езерото, някои неща се появяват из невиделица - местните хора твърдят, че са виждали непознати кораби и дори обекти, които нямат работа във водата - като влакове и замъци. Често пъти, те изчезват така внезапно, както и да се появили. Учените вярват, че това се дължи на миражи. Възможно е тези миражи също да са причина поне за част от изчезванията на реални кораби - като нещо се появи внезапно пред теб, нищо чудно рязко да завиеш към опасни скали. Понякога тези "миражи" са съпътствани от магнитни аномалии.

Езерото Байкал освен свръхестествените си загадки, има и редица природни такива. На какво се дължи изключителното му био-разнообразие, след като през по-голямата част от година е покрито с лед? А как тюлените са се озовали в него? Байкал е на стотици километри от най-близкото море. Най-приемливата теория е, че някога езерото е било свързано с арктическия океан и от там са дошли тюлените, които сега наброяват между 80 000 и 100 000 индивида.


Байкал освен това е много по-богат на ресурси от колкото е нормално за сладководно езеро. Между 2008 и 2010 с две подводници са открити на 1637 метра дълбочина залежи на лед съдържащ природен газ. Такива ледове са намирани в океана, но никога в сладководни басейни.

През 2009 се случва друг интересен феномен - на леда на повърхността се появяват огромни кръгове (някои с диаметър над 4 километра). Те са забелязани от астронавтите от международната космическа станция. Естествено има теория, че са дело на извънземни, според учените обаче те са се получили заради мехури с метан издигащ се от дъното. Това е притеснително и се свързва с Глобалното затопляне.


Какви ли още загадки крие езерото?

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Аномалната гора в Румъния

Няма коментари:

Публикуване на коментар