20 декември 2014

Историята на драконите - истина и измислица

Драконите са едни от най-популярните и устойчиви на времето митологични създания. Легенди за тях има в различните култури - от Америка до Европа, Индия и Китай. Те се появяват в много книги, филми, и къде ли още не. Имат дълга и богата история.

(На малката снимка в ляво - статуя на китайски дракон в Тайланд, кредит: GOLFX / Shutterstock)

Не е ясно кога историите за дракони се появяват за първи път, но разкази за гигантски летящи змии има още в древна Гърция и Шумер. За дълго време за драконите се е мислило като за всички други екзотични животни - понякога полезни и защитаващи хората, друг път вредни и опасни. Това се променя с идването на християнството - драконите приемат определено зъл образ и дори започват да се смятат за пратеници на Сатаната. През средновековието представата на хората за драконите е идвала най-вече от Библията и мнозина са вярвали в тяхното реално съществуване. Не е ли това описание именно на дракон, което срещаме в "Йов: 41":

Няма да мълча за частите на тялото му,
нито за неговата сила и за прекрасното му съразмерно тяло.
Кой може да свали дрехата му?
Кой би влязъл между челюстите му?
Кой може да отвори портите на лицето му?
Зъбите му, стърчащи от всички страни, са ужасяващи.
Неговата гордост са редовете от люспи,
скрепени сякаш със здрав печат.
Те прилягат плътно една към друга
и дори въздухът не може да премине през тях,
прилепнали са една към друга,
държат се здраво и не се разделят.
При кихавицата му блясва светлина
и очите му са като лъчите на утрото,
от устата му излиза проблясваща светкавица
и изскачат огнени искри,
от ноздрите му се издига дим
като от пещ, разпалена с папур.
Дъхът му запалва въглени,
от устата му излиза пламък.

На тази картина от 1470 от Паоло Учело е изобразена библейската сцена в която свети Георги побеждава змея (змей е името с което е познат "драконът" в българските земи):


Вярата в драконите по онова време, освен върху Библията и легендите, се е базирала и на видими доказателства - или поне така са смятали. В продължения на хилядолетия хората са намирали гигантски кости по цялото земно кълбо, тогава не са знаели какво е това "динозавър" и е било съвсем естествено да решат, че са намерили останки от дракон.

Макар, че днес почти всеки, който попитате, ще ви каже как изглежда един дракон, оказва се, че представите за него се различават в различните култури. Някои дракони имат крила, други нямат. Някои дракони могат да говорят на човешки език или да издишват огън, други не могат да правят нито едно от двете. Някои са съвсем мънички, а други са дълги няколко километра. Някои дракони живеят в места под океана, докато други могат да бъдат намерени в пещери в планините.

Фолклористката Карол Роуз пише в своята книга "Giants, Monsters, & Dragons: An Encyclopedia of Folklore, Legend, and Myth" (2001) следното за драконите:

"Имат общи черти с много други зверове, като глава на слон в Индия или на лъв или хищтна птица в Близкия Изток, или пък глави на влечуги като змиите. Цветът на тялото им може да варира от зелен, червен, черен, има и жълти, сини и бели дракони".

Зоологът Карл Шукър (който е и криптозоолог) описва голяма менажерия от дракони в книгата си "Dragons: A Natural History" (1995) - гигантски змии, хидри, гаргойли, ехидни и дракони-богове. Неясно е, поне за мен, защо е включил някои от споменатите същества в категорията на драконите. Но във всеки случай, драконът наподобява хамелеон, който лесно се адаптира към културната среда на съответната епоха и приема различен вид.

Драконите и днес продължават да вълнуват въображението на хората (за щастие се възвръща и положителния им образ - лични наблюдения). Те се появяват къде ли не - от детския филм "Как да си дресираш дракон" (2010) до ориентирания към възрастните сериал "Игра на тронове". Популярните ролеви игри "Тъмници и дракони" (Dungeons and Dragons) описва повече от дузина уникални дракони, всеки с различен характер, сили и възаможности (черните дракони например са любители на змиорките, кой би се сетил).

Самата дума "дракон" идва от древногръцката "драконта" която значи "наглеждам" и предполага, че съществото пази нещо ценно. И наистина, драконите типично са обрисувани като пазещи големи купчини от златни монети или скъпоценни камъни, в което няма никаква логика - съществото е достатъчно силно за да има нужда да плаща за каквото и да било. Може би богатството има по-скоро символично значение, не за самия дракон, а за смелите рицари, които биха дръзнали да се изправят срещу него.

Драконите са едни от малкото митични същества, които са там, именно за да са противник. Те не съществуват просто сами за себе си, те съществуват за да бъдат сразени от смелите приключенци. Други митични същества като тролове, елфи, феи си взаимодействат с хората (понякога помагат, понякога вредят), но общо взето те нямат тази роля - да са явен опонент.

В християнството се описват светци борещи се с Дявола под формата на дракон. Най-известния е свети Георги. Древен град бил тормозен от ужасен дракон. Свети Георги спасил невинна девица и защитаван от кръста, убил змея. Жителите на града до толкова били впечатлени от геройството и вярата му, че веднага се покръстили.

Сразяването на дракон е важна точка в автобиографията на всеки амбициозен светец, рицар или хобит, но според легендата, чрез драконите могат да се създадат цели армии. В книгата "Encyclopedia of Things That Never Were" (1987) от Майкъл Пейдж и Робърт Ингпен, се казва, че "използването на драконски зъб предоставя прост метод за разширяване на въоръжените сили на някоя страна. За първи път е приложен от Кадъм, царя на Тива. Първо подгответе някое парче земя, така както се подготвя за сеитба. След това хванете и убийте някой дракон и му извадете зъбите. Посейте ги в подготвената земя и се отдалечете".

Скоро бойци в "бронзови доспехи и въоръжени с мечове и щитове ще се покажат от земята, там където драконовските зъби са били посадени". Тези драконови войни са жадни за битки и ако на близо няма враг, те ще се сбият по между си, затова бъдете сигурни, че вражеските армии са наблизо.

Историците вярват, че бълването на огън от драконите идва от средновековните рисунки изобразяващи "входа към ада". Често пъти, този вход е бил представян като зейнала паст на звяр от която излизат огън и дим. Ако някой вярва в буквалното съществуване на Ада, както и в буквалното съществуване на драконите и види тези рисунки, логично е да стигне до извода, че драконите издишват огън

За разлика от средновековието, днес малко хора вярват в реалното съществуване на драконите по начина по който вярват в Бигфут или чудовището от Лох Нес. Драконът (или поне драконът от западняшката версия) е твърде голям и фантастичен за да го приемат сериозно. В модерната ера на сателити и смартфони, просто е твърде невероятно, че едно такова създание няма да бъде заснето.

Макар, че само до преди век-два изглежда легендата за драконите сякаш е била потвърдена от историите на моряците завръщащи се от далечни плавания до Индонезия. Те разказвали за грамаден гущер, който дори бил наречен "комодорски дракон (на български това животно било наречено "комодорски варан"). Науката официално потвърдила съществуването на това животно чак през 1910, макар и да се разбрало, че няма нищо общо с митичните дракони.


Драконите, под една или друга форма, са около нас от хилядолетия. Те продължават да разпалват въображението, и за разлика от динозаврите, които вероятно са спомогнали за зараждането на легендата, нямат намерение да изчезват в скоро време.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Върколак търси изчезнало куче?




Бигфут и сърна-вампир от Афганистан

Няма коментари:

Публикуване на коментар