02 декември 2014

Зелените деца от Лулпит

Това е една английска легенда от 12-ти век, която разказва за две странни деца, брат и сестра, появили се край полята на селцето Лулпит. Те имали зеленикав цвят на кожата и говорели на непознат език, а дрехите им били изтъкани от непознат материал. Селяните завели децата в селото, където местният феодал приел да се грижи за тях. Отказвали да ядат каквото и да било освен наскоро събран фасул. Скоро децата се разболели (може би са нямали имунитет към обикновените човешки болести?) и момчето умряло. Момичето обаче се възстановило и след време научило английския език. Приучило се да яде и хляб. Според легендата, тя загубила зеленикавия оттенък на кожата си.

След като научило езика, момичето разказало, че са дошли от място което се наричало "Земята на Свети Мартин", където постоянно цари здрач, а хората живеят под земята и също като тях имат зелена кожа. Там слънцето не се вижда, но отвъд реката можело да се забележи "блестяща" земя. Те наглеждали стадото на баща си, когато намерили пещера. Влезли в нея и излезли на място, където слънцето ги заслепило. Тогава били намерени от селяните.

Казват, че след години момичето, вече млада жена, се оженило за човек от Норфолк и приела името Агнес Бар.

Някои смятат, че тази история е изцяло фолклорна измислица, докато други считат, че действително нещо се е случило - въпроса е какво точно.

Самото село Лулпит се намира в източна Англия. През средновековието това е най-гъсто населената част на страната. Селото е било владение на богатото и мощно абатство Бъри Сейт Едмъндс (днес в руини, на снимката).


Историята на зелените деца се среща в две творби написани през 12-ти век - "Chronicon Anglicanum" (Английска хроника) и "Historia rerum Anglicarum" (Историята на английските дела). Според единия автор, тя се е случила при царуването на английския крал Стивън (1135-1154), а според другия, по времето на крал Хенри II (1154-1189).

През вековете са се появявали много теории опитващи се да обяснят този странен разказ. Заради зеления цвят на кожата, някои предполагат, че децата са страдали от хипохромна анемия - тя се получава при много слаб хранителен режим и наистина води до такъв цвят. В подкрепа на тази теория е и твърдението, че момичето придобило нормален тен след като започнало да се храни добре.

Пол Харис в изданието "Fortean Studies 4" (1998) смята, че децата са били фламандски сираци от селото Форнам Сейт Мартин, което е разделено от Лулпит от реката Ларк. Името на селото напомня за това, което е казало момичето - че идват от "Земята на Свети Мартин". Освен това през 12 век действително в района пристигат много фламандски имигранти от Белгия. За простите селяни е нормално езикът на децата да звучи напълно непознато. През 1173 крал Хенри II предприема гонения спрямо фламандците. Много са убити, а много се укриват в гората, където за децата може да е изглеждало, че живеят постоянно в сумрак. Може и действително да са минали през някой миньорски тунел за да стигнат в крайна сметка до Лулпит.

Това е една доста логична хипотеза. Има и по-странни. Робърт Бъртън пише през 1621, че децата "били паднали от небето", което в по-късни времена ще доведе до спекулациите, че те са били извънземни. Все пак в днешно време за извънземни често се използва фразата "малки зелени човечета". През 1996 в списанието "Analog", астрономът Дънкан Лунан разглежда хипотезата, че децата може случайно да са се телепортирали на Земята от тяхната родна планета. Той разсъждава, че една такава планета трябва да е хваната в синхронна орбита със своята звезда (обърната е винаги с едната и съща страна към нея). От едната страна на планетата ще е непоносима жега, а от другата леден студ. Животът ще е възможен само в тънката ивица между двете, където цари вечен сумрак.

Какви са реалните факти може никога да не разберем, но това не пречи историята за зелените деца да запленява въображението вече 8 века - на нея са посветени множество поеми, новели и дори опери.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Самовили – жестоки и красиви същества от славянската митология




Паранормалното получава все по-голямо признание (две новини)

Няма коментари:

Публикуване на коментар